Еделвайс в резервата „Козя стена”
Здравейте приятели, този пътепис цели да ви срещне отблизо с най-красивото, най-търсено и едно от най-редките цветя в България.
Както става ясно от заглавието, разходката днес ще ви отведе в сърцето на Стара планина и по-конкретно в резервата „Козя стена”.
“Козя стена” e най-малкият резерват в Национален парк ,,Централен Балкан“.
За него е важно да се знае, че има площ от 904 хектара. Тук идва и обекта на моя разказ, резерватът е създаден през 1987 г. С единствената цел да опази застрашения от изчезване еделвайс и разбира се вековните гори от бук и ела.
Находящ се на територията троянското село Чифлик. Границите му минават по северните склонове на връх Баба (1707 м.) на запад до връх Ушите, като продължава по билото и се слиза най- ниско при х. ,,Хайдушка песен“, която остава извън границата му на север, като другия му край се завръща отново до 1670 м. на връх Козя стена.
Разходката, която предстои е малко над 15 километра, но ще ви отведе в един различен свят. Денивелацията на резервата варира от 1200 до 1600 метра надморска височина. А теренът е билен и често пъти скалист.
Правя уточнението, че този преход е за хора с ниво на „общуване с планината” над средното. Нужни са познания, добра подготовка и отлична екипировка. Допълвам и че по целия маршрут няма къде да налеете вода. За идващите от посока Троян това последно може да се случи преди билото на Беклемето на хубава планинска чешма.
Периодът на посещение на този резерват с цел запознаване с най-красивото според мен цвете е средата, до края на месец юли. Тогава цъфтят те и са в силата си да облеят съзнанието ви с красотата и пренителната красота, с които са надарени от Природата.
Отправна точка е паркингът на предела на прохода Троян – Кърнаре. Оттам се поема посока запад по маркирана в БЯЛО и ЧЕРВЕНО планинска маркировка. Преходът е билен, а за любителите на спиращи дъха скални гледки е добре да се следват стълбовете на зимната маркировка.
Ходенето по било е добре, чисто с широки пътеки. Скалните участъци на няколкото върха, които предстои да бъдат изкачени са обозначени като опасни, маркировка има. На места обаче поради невъзможността за нормално преминаване от управлението на парка са се погрижили да има метално въже за безопасно катерене и преминаване.
Кратко ходене по равното, среща с планинските крави и няколко овчарски кучета – пазители на стадото ще ви отведе до една бариера, която препречва пътя на недобросъвестните ентусиасти с джипове, АТВ и кросови мотори. Оттам билото е ваше и нищо няма да ви безпокои.
Първи ще преодолеете връх Падалото – 1619 метра, срещата с него е след около 2 километра ходене от паркина на билото. Оттам по билото започват още по-отвисоко да се откриват невероятните гледки.
Започва ходенето по пътека, по трева, изхрасти и по камъни бъдете предпазливи, екипирани и спазвайте дистанция, ако се движите в група. Ходете стегнато и нега отбивките за снимки бъдат кратки, за да не дразните останалите от вашата компания. Нови около 2,5 километра и сте на връх Козя стена, той се издига на 1669,8 метра надморска височина. Тук е дългоочакваната среща с отвесните скали, които като стена бранят известният курорт с минаралната си вода в троянско – Чифлик.
Скалите водят в полите на планината и всякакви опити за слизане не са препоръчителни. На туристическите карти на това място има множество предупредителни знаци, а част от паметните които ще видите са доказателството за това, колко опасен е този скален венец.
Ще изминете още около километър и след кратко спускане ще се озовете при така наречената „Червена локва” останки от вода в червена почва. Участък известен в много планини и преходи.
Още едно изкачване след червената локва и спускане към следващата седловина. Около 500 метра след „Червена локва” пред вас се издига връх Боба – 1707,2 метра надморска височина. Но преди да се изкачите на него е причудливият скат, който в тревите, билките и планинските цветя се крият цветовете на планинският еделвайс. Тук е тихо, има лек вятър, красиво е, защото виждаш почти целия скален венец „Козя стена” и всичко това в съчетание с нацъфтели еделвайси.
Човек може да прекара тук повече от час, снимки, отмора и наслада от гледката. Правя едно важно допълнение, на което всички трябва да обърнат внимание. Ходенето измежду еделвайсите трябва да става много внимателно с отношение към този рядък и защитен вид. Има обособена пътека, която подкосява връх Боба и цветето може да бъде разгледано отстрани.
Отговорността на всички нас е водеща в това, дали ще можем в Стара планина да се радваме на цветето еделвайс дълги години. Знаят се много случаи за местности с изчезнали видове, заради нечия мимолетна радост от букети и хербарии. Такъв е и случаят с изчезналия еделвайс от пътеките в района на Природен парк „Българка” и пътеките от Узана до връх Свети Никола.
Законът за Биологичното разнообразие казва:
Чл. 40. (1) За растителните видове от приложение № 3 се забраняват:
1. брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;
2. (доп. – ДВ, бр. 94 от 2007 г.) притежаването, отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри.
(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията.
А според Чл. 278г. от Наказателния кодекс (Нов – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който противозаконно унищожи, повреди, придобие, държи или отчужди екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който търгува с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или с техни части или продукти, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
След това отклонение е време разходката ни да продължи. След като се насладихме на нежните цветове на еделвайса, е време да изкачим връх Боба – 1707,2 метра. Тук покрай пътеката също се виждат доста туфи с едър еделвайс, към които трябва да подходим отново внимателно за да не нарушим или стъпчем по време на нашия преход.
Малко ходене по билото и вече на връх Кучето – 1660 метра. Тук всъщност е най-известното находище на еделвайс, на това място обаче той не е така многоброен като на предишната спирка. Оттук може да зърнете и хижа Козя стена, която ако желаете да посетите може да го сторите след около 20 минути ходене.
На този връх спряхме за обяд сред еделвайсите и спиращата дъха гледка на полите на Стара планина. Използвах момента да полетя с дрон в района и потеглихме в обратна посока. На връщане предпочетохме да минем по лятната пътека, която бе по-лесна за преминаване.
И така след няколко часа отново сме на паркингът под Беклемето.
Разходката е изморителна, а под жаркото слънце е и „изгаряща” затова се въоръжете и с добър слънцезащитен крем.
За финал ви оставям в ръцете на прелестните еделвайси. Надявам се усилието на природозащитните ни институции в годините да не бъде напразно и да можем дълги години да се радваме на най-красивото цвете. Символ на туристическото движение у нас, както знаете еделвайсът е избран за логото на Български туристически съюз.
За любопитните прилагам и информацията за растението еделвайс от Червената книга на Република България:
Еделвай
Leontopodium alpinum Cass.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи (1)5–20(30) cm, изправени, прости. Листата последователни, целокрайни, лопатовидни, дълги 1,5–4 cm, гъсто бяловълнесто напластени; най-горните обвиващи кошничките и равни по дължина на тях. Кошничките полукълбести. Обвивките дълги 4–6 mm; външните обвивни листчета ланцетни, вълнести, заострени, с кафеникави краища към върха. Цветовете жълтеникавобели. Плодосемките дълги 0,5 mm. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ.
Местообитания и популации. В пукнатините на трудно достъпни варовити скали и каменисти поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс. Популациите са от единични индивиди или от малки групи, с нисък репродуктивен потенциал и слаби миграционни способности. Популацията от Стара планина (Козята стена) е с добра численост и в добро състояние.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Корудере, Зли връх, Козята стена, Триглав, Мазалат), Пирин (Сев. – Вихрен, Казана, Баюви дупки, Каменитица); от 1400 до 2700 m н. в.
Общо разпространение. Планините на Европа: от Карпатите до Пиренейте, Алпите, Централните Апенини и България.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността към специфичен хабитат, ниската численост и плътност на популациите, разпокъсаността на ареала, слабите възобновителни способности; унищожаването на индивиди с комерсиална цел и от туристи.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите попадат в националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, при необходимост подпомагане на размножаванетоin situ .
Литература: Божилова, Тонков, 1984; Tutin, 1976.
Автор Светлана Банчева