Долината на тракийските царе и техните храмове-гробници

Скъпи приятели, започвам един разказ за пътуване във времето, който отлагам дълго. България е страна с многопластова история и ни предлага наследство от различни епохи, именно това е една от причините да сме желана дестинация.
Разположението на държавата в Тракия, тракийската история, която отчасти сме опазили. За съжаление има много погубени доказателства, но и има много обекти, на които можем да се преклоним и да бъдат достойна и силна реклама на цялата история по нашите земи.
Долината на тракийските царе в района на Казанлък предлага огромно количество история, която е социализирана и може да бъде видяна. Тя може да бъде почувствана, опозната и осъзната. Тя е там и ни очаква да се срещнем с епохата на траките от нашите земи.
Заедно с мой добър приятел от Полша Марцин Милош, който снима филм за канала си в YouTube, имахме план да обиколим всички достъпни за посещение храмове – могили около Казанлък. Идеята е на Марцин, а аз бях разказвач на историята на могилите във видеото. Можете да гледате филма ТУК.
Започвам този разказ с гореща благодарност към Исторически музей “Искра” – Казанлък, за подкрепата, за разбирането и за съдействието по заснемането на видеото и снимките. В музея работят сърцати хора, които ценят историята и са готови да помогнат, когато ние младите искаме да популяризираме наследството си.
Нашата обиколка стартира от могила, разположена в близост до град Шипка, точно до разклона за село Дунавци и пътя за Пловдив. Голяма Арсеналка се вижда отдалеч, до нея се стига по асфалтов път, който е в лошо състояние. Няма социални удобства и не е отворена за посещения от туристите. Семпла и същевременно изящна предлага първи допир до тракийската обредност с тишината и хладния полъх.
Храмът в могилата Голяма Арсеналка.
Могилата Голяма Арсеналка е датирана от края на V в.пр.Хр. Представителната фасада, малко преддверие и куполна камера могат да бъдат видени. Входовете към помещенията са се затваряли с двукрилни каменни врати. Подът на преддверието е от трамбована пръст, а на камерата са подредени каменни плочи. В центъра на пода на куполната камера има кръгъл гранитен блок, с вдлъбнатина в средата, а около него са подредени пръстеновидно три концентрични пояса от плочи.
Така оформен, подът е по подобие на култовите огнища в Севтополис. Срещу входа на камерата е разположено ложе, ориентирано изток-запад. В храма е извършено погребение и при проучването в преддверието са открити костите на кон, части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения.
Следващата ни спирка бе в един от най-известните обекти в долината. Станала популярна с откритията на Георги Китов, гробницата на Севт ІІІ е притегателно място за всички туристи, видима отдалеч, ориентирана в дясно от пътя в посока Казанлък.
Могилата Голяма Косматка и гробница на Севт ІІІ
Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е разкрита през 2004-та година по време на археологически разкопки от експедиция Темп управлявана от ст.н.с. д-р Георги Китов в сътрудничество с Исторически музей “Искра” Казанлък.
Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр.Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби.
Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.
Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза.
В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.
За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките и осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.
Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м. южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя – вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.
Според домакините следващата ни спирка трябва да бъде в Сарафова могила. Едно изключително добре запазено съоръжение. Впечатляващи са стенописите от пигменти на хиляди години, които са запазени до днес много добре. Въздуът на тези места е особен. Дали заради контролираната среда или поради факта, че се намираме в антична каменна гробница, усещането е несравнимо.
Сарафовата могила
Изследваната гробница, съставлява дромос и две правоъгълни камери. Дромосът е изграден от ломени камъни и е бил покрит с керемиди, носени от дървени греди. Камерите са изградени от тухли и са покрити с конзолни сводове. Дромосът и камерите са украсени с полихромна щукова мазилка в т.нар. структурен стил.
Входът към втората камера се затваря с голяма каменна врата, касетирана отвътре. Гробницата е обрана от иманяри още през древността. Откритите дребни находки позволяват датиране около първата четвърт на III в.пр.Хр.
Продължаваме нашия тур в дълбините на тракийската религиозност и се озоваваме пред могила Оструша. Едно от най-красивите съоръжения, които съм снимал изобщо. В момента тече ремонт и допълнително подобряване на условията за посещение, но този обект ще бъде социализиран по много добър начин. Имахме възможност да разгледаме и снимаме и това пълно с история място. Тук може да се срещнете с рисунки на хиляди години, които говорят толкова много, че оставят посетителите без думи.
Храмът в могилата Оструша
Съоръжението под могилата е разкрито през 1993 г. и представлява гробнично-култов комплекс, развит на площ 100 кв.м. Състои се от шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли.
Разграничени са три периода на ползване на съоръжението. Първият е около средата на ІV в.пр.Хр., когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. По – късно към нея са пристроени останалите 5 помещения. През третия етап в края на столетието пред входа е изграден саркофагоподобен гроб, без да бъде извършено погребение в него. Тогава вероятно е извършена и тризната пред съоръжението.
Накрая комплексът е засипан. Ограбването му е станало през ІV в.сл.Хр., вероятно тогава са унищожени и по-голямата част от стенописите, като непокътната остава само югозападната камера.
Стереобатът е с правоъгълна форма, ориентиран по посоките на света и се състои от три реда каменни плочи. Централната камера е монтирана върху него, впечатлявайки с размерите си – 2,45х3,54х2,36 м. Във вътрешността и е изсечено ложе, имитиращо дървено легло с профилирани крака. Покривната плоча отвън е оформена така, че пресъздава двускатно покритие, а основата и е профилирана имитирайки гредоред.
Вътрешността е пластично разграничена във вид на касетъчна конструкция на три нива – в средата е обособен кръг, около който са описани два квадрата. На изток и запад от тях има по две тройки по-малки квадрати, а по периферията са оформени още 22. Всички полета са били изпълнени със стенописи в синьо, червено, жълто и зелено.
Централният кръг е бил покрит със златен варак, останалите полета са стенописвани със сцени с човешки и животински изображения, както и растителни и геометрични орнаменти. Сред портретите най-добре е запазено изображение на женска глава в профил с кафява коса, изящно и реалистично предадена, носеща златни обеци и огърлица.
Вторият период е свързан с доизграждането на останалите пет помещения. На изток и запад от саркофагоподобната камера са издигнати двете правоъгълни помещения, пред нея е построено затвореното преддверие, като от запад е оформена правоъгълна, а от изток – кръгла камера. Единствена непокътната е югозападната камера – до южната и стена е разчистен скелет на кон в анатомичен ред. В северозападния ъгъл на камерата са намерени сребърните апликации от амуницията му – начелник и шест набузника. В непосредствена близост са разчистени и 2 или 3 сребърни съда – силно деформирани и фрагментирани.
Пред комплекса са разкрити саркофагоподобния празен гроб и тризната. Сред фрагментите от тризната се разграничават такива от питоси, амфори /някои с печати/, малки съдове, един акротерий и шест антефикса с пластична украса и остатъци от щукатура.
С плановото си решение, архитектурни особености, полихромна украса и находки съоръжението под могила Оструша се нарежда сред най-представителните паметници на тракийската надгробна и култова архитектура от края на ІV в.пр.Хр.
В средата на полето покрай емблематично заведение се отправяме към Светицата. Името е много известно, но на пръв поглед могилата не. Това е така, докато не ви припомня за най-знаменитото откритие от тази гробница. Именно масивна, златна, надгробна маска, отново намерена от Георги Китов. Време е да разгледаме могила Светицата.
Светицата
Намира се на 8 км северно от Казанлък, от центъра на Казанлък – 1 час и 15 мин. пеша, 8 мин. с автомобил. През V в. пр. Хр. в гробницата е извършено погребение на тракийски владетел. Най-значителните находки в гроба са неговата златна маска – единствената открита до момента в тракийските земи – и неговият пръстен-печат.
Владетелят е погребан в пълно въоръжение: броня, два меча, върхове на копия и множество стрели. Находката е една от най-богатите не само в Долината на тракийските владетели, но и в цяла България. На 17 август 2004 г., при археологически разкопки край с. Крън, е открит зидан неограбен гроб с богати дарове. Той се намира в югоизточната част на могилния насип. Изграден е от блокове пясъчник в изкопна дълбока яма и е с направление изток-запад. Отвътре стените на гроба са били частично оцветени в червено и черно – сакрални за траките цветове. Отгоре е покрит с шест трапецовидни каменни блока, които му придават формата на саркофаг.
Керамичните и металните дарове са били закачени по стените на гроба на забити железни гвоздеи-куки. На пода на гроба са били поставени отделни късове от тялото на погребания – части от краката и главата. Това дава основание да се твърди, че починалият е бил последовател на Орфей. В изпълнение на същата традиция и десетина метални съда са били разчленени – сребърна чаша, подобна на фиала, но с плоско дъно и две отлепени от нея дръжки; бронзова хидрия, ритуално умъртвена с остър предмет, с две хоризонтални дръжки, украсени с многолистни розети. При проучването на зидания гроб се оказа, че са поставени поне седем съда, чиито тела липсват.
Най – значителната находка в гроба е златната маска – единствена засега в тракийските земи. Изработена е от дебела златна ламарина и тежи 673 грама. Лицето-маска е с индивидуални черти. Оригиналът на добилата изключителна популярност маска се съхранява в Археологическия музей – София, но нейното златно копие може да бъде видяно в исторически музей “Искра” в Казанлък. Владетелят от „Светица” е погребан с почти пълен комплект въоръжение – броня от бронз и желязо, два железни меча, четири железни върха на копия и 144 броя стрели.
Сред положените като дарове керамични съдове се отличават две вази с червени фигури. В гроба е положен и уникален златен пръстен-печат. Дълбоко врязаното изображение върху плочката представя почиващ атлет. Гробът в могилата „Светица” датира от втората половина на V в. пр. Хр. и е един от най-богатите, откривани не само в Долината на тракийските владетели, но и в цяла България.
Време е за малко пътуване, за да стигнете до следващите 3 гробници – могили трябва да изминете малко разстояние. Трите обекта са с информационен център и много добра туристическа инфраструктура, социализирани са, а разположението им е на височината преди град Шипка. Привидно зад заводските помещения, минавайки по пътя за Казанлък, не подозирате, че там се крият много богати на история обекти. Тук ще видите Хелвеция, Шушманец и Грифоните. Домакин тук е котката Хелвеция, която ще ви прави компания докато вървите от инфо-центъра до могилата, на която е кръстена мърморещата стопанка.
Могилата Хелвеция и нейната гробница
Гробницата в могила Хелвеция датира от средата на IV в пр. Хр. Състои се от дълъг и широк коридор, преддверие и камера.
Стените на коридора са от ломени камъни. Преддверието и камерата са с правоъгълен план и двускатно дъговидно извито покритие.Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка. Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове. Входът към камерата се затваря с двукрила касетирана каменна врата, с механизъм за заключване от вътрешната страна. Срещу входа е разположено ложе,също измазано с фина мазилка.Останките от последното извършено погребение са ограбени още в древността, като единствено в преддверието е разкрит непокътнат скелета на принесения в жертва кон.
Храм в могила Шушманец
Храмът в могилата „Шушманец“ е разположен край град Шипка. Открит е през август 1996 г. Състои се от широк коридор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона. Пластичната украса от полуколони и пиластри отразява религиозните и философски представи на траките за строежа на света. Гробницата е ограбена още в древността, използването и се вмества в IV в.пр.Хр. Уникалното му архитектурно решение го прави едно от най-представителните произведения на тракийската архитектура.
Гробницата в могила Грифоните
В Могилата на Грифоните е проучена гробница състояща се от дълъг коридор и две камери. Има представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон, рамкиращи входа. Към фасадата са долепени стените на дълъг коридор, който в древността е бил открит. Единствено над фасадата е имало навес от плоски и извити керемиди.
Входовете към преддверието и куполната камера са се затваряли с двукрилни каменни врати. Преддверието е с правоъгълен план и покрито с двускатен покрив от големи каменни блокове. Кръглата камера е покрита от изящно построен купол. Подовете на двете помещения са от гранитни плочи, измазани с мазилка. Срещу входа на камерата е разположено ложе, изградено от каменни плочи. Пред ложето има стъпало от каменен блок, върху който са моделирани лъскави лапи. Гробницата се датира в IV в.пр.Хр., като е ограбена още в древността – единствените намерени предмети са две златни мъниста.
Казанлъшката гробница
За финал оставихме перлата в короната на гробниците – Казанлъшката! Един от най-известните и посещавани обекти в България. Защитена от ЮНЕСКО и изключително богатство, даващо сведения за тракийската култура и обредност. Оригиналът на гробницата е забранено да се посещава, заради условията за опазване на стенописите, но за многобройните посетители е изработено точно копие на гробницата, което всеки от нас може да посети. Да се насладиш на тази древна красота е изключително ценно преживяване. Преди гробницата може да разгледате експонати открити в нея и околностите, ще се насладите на обширна беседа, а в магазина за сувенири може да закупите от ценните музейни издания.
Този тур е нелек, прави се обикновено за един ден. Препоръчвам го на всеки, за да се запознае с историята на Траките по нашите земи. За чужденците тези обекти са още по-атрактивни и това е прекрасен повод за гордост.
Статията и всичко видяно нямаше да бъде възможно без помощта на всички служители и ръководството на Исторически музей “Искра” – Казанлък. Дълбоко признателен съм ви, а начинът на работа е завиден – не спирайте да опазвате и разпространявате тракийската ни история, тя е безценно богатство!