Старо Габрово: Пътуване във времето – проект на Радослав Първанов
17 май – Ден на Габрово! На този ден по нов стил (4 май по стар стил) Габрово е обявен за град. Този факт е запечатан в една приписка на поп Неофит Соколски, който го е отбелязал в църковния сборник „Пролог за юни, юли и август“. Самото селище е възникнало не по-късно от ХІІ век, твърдят историци.
През 1860 година официалните власти решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признат за град. Единственото писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, запазена в църковно-учителен сборник от съкратени жития на светци по дните на годината – „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“.
Приписката гласи: “1860, майа 4, нашето село Габрово ся провозгласи град от тяхно превозходителство Търновский и Рухчушкий пашли“. Датата 17 май е преизчислена по новия календарен стил и е обявена като ден на Габрово.
Скъпи приятели, винаги съм се гордял, че съм роден в Габрово – център на образованието, на освобождението, че и географски център на България. Градът ни е тих и спокоен, чист и приветлив. Хората са балканджии, малко странни, но читави люде, социални, отзивчиви и земни. Трудният живот и приспособяването на балканджията в невъзможните условия на планината са ни направили такива, каквито сме.
Селището се е разраснало по течението на реката. Габровци, носейки предприемачески дух още през онези години, са осъзнали силата на водата. Те са впрегнали нейната живителна мощ и реката е „заработила“ за тях. Така се ражда достойното име на индустриален град. Преди това обаче, създателят на техническото и индустриално име на града се ангажира с изпълнението на една заръка.
Д-р Никола Василиади изпълнява поръчението на своя баща и пише в завещанието си: „Да основат и поддържат в Габрово, родния град на баща ми, едно техническо училище, което да носи моето име…“. Така официално се заражда техническата слава на града. Всичко това продължава и до днес, макар и с много бавни темпове.
През годините, в които снимам – общо 17, като 13 от тях професионално, винаги съм се опитвал да измисля интересен начин за отбелязването на 17 май. Поздрав към съгражданите ми и израз на любовта към това, което ми е дало родното място. Правил съм колажи, съпоставки, видеа през Ковид пандемията, репортажи и какво ли още не.
В началото на тази година реших, че ще осъществя една отдавна бленувана идея. Името „Старо Габрово: Пътуване във времето“ се роди преди няколко дни, идеята е стара, а осъществяването ѝ се случи в последните 3 месеца.
Направих това за вас и го споделям с всички в този специален ден. Подбрах кадри на стария Габрово, след което заснех тези ракурси днес и ги съпоставих. Пред очите ми плавно се сляха минало и настояще. Беше като машина на времето. Сякаш се бях озовал в отдавна отминал живот, в който имах възможност да се докосна до архитектурата, да се разходя по старинните улички на града и да почувствам духа на онези отминали дни.
Признавам си, че ако изобретят подобна машина, без да се замисля ще се отправя към миналото с фотоапарат в ръка. Но тъй като на този етап това е невъзможно, затова реших да ви разходя из Габрово, като разкажа в снимки как родният ми град е изглеждал преди и какъв е сега.
Някои от габровци, ако попаднат на стари фотографии от 30-те или 40-те години на миналия век, може би няма да разпознаят улиците, по които преминават всеки ден. Част от сградите вече ги няма, а други са придобили по-модерен облик. Да, градът ни се изменил, но е съхранил в себе си онази същина, която са ни завещали поколенията преди нас. Историята на града ни наднича зад всеки ъгъл, без дори да я забелязваме, затова вярвам, че благодарение на съпоставките минало-настояще, ще погледнете на Габрово по един нов и различен начин.
Тази идея – да възкреся миналото и да го пренеса в наши дни, бе вдъхновена от онези, които са далече от Габрово и милеят за него. Знам какво е да се отделиш от родния град и колко е трудно да се откъснеш от собствените си корени. Затова ви подарявам тези 35 съпоставки. Голям процент от аудиторията ми в интернет е съставена от габровци, за което благодаря – тези кадри са за вас. Благодаря от сърце за подкрепата, за критиката, за добрите думи, за идеите, за това, че споделяте с мен и за това, че споделяте моята работа със своите приятели.
Правя всичко, за да запечатвам историята, за да ви показвам и разказвам, защото обичам да ми се случва. Старая се, чрез снимките си, да оставя трайна следа от онова, което обичам най-много – родния град и Родината. Следа, която ще пребъде и в идните поколения. И когато нашите деца, внуци и правнуци се обърнат назад, да знаят от къде са тръгнали, какво е било преди тях и да имат самочувствието да продължат напред с горно вдигната глава, както го правим ние сега.
Грижа се да намирам интересното и красивото във всеки детайл. Давам цялото си сърце за това удоволствие, което стана моя професия, за да оставя нещо след себе си. Правя го, за да ви радвам в сивото ежедневие, за да търся решения на някои проблеми, за да се движи напред любимият град. За да се случва доброто и да подобряваме собствения си живот и този на останалите, не е нужно да са замесени користта и политиката. Това е възможно и чрез изкуството и работата със сърце. Бъдете сигурни – тази рецепта работи!
Подарявам ви една незабравима разходка из стария град, където ще видите улица „Радецка“, улица „Никола Палаузов“, Шести участък, чешмата до паметника на Ран Босилек, Баев мост, улица „Николаевска“, улица „Пенчо Славейков“, улица „Филип Тотю“, улица „Аврам Гачев“, улица „Брянска“, улица „Опълченска“, площад „Възраждане“, храм „Свети Йоан Предтеча“, моста Игото, улица „Янтра“, Априловата чешма, улица „Орловска“, площад „1 май 1876“, улица „Съзаклятие“ и други.
За мен приключението продължава. Никога няма да спра да търся историята, закътана между тихите и спокойни улици на миналото.
*Архивните кадри са придобити със съдействието на Държавен архив – Габрово. Те са налични във фондовете на обществения архив и са достъпни за всички!
Предлагам ви част от идеите, които съм осъществявал за Деня на Габрово през годините.