Обелискът край село Лесичери
Да, правилно прочетохте! Ще ви разкажа за римски обелиск край едно великотърновско село. Обектът се намира на 30 километра от град Велико Търново и е в полето преди входа на село Лесичери. Лесно се открива този изящен свидетел на вековете. От скоро, до колкото разбрах, е забранена и обработката на земеделската земя около римския обелиск, за да се запази неговата цялост.
Обелискът е известен също като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо”, като е с височина 13,80 метра. Паметникът е единствен от своя вид в света, а подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя.
Обелискът представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени почти без фуга един върху друг, като предварително са били изключително точно обработени и полирани. На мястото е имало и втори обелиск с по-малка височина, но той е съборен през 1937-ма година. Те са били част от култов комплекс и светилище, както и вила, а в района са намерени и няколко статуи, които се пазят във Великотърновския исторически музей, включително и такава на тракийски конник.
За съжаление това е поредното място, което се унищожава и има опасност да изчезне, ако не се извърши крайно нужна реставрационна намеса.
Злите езици говорят, че при създаването на ТКЗС-то в Лесичери през 1948 г. на мястото са докарали 8 вола, за да бутнат големия обелиск, тъй като е бил точно в средата на нивите, но начинанието претърпяло крах, заради изключителната здравина на градежа.
За това място първо пише Петко Славейков, а през 1871 г обелиските изследва и австрийският пътешественик Феликс Каниц, който им посвещава две страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”. Братята Шкорпил също изследват мястото, техен е и първият известен кадър на мястото.
Всъщност обелискът е част от комплекс на Мавзолея на божествения Квинт Юлий, сочат учените. Братята Карел и Херменгилд Шкорпил изказват хипотезата за издигането на стълбовете от римския император Траян в чест на победата му над даките в самото начало на II век. Други археолози пък са на мнение, че в светилището през римската епоха е бил почитан тракийският Херос. За първи път се прокрадва и идеята за мавзолей или фамилна гробница на обожествени след смъртта си местни първенци.
Каквито и да са хипотезите за историята и предназначението на видимия днес обелиск и съборения втори, този обект е много интересен и любопитен, а ние трябва да се гордеем с него, защото е наше наследство, на нашата земя. Препоръчвам с две ръце посещението на мястото. Задължително е да се въоръжите с търпение и обувки, които да изцапате, защото в полето обикновено е много кално. Разстоянието, което ще изминете от пътя през полето до обелиска, е няколко стотин метра. Архивни кадри показват посещението на цар Борис III до обелиска.
Най-вероятно кадрите са заснети около 21-24 март 1931 година, по време на обиколката на царя из Северна България. Българският цар е заснет пред каменната фигура, а до него има негови сподвижници. Днес Лесичерският стълб вече има своята първа информационна табела, която показва на пътуващите по пътя за съществуването на този уникален обект. Надявам се интересът на хората към мястото да провокира институциите за пореден път да си свършат работата, мястото да е социализирано и най-важното опазено от влиянието на атмосферните условия, за да остане за дълги времена и след нас за нашите наследници, да знаят, да помнят и да има с какво да се гордеят, защото хилядолетните събития по нашите земи са богатство.
За още интересни пътувания, места, истории и събития, може да проследите раздел “Новини” в сайта Parvanov.org, може да оставите и обратна връзка като коментар. Не забравяйте да последвате и Фейсбук страницата ми Радослав Първанов Фотография!