БЯЛА – НЕЖНА ХУБОСТ И КЪСЧЕТА ИСТОРИЯ
Времето неумолимо напредва и аз вече пътувам към нова дестинация за поредните снимки. Следващия сюжет от Продължението на „Аз съм Българка!“ ме отвежда в един малко познат за мен, но пък достатъчно пъстър и интересен край.
Градчето Бяла, разположено на река Янтра, на почти час път от областния град Русе, е намерило място в родната ни история с няколко важни събития от втората половина на XIX век. Известна най-напред с уникалния каменен мост, построен над реката от майстор Колю Фичето през 1867 г, по време на Руско-турската Освободителна война от 1877-78 година Бяла става военен център. В неголямото тогава русенско село се установява Генералният щаб на руската армия, начело със самия руски император Александър II. Днес къщата, в която е била Главна военна квартира, е превърната в музей “Освободителна война”.
Отдавна възнамерявах да заснема сюжет с прочутия мост на Колю Фичето, но трябва да призная, че в Бяла в крайна сметка ме доведе не само преклонението ми пред строителния гений на майстора, а и една божествено красива млада Българка, която предстоеше да стане новото лице в Продължението. Досещате се, че при такава мотивация процесът по планиране бе бърз и стегнат, договорката – точна, а аз екстремно трябваше да отделя оптимално възможното време за снимките на новия сюжет.
Мой фолклорен модел в град Бяла бе очарователната Росита, с чието семейство се познаваме от доста време. Не се съмнявах в избора си, че тя е правилният човек за тази задача. Една истинска Българка, посветила се от малка на българските народни танци, възпитана от родители, уважаващи родните традиции. Трудолюбивото ѝ семейство поддържа огъня на българското и предава искриците от него по всякакъв възможен начин – какво по-добро попадение за мен от това!
От фотографска гледна точка, и не само, Роси се оказа съкровище, което не бе показвано под каквато и да е форма на широката аудитория. До момента бе позирала единствено пред вече опитното око на своята майка за няколко кадъра в носия на фона на стара мелница в близко до Бяла село. Затова искрено се радвам, че като фотограф мога да споделя тази естествена красота в пълния ѝ блясък с всички вас, подкрепящи Национален проект “Аз съм Българка!”.
В средата на септември, в горещ съботен ден, в който до обяд имах работен ангажимент, се.възползвах максимално от оставащото ми свободно време и се отправих към Бяла. Срещата ни с Росита и семейството ѝ бе край града, на удобна отбивка на международен път Е-85. На метри от съвременната магистрала, свързваща северната ни с южната ни граница от Русе до Свиленград, над река Янтра гордо бе опънал снага 150-годишният мост на уста Колю Фичето – забележителност №1 сред мостовите съоръжения в България.
В продължение на работата ми по първата част от проекта, втората трябваше да допълни, надгради и дообогати заснетото през 2016 година. Именно един от последните сюжети в “Аз съм Българка!” разказа за родния град на майстор Колю Фичето – Дряново. Показвайки построения от него мост там, къщите и музея, посветен на делото му, бях длъжен да разкажа и за емблемата на строителния му гений – моста на р. Янтра, който той издига по поръчка на Мидхат паша през 1865-1867 година.
Беленският мост е произведение на изкуството, не просто пътно съоръжение. Той и до днес служи на пешеходците, а до неотдавна е бил и транспортна връзка от единия бряг на Янтра до другия.За снимките край моста, които минаха гладко и изключително приятно, Росита бе избрала да облече автентична носия от Беленския край, заимствала някои елементи от типичния костюм на хърцоите – старото българско население, от векове заселено в Русенския край, срещащо се в региона и на Бяла. Френска група туристи се бе отбила от пътя си за Велико Търново, за да види моста отблизо.
Докато ние бяхме слезли при реката да заснемем нужните кадри, почти всички туристи от автобуса дойдоха при нас да се снимат с Роси, привлечени от красивата ѝ носия. Французите проявиха интерес да научат повече за идеята ми и направиха много снимки. Следващите кадри направихме на самия мост. Росита направо сияеше, излъчвайки харизмата, духа и гордостта на Българката, които търся в този проект. Бях безкрайно щастлив, че замисълът ми се случва по план, а Роси бе дисциплинирана и изцяло отдадена на задачата си, като имате предвид, че не е професионален модел и няма опита да позира пред камера. Поредното доказателство, че когато те води сърцето, желанието и старанието проличават във всичко.
Не пропуснах възможността като фотограф и дронист да „облетя“ пространството около моста за целите на бъдещия филм, който ще покажа с презентацията на втората част от проекта ми. Така отвисоко съвсем случайно открих близо до моста гора, залесена под формата на числото 1300, вероятно през 1981 година, когато са били националните чествания за 1300-годишнината на българската държава.
След като изчерпахме възможните панорами около моста на Колю Фичето, се отправихме към сърцето на град Бяла, където ни очакваха още няколко предвидени локации. Междувременно, решена да покаже богатството на местните носии, Роси се премени в друга, също толкова впечатляваща. Следващата ни снимачна площадка бе историческият музей на Бяла – двуетажна къща, наследство от Възраждането, с просторен и красив двор. Този двор пазеше техника, понтонни съоръжения и други военни светини, отвоювали нашата свобода в Руско-турската освободителна война.
Направи ми впечатление ненатрапчивият начин, по който е аранжиран паркът към къщата, както и оградата от цеви на оръжия и щикове от пушки. Снаряди, картечници и още много запазена военна техника отпреди 140 години изпълваше пространството, също като в Скобелевия парк на Плевен. Чешмичка, кестенова сянка и огнен залез успях да запечатам на това място, пазещо знаците на тежката война, но и на свободата, извоювана с участие на експонатите в тази експозиция на открито.
Отдадохме внимание и почит към паметта на баронеса Юлия Вревская, наречена Ангел на милосърдието и намерила вечен покой на българска земя именно тук, в Бяла. Известната руска баронеса и придворна дама по време на Освободителната война отива на фронта като доброволка, продавайки едно от именията си, за да организира и финансира отряд от 22 медицински сестри- доброволки, осигурявайки ги с всичко необходимо за дейността им.
Към края на войната е изпратена във военно-полевия лазарет, разквартируван в Бяла, където 5 медицински сестри се грижат за 400 ранени или болни от тиф войници. Самата с крехко здраве, баронесата също се разболява от петнист тиф и умира ден преди да навърши 40 години. През тази година се навършват 140 години от нейната смърт /24 януари/. Първоначално баронеса Вревская е погребана в двора на местна църква, а през 1907 година гробът ѝ е пренесен в двора на музей „Освободителна война“.
Сърдечни благодарности към уредниците на Исторически музей – Бяла, които специално за снимките дадоха достъп и отвориха експозицията! Така проектът ни се сдоби с още един сюжет, свързан с юбилейната 140-годишнина от Освобождението на България.В края на деня през огнения залез се отправихме към същинския център на града. Там заснехме кадри при храма „Свети Георги“ – изящна църква от 1910 година. Мащабен храм с камбанария, извисяваща се над повечето постройки в центъра. Четири камбани се крият под купола ѝ, като най-голямата е трета по размер в България. В основите на този храм поборникът Филип Симидов полага късче от знамето на Ботевата чета.
Финалът на моите снимки в Бяла бе пред часовниковата кула, един от символите на града. Беленци си я подаряват след Освобождението, като първо в нея са закачени камбаните, подарени на града от руския император. Едва през 1906 година е монтиран часовниковият механизъм, отброяващ времето.Измина и този вълнуващ, изпълнен с изящество и очарование следобед. Красиви гледки, впечатляваща архитектура и героично минало се събраха в сюжета “Бяла – нежна хубост и късчета история”. Денят завърши със задушевна вечеря в приятна компания. След като опитах специалитетите на беленската кухня, още същата нощ поех по един дълъг и интригуващ маршрут към мястото на новите снимки. Само малко търпение и ще разберете кой е следващият сюжет в “Аз съм Българка!” – Продължението отново тук, на сайта ми!