Радослав Първанов: Отдал съм живота си на каузи, които популяризират традициите ни

Posted on

Радослав Първанов, фотограф от Габрово, автор на Национален проект „Аз съм Българка!“

Интервю на Алтернатив Прес – онлайн медия на младите хора в България

Днес ви срещаме с младия фотограф Радослав Първанов, който ни разказа за трудностите и постиженията при реализацията на проект „Аз съм Българка!“.

Интервю на Илиана Пенова

Радослав Първанов
Фотограф
Габрово
Аз съм Българка

–Здравейте! Бихте ли се представили за нашите читатели?

-Казвам се Радослав Първанов, на 27 години съм. Роден съм в град Габрово. Занимавам се с фотография, по образование съм инженер., Отдал съм живота си на каузи, занимаващи се с популяризиране на родното , на традициите, на всичко онова, което оформя нашата идентичност.

Стремя се винаги работата ми да бъде от полза на хората, които се нуждаят от мотивация, за да опознаят българското и традициите, старая се да рекламирам нашата страна,история и народ и по света и да оставим следа, която да бъде достоен пример за да бъде зрънцето в обществото, което да бъде едно звено, което да има в живота си истинското измерение на морал и български ценности.

–Това е прекрасно, защото снимките запазват идентичността на човека. Затова е чудесно, когато виждаме млади хора в народни носии, каквито са именно снимките във вашия проект „Аз съм Българка!“, как се роди идеята Ви за него?

-Права сте,че моментът е водещ,наистина фотографията е изкуство на момента.“Аз съм Българка!“ във времето изграждаща се като фотографска реализирана идея с модерната дума проект,без това да означава,че е европейски проект или проект изразходващ обществен ресурс,беше моят начин да изразя любовта си към родното,към фолклора и разбира се към по-висшите същества в човечеството-това са жените.Българската жена е най-красива на света и най-силна и по дух и по примера,които имахме вчера* и по сила е най-силна.

Така че реших да съчетая всички тези неща в един образ,облечен в носия на място с исторически значение или природен феномен,за да може да дадем на още ориентиращите се млади хора, нещо на което да стъпят. Избрах млади момичета,за да може примера да бъде още по-силен,а и знаем,че младите хора си споделят.

–Споменавате българската жена,каква е тя за Вас,извън физическите и характеристики?Каква е нейната душевност,характер,мироглед?

-Българската жена е едно особено създание-съвършено.Много силен персонаж,винаги стрмеж се да бъде образован, да образова, да учи, да помага, да се грижи и да опазва, защото пазителката на дома винаги е била жената. По време на турското робство българката е била ангажирана с почти всичко,през военните периоди в България също е било така-тя се е занимавала с дома,децата,ученето,с абсолютно всичко.

Българката като символ и образ, които аз се стремя да бъде иконичен, е онази част на нашият живот, без която абсолютно нищо нямаше да съществува. И до ден днешен се допитваме до жената, нашите баби например. Жена ни ражда, обикновено и първият ни учител е жена..Българката има несломим дух и много легенди и истории го доказват.

–Това безспорно е така! Вие споменавате българката от миналото-пазителката на домашния уют. Покрай проекта “ Аз съм Българка!“ сте контактувал с много млади български девойки, какво в образа на българката днес се е променило и какво се запазило?

-Голяма част от ценностите, които изредих е кодирано в нашето ДНК и го има във всички жени и във вас, вероятно.В много от съвременните жени ,това звено е спящо ,без да искам да обидя никого, разбира се. Това звено просто трябва да бъде събудено по някакъв начин. Много от ценностите са запазени, но днес жената е модерна, още по-приспособима , по-успяваща и можеща , защото със силния дух на жената от онова време, кодиран в днешния живот на българската жена,заедно със знанията и възможностите на нашето време,българката има още по-голяма сила.

За щастие в съвремието примерите на силните жени борци в нашето съвремие са изключително много. Българката днес е е още по-силна и успешна.

–Проектът Ви е разделен на различни сюжети. Споделете как изготвяте визията на всеки сюжет.

-За всяка от трите части,а през 2022 предстои и четвърта,сюжетите са изградени по различен начин.Винаги в основата е търсенето на специалния ефект.Понякога се целя в проблем,понякога в нещо известно,а понякога в нещо много малко известно.Търся обаче,подходящо съчетаване на лицето,на самия човек ,с мястото,за да може те да станат едно цяло и да разказват историята по възможно най-интересни начин, затова разчитам на местни момичета на местата на които снимам.

Те са още по-горди от това което разказват и това личи на кадрите.Последно време търся непоказвани носии, малко известни места, но много силна история.Тези места са много в България.В последните години след всеки сюжет залагам и на разказа с думи.

–В профила има много снимки от процеса на работа зад кадър. Споделете как протичаше един ваш снимачен ден?

-Изключително много държа на снимките зад кадър,те са много ценни за публиката,не само за Вас журналистите,а и за всички,които искат да се докоснат до случващото се.Това е един изключително изморителен процес, обикновено целодневен или няколко дневен,защото не може да се изчерпи красотата на едно място с час или два снимки.Много зареждащо протичат снимките,вдъхновяващо,забавно на моменти,а понякога доста тъжно,заради сблъскване с реалността,но пък са истории,които моите фолклорни модели,твърдят,че са незабравими и оставят в тях спомен за цял живот.

Имам много идеи как да развия проекта и ще дойде ден в който ще дам думата и на тях,за да може и те да разкажат,за да видят всички,колко много труд има зад всичко това и да разберат,че аз показвам хора,които са различи и са доброят пример днес.Процесът е много далеч от обичайно познатият такъв за фото сесия,но има и всички характеристики на фото сесията,обаче сливането с българското, променя до толкова нещата, че лично аз не се чувствам изобщо като на обикновената,злободневна модна фото сесия.Процесът е нещо,което е уникално,което и за мен и за моите момичета е желан,чакан с нетърпение и запомнящ се.

-Заснемането на самите кадри от проекта се е осъществило по време на извънредното положение в страната ни.Това попречи ли ви по някакъв начин,забави ли процеса на работа?

-Да. Колкото и да не ми се иска да намесваме тази тема с останалите теми в разговора ни, които трябва да са вдъхновяващ, а не да ни връщат към този момент. Няма как такъв е животът днес. Третата част от проекта мина изцяло под знака на този вирус.Аз използвам първите месеци от годината за организация и точно когато трябваше да започне същинския процес не връхлетя пандемията и за съжаление всичко бе поставено на пауза.Но желанието и волята за работа,желанието да творим и реализираме плановете си от предната година надделяха.

Мога да кажа,че процеса с подготовката беше около края на април и през май се решихме,макар че назряваше пандемията,започнахме плахо с по 1-2 сюжета в месец и стигнахме до 10 сюжета за две седмици.Изминахме почти 3хил км. Всичко се случи, вирусът не попречи.Всички знаят много добре,ние младите хората сме малко по-припряни и бързащи,което си е лошо.Но осъществихме снимачния процес и за щастие,мога да кажа,че не разболяхме никого.

Опазихме се,процеса мина гладко.Този успех го дължа и на моя екип и на всички момичета,защото успяхме до края на месец ноември да бъдат заснети всички 32 сюжета, въпреки всички мерки, с които се съобразявахме, защото някои от снимките трябваше да са в институции, които са за туристи и се налагаше да изчакаме или да отворят специално даден обект за нас. Въпреки вируса, ние успяхме,да направим дори премиера.

Радосалв Първанов

–Задавам Ви този въпрос, не защото темата е актуална в нашето съвремие, а защото в това тежко време в което сте снимали, кадрите Ви са заредени с позитивна енергия и именно за това ми беше интересно дали сте се сблъскали с някакви перипетии.

-Честно казано, ние българите сме се сблъсквали с много по-тежки вируси-вируса на войната, на невъзможността да бъдеш себе си и така нататък .Като здрав и много стар по произход народ, дали може да ни изплаши нещо такова, когато искаме да направим нещо хубаво и да разказваме за родината си. В момента в който културата беше поставена най-ниско и беше захвърлена някъде в ъгъла тази една година, за културата и изкуството имаше път. За някои хора годината бе неуспешна , но за нас до голяма степен беше успешна.

-Споменахте, че ще продължите проекта през 2022, имате ли вече ясни идеи, които бихте споделили с нас за това, което предстои?

-Това, което мога да кажа е, че тече третият кастинг за фолклорни модели. Първият такъв беше отново проведен от нас. Трябват ни прекрасни момичета , които все още не са снимани, от цялата страна. Ще се концентрираме по края на България, но ще се потопим и в някои места на столицата и други големи градове. Търсим свежи лица,които притежават носии. Вярвам, че ще го направим и си надявам, че ще се срещнем с подходящите хора.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 + 14 =