Моята равносметка – 2022 година

Моята лична и творческа година

Дойде ли декември, неминуемо обръщам поглед назад към началото на годината и планираните за реализация неща. По традиция започвам да обобщавам изпълненото и неизпълненото, да отчитам успехите и останалите по някаква причина неосъществени от предварително набелязаните задачи. В едно такова житейско уравнение е важно положителното да е повече от отрицателното и се радвам, ако накрая резултатът ми е именно такъв.

Дописвам последните страници от моята творческа 2022 година, за да ви споделя на финала своята равносметка. С времето тя стана традиция и според анализите на сайта ми www.parvanov.org иначе дългата за четене история на свършеното през всеки месец от годината се оказа любопитна за по-голямата част от моите последователи. От средата на декември започнах преглед на най-значимото, което изживях и осъществих през отиващата си година.

Както досега, ще съм честен с вас за всичко. Няма да спестявам радостите, нито грешките и разочарованията, както и изводите от резултатите. Последните редове на този разказ вероятно ще завърша между правенето на баницата с късметите и подготовката на празничната вечеря, с която ще изпратим старата и ще посрещнем новата година – с новите надежди, мечти и обещания.

Ето и по-подробно как протече 2022 година за мен: какво успях да направя, да надградя, да покажа на повече хора, кое ме обогати, с кое от направеното се гордея и кое пропуснах да свърша, с какво можах да увлека и други за каузите, които следвам.

ЯНУАРИ

В последните години за наша изненада този зимен месец е топъл, сняг почти няма, напомня повече на април и пролетта. Първите няколко дни от новата година използвах за кратка почивка, малко организационна работа и срещи с приятели, прибрали се в Габрово за празниците. 2022-ра избрах да започна с лека разходка до един интересен обект, който отдавна си бях набелязал за снимки. С група приятели без дълго да мислим, потеглихме към една любопитна забележителност в област Велико Търново – римския обелиск до село Лесичери,.известен като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо”.

Височината му е 13,80 метра, което го прави най-високия римски паметник, запазен у нас. Намира се на 20 километра северно от старата ни столица, в полето между селата Лесичери и Мусина. За сведение – южната порта на крепостта Хисаря е висока 13,20 метра, а стълбът край Лесичери я надминава. Специалистите твърдят, че този паметник е единствен от своя вид в света. Подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя.

Прекарахме няколко часа в слънчевото и кално поле, поснимах на воля и с дрона, и на земята. Обектът е рядък и наистина заслужава внимание. За съжаление човешкото влияние е по-унищожително от природата, затова трябва да се внимава, като се обикаля около обелиска. Надявам се някой ден институциите да се погрижат за неговото състояние. Ще ви предложа отделен разказ за това място.

Досега на Йордановден снимах спасяването на Богоявлениския кръст на две традиционни за мен места. Тази година реших да разнообразя и отидох до село Велчево, община Априлци, където присъстващите отбелязахме празника заедно с космическата Валя Балканска. Селцето е скътано в полите на Стара планина и предлага подходящи условия за Богоявленския ритуал на река Видима.

Тук под звуците на гайдата на Петър Янев мъжете се хванаха на популярното мъжко хоро в ледените води на реката, от която извадиха и кръста. А аз, освен снимките, имах шанса да направя интервю с Валя Балканска и да запечатля мъдрите думи на гласа, полетял в Космоса. Прилагам видеото ТУК:

В една последваща януарска вечер се възползвах от крайно лошото време, което от друга страна си е благодат за фотографа, и се отправих във възрожденска Трявна да поснимам с дрона, докато вали едър сняг. Бе студено, но не и толкова влажно, затова 30-те минути във въздуха бяха пленително професионално преживяване. Въпреки че понамръзнах доста, направих достатъчно снимки, които да разгледам вкъщи на спокойствие си бе истинско блаженство.

Предлагам и на вас тук да видите част от тях. А един от най-запомнящите се кадри избрах да включа в авторския ми календар „Полет над Родината“ 5.

Няколко дни след нощните кадри на възрожденското градче получих възможността да вляза в Часовниковата кула на Трявна, извисяваща се на старинния площад „Капитан дядо Никола“. Използвах разумно поканата, за да направя снимки и видео на уникалната местна забележителност. С прекрасен домакин и богатата история на кулата прекарах няколко часа в каменното здание.

След увлекателния и изчерпателен разказ на Красимир, който се грижи за това архитектурно бижу от години насам, обобщих получената от него информация с предварително издирените от мен факти по темата, предлагайки специален разказ за емблемата на Трявна. Можете да го прочетете и изгледате видеото към него ТУК

Януари, въпреки че е от 31 дни, минава много бързо. Докато си организирам задачите и тръгне годината – месецът приключил… В последните януарски дни отново ни зарадва обилен снеговалеж, който прави особено красиви за снимане  габровските забележителности. В един снежен следобед реших да се разходя до Регионален етнографски музей на открито „Етър“ и да поснимам. Неочаквано за мен, имах уникалният шанс в обектива ми да попаднат няколко диви посетители на музея, сгушен в гористите склонове на Балкана.

Докато дебнех снежинките край Сàковата къща, на отсрещния склон, доста близо и необезпокоявани се появиха сърна и сръндак, търсещи къпинови листа, за да похапнат. Вълнуваща за мен гледка, която успях да запечатам в снимки и видео. Близостта на дивите животни бе поредното доказателство за чистотата на природата в Габровския край и уникалното ѝ съчетаване с присъствието на „Етър“-а в тази част на планината. Бе едно непринудено връщане назад във времето на прадедите ни, когато българинът не е злоупотребявал с природата, а  естествено се е вписвал в нея.

ФЕВРУАРИ

Освен в календара, то и за творчество този месец се оказа къс. Пътувах малко, беше си студен Малък Сечко, но със самото си начало ни предложи пухкав сняг, който, погледнат от панорамна височина, връща човек в ония незабравими снежни зими от детството, споменът за които носим завинаги.

През февруари ми предстоеше завършването на един целогодишен проект – доста трудоемка и времеемка комерсиална задача, която запълни по-голямата част от месеца. Бях поел ангажимент за заснемане на поземлен имот в околностите на Габрово за предлагането му на бъдещи инвеститори.

Предизвикателството на поръчката беше, че трябваше да снимам терена през четирите годишни сезона от земя и въздух, от едно и също място така, че всички снимки, сложени една до друга, да представят тематично преливаща се картина. Замисълът се получи и удовлетворен, затворих страницата на поредния успешен проект за доверен клиент.

Поканиха ме да снимам и първата копка на един от най-големите заводи за екологични опаковки в България. При такива събития освен протоколната “първа копка”, корпоративните клиенти търсят няколко гледни точки, затова им предлагам снимки и видео както от земята, така и отвисоко. За мой късмет денят бе слънчев и много топъл, и успях да свърша леко и пълноценно работата си.

Безспорно, най-вълнуващото преживяване от февруари и тази година за мен си остава присъствието ми в Ловеч на 19 февруари. От 2019 година на този ден задължително всяка година по свой начин вземам участие в една местна патриотична инициатива от национално значение. През 2022 година вечерта на 19 февруари в Ловеч за девети пореден път се проведе Национално възпоменателно факелно шествие в памет на Апостола на свободата – “149 години безсмъртие”.

С всяка изминала година традицията набира все по-голяма популярност и хиляди родолюбци, вече от цяла България, се включват в мащабната инициатива, организирана от гражданско сдружение “Ловчанци” и местния клон на Национално дружество “Традиция”. При отлична гражданска организация факелното шествие преминава като “огнен змей” през централната част на града до най-големия паметник на Васил Левски у нас, извисяващ се над възрожденския квартал “Вароша” в Ловеч.

И сега във факелното шествие, предвождано от членове на НД „Традиция“ в четнически униформи и национални носии, се включиха фолклорни танцови състави, духовници, десетки доброволци и хиляди граждани. 1500 запалени факли, стотици развети национални флагове и знамена с лика на Васил Левски преминаха по предварително обявения маршрут по вечерните улици на притихналия град и създадоха обединяващата всички ни атмосфера на тържественост и преклонение.

Шествието достигна осветения в нощта монумент на Апостола, където под звуците на националния химн бяха поднесени венци и цветя и отдадена почит към безсмъртното дело на най-великия син на България. Времето бе благосклонно и направих много снимки и от земя, и панорамни с дрона. Всяка година събитието е различно и става все по-внушително. Една обединяваща българския дух традиция, която като факел събужда позаспалата ни национална гордост и осветява пътя на паметта. “Народе????”

Препоръчвам на всеки българин поне веднъж да стане част от това шествие и да го пропусне през сърцето си. Неимоверна е гордостта, която ще изпитате от сплотяващото чувство на национална принадлежност в тези няколко часа, които се запомнят завинаги. След по-малко от два месеца предстои юбилейното десето възпоминателно факелно шествие “150 години безсмъртие” в памет на Левски. Надявам се с много от вас да се срещнем там!

МАРТ

Месецът на Баба Марта, на жената и на благите вести. За мен е специален месец – през март е родена моята майка!

В Габрово Баба Марта дойде с приятен снеговалеж. С мартеница на ръката и приповдигнато настроение направих бърза поредица снежни снимки на родния град. На следващия ден отговорих на поканата да заснема една нова родолюбива инициатива в Трявна. Местната администрация бе решила в навечерието на Трети март да създаде празнично настроение на тревненци и Часовниковата кула в града да грейне с цветовете на националното ни знаме.

И в мразовитата нощ тя засия в бяло, зелено и червено. След разкошния залез и многото красиви гледки над възрожденското градче, получих ексклузивната възможност първи заедно с малка група туристи да видя и заснема впечатляващата светлинна атракция. Прибрах се много доволен и с нетърпение обработих кадрите, които да публикувам на националния ни празник.

На светлия за България ден – Трети март – по дългогодишна за мен традиция отново изкачих връх Свети Никола, за да присъствам и снимам официалната част от тържествата за националния празник на страната ни. Уви, и тази година той не бе пощаден от провокации, но главното бе, че хиляди българи от цялата страна отново бяха дошли да го почетат. Направих интересни репортажни кадри, като мога да се похваля с професионални попадения – почти инстинктивно улових и двата пъти, в които „мирни граждани“ уцелиха със снежни топки действащия тогава министър-председател на България.

Величавия героичен връх с Паметника на свободата от много малък виждам при ясно време от прозореца на моята стая със ставането си всяка сутрин. Сами разбирате, че това обстоятелство е дало отпечатък върху живота ми завинаги. Темата „Шипка“ ще е част от мен и моята същност, докато съм жив, а може би и след това. Пристрастието ми към нея е в основата на всичко, което правя или тепърва ще направя.

Затова всяка година задължително съм на този връх в този празничен ден, изпълнен с преклонение, гордост и удовлетворение, зареден от силата на предците ни, отстояли върха и прохода в едни от най-решаващите за българската свобода дни. И никакви политически пристрастия, ползващи в последно време събитието за национални ежби, не могат да помрачат щастието ми, че съм органически свързан с това място!

 На следващия ден с моя приятел и талантлив автор на видео Марцин Милош от Полша се впуснахме в ново предизвикателство. То ни заведе в Казанлък, където прекарахме целия ден в посещения и заснемане на всички могили с гробници в Долината на тракийските царе. Марцин подготвяше ново видео за своя блог „Oriemt explorer”, а аз бях негов гид в тази част от нашата тракийска история. Направихме стойностни материали за всеки обект и вярвам, че изпълнихме крайната си цел – да рекламираме успешно дестинацията. Може да гледате видео и да се разходите във виртуална 360-градусова обиколка във всяка от могилите.

Неусетно дойде ред и за един от любимите ми народни празници – Тодоровден. Тази година избрах да го прекарам в Музея на архитектурно-исторически резерват „Боженци“, където екипът от специалисти обстойно се бе приготвил да пресъздаде обичаите, свързани с тази много тачена в Габровско традиция. Денят бе студен и ветровит, заваля силен сняг, но кадрите, които успях да направя, са едни от любимите ми от тази година.

Имаше и конче, и студ, но и много красота, голямо старание от служителите в музея, имаше и доста гости. За финал полетях с дрона сред сипещия се сняг. Кадър от това преживяване използвах в авторския ми календар „Полет над Родината“ 5. Беше рискован полет, но си струваше! Романтиката в прочутото балканско селце, запазило автентичната си възрожденска атмосфера в най-чист вид, е специална творческа емоция, към която често се обръщам. За мое щастие Боженци е на една ръка разстояние от Габрово и мога винаги да се докосвам до неговия уют и красота.

По-късно през март пътувах до София по работа и успях да си уловя някои  мигове отвисоко. Столицата ни е притегателна от доста ракурси и е ценно да снимам как тя се променя непрекъснато. Вярвам, че след време тези снимки ще са полезни. В бедното на зеленина време преди пролетта сред сивотата изпъкват силно силуетите на сградите в центъра на София, а това е съществено при запаметяването на архитектурния ѝ облик.

Към края на месеца дочаках новолунието за едно отдавна замислено преживяване, което обещаваше да е достатъчно мразовито, но и много красиво. С група приятели си избрахме безлунна нощ, в която, вместо да се наспим, се отправихме на среднощно изкачване на връх Исполин в Стара планина. Искахме да посрещнем изгрева от висотата на едно реално предизвикателство.

Знаех, че ме чака невъобразим студ, трудно и опасно катерене в почти непрогледна нощ и при бръснещ вятър, но мисълта за безценните картини, в които ще се потопят очите ми и ще улови обективът ми, беше по-силна от притеснението и неизвестността. Организирахме се и в 3 часа сутринта вече атакувахме планината. Резултатът е труден за описване с думи, ще го видите в снимките ТУК:

В средата на март добър приятел ми сподели ценна информация за локацията на популации от красивото цвете Пулсатила Монтана или „планинско котенце“, както тук го наричаме. Много ефектно дребно диво цвете, което от няколко години търся да снимам в естествена среда. Така ден след Благовещение, в последната мартенска неделя се организирах бързичко и се отправих към Североизточна България до местността с планински котенца.

Тези лилави цветя са нежни и красиви, а когато топлият вятър ги погали, те сякаш танцуват, блестейки на слънцето с крехките си реснички. Такова местообитание, огряно от слънчевите лъчи, е рай за фотографа! Благодарен съм, че ми споделиха конкретното месторастене на планински котенца, за да включа в колекцията си кадри с красивите им цветове, които ще видите ТУК:.

Този мой неделен ден завърши с посещение и снимки с дрона на девическия  манастир „Св. св. Петър и Павел“ над град Лясковец. Историята на Петропавловския манастир е богата, древна и пряко свързана с историческите превратности на съдбата ни като народ. Самият манастир сякаш е кацнал върху отвесния ръб на платото над Лясковец и от труднодостъпното място, на което се намира, се открива изключително широка панорама към равнината на изток от село Арбанаси.

Средновековните ни манастири и църкви неслучайно са строени на места, избирани специално нависоко, вероятно за по-голяма близост до Бог. А в района около старопрестолната ни столица Търново това неписано правило важи с двойна сила. Планирал съм си догодина да отделя време, за да ви представя някои от уникалните манастири в този край, ценни паметници на духовната култура от Българското Средновековие.

АПРИЛ

В началото на април имах възможността да бъда фотограф на фестивала „Соло арт“, организиран от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Любопитно няколкодневно събитие, представящо на габровска сцена стойностни авторски моноспектакли. Зареждащите театрални вечери в нестандартен формат са дело на чудесния ръководител на ДТ „Рачо Стоянов“ и мой добър приятел Петко Койчев. Да снимам сцената и на сцената за мен винаги е било особено и много силно изживяване.

В едно от пътуванията ми в началото на месеца, минавайки през село Скалско край Габрово, случайно попаднах на вълшебна черешова градина. Нацъфтелите в редици черешови дървета, обсипани с бели цветове и около тях хилядите работливи пчели бяха картина, която истински може да се усети само на място. Трудно се снима и по-скоро се запечатва с очи такава гледка, но заради всички вас, а и заради календара за 2023 година, се погрижих да направя повече снимки. Досега не бях попадал в цъфтяща и благоухаеща черешова градина, истинска благодат е да снимаш това чудо на пролетта.

На 9 април пристъпих към нещо отдавна замислено. Стартирахме поредицата от снимки на новата ми идея, посветена на традиционните битови занимания на българката. С фолклорните модели от четвъртата част на „Аз съм Българка!“ заснехме началните теми на подпроекта, който окончателно ще завършим през есента. Домакин на снимките бе РЕМО „Етър“ край Габрово, а тематиката, за моя радост, досега не бе реализирана в гилдията. Отново сме първите! Повече за това начинание ще ви разкажа в месец ноември на настоящата равносметка, когато изцяло показахме пред публика всичко свършено.

Неусетно наближиха Лазаровден и Цветница, която тази година се падна на 17 април. Денят бе дъждовен, с типично за пролетта непредвидимо, но свежо време. Направих интересни кадри от раздаването на върбовите клонки в храм „Успение Богородично“ в Габрово. Винаги любим празник, който отбелязваме в семейството ми по различни начини, но по традиция задължително почитан.

В следващите дни в Габрово ми гостува екип на bTV, воден от журналиста Станчо Станчев. По повод предстоящия Великден ме поканиха да запишем репортаж, в който да разкажа за своя нов творчески проект „Счупената вяра“. bTV поискаха да покажа добрия пример и как нещата могат да се случват на практика. Всичко започна с това, как ползвайки името и аудиторията си, успях да привлека чрез акция в мрежата съмишленици, с чиято помощ за много кратко време стана възможно събирането на достатъчно средства да започне реновирането на почти стогодишната църква в едно от почти обезлюдените селца в Габровско.

Помагайки на младите хора от с. Горни Угорелец в идеята им да ремонтират и запазят тамошния храм и покрай това начинание дори да се върнат в домовете на своите дядовци и баби, неподозирано и за мен самия отворих нова страница в творческите си проекти. Тази църква вече се възстановява с дружен труд и фактът е прекрасен пример как можем да променим съдбата на завещаното от предците ни.

Към днешна дата в страната ни има десетки, а възможно даже да са стотици пустеещите храмове, към които интерес проявяват предимно фотографите с афинитет към изоставените от хората места. За моя радост богоугодното дело бързо набра популярност и вдъхнови младите хора и от други села с изоставени храмове. Примерът със „Счупената вяра“ показа, че има ли желание, намира се и начин!

Локациите на двата снимачни дни бяха габровските села Горни Угорелец с храма, който вече възстановяват, и Бучуковци, чиято църква е в много тежко състояние. Получи се стойностен репортаж, чиито послания доведоха до рекорден брой отзиви на сайта и страницата ми. Този неподозиран обем обратна връзка за пореден път доказа, че изкуството може да провокира интерес, да решава проблеми, да поставя важни за обществото теми и въпроси. Благодаря на bTV за дадената възможност да представя моята идея, за точните въпроси, за добронамереността и професионализма! Как се случи всичко, вижте ТУК:

По повод Великден снимах боядисването на яйца с естествени багрила в музея „Етър“. Специалистите там винаги се стараят за всеки празник да има пресъздаване на обичаите и традициите, свързани с него. Това е шанс да се докоснем до истинското и традиционното. РЕМО „Етър“ е може би единственото такова място, с така грижа за публиката в България!

Самото Възкресение Христово посрещнахме със семейството ми и приятели в Соколската света обител, сгушена в дебрите на Балкана, далеч от шума на града. Празничната служба под открито небе беше вълшебство, което запечатах с удоволствие. Препоръчвам на всеки да го изживее, и то точно там!

До края на месец април се занимавах с организацията на предстоящата изложба от Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението в Копривщица. Малко по-рано бях получил поканата откриващото събитие за празниците по повод годишнината от избухването на Априлското въстание да бъде представяне на моята изложба, заедно с част от фолклорните модели. Затова в експозицията акцентирах на кадър с двете сестри коприщенки Ралица и Костадинка Дойчеви.

Самата покана дойде от директора на Дирекция на музеите в Копривщица Кунка Неделева – искрен родолюбец, будител с огромно сърце и мой голям приятел през годините. Събитието бе в галерия „Палавееви къщи“. Представянето на изложбата бе силно, зареждащо и интересно на публиката. Копривщица е място, на което се връщам винаги с огромно желание, за да почерпя от духа на възрожденските родове в това българско кътче! Останах в бунтовтото градче още няколко дни, за да снимам традиционната възстановка и тържествената заря проверка. Повече кадри от събитията в Копривщица можете да разгледате ТУК:

МАЙ

Месец май посрещнах в Копривщица, където предстоеше традиционната възстановка на обявяването на Априлското въстание от 1876 година. Събитие, което се старая да не пропускам, един винаги зареждащ и истински урок по родолюбие. Ако се колебаете коя проява, свързана с този героичен момент от миналото ни да посетите, препоръчвам възстановките в Клисура и в Копривщица. Бунтовният дух в тези възрожденски градчета е жив и местните го изразяват по неподправен и увличащ начин.

Еуфорията от изложбата в Копривщица постепенно отмина, зададе се Гергьовден и той бе повод да посетя Регионален етнографски музей на открито „Етър“. За този празник домакините се бяха погрижили с богата програма, атрактивна за всички гости – от Гергьовденската люлка и агнешкото в механата до поредица разнообразни дейности, надиграване, презентация на хлябове и още, и още. Винаги намират с какво да ме изненадат в този етнографски рай.

През настоящата година в музея текат ремонтни дейности и на снимащите ни се налага да се съобразяваме с не толкова подходящи за заниманието ни “притурки” към пейзажа на територията му, но всички се надяваме да е за добро. От тазгодишното посрещане на Гергьовден оставам с прекрасни спомени и споделям с вас кадри от този тъй тачен от народа ни празник ТУК.

На 7 май в габровския квартал Нова махала местният клон на НД „Традиция“ организира интересна възстановка, пресъздаваща залавянето на войводата Цанко Дюстабанов. Тя показва моменти от Априлското въстание в нашия край и е ценен урок по история, полезен за децата. Организирането на такива възстановки е хубав нагледен пример, особено ако е реализиран в автентична среда. Споделям кадри от събитието от площада в квартал Нова махала, където е оцеляла през времето и родната къща на Тодор Бурмов, първият министър-председател на България.

В средата на месеца край историческия Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ местни ентусиасти и гости от страната по традиция пресъздават героичното сражение на въстаническата чета на поп Харитон и Бачо Киро в дните на Априлската епопея. Събитието тази година бе уважено от вицепрезидента на България. Прилагам кадри от възстановката и заря-проверката в град Дряново ТУК:.

Междувременно получих покана от предаването „Събуди се“ на НОВА ТВ да направим репортаж за моя проект „Счупената вяра“. Показахме изоставената църква в село Кметовци, намиращо се на пътя към една от най-посещаваните туристически забележителности в България – МАИР „Боженци“. Храмът “Свето Сретение Господне” е построен от уста Генчо Кънев, ученик на майстор Колю Фичето. За съжаление, и този вековен православен храм е оставен сам на себе си.

Въпреки че през 1974 г. е обявен за паметник на културата, днес го намираме тотално порутен и без покрив. Във времето са организирани акции по събиране на средства за възстановяването му, но без особен успех. Продуцентите на предаването избраха да покажем именно тази църква заради внушителните ѝ размери, състоянието ѝ в момента и нейното местоположение. Може да гледате видеото ТУК:

Всяка година в третата събота на месец май Габрово става център на традиционния карнавал. Събитието на събитията за града ни! Пристигат стотици туристи, за да наблюдават неповторимото карнавално шествие по централните улици. Това е уникално за страната ни и света събитие, с изразена политическа сатира, която не спестява нищо от мнението на гласоподавателите за родните ни политици и техните действия.

Тази година политическата сатира определено бе по-остра, но пък на място. Кризата в страната, резултат от разногласията в управлението, донесе инфлация и ред още сътресения в живота на държавата. Габровци обаче не спестяват нищо на управниците ни. Така беше и тази година – някои от карнавалните картини предизвикаха учудване, други – смесени чувства, трети – директно посрещнати с овации. Всички участници и гости по маршрута на дефилето се забавляваха искрено, което всъщност е крайната цел на това уникално събитие.

Лично на мен любима картина ми бе „Битката при Камуфланд“, отразяваща „боя“ за евтино олио, разразил се из българските магазини. Галопиращите цени и презапасяването със стоки от страна на стремглаво обедняващите българи всъщност си е драма, с която ежедневно започнахме да живеем. Приемането критично и със самоирония на негативите в народопсихологията ни от друга страна пък е позитив, който ни помага да имаме реален поглед върху грешките си и по възможност да не ги повтаряме.

Под многозначителното мото “Кот доди, гад доди!” премина габровският карнавал през 2022 година. Отразяването му стана едно от най-атрактивните събития във фотографската ми страница, правейки над 1,5 милиона достигания до потребителите на публикации.

Празничното шествие по повод 24 май бе следващото събитие в Габрово, което снимах с удоволствие. След двугодишното прекъсване поради пандемията, жизнерадостното дефиле на габровските учащи отново се завърна с поток от усмивки и младежко настроение. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност има специално място в живота на възрожденския ни град, дал на България през далечната 1835 година първото новобългарско светско взаимно училище, днес Национална Априловска гимназия.

Първото честване деня на създателите на нашата писменост като училищен празник в Габрово е на 11 май през 1859 година. Случва се по инициатива на Тодор Бурмов, тогава учител в Габровското Априлово училище, а по-късно във времето избран за първи министър-председател на Княжество България.  

Една от последните майски утрини посветих на любимите си диви божури. Пурпурночервените красиви цветя сякаш се крият от хорските погледи и си подбират специални места в планината. Поляните с диви божури са рядко срещана гледка и истинска награда за фотоентусиастите. Реално имаме само две седмици през май, в които можем да заснемем цъфтенето на прелестните им цветове – един от обаятелните символи на пролетта.

ЮНИ

Лятото наближи, насъбраха се едновременно ангажименти отвсякъде, но не се оплаквам. Започна интересен месец. В самото му начало пристигнах в севлиевското село Купен да направя рекламни снимки на един прекрасен комплекс в планината, който стана любимо мое място за отмора. За Къщи за гости „Славейчето“ индивидуалният подход към гостите и специалното отношение са приоритет. Препоръчвам този уютен кът във възрожденски стил на всеки, който търси красиво и чисто място в Балкана за почивка.

На следващия ден потеглих на югоизток към Странджа планина,крайморския град Царево и село Българи. Предстоеше ми да се срещна за втори път с магията на нестинарството. Обредните танци на нестинарите, които те посвещават на Светите Костадин (Константин) и Елена, са една от мистиките на Странджа планина. Пет са нестинарски села в Странджа – Костѝ, Българи, Граматиково, Кондолово и Сливарово, в които е запазена хилядолетната традиция.

В миналото завършек на тайнствения обряд е бил панагирът с нестинарските игри върху жарава от разпалени въглени, по време на които някои от танцуващите биват “прихванати” от Свети Костадин. Танцувайки без умора и изпадайки в транс, те често правели предсказания, а босите им крака изобщо не усещали парещите въглени и не обгаряли от тях. Наследниците на нестинарите в този край, днес са определяни просто като огнеходци. В началото на лятото местните атрактивно пресъздават магията на нестинарския ритуал.

В с. Българи празникът се отбелязва по стар стил – на 3 срещу 4 юни. И тази година хиляди гости се бяха стекли тук да наблюдават на живо мистичния танц на нестинарите. След първото ми идване на празника миналата година, сега вече знаех кое след кое следва и си бях разпределил задачи и камери, така че имах добра видимост и успях да направя подходящи снимки. Повече за събитието може да прочетете и видите ТУК:   

В началото на юни се запознах с Михаела – създател и собственик на груминг студио в Габрово. Талантлив и развиващ се млад човек, с когото ме срещна  работата. Предстоеше да направим реклама на студиото ѝ, нейните дейности и да отразим отношението ѝ към работата. Най-общо казано, груминг е студио за красота за домашни любимци.

След качествено представяне на дейностите и работата ѝ, Михаела щеше да получи ексклузивно право да стане представител у нас на топ козметика за домашни любимци от Европа. Съвестно свършихме необходимите снимки и целта на Михаела бе постигната. В резултат аз пък имам в портфолиото си още един ценен партньор, с когото продължаваме сътрудничество!

Получих възможност да съм сред първите, които се порадваха на обновената фасада на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Директорът ѝ Савина Цонева ме покани да заснема направеното при освежаването на външната част на сградата. Избрах една сутрин малко след изгрев слънце, за да имам най-добра светлина. Зданието всъщност е бивша поща и една от емблематичните представителни сгради в центъра на Габрово, разположена в непосредствена близост до Националната Априловска гимназия, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и местните административни институции.

Предстоеше откриване на туристическият сезон по Черноморието. Поканиха ни да покажем втората част от Национален проект „Аз съм Българка!“, озаглавена Продължението. Признанието дойде навреме от Община Созопол и Общински съвет – Созопол. Подредихме експозицията в сградата на ОбС на Аполония. Изложбата остана при туристите през целия летен сезон.

Смятам, че бе доста успешна, организирана бе със специална опция – копия от фотосите ѝ се продаваха, отивайки при новите си притежатели като красив спомен от Созопол и едновременно реклама на България. Сумите от откупките реших да даря 100% за каузата да се постоят паметници на Васил Левски и Христо Ботев в Созопол. Остава да проследя осъществяването ѝ.

 По повод Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“ в град Монтана получих покана да представя в дните на предстоящото му XIV издание изложбата на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част. Експозицията бе организирана от родената в града и мой фолклорен модел Хелия Иванова, и нейното семейство. Получи се интересна и зареждаща изява, а при откриването ѝ реакциите на публиката от над 200 деца бе изключително приятно преживяване. Запомнящото се събитие допълни дългия списък с прояви на проекта. Изложбата три месеца радва очите на посетителите в Младежки дом – Монтана.

На тръгване от Монтана ме изпрати пороен юнски дъжд, но пък можах да направя интересни снимки с дрона по залез слънце. Винаги след дъжд и лятна буря има прекрасни моменти за снимане – на земята всичко е мокро, а от малка височина покривите на сградите контрастират и се получават въздействащи кадри.

На връщане от Монтана се отбих в ловешкото село Бату̀лци край Ябланица. Преди време ме бяха потърсили местни хора да разкажем за една тамошна сграда с особена история. В селото има къща-музей на Васил Левски. В този дом – оцелял свидетел на исторически момент, Дякона при една от своите обиколки из Българско основава местния революционен комитет. Може би най-тъжната гледка за годината за мен беше тази къща.

В селото има билборд, рекламиращ въпросния музей, а отидеш ли там, срещаш разруха. Безмилостна разруха и пълна занемареност, а някак все още напук на нас, времето държи къщата цяла. Разказах за мястото с пост във фотографската ми страница, като смятам да опитам да направя колкото се може повече за този обект с историческа стойност.

По своя дългогодишна традиция на 24 юни – Еньовден, посетих празника на билките, организиран в РЕМО „Етър“. И тази година събитието предлагаше богата палитра от характерни за празника дейности – плетене на венци от прясно събраните билки, момински ритуал с китки за гадаене на бъдещ съпруг и други типични за Еньовден обреди. Предлагам и на вас да се потопите в тази атмосфера ТУК:.

ЮЛИ

Лятото е топло и прекрасно. Аз получавам покана от приятел за реализация на книга с архитектурна насоченост, а за тази цел се налага да обиколим цяла България. Идеята е уникална и неправена досега, така че веднага се съгласих да участвам. Предстоеше мащабно пътуване само за пет дни, през които трябваше да изминем няколко хиляди километра, кръстосвайки страната. Приех професионалното предизвикателство с охота – в него имаше архитектура, имаше история и колкото си искам снимки.

Потопих се изцяло в свои води! Направих план за пътуванията и потеглихме, изминавайки между 500 и 1000 километра, в зависимост от маршрута ни всеки ден. Организацията ни беше добра и се справихме даже за четири дни, а петия уплътнихме в път към дома. Прибрах се, зареден с много положителни емоции и събрал прекрасни кадри. Това творческо предизвикателство бе необичайно, а продуктът от него предстои да излезе съвсем скоро. Повече ще научите при представянето на книгата. Повярвайте ми, ще ви хареса!

В началото на юли посетих София, като си бях поставил специална цел на пътуването. През 2023 година предстои да отбележим 150 години от деня, в който националният ни герой Васил Левски прекрачва в безсмъртието. По предварително съставен списък тръгнах из столицата да снимам всички известни обекти, свързани с дейността на Апостола или носещи неговото име. В края на годината се оказа, че съм събрал солидна колекция с места и паметници, свързани с живота и делото на Левски. Кадри, които ще използвам по максимално полезни начини през следващата година.

За пореден път Христо Христов – строителен предприемач, човек с огромно сърце и истински приятел, ми се довери да снимам от земя и от въздух случващото се през Лятна академия „Лидерите“ – 2022. Ежегодното  събитие се провежда в Габрово от 2018 година и цели да срещне учениците от строителни гимназии у нас с най-новите технологии в строителството. Изключително ценният професионален младежки форум осъществява и укрепва разрушената практическа връзка между образованието и бизнеса. Снимам проявата с удоволствие от самото ѝ създаване. За мен това не е поредният комерсиален ангажимент, а документирано доказателство за случващите се правилни стъпки напред в бъдещето на строителния бранш.

В средата на юли дойде време на поредното Пълнолуние. Свързан съм с него по специален начин и затова си го изписвам с главна буква. Този път се реших на експеримент, чрез който да погледна Луната по-нетрадиционно. Планирах със специален софтуер мястото и часа за заемане на позиция за снимки. Така за моя радост в пълнолунната нощ успях да си „открадна“ ценни красиви моменти. Опитах да съчетая земния спътник с една от телевизионните кули на Габрово, тази на хълма Градище. Резултата показах в интернет, ще покажа и на вас ТУК: 

През юли едно от фолклорните чудеса на България – фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, гостува в Габрово като подарък за финала на фолклорен семинар, провел се в града. Познавачите знаят – фолклор се снима тихо и с много чувство. Танцът, ритмите, музиката и танцьорите – всичко заедно е сила, която въздейства на човек по трудно предаваем с думи начин. Тази сила просто се изживява чрез всичките ти възприятия в момента. Затова без повече думи предлагам да я почувствате от кадрите ТУК:

По-късно през месеца по покана на г-н Борислав Борисов, кмет на кметство Плачковци в община Трявна, присъствах да отразя откриването на бюст-паметник на Дан Колов. Семейството на великия български кечист е свързано с Плачковци и местните хора, решени за пореден път да преборят забвението и да стъпят на историческата памет, бяха подели собствена инициатива по повод предстоящата на 27 декември т.г. 130-годишнина от рождението на легендарния българин.

Така се стига до създаването на този въздействащ бюст-паметник, който да напомня на идните поколения за упорития младеж от севлиевското село Сенник, покорил световния връх на свободната борба и кеча. Скулпторът Иван Тодоров от София и архитектът Иван Иванов от Габрово са творците, на които бе възложено изпълнението.

После посетих възстановеното издание на УзанаПолянаФест – зеленият фестивал на Габрово, който се провежда в края на юли край града ни от 2011 година. Събитието е насочено към зелените идеи и за три дни оживява най-голямата билна поляна в България – Узана, в самото сърце на Балкана. Тя е географският център на България и притегателно място за туризъм и отдих през цялата година. Препоръчвам на всеки да го посети – има защо!

Юли е време и за планина – денят е дълъг, а времето хубаво. С приятели се впуснахме в поредното предизвикателство – два интересни планински прехода за ценни снимки. В първия ден атакувахме резерват „Козята стена“, за да се насладим на цъфналите диви еделвайси. История, която ви разказах миналата година, но повтарям всяко лято заради съвършенството на емблематичното диво цвете. Втория ден отделихме на връх Васил Левски, който покорихме, тръгвайки от станцията на сопотския лифт. Горещо приключение под палещото слънце, но пък със запечатани безценни гледки!

Работата ми, уви, понякога ме среща и с не толкова красиви моменти. В края на юли южната част на Габрово бе скрита от гъст дим. Бързо разраснал се горски пожар в един от кварталите на града ме накара веднага да се отправя към мястото, за да получа представа за размера на случващото се. Гореше голям масив иглолистна гора в труднодостъпен терен, но огнеборците вече бяха на място и спираха стихията. Страховита картина на огромните огнени езици, които снимах с дрона отблизо. Хора, пазете горите ни и проявявайте отговорност!

В последния ден от юли посетих Старопиталището на индустриалеца Пенчо Семов – емблематична сграда с национално значение в околностите на Габрово, която след продължително забвение и занемаряване, отскоро има собственик. Всички се надяват, че след като вече сградата е в конкретни частни ръце, нейното бъдеще ще бъде цветно, а не черно-бяло.

Направих доста снимки, включително и с дрона, и бях много доволен, защото най-после осъществих едно мое желание, което чакаше от доста време . Когато публикувах направените кадри, постът получи почти 2 милиона достигания само за няколко дни. Доказателство, че историята на архитектурните ни шедьоври интересува много българи. Повече по темата можете да разгледате ТУК:

АВГУСТ

31 дни ще ме отведат до моя ден рожден. Август – любим, горещ, красив, летен, мой си! Месецът на падащите звезди и намислените желания. Чакан от мен винаги с радост и огромно нетърпение. През август си позволявам по-малко работа и се опитвам да си подарявам приятни спомени и преживявания, които да дават покой на съзнанието ми от множеството ангажименти и натовареността през останалите месеци от годината.

Първите августовски дни използвах за довършване на някои задачи, изостанали по някаква причина от юли, после се посветих на нощното снимане. Спях при по-различен режим, за да имам 3-4 часа през нощта, в които да съм свеж за снимки. Няколко нощи по ред си издебвах в небето над града моменти в опит да снимам метеоритния поток Персеиди. Бях разбрал, че около средата на август, когато е техният пик, времето предстои да бъде облачно и затова реших да започна по-отрано със снимките. Така всяка нощ имах „улов“ от по 5-6 красиви падащи звезди. Най-доброто от колекцията си споделям с вас ТУК:

Малко по-късно присъствах като фотограф на VII издание на художествените демонстрации „Стъклена плетеница“ в Боженци. Както подсказва заглавието му, тази година то бе посветено на работата със стъкло. Интересно събитие, на което непрофесионалисти могат да се докоснат до различните видове изкуство,  като гости са водещи специалисти в дадена сфера. Как протече част от демонстрациите тази година, можете да проследите ТУК:.

На големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица – 15 август, вече бях във Варна по служебни задачи. Голяма Богородица е и празник на града. Вечерта снимах прекрасната празнична заря от брега на морето. Отдавна не съм посещавал морската ни столица точно в този ден и бях доволен, че съчетах ангажимента си с възможността да се насладя на нещо толкова красиво. За да се потопите в празничната атмосфера и разноцветната феерия в небето над перлата на Черноморието ни, кликнете ТУК:

И отново по Черноморското ни крайбрежие, този път към летище Бургас Не устоях на пейзажа на бургаските солници, които са в непосредствена близост и са си изкушаващ обект за нови и интересни снимки. Използвах няколкото свободни минути, за да излетя с дрона и поснимам отвисоко обагрените в топли нюанси басейни, в които добиват морската сол. Чудна картина, която от птичи поглед изглежда нереална и пленителна. Избрах да споделя тази гледка в календара си за 2023 година в месец ноември.

През август получих предложение да се включа в екипа за реставрация на Старопиталището на Пенчо Семов в Габрово. Заради работата ми досега по темата и вероятно заради начина, по който подхождам към нея, получих място в екипа от  младежка сила, който се заема с възстановяването на тази сграда. Това за мен е огромно признание и оценка на отношението ми към ценностите, създадени от предишните поколения. Отношение, което всички трябва да имаме към миналото ни – спорно или не, но наша си история. Ангажирах се да снимам всички етапи на промяната на тази великолепна сграда. Предизвикателство за мен като фотограф, като човек и като габровец, и то какво! Подробности може да разгледате ТУК:

И тази година в края на август посетих емблематичния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна, който от 2008 г. има в историята си вече 14 издания. Получих професионалния късмет да съм поканен в екипа служебни фотографи на това прекрасно фолклорно събитие, което си е незабравимо преживяване за всеки българин. Снимам фестивала в Жеравна от 2018 година, вече четири лета. Писал съм през годините доста за чисто българската емоция, в която се потапяме през трите дни под сенките на Добромерица, и за цветните спомени, скътани в сърцата ни до следващото лято, качвал съм хиляди кадри оттам. Видео от космическата картина на невероятния фестивал “ЖЕРАВНА 2022” показвам специално за вас ТУК:.

Неусетно настъпи 31 август – моят ден! Старая се да прекарам личния си празник в обкръжението на най-близките си хора. Тези, които са моят свят и на които мога да разчитам винаги.

Ето ме на 29 години!

СЕПТЕМВРИ

На прага на есента, но все още с дъх на лято, септември е и носталгия, и началото на равносметка, и нова надежда. Времето, в което си наясно, че лятото си отива, а ти каквото си могъл, вече си направил.

Започнах този месец със служебно пътуване и след като си изпълних ангажиментите, посетих черноморския нос Емине за разходка. Нос Емине е мястото, къде Стара планина и Черно море се прегръщат. Наричано още мястото на „вечната целувка“. Десетилетия обект и с военно предназначение, морският фар и кулата на самия край на носа са били територия, недостъпна за обикновени посетители и реално добър път дотук и досега няма. Затова само със стабилни нерви и автомобил с добра проходимост може да тръгнете натам.

Мястото е пленително през деня, а усещането да си тук, на самия край на земята, където пред погледа ти е само безбрежна морска шир, трудно се описва с думи. За някои хора да стъпят тук и да усетят магията на Емине е мечтата на живота им. Красотата е невероятна. Доколкото бе възможно заради морския вьтър кадри с дрона, за да можете и вие да се насладите на панорамата.

В началото на септември посетих Празника на пестила в Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Интересна инициатива, която показва истинското производство на този уникален продукт, една от емблемите на нашия край. За разлика от наводнилите пазара ни продукти с название „пестил“, тук всеки може да опита истински, натурален пестил и най-важното – да види как са приготвяли тази традиционна храна от сини сливи нашите баби в миналото. Само близко до корените можем да бъдем истински модерни. Без да черпим водещите познания от миналото, няма как да крачим напред.

Една дума може да плени клиентите, а образното и завладяващо описание на стоката си остава водещо в успешната търговия. Но за да си добър търговец, трябва да си честен с клиента и да предлагаш качествена стока, която да се отличава със своята специфика от останалите, за да я оценят достойнствата ѝ. Празникът на пестила непринудено демонстрираше всичко това. Препоръчвам ви догодина да не го пропуснете, за да видите как се прави т.нар. габровски шоколад, да го опитате на място и да си закупите за армаган (подарък).

В деня на Съединението снимах тържеството в Габрово. Тук в центъра имаме  един представителен монумент с променян адрес във времето. Днес този паметник, представляващ военен на кон, е посветен на  Чардафон Велики, бележит габровец с рождено име Продан Тишков. Чардафон е емблематична личност с богата биография – български опълченец от Руско-турската война 1877-1878 г., сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия. В празничния 6 септември обществеността и местните институции изразяват своята почит пред героя на Съединението с полагане на венци и цветя пред паметника на Чардафон.

Безвремието в следващите дни ме отнесе в Родопа планина при Ситовски водопад и село Ситово, в което имах среща с един от най-големите капацитети в българската математическа наука. Добър приятел, с когото имахме за какво да поговорим. Красотата на Родопите бе подсилена от невиждана поне от мен дъждовна буря с мълнии и градушка. Но хубавите спомени са повече, спокойствието на пейзажа с каменните къщи и невероятната природа бяха дълго пред очите ми. Гледки дотолкова прекрасни, че отделих месец за този край в моя календар за 2023 година.

Във втората половина на септември посетих едно дълго отлаган обект в дряновското село Големи Българени. Там сред гъста гора са останките от местния храм „Рождество Христово“. Печална гледка на поредната изоставена от хората православна църква. Снимах храма с много тежест в сърцето ми. А той се оказа сред най-красивите, които съм виждал по нашите места. Съдя по останките, по орнаментите, по стенописите. И същевременно типичен представител на занемарените и порутени български църкви от новия ми фотопроект „Счупената вяра“.

Показах каквото е останало от храма в интернет, а няколко дни по-късно вече гората край него беше изчистена и бе обявена дарителска сметка за възстановяването му. Имало начин, значи!

На празничния 22 септември посетих Велико Търново и обновената историческа гара Трапезица в подножието на едноименния хълм. Важно за историята ни място, което получи нов шанс за живот. Отдавна бях решил  да ида дотам, за да обогатя архива си с повече кадри, направете го и вие. Духът на това място е жив!

За финал в Деня на Независимостта си подарих вечерна разходка из Търново. А имаше много какво да зарадва очите с красиви моменти в духовната и историческа столица на България. Не само от тържествената заря-проверка, винаги прекрасни спомени ми остават, когато съм тук на тази дата. На следващия ден повторих емоциите. Няколко вечери поред старият Търновград грееше и радваше гостите си с аудовизуалната програма „Звук и светлина“ на хълма Царевец и със спектакъла „Величието на Асеневци“ на площадката пред внушителния монумент „Асеневци“, извисяващ се до Стамболовия мост в центъра на Велико Търново. Предлагам ви да се потопите в празничната атмосфера ТУК:.

ОКТОМВРИ

Месецът ме завари на път. Връщайки се от Родопите, край Пловдив най-после имах шанса да снимам бялата красота на памуково поле. Знаех мястото от години, но все нямаше възможност да се спре край него поради естеството на пътя. Памуковата култура расте много интересно – на храсти, а за снимки е благодат. Случи ми се в този момент и приказен залез, който подсили още повече прекрасното усещане от гледката. Щастлив съм, че го направих, защото досега не бях наблюдавал отблизо как расте тази не толкова традиционна за земите ни култура и колко красиви са редовете с разпъпил памук. Имате ли възможност, където го видите спрете и му се порадвайте – бялата прелест на памуковите цветове е още едно парченце от пъзела на Майката природа.

Няколко дни по-късно се заредиха дъждовни октомврийски дни и приятели ми предложиха да се разходим в покрайнините на Троян. Реших се на това пътуване заради една от локациите, която предложих лично. Посещавайки колоритната Махала баба Стана и село Орешак, хвърлихме поглед и към самотния 190-годишен Зелениковски манастир „Свети Йоан Предтеча“, основан през 1832 година.. Той е скрит сред гъстите дебри на Балкана високо над ставропигалния Троянски манастир, в труднодостъпно място. До него се стига след сериозен преход в планината и екипировката, заедно с добрата подготовка, са силно препоръчителни. И двата манастира са сред сигурните убежища на Апостола на свободата Васил Левски в Троянско. Нашите манастирите през Възраждането са онези кътчета с история, които днес трябва да уважаваме и подкрепяме.

Настъпи поредното Пълнолуние и направих нов фотоексперимент с позицията на Луната в нощното небе. Този път изгревът ѝ ме завари в най-големия жилищен квартал на Габрово – „Младост“. Както вече ви споменах, с Пълнолунието имам особена връзка, за която може би ще ви разкажа по-нататък във времето. Тя е от онези нетленни неща, които ни крепят и държат изправени, каквото и да се случва. Вие имате ли си супер сила или време от месеца, в което вашият пазител е най-ясно изразен?

Използвах отличните небесни условия да направя серия от кадри на Пълнолунието с храм „Св. св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“  – новата църква на Габрово, построена след вековно прекъсване. Този тип снимки са ми любими, защото обвързвам природата с построеното от нас, човеците, и връзката с божественото е най-ярко изразена.

През октомври завърших снимките на подпроекта на „Аз съм Българка!“, за които ви загатнах през месец април на настоящата равносметка. Този етап от идеята приключих с есенните битови занимания на българката. За снимките се доверих на Петя и Ралица Кирилови от Перник. Голямата сестра Петя познавате от първата част на Национален проект „Аз съм Българка!“. Тя е човек, на когото имам безрезервно доверие заради отдадеността и отношението ѝ към нашата кауза. Освен това си беше много успешен талисман на проекта още от снимките през 2016 година. Сега поканих да се включи и поотрасналата ѝ сестра Ралица, за да завършим колекцията от битови занимания. Повече подробности по темата ще ви представя през месец ноември…

На 4 октомври – рождения ден на Национален проект „Аз съм Българка!“, в Исторически музей – Харманли открихме представителната изложба на третата негова част, заснета през 2020 година в кратките моменти въздух между поредицата от Ковид ограничения. Заслугата за експонирането на проекта бе на фолклорния ми модел от Харманли Лора Колева и нейното семейство. Великолепният екип на музея, оглавяван от проф. Цонка Каснакова, вече е сред моите приятели и съмишленици, поредните подкрепили нашата идея институции и специалисти.

Благодаря и на Община Харманли за съдействието да се случи това прекрасно събитие и то точно в деня, в който заснех първата фотосесия на проекта през 2014 година в Старинен Пловдив. Семейството на Лора се бе погрижило да имаме поредната силна и зареждаща проява, за което най-искрено им благодаря! Гостите на живо пък имаха възможност да опитат уникалната за България хрускалива пита, типична за този регион. Припомням, че при заснемането на сюжетите от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“ в Харманлийско, първи в интернет с Лора показахме чудото на хрускаливата пита, с което се гордея! Рецептата можете да прочетете в края на публикацията ТУК.

В първата половина на месец октомври получих покана от обезпокоени жители на севлиевското село Купен. Местната църква „Света Параскева“ имаше нужда от съдействие. След еднократна акция по набиране на средства за възстановяване на покрива ѝ, днес той отново спешно се нуждае от ремонт. Отзовах се бързо на молбата и снимах църквата, срещнах се и с местните хора, за да доизясним проблема. Публикувах направените снимки, а те се ангажираха в създаването на организация за набиране на средства. Доколкото знам, към момента са във финална фаза и скоро предстои да дам конкретна информация за мястото, както и начините, по които всеки може да помогне.

Във връзка с проекта ми „Счупената вяра“ получих неочаквана покана от Телевизия 7/8 да гостувам в „Шоуто на сценаристите“. Това е второто ми гостуване при момчетата и този път имах възможност в голям диапазон от ефирно време да разкажа за проблемите по места и за основната причина храмовете да се рушат, от която произтича всичко останало – липсата от потребност да вярваме. Получи се един непринуден и стойностен разговор, в който засегнахме важните въпроси и повдигнахме интереса на обществото. Отзвукът от това интервю бе голям.

Към фотографската ми страница заваляха запитвания от хора, желаещи да помогнат, което отново ми дава повод да се радвам, че сме открили правилната рецепта за справянето с бездуховността. Благодаря на сценаристите на Слави, че ми дадоха за пореден път възможност да говоря за работата си и ми предоставиха трибуна, от която да намерим решение на актуалните проблеми, с които се занимавам. В тяхно лице вече виждам не поредните интервюиращи, а приятели, които подхождат с уважение и разбиране към каузите, с които се нагърбват младите хора в България.

По традиция присъствах и снимах Офроуд надпреварата за високопроходими автомобили, която стартира в Трявна и преминава в град Плачковци. Много интересно събитие за любителите на силноадреналинови прояви. Майсторите шофьори трябваше да се справят за няколко дни със сериозен брой препятствия, като изминат определено трасе в Тревненския балкан. В град Плачковци те се движат и в коритото на реката, което е особено атрактивно за снимане. Прилагам ви видео, за да посетите макар и виртуално и вие това спортно събитие ТУК.

Във втората половина на октомври посетих Созопол служебно. Имах един час, в който мога да поснимам на воля. Щастлив съм, че се върнах отново на това прекрасно място сред приятели. Температурите бяха летни, рибарите боядисваха своите лодки, приготвяха се за зимата, корабчетата вадеха прясна риба на брега, а вълните нежно се плискаха в пристана. Тихо и спокойно, без шумотевицата от лятото и туристите. Един релаксиращ летен ден през октомври!

Към края на месеца в небето над нас можахме да наблюдаваме необичайно небесно явление. На 25 октомври се случи частичното слънчево затъмнение, което беше единственото за годината и можеше да бъде видимо от България. Подготвих филтри, обективи и зачаках. Слънцето беше много силно за това време от годината, но успях да запечатам ценни спомени. През живота си наблюдавам затъмнение може би за трети или четвърти път и се радвам, че обогатх колекцията си със сполучливи кадри с тях. Разбира се, най-значимо бе пълното затъмнение през 1999 година, което само помня. Тогава съм бил едва на 5 години и му се любувах през опушено стъкло.

Финала на октомври посветих на разходка до Трявна. Есенната картина в този възрожденски рай е събитие, което си „причинявам“ редовно. Толкова зареждаща е разходката там, че обикновено думите не стигат, но уловените от фотообектива моменти говорят достатъчно. На всеки от вас препоръчвам да види Трявна в цялата ѝ прелест в четирите сезона!

НОЕМВРИ

Денят 1 ноември винаги е бил за мен много важен празник, но тази година се оказа още по-специален. 1 ноември 2022 г. официално бе първият ми работен ден на новата ми месторабота – кореспондент на Българска телеграфна агенция от Пресклуба ѝ в Габрово. Голяма отговорност и едновременно доверие към мен и възможностите ми, както и сбъдната поредна мечта – да работя това, което ми доставя удоволствие и в което се чувствам напълно в свои води. Очаквам професионални предизвикателства, срещи с интересни хора и събития, нови приятелства и пътувания. Преди всичко обаче ми предстои много учене в занаята. В Деня на народните будители отгръщам нова страница в живота си и се надявам всичко това да е на късмет! Признателен съм за този шанс и за подкрепата на Жанет Октавиан Михова, която наследявам на тази позиция!

През октомври получих покана от Исторически музей – Котел, Община Котел и Стефан Иванов – уредник на Кьорпеевата къща да представим в нея  Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част като гостуващо събитие в културната програма за празника на града 1 ноември – Ден на народните будители. Поводът бе важен за мен, Котел присъства в идеята ми със собствен сюжет, в който участие взе моят фолклорен модел Ивелина Ангелова.

Тя лично  присъства при откриването на изложбата. По наша покана в представянето се включи известната народна певица Галина Дурмушлийска. С великолепния си глас тя поведе присъстващите на своеобразна разходка из цяла България с песни от всички фолклорни области, които съчета с фотосите на „Аз съм Българка!“. Благодаря от сърце на Галина Дурмушлийска и Стефан Иванов за силното и зареждащо събитие!

Също в Деня на народните будители обявих завършването на подпроекта ми за 2022 г. „Аз съм Българка! – Пазителка на дома“. Всяка една наша крачка напред в постигането на целите ни е благодарение на искрената подкрепа на всеки един от вас – факт, който не забравяме и дълбоко ценим. Затова на празничния 1 ноемвриви подарихме „Аз съм Българка! – Пазителка на дома“ на нашата вярна публика от приятели и съмишленици. Заедно с 11 фолклорни модели заснехме 23 традиционни занимания на българката от миналото, част от които са забравени или незаслужено пренебрегнати в забързаното съвременно ежедневие.

Достойнството на просветената и просвещаваща млада жена, ценностите на нейното възпитание, даряването с живот, отглеждането на рожби, грижата за дом, прехрана и добитък, иконичното преклонение пред нежността и силата на женския дух са водещи в нашата мисия. Така прибавихме действие към статичните образи, познати от трите части на Национален проект „Аз съм Българка!“.

Благодаря от сърце на ръководството и служителите на РЕМО „Етър“ и на моделите ми Ралица и Петя Кирилови, Пирина Христова, Хелия Иванова, Венелина Иванова, Лилия Кунева, Владимира Недялкова, Кристиана Николова, Невена Младенова, Христина Манушева и Емили Подгорска за проявената всеотдайност и дисциплина в работата. Можете да разгледате работата ни ТУК:

Голяма част от месец ноември прекарах в София в служебни задачи, но всеки следобед използвах, за да допълня колекцията си с паметни места от нашата столица. Броят им е значителен и затова работата бе много. Имам още какво да събирам, но засега времето позволи да попълня някои основни липси. Порадвах се на есента в пълния ѝ блясък – да, това е възможно в София. Понатрупах интересни кадри от столицата и с дрона.

През тези дни осъществих и една своя отколешна мечта, като отидох по тъмно до любимата трамвайна спирка „Вишнева“ в София. Софиянци знаят за какво вълшебство иде реч. Като къщичка от приказките е тази спирка на трамвая сред гората. Мечтаех да я снимам вечер и с преминаващ край нея осветен трамвай – е, случи се и това!

Във втората половина на ноември по покана на главния редактор на севлиевския вестник „Росица“ Минка Минчева, присъствах на тържеството по повод 135-годишнината от появата на вестника. Той реално е най-старото издание в региона ни, което и днес продължава да се списва, печата и чете. Доказателство, че вестниците няма да си отидат скоро!

Малко по-късно в Габрово заедно със съмишленици – бивши възпитаници на Техникума по механо и електротехника, днес ПТГ „Д-р Никола Василиади“, основахме сдружение с цел построяване на паметник на благодетеля, дарител и патрон на именитата габровска професионална гимназия. Имах честта да съм председателстващ първото събрание на сдружението и неговото учредяване. Впоследствие бях избран и за член на Управителния съвет.

Поводът за инициативата е 200-годишнината от рождението на д-р Никола Василиади. Негов паметник и до днес няма, отдаваме му почит пред паметната плоча в двора на гимназията, а негов бюст стои вътре в сградата на училището. Този щедър българин обаче заслужава фигура в цял ръст и ще се борим за това в следващите месеци!

Ноември приключи с изненадващо за мен събитие. Народният представител Вяра Емилова ме покани да покажа изложбата на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част в сградата на Народното събрание на Република България. Това бе второ гостуване на проекта ми в най-висшата институция в държавата, което приемам като огромно признание на идеята ми да разкажем за Родината по различен, неправен досега начин и едновременно с това като привилегия, която са имали малцина колеги. Заедно с фолклорните ми модели Хелия Иванова, Виктория Трифонова, Денислава Малинова, Калина Кирова и Христина Манушева анонсирахме проекта ни пред народните представители.

Множеството гости и посетители на тази институция са публика, до чието внимание един творец трудно би достигнал, а високата оценка при решението да се експонира изложбата в сградата на Народното събрание е ключ към отварянето на нови възможности пред усилията ни идеята да докосне още повече хора. Дълбоко съм благодарен за поканата и съм горд, че за втори път успяваме да отправим посланията си от най-високата трибуна в държавата.

Да обединим политиците ни, без оглед на политическата им принадлежност, за да застанат зад родолюбива кауза на младите хора у нас е перспектива, в посока на която ще действаме. Ние сме поколението, което ще остане в Бългрия и ще работи, за да я направи място за по-достоен живот. При гостуването ми в Народното събрание на Република България получих специално признание за дейността си – бе ми връчен почетен медал на Народното събрание. Не очаквах такова внимание и бях неимоверно развълнуван от факта, но и вътрешно горд от оценката на труда ми. Още по-мотивирани, НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ!

ДЕКЕМВРИ

Дойде време и за последния, дванадесети месец от 2022-ра. Има и носталгия, но и много романтика в завършека на годината. Магията на Коледа ни завладява още от Никулден, докато топлото време напомня на ранна пролет. Чувството обаче, че пишеш последните страници на своята годишна история е специално. Събирам и си припомням всички истории от годината. Преживявам отново успехите, трудностите, разочарованията, постиженията, новите мечти.

Едно събитие бележи по особен начин месец декември. Вече пета година издавам за своите почитатели авторски календар „Полет над Родината“. Многолистно луксозно цветно издание с 12 от най-добрите кадри, заснети от мен с дрон през годината из красивата ни земя. Заложих на още по-голям тираж, защото миналата година календарите не стигнаха за всички желаещи. Много бързо разпродадох всичко през 2021-ва. Сега бях спокоен донякъде, че с увеличените бройки календари ще има за всички.

Тази година избрах кадри на Часовниковата кула в Трявна, Архитектурен и исторически резерват „Боженци“, Патриаршията на хълма Царевец, Катедралата “Успение Богородично” във Варна, цъфтяща черешова градина в село Скалско, Фарът на нос Емине, Монумент Васил Левски в Карлово, Бургаските солници, Созопол, село Ситово в Родопите, вечерна София и Соколски манастир – Габрово.

Подходих смело, но и с голямо старание. Печат, доставки, цени, всичко бе коренно различно. Всяка година тези процедури се менят според ситуацията, но не се отказвам. И този път май календарите не бяха достатъчно и се продадоха „сами“ за седмица. Мога да кажа само огромно благодаря за доверието на всички към мен. Надявам се красивите български гледки, които ще бъдат пред очите на притежателите на календара, в следващата година да им носят нужния позитивизъм, красота, идеи за пътуване и гордост от това, което имаме в България.

През декември започнаха температурните инверсии и потърсих възможност да се изкача с дрона нависоко в небето и да се опитам да надникна над мъглата, която бе „завила“ Габрово и не даваше да се докоснем до лъчите на слънцето. Тези моменти са особено ценни за мен, носят силата на природата и безсилието на нас, хората, да откраднем мигове чисто небе. Два пъти успях да полетя с дрона над мъглата и да видя красивото в нея, макар че с дни не се вдигаше от Габрово. Надявам се красотата от летенето да е въздействала добре на хората, видели снимките в страницата ми.

Месецът имаше и своите културни моменти. Присъствах на запалването на светлините на новогодишните елхи в Габрово и Трявна. В родния ми град откриха и детско коледно градче с фигури на анимационни герои, което много зарадва малките габровчета.

В средата на декември получих покана да снимам спектакъл на ансамбъл от Южна Корея в столицата. Признание, пристигнало от ЮНЕСКО за моята работа с фолклорните изкуства, което приема като много ввисока оценка. Бе привилегия и изключително интересно преживяване да снимам Ансамбъл “Йонгчон Мьонгджу Нонгак”. Благодаря от сърце за тази покана, „пътешествах“ до Сеул, макар и в София, бе прекрасна емоция!

В края на месеца, когато най-после дойде ред за почивка, с приятели си подарихме една разходка под силното слънце, което, пак ще кажа, напомня за пролет, не за зима. Изкачихме връх Малуша, издигащ се недалеч Шипка. От Малуша се разкрива интересна гледка към географски, градски и природни забележителности. По средата на пътеката между Шипка и Узана, този връх с височина 1341 метра дава и интересна гледна точка към Паметника на свободата на връх Свети Никола и паметника на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа).

Лесният достъп и малката денивелация правят мястото удобно и за не дотолкова професионално подготвени планинари. Тази разходка бе от онези, в които пречистваш съзнанието си, правиш бърза и смислена равносметка на нещата си, вървейки по горската пътека. Оставайки насаме със себе си и природата, тя провокира мисли, които в града не можеш да достигнеш. Всички тези неща в едно цяло, подредени и изпипани като от изкусен художник.

В уединена обстановка и без светските шумове бе време за последната страница от пъстрата книга на моята творческа година. Постигнатото, пропуснатото, новоизникналото, трудното, лесното, бързото, бавното, изживяното – те остават. Остават уроците, остават и делата. Делото човешко е нещо, което по линията на времето изтича и свършва, не е безкрайно или циклично повтарящо се, но остава. Дали заради силата на доброто дело, дали заради постъпката към друг, точно деянието остава във вечността.

Другият такъв нетленен символ на присъствието ти в безкрайността и безсмъртието е да дадеш. Удовлетворението да си дал, да си полезен, да си отделил от своето за някой в нужда, дори и да не е твой близък човек. Това оставя следата, тази, от която да не се отклоняваш, тази, която някой да последва.

Заради следата ли го правим, заради примера, заради себе си ли, заради Господ? Давайки, вървим напред, давайки, оставаме във вечността. Няма да ни има вечно, а късият миг, наречен живот, е си е толкова къс, че без помощ или обрат трудно осъзнаваш накъде вървиш.

Вървях

Дадох

Осъзнавах

Учих

Греших

Ще продължа!

В стойностно изражение 2022 година също отчитам като успешна. Използвам края на моята равносметка, за да обобщя и малко цифри. Отново не изневерих на себе си и отдадох на българската природа, планината и морето значимото от времето си, за да се чувствам жив, горд и здрав в обкръжението на природните ни  дадености. Пътувах, много пътувах, повече и от миналата година. Обогатих летописа и картата на местата, които посетих, със стотици нови. Показах и говорих пред стотици хора, подкрепиха ме и ме критикуваха нови лица, спечелих нови съмишленици. Не загубих никого за мое щастие и се опитвам да запазя тези, които са до мен, нас и нашите идеи.

Фотографската ми страница във фейсбук Радослав Първанов Фотография регистрира успеваемост с над 75% спрямо миналата година, а информацията в нея е достигнала рекордните 3 700 000 потребители в мрежата. Постарах се всеки ден да има интересна за всички потребители информация, да търсим решения на проблеми, да търсим средства за спасяване на църкви и други общественополезни каузи. Дадох всичко от себе си обективно и точно да поднасям исторически факти и малко известни на вас познания.

Постарах се да обогатявам сайта си с любопитна информация, да давам точни и ясни сведения по избраните теми, както и за случващото ми се в творчески план. Там благодаря на над 100 000 уникални потребители, които четат и споделят впечатления за написаното от мен. Снимах и пътувах с удоволствие, откривах нови и вълшебни места, чрез изкуството намерих решение на дълго непреодолими за хората пречки. Обогатих значително своя фотографски архив и много съм горд с това. Заснетите единици снимки през тази година са малко над 200 000.

Медийно получих много и добри шансове да представя дейността си пред огромна аудитория. Както досега, традиционно ще ви запозная с всички свои участия в специалната публикация „Моята 2022 година в медиите“.

Предстоят ни изненади и много работа през следващата година. Плановете ми за Национален проект „Аз съм Българка!“ са амбициозни и продължавам да се старая неотстъпно да следвам всичко по заложените първоначално линии,  надграждайки постигнатото. Проектът „Счупената вяра“ ще има своето достойно обобщение, надявам се, а и подготвям чисто нов образователен и исторически фотопроект.

2022-ра бе посветена на юбилейни годишнини, свързани с Паисий Хилендарски и се постарах още в първия ден на годината да ви предоставя интересна историческа информация и снимки на много обекти, свързани с първия български възрожденец. През 2023-та предстои да отбележим 150 години от мига, в който Васил Левски прекрачва в безсмъртието. Така се случи през изтичащата година, че посетих и натрупах за архива си голямо количество информация за обекти от цяла България, свързани с Апостола на свободата. Събраните ценни сведения ще обобщя и споделя с вас в специален материал в сайта ми и във фейсбук страницата ми през предстоящата година!

Като споменавам фейсбук страницата ми – тя вече е с над 63 000 последователи и достига до почти 4 000 000 души в социалната мрежа. На 21 май 2023 година предстои тя да стане на 10 години. По повод десетата годишнина на страницата Радослав Първанов Фотография, която е и първата потвърдена със синя значка от Фейсбук страница на фотограф в България, съм предвидил изненади за 10 от вас! Всеки от вас е важен за мен, всеки човек има значение, старая се да отговарям на всеки зададен въпрос, да бъда своевремнно в контакт. Смятам, че това е рецептата за здрава, позитивна, работеща и изграждаща аудитория – индивидуалното отношение към всеки един от вас!

Съжалявам за пропуснатите възможности и за допуснати грешки, за това, че съм пренебрегнал някого поради липса на достатъчно време или по-скоро поради наличие на твърде много ангажименти.

Затварям последната страница от 2022 година. Надявам се на вашата подкрепа и през настъпващата 2023-та! В нея пожелавам на всички ви да сте здрави, щастливи, удовлетворени от това, което правите, достойни в постъпките си и окрилени от факта, че наша родина е най-прекрасното място на света – БЪЛГАРИЯ, която съм сигурен, че ние с вас искрено обичаме!

Ваш РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ