Капански чудеса

Posted on

Продължаваме, приятели!

Ограничителните мерки по повод епидемията една след друга паднаха и вече с нетърпение се потапяме в аромата на лятото и снимките на терен. Сгъстявам графика ни за работа – трябва да се компенсират дългите месеци вкъщи и да се посветим изцяло на III част на Национален проект „Аз съм Българка!“.Преди повече от година Лудогорието привлече вниманието ми и твърдо реших да направя сюжет с уникалните капански носии. Кастингът за фолклорни модели, който проведохме през 2019 година, доведе в проекта идеалния човек за целта. Бях се запознал с Румяна малко преди да обявим кастинга, но не бях я провокирал да се запише. Всичко си дойде на мястото от само себе си, след като журито я класира сред 20-те финалистки за участие третата част на „Аз съм Българка!“.

С Румяна заснехме петия сюжет, който нарекох „Капански чудеса“. Моят нов фолклорен модел живее с българските традиции и фолклорните ни танци от малка, с годините те са станали нейно призвание. Крехка физически и силна духом, тази мила девойка е родом от край, който свързвам с началото на Дунавската равнина. Капанката и капанската носия бяха непознати за мен допреди няколко години. След няколко срещи и посещения в места, населени от тази старинна етнографска група от българския народ, вече знаех какво съкровище се крие в Лудогорието.
Мнението на повечето историци е, че капанците са потомци на българизирани кумани. Легенда обаче сочи капанците като наследници на разбунтувалите се срещу покръстването при княз Борис прабългарски боили. Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Характерна за женската двупрестилчена носия е дългата риза „капанка“ с шевица на капки. Мъжкият костюм е чернодрешен, а ризата е с широка пазвена шевица. Капанските шевици, изпълнени в тъмни цветове – червено и черно, изобразяват растения, птици, хора и покъщнина.

Капански села у нас са около тридесетина – в Североизточна България, предимно в Разградско и Търговищко. Аз избрах може би най-голямото и най-красивото – Садина. Селото се намира в община Попово, област Търговище. Слави се с чудесната си капанска етнографска сбирка, изложена в специалния Капански комплекс, който е пример как едно село може да подържа историята и традициите си със собствени усилия и то по много качествен начин.

Снимките, естествено, започнаха от Капанския комплекс в Садина. Богатата етнографска сбирка и атмосферата в автентичния двор позволиха да направя запомнящи се кадри, а щедрата битова експозиция ни даде още по-големи възможности за търсене на красиви моменти с усмихнатата Руми. Сърдитото пролетно време бе на наша страна и ни пощади – постоянните и интензивни пролетни дъждове ни се разминаха с Божията помощ! Успяхме да снимаме в голяма част от комплекса, а после се упътихме към останалите набелязани места за сюжета. Селото е разположено на река Малки Лом, има красиви къщи и опазен над 150-годишен православен храм. Изключително добре е подържан централният площад, около който видяхме още предразполагащи окото кътчета.

На площада заснех необходимите ми за филма на третата част от проекта кадри. След това се запътихме към храма на селото, носещ името „Свети Дух“. Тази средно голяма църква, осветена през 1868 година, е с голям двор, добре запазена и с красиви орнаменти.
Капанските села са чисти и в буквален, и в преносен смисъл. Капанци са специални хора – те пазят традициите си и не допускат помежду си неразбирателство и проблеми, което им прави чест! Специално Садина е изцяло християнско село, много подредено и е пълно с хора – факт, който радва по сравнение със селата на север, повечето от които пустеят.

Самото село е много старо. На 3,5 км западно от него се намира римската крепост „Доброселско кале“ („Ташлъ йол кале“) или „Крепостта на каменния път“. С днешното си име Садина присъства в османските документи още от 1541 година. Може би названието му идва от факта, че основният местен поминък е саденето на земеделски култури. В последните век и половина характерно за Садина е отглеждането на чесън. Всяка година през есента тук засаждат стотици декари с чесън, който се вади през месец юни на следващата година и се доставя в цяла България. Местните трудолюбиви хора успешно развиват и животновъдство. Всичко това Руми успя да ми разкаже по пътя между избраните обекти.
Направихме хубава серия снимки и на голямата селска чешма. Водата и българката винаги са си отивали и не пропускам възможност да ги обединя в кадър!Времето летеше, а удоволствието за мен бе пълно. Да се работи с нешлифован диамант за фолклорен модел като Руми бе леко и приятно. Затова и снимачният ден мина неусетно.

За финал си оставихме Гергьовската люлка и още нещо, което смятам, че ще бъде емблема на този сюжет. Капанските села имат интересна отличителна традиция, много приятна за снимане. Селските дворни порти се боядисват в необичаен син цвят. Нещо, на което малко хора обръщат внимание. Ние пък решихме да се спрем и да заснемем кадри точно при една такава порта. Не крия и че обичам синия цвят. Прибрах се удовлетворен от снимачния ден с доста добри кадри и с уговорката, че ще се върна в Лудогорието вече с изложба, в която да разкажа за Руми и останалите Българки от проекта, избрали да покажат красотата и традициите на красивата ни Родина.Предстоят ни наситени с работа дни. Останете с нас да проследите следващите сюжети. Обещавам, ще са също така интересни!

Легенда за капанците:Съществуват редица легенди, относно произхода на капаците. Според една от тях през 865 г., когато княз Борис I покръствал българите, десет области се вдигнали на бунт в защита на езическата религия. Княз Борис I потушил бунта, като 52-ма велики боляри били убити, заедно с почти целите им родове. Князът ставил живи пеленачетата, по-малките деца и част от жените. Но не искал след време останалите живи наследници да решат да си отмъстят, затова ги преселил на един ден път от столицата – достатъчно далече, за да разбере, ако решат да вдигнат бунт, и достатъчно близо, за да го потуши навреме. Местността, където били заточени, била обградена отвсякъде от стръмни скали и позволявала денонощно наблюдение. Хората били там като в капан, оттам и името капанец. Затова се славят и като много инатливи и вироглави, защото са готови да се простят с живота си за това, в което вярват.Източник: https://bg.wikipedia.org/

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seventeen − two =