Стана традиция да съчетаваме празничен ден със снимки на нов сюжет за Продължението на Национален проект „Аз съм Българка!“. Студеният месец март не ми позволи да снимам. Един от минусите на тази тежка работа е фактът, че трябва да се съобразяваме на 100% с природата, условията и всичко, от което зависим. Времето си тече и пролетта е в силата си, с това и темпото на работата по новите сюжети ме притиска. Всяка седмица почивните ми дни събота и неделя са приоритетното време, в което организираме поредното ново пътуване и снимки.
Вече е май, гората се раззелени, снеговете в планините се разтопиха, някъде наблизо ромоли река – описанието не ви ли напомня пейзаж в Родопите?! Натам сме се запътили и ние. Денят е 5 май, подбрали сме красиви родопски носии и сме в Пловдив, където очакваме Гери и Венци, наши приятели от Средногорието, с които да продължим на юг, към живописната река Арда. В компанията съм на две българки – силни духом, умни, красиви, и най-важното – искрени патриоти. Това са Ралица и Константина. Втората съм сигурен, че познавате добре от прекрасната и изразителна усмивка и емоцията, пресъздадена от нея в сюжета „Копривщица“ на първата част на проекта. Ралица е нейна сестра. Скромна красота, вдъхновение и балкански дух излъчват двете нежни копривщенки, решили да опознаят Родопа планина.Тръгнах на дълъг път, без да си давам сметка какво точно ще ми предстои. Едва впоследствие изчислих, че маршрутът ни прави общо 595 километра за 2 дни. Днес не усещам умора, усещам огромен заряд, удовлетворение и невероятна емоция от една магична разходка. Денят вече е дълъг, времето изключително приятно, в Пловдив температурите са летни, но отивайки към планината, макар и на юг, очаквахме свежа прохлада.
Пътят ни на отиване мина през Хасково, Кърджали, Ардино. Времето бе с нас, още с пристигането момичетата се облякоха в прекрасни автентични родопски носии. Случайни минувачи започнаха да се снимат с тях, което за мен бе сигурен знак, че образите са истински и пленителни дори за хора, далеч от фолклора и нашата работа. Срещнахме и съмишленици, които ни познаваха от медии и от страницата на проекта, хора на различна възраст. Чувството е прекрасно, когато виждаш, че работата ти вече е разпознаваема и оценена от млади и стари, а свидетели на поредните снимки приветстват магията „Аз съм Българка!“Поехме по пътя през живописните планински завои. Стигнахме родопското село Дядовци, едно от многото изоставени тук села сред природа с безгранична красота, стръмни склонове и много чист въздух. На такива места правиш почивка, съзерцаваш пейзажа и дъхът ти спира: безкрайна шир, иглолистна гора и ромолящата река Арда. Гледка като от приказките с пейзажи, които като деца си мислехме, че съществуват само в онзи чуден свят. Обаче мисълта, че хората доброволно са напуснали едно такова райско място, не ни дава мира.Отбелязвам, че макар и слабо населен, районът тук е с инфраструктура, която засенчва големи градове, че и столицата. Асфалтирани пътища, поддържани пространства, чешми, беседки – все приятни изненади в област Кърджали. Пътят – дълъг, завоите – много, а гледките – от красива по-красива. Това е Родопа планина, непредсказуема и очарователна.Пристигаме до целта на пътуването ни – Дяволския мост край Ардино. Мистично място с история, архитектурно чудо и природен феномен в едно. Каньонът с буйна река, синьо небе и красива гора по двата склона на момента те омагьосва. Сякаш не си на нашата планета, нещо ти повлиява на сетивата, на очите, на вкуса, от самия въздух се променяш. Тук цялата мистика, легендите и древната история на нашите земи се срещат. Естественото им съчетаване извайва образа на това емблематично място, което ме вдъхнови да му посветя един от сюжетите на фотопроекта. Сигурно няма българин, гледал култовия филм “Време разделно”, да не разпознае силуета на Дяволския мост в сърцето на Родопа планина. Легендите за неговото изграждане и нерушимостта му, неподвластна на времето, не са една или две. Името му е предупреждение, но и предизвикателство.
Дълго мислих как да покажа красотата на това уникално място, как да я съчетая с българката, как да се получи, че два внушителни образа да са един до друг и същевременно да проличи колко малък е човекът пред природата, историята и умелото човешко творение, останало във вековете. Беше трудно, отне ми време, но успях да „опитомя“ този образ в съзнанието си.Не идвам за първи път тук. Снимал съм моста доста и по различно време. И всеки път той ме посреща различен и величествен. Направихме първите си крачки плахо по ситния пясък до водата. Пред мащабите на това съоръжение човешкият ръст е нищожно малък. Колкото повече снимам, толкова по-силно е това усещане. Ентусиазирани да покажем изцяло поредната родна красота, най-после се изкачихме на Дяволския мост, вписващ се по неповторим начин сред природата там. Не ме напускаше усещането, че мостът е направен нарочно на това място, за да допълни съвсем естествено разстоянието между скалите, през които минава реката. Всъщност мостът е създаден да свързва хората от един бряг с друг, както и водното препятствие да не прекъсва пътя им.Прииждаха групи туристи, за няколко часа минаха стотици, което нагледно ни потвърди, че старинната архитектурна забележителност се радва на голям интерес и днес. Започнахме да снимаме на едно място, на второ, трето, не можеш да се наситиш на възможните гледни точки. Замислям се – един-единствен обект, а прекарахме цял ден там. Все различни ракурси, не можеш да спреш, защото виждаш все още и още интересни решения. Ралица изтърпя палещото слънце, не пожали и за миг усилията и търпението си, за да се случат прекрасни снимки.Заснех много кадри, спряхме да починем малко. Дойде ред на снимките, които запланувах с Константина. Нежният образ на копривщенката, показан в града на Каблешков, днес пременена в родопска носия, също се вписа естествено в родопския пейзаж. Денят бе към своя край. Осъзнахме, че това място ни зареди, то ни и промени. Вървяхме по калдъръма на моста, а Константина си затананика една любима моя родопска песен – „Стига ми се, момне ле, навдигай“. Бяхме заедно, бяхме горди и щастливи. Хората ни се радваха, разговаряхме, нашата история ги докосваше и това си личеше. Факт, който силно ни мотивира и зарежда!Откривам с огромно задоволство, че всеки следващ сюжет от проекта се получава все по-въздействащ, силен и български. Вярвам, че трудът и любовта ни си личат в показаните резултати. Преживяното през тези два дни в Родопите ще остави дълбока следа в паметта ни. И да си призная, за първи път имах затруднения при управлението на безпилотния ми летателен апарат, с който исках да заснема над Дяволския мост необходимите кадри за филма, свързан с Продължението. Сякаш някаква невидима сила се намеси и блокира “хвъркатичкото” в началото! В крайна сметка се справих, заснех невероятни кадри и се прибрах много щастлив.
Посетихме още един любопитен обект – Тракийското светилище, познато с името Картал кая, което на български означава Гарванов камък. Незнайно как и защо в пътеводителите обаче то е посочвано с наименованието „Орлови скали“. Скалистото възвишение малко над град Ардино е с множество причудливи процепи във високата си част. Там заснехме с Константина няколко кадъра по залез. Феномен, който още по-трудно можем да си обясним какво представлява и какъв е бил неговият замисъл. Но цялата тази мистика ни провокира да направим още и още снимки, да съчетаем невероятната природа с красивата млада българка, облечена в родопска носия.
Не мога да не отбележа и гостоприемството на местните хора. Бяха се подготвили за странници като нас и не ни оставиха без сочна агнешка мръвка на Гергьовден! Ще завърша с една мисъл, която чух, когато гостувахме в село Орехово, и която съм чувал и от славея на Родопите – Валя Балканска: „Другите планини са големи, високи и се издигат, стремят се към Господ, но Родопа планина си е една и непроменена, защото Той е слязъл при нея!“.Пожелавам на всеки, който чете това и види снимките от този сюжет, да има възможност да отиде и да преживее магията, което ни се случи. Защото красотата няма край, а ние не чувствахме умора, напротив – завладял ни бе заряд, силен и необясним. Също като необяснимата сила и издръжливост на Дяволския мост!