Карлово, родният град на Левски, влезе в маршрутите на „Аз съм Българка!“ – Продължението

Posted on

Месецът е вече юни, а мястото този път е Розовата долина – красива, цветна и ароматна. По благодатните полета на тази пълна с история земя от векове расте маслодайната роза дамасцена, източник на прочутото българско розово масло. В картините на българската красота, която представяме в проекта ни, почетно място е отредено на едно истинско свещенодействие – розобера и на също толкова благоуханните лавандулови поля. Този прекрасен пейзаж отдавна е символ на свежест, чистота, аромат и идентичност – също като Българката. Спокойното пролетно утро по подбалканския път ни води към нашата цел – Карлово, родният град на Васил Левски. Отляво, почти до самото шосе, величави и раззеленени са отвесните склонове на Стара планина.Новият сюжет от Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението е посветен на Карлово и на 145-годишнината от момента, в който Апостола на Свободата прекрачва в безсмъртието.

Жарко слънце, пролетна буря, добро настроение и много ентусиазъм са спътници при пресъздаването на сюжета, показващ китния подбалкански град, родно място на една от най-величавите фигури в националноосвободителните борби на народа ни.Тесни улички, добре запазени старинни къщи, героично минало и свеж полъх от Балкана – Карлово е кът от българското, жива история, горди жители и не един паметник. На закътания сред възрожденските къщи площад се извисяват два символа на България – лъвът и Апостола, които зоват към свобода! Напомнят и до днес заветите, че тя, Свободата, не се дава даром и че струва много на българите, устремили се към нея преди век и половина. При този паметник ни застигат сирените, напомнящи ни, че днес е паметният за народа ни ден – 2 юни.

Храмове, музеи, паметници, чешми и калдъръмени улички с благоуханието на роза дамасцена са навсякъде в Карлово. Чудесно обособена, старата част на възрожденския град го прави сякаш излязъл от българските народни приказки. Гледаш напред – полето, обръщаш се – стар зид, чешма, чердак на стара къща и сякаш само на няколко метра -внушително извисилите се над града хребети на Стара планина. Уникална комбинация, която си мисля, че няма къде другаде да се види в България.

Карлово в началото на юни посреща с аромата на рози и изпраща с дъха на лавандула. Лавандуловите поля отдавна са сред визитките на България. Огнен залез, лилаво поле и свеж аромат на съвършенство. Също като цвета на маслодайната роза, всяко цветче на лавандулата е благоуханно и ценно. Поредната пъстра картина в полите на карловския Балкан, до която се докосваме.Естествен завършек на двудневната ни работа са манастирът и приказния Храм–паметник „Рождество Христово“ край град Шипка, разположен в подножието на историческия връх Свети Никола. Неописуемо е въздействието на този внушителен храм, построен в чест на падналите за Свободата на България герои. Надяваме се да сме предали това усещане в кадрите, заснети там.

Специални благодарности на моя колега – фотографа от Севлиево Стефан Стефанов и на фолклорния модел от Плевен Росица Денчева, споделили снимачните дни в компанията ни.Следващата дестинация от маршрутите на „Аз съм Българка!“ е Милано, Италия. Ще бъде интересно, не пропускайте! До скоро от мен, Радослав Първанов!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 + 20 =