Георги Раковски: Патриархът на българската революция Георги Стойков Раковски
Нашата свобода от нас зависи!
Георги Раковски
Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Роден на 14 април 1821 г. в Котел, тогава Османска империя. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател/поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.
Роден в Котел в будно търговско – занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането патриотичните сили.
Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се към руския консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция.
Установява се в Марсилия за година и половина. След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си “Неповинен българин”.
Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участвува в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853-1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата “Горски пътник” и скицира спомените “Неповинен българин”.
В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение “Постъп (марш) българский”. Заминава за Букурещ, после – за Нови Сад. Там издава в. “Българска дневница” (юни – октомври 1857), с който поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. “Дунавски лебед”. В Нови Сад издава “Предвестник горского пътника”. Започва да печата началото на поемата си “Горски пътник”, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.
Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния) като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения – “Показалец…”. В 1860 г. отива в Белград.
Издава част от научните си трудове, довършва печатането на “Горски пътник”. Започва издаването на в. “Дунавски лебед” (1960-1961). От 16 бр. нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Тук съставя план за освобождението на България и “статут за едно Привременно българско началство в Бялград”. Създава Първата българска легия (1862).
На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като легията веднага се намесва. Очакваната война е избягната и Раковски е принуден да разпусне легията. Той не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. “Бъдущност” (1864) – списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз.
Издава в. “Бранител” и подпомага преминаването на хайдушки чети в България. Българската емиграция и създадения таен комитет са разединени. Раковски изработва “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято”. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. “Българска старина” и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ.
Раковски е първият идеолог и организатор на национално- освободителното движение в България и е нагов ръководител през първите 10 години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското исторически минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика.
Информация: Slovo.bg
Известен с имената Георги Стойкович Раковски, Георги Стефанидис, Съби Стойков, Сава Раковски, Сава Стефанович и други.
Произведения на Георги Раковски:
- Поеми
Горски пътник
- Стихотворения
Постъп български
Отлъчие от България еднаго разпаленаго родолюбца българина в лето 1853
Спомен месторождения
Възпомянание старобългарско на развалини старославнаго града Червеновода близ Рухчука
- Статии
Пиршество на турски велможи
Известие
Граждански обзор
Дописка от Охрид
Солун
Гръцкая злоба против българи
Позив към Българите за въстание
Позив към родолюбци Българи за освобождение Българии
Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена
Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград
Основни начала за българската най-стара повестност
Привременен закон за Народните горски чети за 1867 лято
План за освобождението на България
Известия от Македония
Сръбската политика относително на българите…
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Георги Раковски
Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…
Георги Раковски
Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.
Георги Раковски
Природата веща беше се сбъркàла: тя от теб да стори гений бе искàла, затова в глава ти като в една пещ хвърли толкоз пламък и възторг горещ, но друг, таен демон, се намеси тамо: ти стана създанье от крайности само, елемент от страсти, от жлъчка и мощ, душа пълна с буря, с блясък и с нощ. Твойта вражда беше вражда сатанинска, твойта любов беше любов исполинска, любов без съмненье, без сяст, без предел, що кат кръс огромен ти беше понел. — Иван Вазов, из поемата "Раковски" от "Епопея на забравените"
Вижте още: Незабравими цитати на Димчо Дебелянов