Балканът, Карлово, розите и Тя

Posted on

За около месец на границата между пролетта и лятото Долината на розите се изпълва с божествено ухание. В сезона на роза дамасцена – от средата на май до средата на юни, по традиция не пропускам да представя образа на Българката и един от символите на България – маслодайната роза, съчетани в тяхното естествено единство и хармония. Както вече разбрахте, първият оповестен сюжет от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“, бе поредният, свързан с розобера. Този, който се случва в Казанлъшко още преди изгрев слънце. Сега обаче реших да покажа едно изключително място, с особена атмосфера и с красиво допълнение.


Кастингът за фолклорни модели през 2019-а ме срещна с една прекрасна личност, нежна перла от град Карлово. До момента не бях включил в проекта момиче от града на Васил Левски и именно кастингът ми даде възможност да попадна на подходящата кандидатура. Героинята в новия ми сюжет – „Балканът, Карлово, розите и Тя“ е чаровната Виктория.
За местните Вики е позната като лъчезарното танцуващо български народни танци момиче, а също и като участник в множеството инициативи и извънкласни дейности, на които се посвещава ежедневно от сутрин до вечер. Да познаваш и работиш с такъв въодушевен млад човек е късмет и вдъхновение. Затова и времето, прекарано с нея в полето от рози, бе удоволствие и радост.

При кандидатстването си в кастинга за фолклорни модели на III част, момичетата трябваше да защитят своята принадлежност към запазването на фолклорните ни традиции, а също и да се аргументират като бъдещи лица на Национален проект „Аз съм Българка!“. 18-годишната Виктория ни изпрати силно мотивиран отговор, в който имаше плам, воля, чистота и идеал. Все неща, които в последно време липсват в нашето общуване, както и когато избираме на кого да гласуваме доверие. С едно изречение – бяхме възхитени и развълнувани от това, което прочетохме. И когато се срещнах на живо с момичето, родено в града на Левски, се убедих, че то наистина носи заряда на всеотдайната натура на Апостола, следва неговия пример и напътствията, които ни е оставил.

Винаги съм уважавал хората, родени в Подбалкана, дал идеолозите на българската национална свобода. За мен той е свещен български край! Това е една от причините да избера полето с рози в подножието на отвесно извисяващата се над Карлово величествена планина за следващия ми сюжет, посветен на Българката и розата.Макар и на ръба на времето, успяхме в поредната юнска събота да вмъкнем снимките между една изненадваща лятна буря и огнената жега, настъпваща след 10 часа в полето на Карловската котловина. Оставих на Виктория като местен човек да избере розовите масиви, сред които да снимаме. Отрупани с много цвят, благоуханните рози ни чакаха между Карлово и прочутото карловско село Дъбене. Защитена от северните ветрове от зелените хребети на горда Стара планина и закътана от югозапад от склоновете на Средна гора, благодатната долина на река Стряма в този ден бе изпълнена с благоухание и прелест, и ние въодушевени започнахме работа.Притесненията на Вики за справянето ѝ пред камера бе излишно – срещу мен се оказа отработен и изпълнителен модел, когото не се наложи да контролирам или коригирам. Дисциплинирана и отговорна, с пленяващата си широка усмивка тя търпеливо обходи ред по ред и храст по храст избрания участък с рози.

Без да форсираме времето, размерено напредвахме с кадрите. Брахме цветове, кичихме коси, вдишвахме аромат, пресъздадохме най-красивите сцени от контакта на Българката с нежния розов цвят, който дава течното злато на България. В проекта ми това е третият сюжет, посветен на присъствието на роза дамасцена в нашия бит. Отглеждането на тази маслодайна култура винаги е изисквало огромни усилия и всеотдайни грижи от хората в този край. Тук с вещина пазят наследените традиции в розопроизводството и добиването на розово масло, даващи тази уникална и така ценна за света суровина.
Пейзажът с необятните цъфтящи розови поля в тази благословена долина е професионално предизвикателство и същевременно истински дар за фотографите. Лично аз, откакто станах притежател на собствен фотоапарат, нямам сезон, в който да не съм снимал розобера. В далечната 2009 година още не бях навършил 16, а вече имах планове как чрез обектива да покажа на света нашето национално богатство – маслодайната роза и традициите ни, свързани с нея. Натрупал повече опит и познания, през 2014 година събрах кураж и изпратих на световната медия National Geographic Channel моя снимка от розобера в Казанлъшко, която веднага обиколи изданията ѝ. Впоследствие ме поканиха да участвам във фотоконкурса „България през твоите очи“, организиран от предаването „Explore Bulgaria“ на популярния тв канал. Така през юли 2015 година мои снимки, вкл. и тази с розобера, бяха сред избраните 50 кадъра на 18 автори от кандидатствалите общо 3047 фотографии. Винаги ще се гордея с факта, че снимката ми „Розоберачка“ стана част от традиционната фотоизложба на открито на National Geographic пред Народния театър „Иван Вазов“ в София. Всъщност, това бе и първото признание на такова ниво за работата ми като професионален фотограф.

Вероятно никога няма да ми омръзне съпоставянето на съвършените образи – на българската жена с десетките пластове на дейния ѝ дух и битие с този на маслодайната роза с десетките ароматни и нежни листа. И двете с неразгадаема тайнствена природа, ярко красиви, изящно нежни и същевременно устойчиви и силни в съществуването си. Това виждах и сега в очите на Виктория по време на снимките и изпитвах искрена гордост, че още имаме такива момичета!
В този нов сюжет на розобера, наред с лъчезарната моминска усмивка ярко присъства и планината, закътала като закрилница Карловската котловина, създавайки идеалните климатични условия за отглеждането на маслодайната роза. Надявам се с всичко разказано дотук да съм ви провокирал, приятели и догодина самите вие да поискате лично да се потопите в ароматното богатство на този благословен от Бога красив и героичен край на България.
Екипът на „Аз съм Българка!“ много скоро ще ви заведе на друго възхитително место от красивата ни Родина. Само малко търпение!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four − two =