ШИРОКА ЛЪКА – ТАЗИ УСМИХНАТА РОДОПЧАНКА
Малко след като ни отпусна тръпката от изминалите празнични тържества по повод 110 години от обявяването на Независимостта на България и емоциите при откриването на представителната изложба на “Аз съм Българка!” във Велико Търново по този повод, вече организирах снимките на следващия сюжет. Неведнъж отлагани във времето по различни причини, те имаха своя последен шанс тази година, а и изобщо. Конкретния план как да се случат направих на слизане от Седемте рилски езера, а датата бях избрал отдавна.
В поредния съботен ден, грабнал чантите с техника, отново поех на път в компанията на моя верен приятел и ценен колега – фотографа Стефан Стефанов от Севлиево. Няколко часа сън за отмора след края на работната седмица, и двамата се отправихме в едно доста дълго, но изпълнено с много красота пътуване.Срещнахме се в моя квартал в Габрово и поехме с автомобила, сериозно натоварен с техника, към прохода Шипка. Преминахме върха, разделящ севера от юга на страната, и вече пътувахме през Долината на розите. Да, както се досещате, пътувахме на юг, към едно вдъхновяващо място, една магия, която не просто виждаш – тя ти се случва вътре в теб – величествените Родопи!
Маршрутът ни бе през Казанлък, Калофер, Пловдив, Асеновград и Чепеларе. Крайната ни цел, домът на следващия ми сюжет, бе село Широка лъка. Може би най-живописното родопско село със своя неподправен, добре разпознаваем автентичен архитектурен стил.Дотам си бе доста път за нас – около 260 километра, но неусетно и те изминаха. С малка почивка и дъжд по пътя вече бяхме прекосили част от Родопа планина и се озовахме в сърцето ѝ. Преминахме и през курорта Пампорово, точно преди да се спуснем по живописно дефиле в Широка лъка.
Името на смолянското селце, известно като архитектурен и фолклорен резерват, идва от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Широка лъка е световнонизвестна със своите типични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската, запазени в своята автентичност и до днес.Сред местните забележителности е построената през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“ (според преданието, издигната само за 38 дни). Предполага се, че уникалният по стила си иконостас е изписан от братята Димитър и Захари Зограф от Самоковската школа или от техни ученици.
Тук е запазена и къщата на капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението. Широка лъка е една от люлките на родопската песен. Селото е известно и със самобитните си песни в съпровод на каба гайда. Много от прочутите родопски певци и гайдари са родени тук. В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства, открито през 1972 г. като Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
В живописното село ме очакваше семейството на моя фолклорен модел Ралица, която предстоеше да снимам. Красивата родопчанка, родом от град Девин, е един истински представител на своя роден край. Бях замислил да включа този сюжет още в първата част на проекта, но някак нещата все се разминаваха и все отлагах срещата с милата и усмихната родопска девойка.
Всяко нещо с времето си, както се казва, затова и се радвах, че най-после нещата ще се случат. Дъждовната есен в планината не беше пречка. Имахме запазени нощувки в самия център на Широка лъка и логистично настаняването ни бе изключително удобно за организацията на снимките. Двамата със Стефко се екипирахме бързо, Ралица се премени със своята автентична родопска носия и бяхме готови да започнем работа.Фолклорът в Смолянския край винаги си е бил на почит. Любопитното е, че тук всяко село се отличава със свои специфични носии.
Местните споделят, че често една с една няма да си приличат. Символите на благосъстояние, плодородие, просперитет и връзка със земята, изобразени върху тях, са разнообразни и същевременно неповторими, един неизчерпаем с богатството си извор на уникални неща от нашето наследство.
В работата си над проекта съм много радостен от факта, че мога да ви представям непоказвани до момента модели на фолклорни костюми, които са си истинска находка и приятна изненада за окото. Такава е и беденската родопска носия на Ралица, характерна за село Беден, откъдето е родът ѝ. Суровата, но невероятно красива Родопа сякаш е кодирала всичко от традициите в малките си непристъпни планински селца и като в капсула на времето нещата са се запазили в своята автентичност. За разлика от големите градове с централизацията, западните влияния и залялата ги пошлост, тук, в планината, в суровите условия коравите родопски чеда ценят и пазят непокътната самобитната местна архитектура и завещаното им културно наследство.
И сега късметът ме срещна с една такава старинна носия, пазена в бабината ракла, която Ралица с нескрита гордост представи в новия сюжет.Вече бе три следобед и ние бързахме да започнем работа, защото всеки момент можеше да завали дъжд. Небето бе спуснало ниски и тъмни облаци, а евентуалната поява на мъгла можеше да помрачи плановете ни за снимки на пъстрия родопски пейзаж. Затова бяхме скоростни и добре организирани, за броени минути се озовахме пред един от гърбатите мостове в Широка лъка, намиращ се непосредствено до манастирския храм.
В родния ми Габровски край тези мостчета над планинските реки ги наричат римски, турски или просто гърбати. Тук обаче, гледайки камъка, от който са изградени мостовете, и каменните зидове в основите на къщите, виждаш нещо съвсем българско. И приемаш моста като стоплящ сърцето символ, създаден да събира хората!
Започнахме да снимаме със Стефко живописната панорама. Прекарахме над час при това мостче, което е и сред символите на Широка лъка. Времето напредваше, а с това и нашата работа. Бързо заснехме акценти край кметството, чаршията, читалището и т.нар от местните улица “Чаршийска”. Станала една от емблемите на града, тази улица е все от къщи с автентична архитектура. Бих казал, че това си е цял квартал, ако ли пък не и половината село. Много красив склон, осеян със характерни старинни родопски къщи и калдъръми. Всяко отклонение откриваше прекрасна гледка, а допълнена с обаятелния образ на Българката, картината стопляше сърцето в този мразовит следобед.
Знаете, че Българките, които снимам в проекта си, освен истински икони на българщината, за мен са и „бойци“. Усмихнатата Ралица също е една от тях, справи се безупречно със задачата да бъде фолклорен модел и то почти при нулеви температури на открито. За което бях и тревожен, и щастлив. Надявам се да не е настинала след снимките, а съм щастлив, че геройски понесе канския студ и не скри гордостта, вълнението и усмивката си дори за момент.
Работата с прекрасен човек и талантлив колега като Стефан Стефанов е особено удоволствие. Мой добър приятел и съсед по град, достатъчно добре опознал ме през годините, Стефан прекрасно и много забавно ме допълва в дейността ми. Както виждате, включва се в снимките на вече няколко сюжета от проекта. Затова и времето заедно лети бързо, хубавите кадри се трупат, прекрасните родопски истории се редят една след друга и ние губим представа колко е часът. Неописуема забава и лекота е да се работа така и вярвам, че приятелството и доверието ни са изградили един чудесен контакт, който ражда наред с многото спомени, и прекрасно изкуство.
Искам да изкажа особена благодарност и към семейството на Рали, което бе наша неразделна подкрепа по време на снимките. Родители, възпитали истинска, горда и силна българка, са пример за това, в каква среда трябва да израстнат и какви ценности трябва да изградят у себе си младите българи. Благодаря ви от сърце, мило семейство!Имахме време да се разходим и по близките хълмове, където успях да заснема прекрасни пейзажи, в центъра на които бе Рали.
Запознах се и с другата емблема на Широка лъка – Националното училище по фолклорни изкуства, още един пазител на нашия фолклор и емблема на страната, не само на селото, не само на Родопите!Към финала на снимачната работа започна да вали ситен дъжд. Оставаше ми да заснема Широка лъка с дрон и необходимите видеокадри с Рали за бъдещия филм за Продължението. Макар и със сериозен риск за “хвъркатичкото”, и това се случи. Много се забавлявахме и по време на полета, но с такива хора просто е невъзможно да прибереш усмивката си! Беше прекрасно!
Времето за заснемане на сюжета „Широка лъка – тази усмихната родопчанка“ отмина бързо и неусетно. Натрупаните емоции бяха много, колоритните кадри – още повече. Вярвам, че създадохме великолепни снимки тук!Дойде ред и за отдих. Изпратих домакините към дома им, а двамата със Стефан се оттеглихме в покой. До следващата сутрин, когато ни предстоеше да навъртим още около 440 километра до дома.
Успяхме да направим една мащабна разходка из Родопите: Смолян, Ардино, Дяволският мост, меандрите на Арда край село Стар читак, Кърджали и така до късната вечер в неделя. Прибрахме се по домовете си заредени от прекрасните преживявания, леко понастинали, но с ценен фотоархив и палитра от цветни спомени! Надявам се да бъдете с “Аз съм Българка!” – Продължението и при следващата ни дестинация. За нея предстои да продължа далеч на север, към едно любимо място, където отдавна се каня да поснимам. Изненадите тепърва предстоят!