3 март – Национален празник на Република България 🇧🇬

Posted on

3 март – Национален празник на Република България 🇧🇬
Ден на Освобождението на България от османско иго 🇧🇬

3 март Трети март Шипка Национален празник Република България

На Трети март не пропускаме да се качим на връх Свети Никола. За нас да се изправим пред Паметника на Свободата в този свещен ден е традиция. Не само защото сме българи, а аз от Габрово и откакто се помня, всяка сутрин виждам величавия му силует от прозореца на стаята си. Изключително е усещането да празнуваш своята и на народа си свобода, единен с множеството българи, идващи специално на този ден тук.

Жадуваната свобода, многовековната ни борба за извоюването ѝ и самата тя като факт са повратен момент в историята ни като народ. Затова да се изкачиш на чутовния връх на Трети март, за да почетеш паметта на героите, за мен си е свещенодействие.

Всяка година десетки хиляди българи избират да отпразнуват годишнината от подписването на Сан Стефанския договор именно на върха, исторически известен като Шипка. Почти всички вече носят български знамена, което радва. Все повече са и българите, които изкачват върха, облечени в народни носии, и след официалната част се хващат на хоро.

Всъщност „КОЙ ВРЪХ Е ШИПКА И КОЙ – СВЕТИ НИКОЛА?!“ разберете тук!

Все повече са и семействата, довели в паметния ден със себе си своите деца, без да се плашат от капризите на времето. Преди години не беше така и всичко изброено дотук радва сърцето. Духът на българина явно върви към пробуждане, позабравеното усещане за принадлежност към род и Родина се възвръща, заедно с националното самочувствие и желанието да се опази българщината.

Видео от 2020-та година

Българи сме – някои искрени родолюбци, други непукисти, трети – празнични „патриоти“, четвърти пък се активизират само когато имат някаква полза от патриотщината си. Едно е безспорно: най-обединяващото място и може би най-посещаваният туристически обект в България е Паметникът на Свободата на върха на Шипченски проход, извисяващ се на 1326 метра надморска височина.

За мен това е най-българското място – сплотяващо, обединяващо и разказващо много уроци и истории. Героичната Шипченска епопея е известна на всички, августовските боеве от 1877 г. са възпети от много поети, като най-въздействащо са пресъздадени от Патриарха на българската литература Иван Вазов.

“България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е, тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!”

Иван Вазов

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договор беше потписан от руска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, руски генерал, политик и дипломат, и един от създателите на Санстефански мир.

От този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Тя има редица права да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция, както и да има собствена войска и полиция.

Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция решава да раздели България.

Санстефанска България е разделена на пет части: Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Опълченците на Шипка, изпълнява Константин Кисимов
НА  ШИПКА  ВСИЧКО  Е  СПОКОЙНО

МОГИЛА  БРАТСКА.  ПО  СРЕДАТА
Е  ЗНАМЕТО  -  ПОДАРЪК  МИЛ.
НАД  СКРОМНА  ПЛОЧА,  ПОД  КОЯТО
СПЯТ  БЪЛГАРСКИ  И  РУСКИ  БРАТЯ,
ГОРД  ЛЪВ  СНАГА  Е  ИЗВИСИЛ.

ТЪЙ  ВЕЛИЧАВ,  ТОЙ  ОХРАНЯВА
НА  ПАДНАЛИТЕ  В  БОЙ  СЪНЯ.
А  НЯКЪДЕ  РЪКА  ИЗПРАВЯ
ОТНОВО  КАИН  -  ЗАСТРАШАВА
ЧОВЕЧЕСТВОТО  СЪС  ВОЙНА!

ТУК  ГДЕТО  Е  ЗЕМЯТА  В  ПЕПЕЛ
И  В  РАНИ  -  ВСЯКА  ПЕДЯ  ПРЪСТ,
НАВЕЛ  ГЛАВА,  ПРАВНУК  НАШЕПВА
НИЗ  ИМЕНА,  А  ОКОЛОВРЪСТ
ТОПОВЕТЕ  МЪЛЧАТ,  НЕ  ТРЕПВАТ...

О,  ЗАБРАВЕТЕ  ВСИЧКИ  БОЙНИ
ПОЛЯ  -  С  ГЛАВНИТЕ,  С  ПЕПЕЛТА!
И  НЕКА  „ВСИЧКО  Е  СПОКОЙНО"
НА  ШИПКА  И  НАВРЕД  В  СВЕТА!

Автор:  Александър  Гатов
Превод:  Паун  Генов
ШИПКА

ВЪВ  ТОЗИ  ДЕН  НА  ШИПКА  БЕ  БУРЛИВО.
В  ОГРОМНАТА  КОВАНА  МЕДНА  ЧАША
СЕ  БЛЪСКАШЕ  ПОДГОНЕН,  ПЛИСНАЛ  ПЛАМЪК  -
ОТ  ЮЖЕН  ВЯТЪР,  СМЕСЕН  СЪС  ДЪЖДА.

КАМБАНЕН,  КАТО  ЕХО  ТЪТЕН  ТЕЖЪК,
КАТО  ЧЕ  НЯКОЙ  ВИКАШЕ  ЗА  ПОМОЩ:
РАЗСИЧАШЕ  ОКОЛНАТА  ПРИРОДА  -
ДА  СЪХРАНИМ  ОТ  ГИБЕЛ  ПАМЕТТА.

И  НИЕ,  ДЕСЕТ  БЪЛГАРИ  И  РУСИ,
ПРЕЗ  ТОЯ  ДЪЖД  КЪМ  ВЕЧНОТО  ПОЕЛИ  -
ОТПУСНАХМЕ  СЕ  МЪЛКОМ  НА  КОЛЕНЕ
СЪС  КЛЕТВА  МЪЛЧАЛИВА.

В  ТОЯ  МИГ
ДА  СЕ  ПРЕГЪРНЕМ  -  НЯКОЙ  НИ  ПОМОЛИ.
ТЪЙ  КАКТО  ТУК  ДЕДИТЕ  НИ,  ТОГАВА,
В  ПОСЛЕДНАТА  СИ  БИТКА.  В  ТОЯ  МИГ

РЪЦЕТЕ  НИ  ПРЕЗ  МРАКА  СЕ  ПРОСТРЯХА  -
НА  НЕЧИИ  ПЛЕЩИ  ЛУНИ  ИЗГРЯХА.
И  НИЕ,  ДЕСЕТ  БЪЛГАРИ  И  РУСИ,
В  ЕДНА  ПРЕГРЪДКА  СТОПЛИХМЕ  СВЕТА.

КОГАТО  ВЕЧЕ  СЛИЗАХМЕ  ОТ  ХЪЛМА  -
ОТ  ВЯТЪРА  НЕ  БЕ  ОСТАНАЛ  ПОМЕН.
И  ПЛАМНАЛАТА  ПАМЕТ  -  ВЕЧЕН  ОГЪН  -
ПО-НЕПРЕКЛОННА,  ЧУХМЕ,  ЗАЗВЪНЯ.

ОЧАКВАШЕ  НИ  ДЪЛЪГ  ПЪТ  ДО  ПЛЕВЕН.
НА  ШИПКА  БЕШЕ  ТИХО  И  ДОСТОЙНО.
ДЪЖДЪТ  СГЪСТИ,  ЗА  ВСЕКИ  СЛУЧАЙ,  ОБРЪЧ  -
СЪЛЗИТЕ  НИ  ВРАГЪТ  ДА  НЕ  СЪЗРЕ.

Автор:  Николай  Скрьобов
Превод:  Спаска  Гацева

Нека на Трети март бъдем заедно! Планирайте пътуване до Шипка – през Шипченския проход, до връх Шипка и командния пункт на генерал Столетов и до Паметника на Свободата на връх Свети Никола!
Българската светиня и паметта на героичните ни прадеди заслужават нашето преклонение!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × four =