Радослав Първанов: България се вижда истински само със сърцето! (Интервю от 2017 година)

Posted on

Радослав Първанов: България се вижда истински само със сърцето!

25 януари 2017 19:55 | Автор: Андреа Йовева Uspelite.bg

Радослав Първанов
България
Успелите
Родолюбие

Няма как да не сте попадали на снимките на български девойки, пременени в пищни български носии. Това е идеята на 23-годишен младеж, за който България има специално място в сърцето му. За „Аз съм ?Българка!“, страстта към фотографията и обичта към родината, разговаряме с Радослав Първанов.

Срещаме се с теб малко след като официално завърши своя проект „Аз съм Българка!”. Как всъщност се роди идеята?
Ценностите и моралът, на които съм възпитаван, винаги са поддържали любов и уважение към България и родното. Именно това ме накара да започна проекта „Аз съм българка“. През 2013 г. на възстановка на Шипка снимах едно момиче като башибозук. Следващата година бях в Копривщица на историческо събитие и съвсем случайно я заснех пак, но този път тя беше облечена в много красива кюстендилска сая – сякаш излязла от картините на Майстора.

Няколко месеца след това успях да се свържа с нея и й предложих да я снимам, облечена в същата носия. Получи се нещо много интересно, тя бе изключително щастлива, а аз истински удовлетворен. Тогава си дадох сметка какво мога да направя и как да популяризирам красотата на българската девойка, преплетена в многовековната и богата история на България. Така се роди проектът „Аз съм Българка!”.

Защо избра точно това име и защо реши девойките да бъдат облечени в народни носии?
Исках името да бъде символично и разбираемо не само на български, но и преведено на други езици. Спрях се на няколко варианта, но исках нещо, което да съдържа идеята на проекта. В списъка от имена, които си бях подготвил, най-ярко се открояваше „Аз съм Българка!”

Така и остана, тъй като името напълно съответства на това, което снимките показват – гордостта да бъдеш българска девойка. Относно облеклото на девойките – историята и красотата могат да се комбинират по много начини. При наличието на едни от най-пищните, орнаментирани и красиви народни облекла като нашите носии, дали бих си позволил да ги снимам със съвременни дрехи?! Не бих!

Разкажи ни любопитни неща около самия проект.
„Аз съм Българка!“ включва 39 исторически забележителности, от които създадохме 30 сюжета. Това са едни от най-красивите български места – Стария Пловдив, Централен военен клуб София, Пернишката крепост, полята с рапица, розобер, житени поля, лавандулата, Паметника на Свободата, Хан Хаджи Николи, Царевец, Рупите, Мелник и Петрич, двореца Балчик, Габрово, Жеравна, Арбанаси, Соколски манастир, Смолян, Трявна, Враца, Копривщица, Боженци, Средногорието, Кюстендил, люлките на християнството – София, Дряново и Етнографския музей на открито „Етър” през зимата.

25 момичета участваха в снимките, сред които и две малки момиченца на три и пет години, чиято идея беше да покажа неразривната връзка между майката и дъщерята. Останалите модели са на различна възраст от почти всички краища на страната, обединени от любовта към България. Друга част от момичетата играят народни танци или се занимават с народно пеене.

Първите снимки са направени още през октомври 2014 година в Стария Пловдив, където снимах Илияна Аризанова, моят първи модел. Най-много от фотосите за проекта са заснети през 2016 година, от пролетта до зимата. Първите снимки тогава бяха в София през април, а последните в Етнографски музей на открито в „Етър”, точно в последния ден от годината.

Изминах 8080 километра из тайните кътчета на България, прекосих невиждани и непосещавани от мен места – преоткрих България. Навсякъде бях посрещнат по страхотен начин, а домакините се грижеха да се чувствам като у дома си. 105 часа снимки в студ и пек, но нито веднъж някоя от девойките не се оплака. Това е силата на истинската българка.

Как твои снимки се озоваха на кориците на National Geographic и the Economist?
The Economist се свързаха с мен и искаха да им разкажа за това как съчетавам работата със снимките на исторически места и събития, които са от старата история, заедно с фотографията на изоставени места от най-новата ни история – като Бузлуджа. Така те написаха материал за мен, където публикуваха мои снимки.

Съвсем случайно се натъкнах на конкурса на National Geographic за фотография и си казах: “ Ами, защо не?“ Избрах снимката, с която да участвам – розобер в Казанлък. Заедно с нея приложих и други на емблематични места като Паметника на Свободата на Шипка и Етъра. След като получих една от наградите за фотография, снимките бяха подредени в изложба пред Народен театър „Иван Вазов” в София.

Кога се роди страстта ти към фотографията?
Имам много приятели фотографи и винаги съм имал интерес към това изкуство. Покрай работата ми в различни проекти, открих какво е да усетиш красотата на мига, запечатана и запазена завинаги. Миг, който никога няма да се повтори. Нещо, което можеш да си припомняш, да тълкуваш, да интерпретираш, да анализираш в дълбочина. Точно това ме „изгаря отвътре”. Разпалва огън, който с времето гори все по-силно.

Така след хилядите снимки, които съм направил като дете, реших да поема по този тежък, но ужасно красив път. Годината беше 2010, а аз помагах на моя приятел Никола Михов, за да направи проекта си. Тогава се натъкнах на един специален кадър, който ме накара наистина да съпоставя на същото място. Кадър, в който открих нещо повече от просто една снимка на един предмет. Видях магията на изкуството фотография и от този ден нататък реших, че това е моето призвание.

Завършваш фотография в Германия, но избираш да създаваш изкуство у нас. Защо?
Защо ли? Аз съм българин, тук съм роден, тук са моите моите родители и близки, във вените ми тече българска кръв. Имам сърце, което бие до полуда, когато чуя всеки марш, песен или стихотворение посветено на родината! България е страната, която ме е изучила, държава, която ми е дала история и предци, с които да се гордея. За мен България е всичко!

България е майка, която не може да измести собствената, но тя е майка на духа, който живее във всеки от нас. Затова предпочетох България! Избрах да остана и да дам на родината си всичко, на което съм способен, защото я обичам истински. Бил съм на много и красиви места, близо и далеч, но все се връщам обратно, в нашата скъпа страна.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал, че истински се вижда само със сърцето. Ти какво видя докато правеше снимките за „Аз съм българка!”?
С риск да се повторя, по време на снимките за проекта аз видях една друга България, преоткрих красотата й. Докато правех снимките, видях гордостта и самочувствието на 23 истински жени, които са горди, силни и обичащи страшно много родината. Видях 23 погледа, които ми казваха „Аз обичам България истински, аз съм Българка!”. Те горяха, бяха нетърпеливи, бяха притеснени, но бяха себе си. Чувстваха се свободни и спокойни.

Сърцето ми видя как комбинацията от самосъзнание, страст и любов, те пренася в друго измерение. Българинът е символ на несломимия дух, преживял робства и мъчения, но стъпил гордо на историята и традициите си.

Каква ирония.. Екзюпери, като че ли е имал предвид, че именно България се вижда и разпознава истински само със сърцето?!

Зад гърба си вече имаш редица награди и реализирани проекти. Можеш ли да кажеш, че вече си сбъднал своята мечта?
Винаги си поставям много, но близки и лесно достижими цели, които носят истинска наслада. Вярвам, че моята мечта е сбъдната с този проект и вярвам, че ще сбъдна още много мечти относно моето изграждане като личност и още много мечти свързани с бъдещето на България!

Кои са тайните на успеха?
Аз имам точна рецепта за успеха и тя не е тайна. Вярвал съм и вярвам, че в успехите се корени желанието, последователността, знанията и възможностите. Неслучайно започвам рецептата с думата вярвал, вярвам – вярата! Първо трябва да повярваш, че е възможно, второ трябва да повярваш в себе си и в хората, с които работиш или от които зависи дадена реализация. И едва тогава с необходимите знания и умения – постигаш и успяваш!

Имал съм безброй разочарования и неуспехи – за мен те не са били грешки, а уроци, от които се уча и до ден днешен. Няма безгрешни хора. Но има дисциплина и правила. Дисциплината и спазването на собствени правила не ти позволяват да кривнеш, а да продължиш устремен в правилната посока.

Какво ти предстои оттук нататък в личен и професионален план?
През изминалата година реализирах две самостоятелни изложби и участвах в десетки групови. Желанието ми е – да довърша и достигна крайната цел на проекта „Аз съм Българка!”, да споделя с България и света това послание, история и красота.

В личен план искам да съм здрав, аз и всички около мен. Искам да постигна набелязаното за годината и да завърша всичко започнато докрай.

Това, което те вдъхновява е…?
Вдъхновяват ме историята, изкуствата, вдъхновява ме малко известното, което мога да пресъздам и да покажа по мой начин. Вдъхновява ме наследството – материално и нематериално, завещано от предците ни. Завършвам с една мисъл на създателя на „Етъра“ Лазар Донков – „Да се знае – народ без традиции, не е народ!”

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seventeen − 1 =