Трявна!
Часовниковата кула Трявна Река Тревненска Трявна Часовникова кула
Магия, пленяваща с очарованието си по всяко време на годината. Това старинно градче, сгушено в гористите дебри на Габровския Балкан, наистина е любов от пръв поглед! Неговият запазен възрожденски архитектурен ансамбъл – на площад „Капитан дядо Никола“ и около него, непринудено ни кани за своеобразен скок назад в миналото, в най-българската приказка. Един от най-разпознаваемите обекти в Трявна и нейна визитна картичка е часовниковата кула – наследство на повече от два века с любопитна история. Издигната е насред мегдана на местната чаршия, за да известява тревненските занаятчии колко е часът и да напомня с камбанния си звън за отлитащото време.
Часовниковата кула се извисява във възрожденския център на Трявна, непосредствено до друга местна емблема – Кивгирения мост над река Тревненска, познат още като Стария или Гърбавия мост, построен прeз 1844-1845 г. от уста Димитър Ceргюв. Висока 21.15 метра, изградена от камък и куха отвътре, всички нейни елементи са изцяло в хармонични пропорции. Построена е през 1814 г., на следващата 1815 г. на нея е монтиран часовник, тогава е закачена и камбаната, като според някои източници тя е изписана с релеф отвън от габровските майстори Генчо и Кънчо Радославови.
Тревненци пазят легендата за построяването на кулата, свързана в народната памет с друга местна емблема – тревненският сока́й („сука́й“). Той представлява старинна женска украса за глава, едно уникално материално наследство, запазило присъствието си в бита на българите до началото на XIX век. След падането на Търновското царство под османска власт, този царствен женски накит е съхранен през вековете от потомците на българските боляри като част от празничната носия на омъжените българки единствено сред населението по северните склонове на Средна Стара планина, предимно в близкия до старата ни столица Търновград Габровски регион.
Тревненският сока́й има своята специална история и заслужена слава. Това празнично украшение за глава е свързано с типичната за региона сукманена женска носия. Сокаят е бил скъпа вещ, която омъжените жени слагали на празник. Подарявал се от свекъра на булката и се поставял на главата ѝ със специален ритуал в седмицата след сватбата. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия ѝ син, когато се предавал на снахата.
„Лето 1814-то: направи се тревненският сахат.“ е отразил в своя летопис тревненецът поп Йовчо.
С разрешението за построяването на часовниковата кула, издадено от Фейзи ага, е свързана местната легенда за премахването на сокая. Търновският управител решил да издигне в Трявна кула с часовник, като хаир от него, но с условието да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сокаи, които им придавали горд и царствен вид. Заради богатата метална украса на сокая, българката ходела с високо вдигната глава, а не с приведен поглед, както е прието в мюсюлманската традиция.
Когато сахатът бил завършен, сокаите били събрани и предадени на Фейзи ага. А той успял да прибере от тях множеството старинни монети от нанизите, които са ги красяли. Въпреки масово взетите мерки, сокай в Тревненско се носел чак до началото на ХХ век.
Почти няма месец през съзнателния ми живот, в който да не съм посещавал Трявна. Обичам този град! Той винаги ме изкушава с нещо интересно и като посетител, и като на фотограф. Не спирам да снимам неговите красиви кътчета, които всеки път ми предлагат нови професионални предизвикателства. Тези дни получих една специална покана, която ми даде неочакван фотографски шанс. И реших да събера в отделен разказ познанията си за часовниковата кула в Трявна, още повече, че имах възможността да разгледам и снимам отвътре този прекрасен паметник на възрожденската ни архитектура. За което моите специални благодарности на Краси от Трявна!
Часовниковата кула в Трявна е строена от неизвестни тревненски майстори. Основата ѝ е паралелепипед основа с точно квадратно сечение, изградена е от дялан камък, изравнен на места със сантрачи, по средата има бял измазан осмостен, в който е часовникът със стряха, покрита с ламарина. Най-горе кулата завършва с осмостен от дърво, там е и камбаната. При нея е и надписът, който ни дава информация за поставянето на часовниковия механизъм през 1815 година. Самият ѝ връх окончава със заострено копие, на което има три топки от обшивка, а най-отгоре е нанизана дървена птица.
