Авторското право върху снимките в интернет
Здравейте, приятели!
Започвам днес един труден коментар. Коментар за това, което трябва да ценим така, както ценим живота, въздуха и водата, без които не можем! Коментар за уважението към сътвореното от други, вложили много дни личен труд или творчество, за да предложат нещо, което грабва човешкото око и ум до степен да бъде безпардонно заимствано.
Днешният ден 23 април, отбелязван като Световен ден на книгата и авторското право просто е поводът за публикацията ми по темата, която отдавна тежи в пространството с актуалността си.
За втори път в моя сайт акцентирам на проблема с авторското право. Знаете добре, че от години съм искрен и борбен радетел за уважението на всеки авторски труд, неговото признание, оценката на личността в произведението, оценката на нейния автор.
Уви, поредни събития ми налагат отново да се обърна към тази болезнена тема с надеждата написаното от мен да стане своеобразен наръчник за това, какво може и какво не може да правим в интернет, когато искаме да ползваме нечий чужд труд и конкретно нечия чужда снимка. Пиша тези редове с достатъчно количество горчивина, изпитана съвсем наскоро.
Започнато малко по-отдалеч, ще припомня накратко колко идентичност, индивидуалност, емоция, енергия и почерк има във всяко едно произведение, което попада под защитата на Закона за авторското и сродните му права (ЗАСП). Когато един творец роди идея и започне нейното реализиране, даже и години след реализацията, той влага средства, време, здраве и късче от себе си. Всичко това невъзвръщаемо – понякога след време, понякога – изобщо никога! Защо ли – защото животът е да мечтаем, а мечтите са за да се осъществяват. Защото роди ли се една идея, ти вече я виждаш пред теб, започваш да работиш за нея с пълно себеотрицание.
Мечтата ти става ежедневие, повлича със себе си цялото ти лично време, ангажира екип, понякога въвлича и съмишленици със себе си. Доста много неща, не само време и ресурс.
Често пъти съм казвал, че ключът към успеха е да го пожелаеш, това е първата и най-важна стъпка – да поискаш да успееш, да се получи, да въздействаш, да заредиш, да изразиш, да разкажеш, да опишеш онова, което понякога не е за думи…
И … идва време и за удара с чук! Ще разочаровам хора, ще мотивирам други, ще дам надежда на трети, на четвърти ще задействам “червената лампа” и току-виж сме направили сдружение, чрез което да “опитомим” крадливата пасмина в мрежата, незачитаща нищо и боготворяща Твореца на творците, Негово Величество “Автора”, “Живоприемний източник” и Свето блаженство – ИНТЕРНЕТ!
За копипейстърите, гонещи лайкове на “публикациите” си, Интернет е безличен автор на текстове, на снимки, на размисли, на история, на всичко, намерило място в необятното му пространство! Гениален и велик творец, цитиран нон-стоп от “писателки”, “журналисти”, повярвали си “автори” и потребители на каквото се сетите.
Всичко това, защото народопсихологията ни е написала “закон”, който гласи, че качиш ли нещо в интернет, то става на интернет и ти можеш да го употребяваш, както си поискаш. Да изрязваш, да компилираш, да манипулираш, да триеш, да мажеш, да продаваш посредствената си литература, да продаваш канави, гоблени, калъфчета за мобилни телефони, картини, книжки за деца и прочие, ползвайки без разрешение чужд труд. Всичко това онагледено със снимки, заснети от Великият творец ИНТЕРНЕТ!
Уви, такъв закон не съществува! Никой без писмено разрешение от автора не може да използва авторски труд! И не, снимките, качени във Фейсбук, не са на Фейсбук!
Дори и да си посочил в твоята публикация кой е авторът им, ако той лично не ти е позволил да ги ползваш – нямаш правото! И морално, и законово!
Дори и да си изразил лично благоволение да му запазиш логото на кадрите – нямаш правото да ги ползваш!
Дори и да си му съсед, приятел, да сте посрещали Нова година в едно заведение, да е снимано в квартала ти, да присъства на кадъра му любимия ти облак от всички облаци – нямаш правото!
Постоянното прекрачване и тотално игнориране на ЗАСП идва от свободията, която се шири в ежедневието ни и това е болест, която ще изкореним или с разяснения, или със съд, или с правилата на авторската програма на Фейсбук за защита на творците.
Окрилени обаче от великата воля и его на някой “творец”, автори на какво ли не получават достъп до някое “творение”. На единия му казали, че пише НЕВЕРОЯТНО, другия го похвалили в някоя фото група, че уцелил светлината и ето – “творците” се надушили! Единият ще си спести едни пари от подарен хонорар, а другият заблуден професионалист е радостен от единия факт, че “творението му е на корица” и печели безапелационна реклама, безпрецедентна популярност, абсолютен връх! И двамата се надлъгват кой е по на сметка от сделката. Фотографът доволен, че някой си автор, макар и посредствен, му е забелязал работата, даже ще му подари едно томче с неговата снимка, а “авторът” тарикатски си получава безплатна корица.
Чувал съм за днешни “велики български автори“, че коментират, как са изпързаляли поредния копнеещ за слава и признание на любителското си творчество “творец”, който за една публикацийка е готов и майка си, само и само да е приятел с всички, наситили Фесбук с присъствието си. Такива, които се стараят да са “приятел с всички”, ръсейки лицемерни лайкове и същевременно дистанцирайки се от заемане на принципни позиции в професионарлни спорове, дават повод на тарикатите използвачи да си мислят, че този модел на взаимоотношения минава навсякъде.
И ето ви родена нова колаборация (обичам повече само думата уъркшоп, но това в друг материал ще ви го опиша). Така с времето разни снимащи, пишещи, рисуващи и прочие подготвят отсрещната страна, че за опаковката от хляба, даже не за трошица от него, може да получат като подарък авторски труд, а след така миналата веднъж “сделка”, по същия начин могат да посягат към всяко произведение на изкуството, присъстващо в интернет..
Не, мили хора! Няма как това да работи дълго! След като си харесаш нещо, пишеш писмо на автора му – обикновено има лого или с филтър можеш да разбереш чия е снимката и договаряте ползването на даден кадър. Говоря предимно за снимки и фотографи, но то важи за всяко авторско произведение.
Под закрилата на ЗАСП попадат само произведения с доказани качества, творчество и индивидуалност, и това е ясно разписано в Закона. Затова и не всеки напън е велико произведение, за което ще осъдиш някой вестник, ползвал без разрешение твоя снимка.
Не, уважаеми хора, няма да ви говоря за пари, дотук не ви говорих – после също няма да го направя. Не всичко е пари, не инвестициите в техника, път и какво ли още не. Уважението на авторското право не е само хонорар срещу права – то е проява на твоето достойнство, дълг, чест и признание, на собствения ти морален облик!
Случаите, в които съм продавал снимки, ги знам точно, защото имам договор за всеки кадър, а случаите, в които съм подарил снимка за ползване и тиражиране, също мога да преброя по споразуменията ни, но вероятно са в отношение 1:3. Опитвам се да се сетя колко пъти съм отказвал ползването на моя снимка след запитване, когато е било за образователни нужди, за хора със специални потребности, за хора пишещи, рисуващи и снимащи с трайни заболявания, за деца, за благотворителност. И успявам да се сетя – нито веднъж! Съжалявал съм понякога за това си решение, но не съм отказвал НИКОГА!
Законите са си закони, но между хората има неписани етични правила, които движат живия живот. Тези правила са неотменими, имало ги е преди нас, ще ги има и след това. Уважението на личността и на нечий труд и усилия са сред тях.
Пиша това по повод наскоро възникнал казус, за който съжалявам, че не доведох до юридическа намеса, за да поставя точка на самозабравянето на един човек, сам обозначил се на страницата си като “автор”. Стъпих на простичкия алгоритъм за защита на снимки в интернет и постъпих човешки, като потвърдих кражбата на моя снимка само пред Фейсбук. От виновната страна последваха гневни статуси, несвързани лични съобщения, че дори и призоваване на „фенската маса“ на крадеца към клетви, наричания и заклинания.
В заключение ще кажа, че не могат да се ползват свободно каквито и да било фотографии, освен ако не е посечено, че се публикуват за всякаква свободна употреба. Тотален погром е спирането на съществуването на интелектуална собственост и лични данни в интернет. Несъществуващата среда за борба със злоупотребите с интелектуална собственост са погром и унищожение на всеки творец и създател на съдържание.
Включвам тук мой цитат под една публикация от тази година:
„Разпети петък е! Сблъсквам се с поредна нагла, безмилостна и комерсиална кражба на наш кадър от “Аз съм Българка!”, този път от най-новата и една от най-успешни серии “Пазителката на дома”. Разсъждавам, защото започвам да не мога да асимилирам както трябва тенденцията в тези случки. Копираха идеята, копират сюжетите, крадат модели, крадат снимки, продават (поне се опитват). Съдим ги, преследваме ги по Закон, като един от едва 30-те автори на съдържание в България, член на авторската програма на Фейсбук, преследваме и с всички позволени инструменти на социалната мрежа срещу крадци.
Не е толкова ужасен и фактът, че “колеги” виждат, подкрепят кражбите и не сигнализират. Едни защото “ме обичат”, други защото имат участие в прекрасните дейности срещу нашата идея, трети са на хранилка при крадците и обичат да са приятели с всички, да си полезен идиот е успешна роля не само на театралната сцена, но и в живота. Винаги съм се чудил на такива хора, напасват, нагаждат като успешни шлосер-монтьори, лигавят се на всички и всичко е точно. Липсата на мъжка позиция и заемането на страна също не разбирам добре. Може би идеалистичната ми природа и копнеж за справедливост пречат на това.
Днес е Разпети петък – ден повратен. Най-тъжният момент за нас християните, точно ден преди най-светлия и голям празник Възкресение. На този ден си давам сметка за контрастите на човешкото поведение, за да се впишем и да сме “топ”. Е както казва една приятелка, която ми прати Пълнолунието – “Не става цял живот разчекнат”.
Защо ви го пиша?! Достатъчно пъти сме казвали, че автор на снимки като “Интернет” не съществува, “мрежата” също не е фотограф! Уважението стои пред и над всичко, а вдъхновението от даден творец и признанието за това няма да постави никой в ситуацията на плагиатство – напротив божествено е да се вдъхновяваме и да казваме от какво!
Ние продължаваме, ще браним достойнствата и идеалите си. “Аз съм Българка!” ще надживее плагиатите и крадците, достойнството на моделите и техните семейства ще са в основата на онзи разказ, който вече почти 9 години печели сърцата на хората в България и по света.
Днес е Разпети петък и тук, в Габрово, имаме една традиция. Ходим в Севлиево и си купуваме кален (глинен) съд. Една недобре позната традиция е, че на Разпети петък трябва да се купи кален съд. Предметът трябва да е от глина, тъй като Мария Магдалена събирала сълзите си в кален съд, когато помолила Христос за опрощение на греховете си.
Закупуването на такъв съд на Разпети петък символизира желанието на човек да бъдат опростени греховете му.
Друго поверие гласи, че каленият съд трябва да бъде купен, защото човек започва от пръст и става пръст.“
И да не пропусна – Авторското право върху снимки, създадени от чуждестранни автори, получава закрила и на територията на Република България по силата на международни договори, по-специално Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, ратифицирана от България, както и Женевската конвенция от 1971 година.
