Старопиталището на Пенчо Семов в Габрово, известно и като “Вилата” на именития индустриалец
Старопиталището на Пенчо Семов, “Вилата” или “Къщата на духовете” – това е едно и също място в Габрово. Габровският квартал „Дядо Дянко“ има своя история, която и до днес буди интерес. Тук, сред гората, се намира Белодробна болница „Пенчо Семов“ (в построената от Семов сграда, известна като “Парахода”), разположено е общинското предприятие „Благоустрояване“, оттук минава река Паничарка, има множество малки производства, а също и жилищен квартал за много хора.
Точно в тази част на Габрово през 1906 година Пенчо Семов купува доста имоти, за да създаде зона от промишлени предприятия, с работата в които да се прехранват местните хора, а той самият да развива своя стремеж за успех. Големият индустриалец започва предприемаческата си дейност именно оттук с традиционното за региона производство на гайтан и прежда.
През 1922 г. след посещение във Франция и вдъхновен от технологиите там, в квартала „Дядо Дянко“ Пенчо Семов строи фабрика „Вилата“, прави ВЕЦ на река Паничарка, изгражда жилища и създава социални удобства за своите работници.
В близост до фабриката е малката му лятна вила, откъдето и идва названието на предприятието. По-късно Семов ще завещае за собственост на Старопиталището фабрика “Вилата”, наета от популярната фирма „Успех“, с идеята с приходите от производството ѝ социалното заведение да се издържа.
През годините Пенчо Семов купува още имоти в околността и така ареалът, притежаван от него в района, вече надхвърля 250 декара. Българският Рокфелер взема решение в местността „Клисурката“ в околностите на Габрово да построи масивно здание, което да бъде негова лятна вила и впоследствие да остане предназначено за Старопиталище.
Огромното сърце и благодетелната му душа движат всички дела към добро, към дарителство, към подкрепа и разбиране. Пенчо Семов сам за себе си винаги твърди, че е 100% селянин и поради този факт нищо от простичкия човешки живот не му е чуждо. Оттам е и желанието му да остави след смъртта си нещо от съществена помощ за трудовия човек, доживял до стари години.
“Вилата”, построена от Пенчо Семов, става емблема за своето време, тя е притегателно място и до днес. Уникалната за страната ни сграда с внушителна архитектура е дело на архитект Никола Гръблев, на когото Семов се доверява неведнъж. През 20-те години на миналия век Пенчо Семов възлага на именития архитект да проектира и реализира мечтата му. И Гръблев създава наистина шедьовър. Той предлага няколко проекта, като в крайна сметка е избрана най-функционалната и красива сграда според инвестиционните намерения на Семов.
Предпочетеният проект датира от 1928 г., а строежът е завършен през 1933 година. В просторния парк около сградата са предвидени езеро, пълно с риба мряна, фонтани, разнообразна растителност, чешма, кладенци, мостче и много други удобства, за да е приятно на намиращите тук отмора.
Самата сграда е с обща площ 253 кв.м. и се извисява на четири етажа. Помещенията вътре са високи и просторни. На партера има малка черква, а на покрива се издига статуя на ангел, закрилящ двама старци – мъж и жена, по облекло селяни. Фигурата не е открита в наличните днес планове, което ни навежда на мисълта, че или е присъствала в други планове, които не са запазени, или е измислена и добавена впоследствие.
С изработката на скулптурните композиции е натоварен Йосиф Шквара. Негово дело са фигурата на ангела и старците, бюст на Пенчо Семов, женски фигури, поставени на декоративни колони, мраморен иконостас и други.
Вилата има просторен двор, който бил най-големият по площ парк по онова време в град Габрово. Притегателно място за отдих и възхищение, на спокойствието в което се наслаждавали не само габровци през неделните си разходки, но и височайши гости на общината в Габрово.
Северно над “Вилата” се простирали лозя, а в градините южно от Старопиталището – алеи с върби, кестени и много цветя от традиционните за Габровския край, както и екзотични видове от градините по света. За отглеждането им се грижел руски белогвардеец, а за да може през суровата габровска зима растенията да се опазят, бил построен зимен павилион с градина и стъклен парник. Той бил отопляем и така ценните и крехки видове оцелявали в студа.
Друг изключително важен и интересен елемент от “Вилата”, която Семов обитавал от ранна пролет до края на есента, е черквата „Свети Апостоли Петър и Павел“. В строителните планове е наречена черква, но според някои изследователи това е бил параклис в източната част на партерния етаж. Черквата била с две помещения, кладенец, уникален дървен обков и може би най-ценното и безвъзвратно изгубено съкровище – мраморен иконостас, единствен в Габрово, изработен от Йосиф Шквара през 1938 година. Но освещаването на храма не се случва, предвид войната и настъпилите промени в страната след 1944 година.
Блясъкът, гостите от чужди легиони, Н.В. Цар Борис III и удоволствието на достолепния български индустриалец, който е щастлив от мисълта, че паркът е пълен с хора, не траят дълго. Семов умира тежко болен през лятото на 1945 година. Поклонението пред тленните му останки продължава часове наред, като редицата от хора се проточва от Шиваров мост до църквата „Успение Богородично“ в Габрово.
В завещанието си, направено още през януари 1928 г., Пенчо Семов предоставя за благотворителни цели по-голяма част от своето движимо и недвижимо имущество, като задължава своите наследници да превеждат на Старопиталището годишно по 100 000 лева. от приходите на фабрика „Успех“. Влизайки в своята 70-годишнина, на 21 март 1943 г. дарителят актуализира завещанието си и учредява благотворителна фондация на свое име, регистрирана на 17 юни същата година.
С някои доуточнения, целите ѝ в общи линии съвпадат с волята, изразена в завещанието му от 1928 г. относно дейността на благотворителните заведения. В Старопиталището се предвижда да живеят 50 души, от които 15 да са писатели и журналисти, 20 бедни възрастни хора – за предпочитане работници от фабричните предприятия на Семов в Габрово. Издръжката на тези 35 души да е безплатна до края на живота им, докато другите 15 възрастни хора трябва да плащат такса за престоя си. След Старопиталището на преден план стои откриването на девически пансион за 100 момичета с патрон двамата съпрузи Радка и Пенчо Семови. Училището да бъде със статут на средно учебно заведение, в което задължително се преподава чужд език.
След смъртта си Пенчо Семов оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева (ок. 9 млн. американски долара). Според изследователите на неговия живот, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез неговата фондация са за над 200 милиона лева.
Уви, политическите промени, настъпили в страната след 9 септември 1944 г., осуетяват благотворителните начинания на фондацията на Семов. Със закона за национализацията на частните индустриални предприятия от 23 декември 1947 г. средствата, предназначени за нея във фабриките, са блокирани. Само във фабриките „Успех“ и „Надежда“ фондацията има 156 624 лв., акции на стойност 9 млн. лв., облигации за 19,501 млн. лв.
С окръжно на министерствата на финансите и на промишлеността от 11 април 1950 г. ценните книжа са внесени в БНБ в приход на държавното съкровище, а паричните средства се вливат в държавния бюджет. Подобна вероятно е съдбата и на останалите приходи на фондацията, закрита по силата на Указа за обществено подпомагане от 1951 година. С разпореждане на Министерския съвет от 31 юли 1952 г. средствата ѝ се внасят за приход на държавния бюджет и в ДСК, а сградите, включени в завещанието, са одържавени.
Национализацията поглъща всичко. Идеята на Българския Рокфелер за Старопиталище така и не се реализира при новата власт. За нея напомня само масивната арка от бигор пред Вилата с надпис „Старопиталище Пенчо Семов“. На 1 април 1948 година в четириетажната сграда е наостанено Сиропиталище „Георги Димитров“. Това трае до 1951 година, когато сираците са преместени в друга сграда. Вилата на Пенчо Семов е използвана за кратко и за стационар на Тубболницата към намиращата се в съседство болница в известната сграда „Парахода“.
През 1954 г. във Вилата е настанено Инфекциозното отделение на болница „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Тогавашната власт премахва много от символите по сградата, тя е преустроена и са преградени много помещения, черквата е превърната в котелно за отопление, пребоядисано е всичко и са създадени изолатори и болнични стаи.
През 2003 г. отделението е преместено в основната сграда на МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово. И сградата остава без живот. Запусната е и с времето върху нея започват да влияят различни фактори. През 2007 г. „се запалва“ покривната конструкция. Изгубени са ценни детайли от сградата, таванските помещения, остатъците от покрив и много елементи падат накуп върху третия етаж.
В последните години, след решение на Министерски съвет, са реализирани множество опити за продажбата на Вилата. Намаляваща цена и намаляващ с времето интерес, докато потребителите негодуват в социалните мрежи, че Старопиталището пустее.
И така до месец юли през настоящата 2022 година, когато Вилата на Пенчо Семов официално е продадена от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ на частен собственик.
А сега ще ви разкажа от свое име. Снимах това знаково място от отдавна и многократно, всъщност, откакто се зароди жаждата ми да снимам заобикалящата ни среда в Габрово. Първите ми снимки на Старопиталището са от 2011 година. През времето съм го снимал ежегодно и в различните сезони. Натъквал съм се на какво ли не там, повечето от видяното не е за разказ тук.
От приятел през юли тази година научих, че сградата предстои да бъде официално продадена. Новина, която ме зарадва и обнадежди. Не се минаха и няколко дни, и на среща с медиите настоящият директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ официално съобщи за сделката.
След още малко време избрах спокоен момент, за да поснимам отвън частната вече собственост. Прясно бяха набити колчета за трасиране на имота. Публикувах в страницата си във Фейсбук няколко кадъра с „новината“, която вече мина по медиите, но явно не беше достигнала до масовата аудитория. Публикацията ми предизвика фурор и достигна до почти 1 милион потребители. Заваляха коментари, започнаха запитвания за интервюта, бях призован като общественик и дарител да следя за съдбата на „покупката“.
Малко по-късно получих покана да стана част от екипа по реставрация на Старопиталището. Вече повече трети месец посещавам мястото почти всеки ден. Снимам всяка промяна: дворът се почиства, отсечена е болната и опасна топола, третият етаж на сградата също е изчистен. Езерото е разкрито, мостчето също. Работи се, много и усърдно, от силен и задружен екип.
Борим се заедно да достигнем до малкото останала историческа информация за Вилата – снимки, чертежи, спомени и документи. Вярвам, че това е свято дело, а опазването на сградата е кауза на всички габровци. Намеренията са да бъде възстановена 1:1 и последователно ще работим за това!
За финал бих казал, че въпреки изминалите 75 години разруха, все още нищо не е загубено. Думите на един дарител, благодетел, индустриалец и човек с голямо сърце отекват силно и ясно, много години по-късно! Колко хубаво би било след време да знаем, че “Къща на духовете” вече няма! Не защото се е саморазрушила, не защото е съборена с нови строителни намерения, а защото прекрасната някога вила на Пенчо Семов е върната към нов живот!
Моят дълбок респект към българина, решил да спаси тази емблематична за Габрово сграда и я върне към първоначалното ѝ великолепие!
За любознателните:
Габровецът Пенчо Иванов Семов (8 октомври 1873 г. – 10 юли 1945 г.) е виден предприемач, търговец и индустриалец. Роден в габровските колиби Цвятковци, в бедно семейство, с трудолюбие, предприемчивост и постоянство, в средата на живота си вече е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. През 1919 година предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България при договарянето на Ньойския договор.
В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни.
Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове. Посмъртната му воля, уви, остава неизпълнена. Фондацията, учредена в тази връзка, не успява да изпълни волята на дарителя, заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
Девизът на Пенчо Семов „Любов, труд и постоянство.“ е лаконичен и същевременно изчерпателен. Заради грижата за работниците и служителите му го сравняват с Хенри Форд, а заради търговския нюх и предприемчивостта му е наречен „Българският Рокфелер”.
„Той имаше освен ум, търпение, воля и упоритост, още смелост и дързост, прозорливост и ударна мощ”, казва за Пенчо Семов Тодор Бурмов, бивш министър-председател на България и негов съгражданин. През 2023 година се навършват 150 години от рождението на забравения габровски благодетел, чиято личност и дела поколенията тепърва ще преоткриват за себе си.
Актуално състояние на вътрешността на сградата към месец август 2022 година.
В този текст съм черпил факти и информация от книгата “Успехът” на Красимира Чолакова, от отел “Краезнание” на Регионална библиотека “Априлов-Палаузов” Габрово, както и служебното проучване на сградата в Държавен Архив Габрово.