Българският Йерусалим, така наричат много хора Асеновград. На прага на Родопите, китното градче е сгушено в полите на една от най-живописните планини в България. Още със замислянето на „Аз съм Българка!“ – Продължението нося идеята да покажа сакралните места на този старинен град, които сами по себе си са обясними, но и достатъчно мистични. Живописни обекти, наситени с история, пазещи и много традиции.
Разположен в долината на река Чая, на границата с Горнотракийската низина и на двадесетина километра южно от втория по големина град у нас – Пловдив, Асеновград е известен като Станимака до 1934 година, когато получава правото да носи името на могъщия средновековен български владетел цар Иван Асен II. Градчето, популярно от столетия още и с прекрасното си вино и мезето от емблематичните станимашки сармички, ме посреща с горещо време, красиви планински склонове, заобикалящи го от три страни, и мили хора. Тук, накъдето и да се обърнеш, виждаш по височините наоколо издигнати параклиси. Много от тези християнски светилища са по над 200 години, че и повече. Строени по различни поводи и оцелели до днес, те са социализирани и удобни за посещение на туристи и поклонници. Отправяме се заедно с фолклорния ми модел от Асеновград към един от параклисите, буквално кацнал на зъбер на родопска скала. Нелек път води до него, а там ни чакат малка каменна постройка, два християнски кръста и развят родният трибагреник. Дъхът ни се успокоява от ускореното дишане след изкачването и изведнъж спира след прекрасната гледка, разкриваща необятна шир пред погледа: в краката ни е Асеновград, на север в далечината се е разпрострял Пловдив и най-накрая, вече на хоризонта, гордо „ни гледа“ Стара планина.
Скалите се извисяват така, че градът наистина сякаш е в шепите ти. Природата си знае работата, вярващият българин – също. Параклисът „Свети Димитър“ се вижда от целия град, както и кръстовете тук, няма как да не ти направят впечатление. Внушителни отблизо и напомнящи за себе си отдалеч, те са привлекателни с енергията си, с чистотата, спокойствието и прекрасното място за молитва пред Бог, помирение и възможност да останеш насаме със себе си. Българката, която съм избрал за фолклорен модел в предстоящия сюжет от Продължението, и този път е местна, родена е в Асеновград. Атанаска Милева е скромна девойка, пременена е с над стогодишната носия на своята баба от близкото село Леново. Наси, както обичат да ѝ казват, с гордост облича специално прекроената за нея старинна носия – част от личната ѝ колекция впечатляващи български традиционни облекла. Оставих я сама да избере какво да облече за снимките, защото имах едно на ум, че в някоя стара ракла се крие това съкровище! Известна с родолюбивата си нагласа и вече избродирала с много търпение образа на Апостола на Свободата, днес Наси веза знаме, което иска да дари на църквата „Света Неделя“ в Батак като израз на преклонение към баташките мъченици и гордите, силни духом батачани. Това са някои от фактите, спечелили ме, за да ѝ предложа да стане част от Продължението на моя проект. Тя е българка и по род, и по душа, и по сърце – млад патриот, възпитан в уважение, преклонение и опазване на родовата памет и ценности. Поредната горда наследничка на славната българска жена, живяла през времето на Левски!
Времето горещо, нетърпимо дори, а Наси и за миг не се спря да отпочине, не се оплака, изтърпя жаркото асеновградско слънце, като войник на фронта стоически изтърпя и всички мои „авторски капризи“ по заснемането на сюжета „Асеновград – крепостта на вярата ни“. Трудно заради жегата, но уникално и въздействащо прекарах часове наред с разказа на една горда млада българка за традиции, за села, за храмове, за вярата и живота на хората от този интересен край на прага на Родопа планина. Съвсем кратка почивка и в оживен разговор се отправихме за снимки към символа на Асеновград – Асеновата крепост. Известна и като Петрич, заедно с укрепената църква „Света Богородица Петричка“, старинната крепост, кацнала на страховит зъбер над долината, е естествен декор, съчетаващ красотата и респекта на средновековните български крепости, живописния родопски пейзаж, и стожера на православната вяра – храма. Картина, в която времето и пластовете история се преплитат с красивата, но и сурова природа, отразявайки се по неподражаем начин в спомена от славното ни минало. Добавям към тази непреходна и внушителна красота последния щрих – Българката, и образът е завършен!
Жарко слънце, запленяваща природа, много история и искрената любов към Родината – под техния знак премина заснемането на новия сюжет от „Аз съм Българка!“ – Продължението. Получи се силна картина, омайваща с въздействието си като Родопа планина. Не мога да скрия, че останах много доволен от свършената работа. През месец юли предстоят още снимки. Надявам се, че ще следите с какво ще ви изненадаме!
Зад обектива беше Радослав Първанов. 🙂