КАЗАНЛЪК: „ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС КУЛАТА“ И „МОМИНСКА НЕЖНОСТ“
Времето и жената, жената във времето….Сплав от нежност и духовна сила, жената си остава необятна вселена със своите състояния, настроения и желания. Ние, като силен пол, никога не бихме могли да кажем, че сме разгадали нейния свят. Можем да се наслаждаваме, да ценим, да уважаваме, да почитаме и пазим нежната половина от човечеството, но няма как да твърдим, че сме я опознали докрай. Тя винаги е готова да ни изненада!
Чрез работата си зад фотообектива постепенно започнах да откривам за себе си в кое е силата и в кое – слабостта на женската природа. Повярвайте, докато твориш в сферата на изкуствата, можеш бързо да се научиш на уроци, за които по обикновения начин е нужен доста житейски опит. Женската нежност и красота будят възхищение и уважение, а наличието на стил и обаяние освен респект, често предизвикват завист и злоба у тези, които не са надарени с тях.
За мен, погледнати през вярната призма, качествата на една жена винаги могат да бъдат разчетени в правилната светлина. Както съм и дълбоко убеден, че джентълмен се раждаш, също както и патриот. Посвещавайки се на проекта „Аз съм Българка!“, осъзнах достатъчно рано пред какво предизвикателство се изправям. Работата с множеството хора, институции, сред прекрасната ни природа, на исторически обекти и други важни за реализацията на идеята ми допирни точки не бяха проблем, а опит.
Най-същественото да се случи идеята ми всъщност бе да открия и извадя на показ духа и гордостта на онази днешна Българка (дума, която специално изписвам с главна буква), живееща с почит към миналото ни и уважение към българската традиция, която самата тя цени, пази и предава напред в поколенията. Вярвам, че дълбоко в душата на всяка съвременна българка са заложени тези качества. А когато тя от ранна възраст е избрала да живее с родния фолклор и фолклорните изкуства, те се настаняват в специално кътче от сърцето ѝ и остават нейно верую през целия ѝ живот.
Именно такива скромни, чисти и публично непознати млади българки, от малки свързани с традициите и наследството ни, си поставих за цел да покажа и популяризирам с моя проект. Трудна, но истински удовлетворяваща бе за мен тази задача, защото постигна въздействието, към което се стремях.
Мили български момичета, излъчващи естествена красота и достойни за уважение пазителки на традициите ни, облечени в богати национални носии, често извадени от старите ракли на бабите им, привлякоха вниманието на хора от всички възрасти към посланието ми, че образът на българската жена е икона, бил е и трябва да бъде. В добрите си примери от миналото и настоящето момичето, девойката, жената, майката се сливат в единен образ на Българката, излъчващ чистота и характер.
Често при работата си чувах реплики, че обличането на носия в XXI век е крачка назад, връщане към селянията и селото, станало символ на изостаналост. Само че за мен именно наследството от предците ни ни дава идентичност, лице, история. И се радвам, че днес националните ценности и традиции, сред които и българският фолклор, не са само мода, а за много млади българи отдавна потребност!
Дотук ви споделих част от причините вече четири години образът на Българката да е водещ в интересите ми и фотографската ми работа. Отново на Българката посветих и следващите два сюжета от Продължението. Заснех ги последователно с идеята да покажа какво е запазил като връзка с миналото един прекрасен край в центъра на Розовата долина, като специално внимание отделих на женствеността, нежността и силата в събирателния образ на българската мома.
Този път ви представям сюжетите, заснети в Казанлък. Кастингът за фолклорни модели, който проведох за целите на Продължението през май, ме срещна със Станислава – един напълно съответстващ на идеята “Аз съм Българка!” човек. Искрено се радвам, че в проекта ми участва тази чаровна казанлъчанка, родена на земята на могъщите тракийски царе. Станислава е красиво и непоказвано към момента лице. Преди да заеме място на студентската банка в София, 12 години е танцувала във Фолклорен ансамбъл “Арсенал” – Казанлък.
Тя имаше смелостта и желанието да сподели личното си виждане по моята идея така, че заедно да развием визията на сюжета „Моминска нежност“.Заснехме го сред прекрасна природа в близост до градчето Мъглиж на място, където по стръмните южни склонове на Стара планина ромолят поточета с бистра и леденостудена планинска вода. Целта ни бе да извадим на показ нежността на женския образ: чертите, жестовете, отношението на българката към самата себе си, а също и връзката ѝ с природното благо, неотлъчно съпътстващо живота ѝ – водата.
Като източник на живителна сила и една от основните дадености за човешкото съществуване, водата е важна част от битието на българката. Важен фактор в ежедневието ѝ, водата поддържа нейната духовна и физическа чистота и присъства в различни важни етапи от живота ѝ: в съкровените моменти, когато още от момиче започва да полага грижи за себе си и външността си, и по-късно, когато дава началото на нов живот, докато отглежда децата си и поддържа уюта в дома си, в който възпитава честни, смели и добри българи. Такива бяха основните послания на този сюжет и той наистина се получи красив и живописен.
Комбинирането на планински нисък пейзаж с образа на българка по риза, отишла до потока за вода, се оказа печелившо и вярвам ще се убедите от резултатите. Радвам се, че се проявихме като добър тандем – моят фолклорен модел ми се довери за избора на мястото, а аз от своя страна гласувах доверие на идеята ѝ. Едно поредно потвърждение, че взаимното допълване в творческия процес дава добри плодове.
В уговорения за снимки ден се срещнахме със Станислава в Казанлък и потеглихме към околностите на Мъглиж. С известни перипетии по пътя, но забавно и в шеги стигнахме до местността „Барите“, която познавах добре от предишни мои преходи в тази част на Балкана. Станислава е дългогодишен танцьор и физическото натоварване на репетициите и концертите ѝ бе дало явно съответната закалка за трудното ходене из планината. Избрахме подходящо място и присъпихме към снимките.
Подбирайки различни варианти и премествайки се от камък на камък, картината край поточето неусетно бе заснета. Получиха се живи и емоционални снимки, отразили настроението ѝ и живеца в очите ѝ от радостта, че снимаме именно нейната идея. Огромното желание и гордостта, които Станислава изпитваше от факта, че участва в творческия процес наравно с мен, ме караха да се наслаждавам на излъчването на тези кадри, които заснемах с охота един след друг. Бе прекрасно и много забавно преживяване. Чудите се защо думата забава съпътства толкова често тези снимки?
Работихме в отличен синхрон, а и отчитам, че не всяко момиче би нагазило в буен студен планински поток на прага на есента заради необходимите кадри. Станислава го направи с лекота и гледайки го от веселата страна. Имах насреща си едно мъжко момиче, силна по дух българка, на която обстановката не ѝ се опря! Истински жертвоготовна постъпка, която и в душевен, и във физически план не е за подценяване, казвам го без капка ирония!
Около два часа по-късно вече пътувахме към Казанлък. Втората ни локация за снимки бе Етнографски комплекс „Кулата“, разположен в най-стария квартал на града.Музеят е неслучайно там – в този квартал са се запазили образци от възрожденската архитектура, църква и други обекти, връщащи ни в годините преди Освобождението. В две от възрожденските къщи през 1976 година е уредена етнографска сбирка и днес имаме удоволствието да се потопим в колоритността на експозицията ѝ.
Типични за Казанлък и доста отличаващи се от съвременничките си в други краища на страната, двете къщи и дворовете им са прекрасни образци на българския възрожденски дом. Затова, замисляйки Продължението, още в самото му начало заложих задължителен сюжет именно в тази експозиция. Тук под възстановения селски навес са събрани предмети от бита и оръдия на труда, типични за атмосферата на този край преди век и половина, представена е и розоварна в автентичния ѝ вид.
Просторни дворове, високи каменни зидове и хладни соби ни посрещнаха с мирис на дърво и стари черги. Обстановката непринудено ни поведе в миналото, накара ни да се потопим напълно във времето на дедите ни. Прекарахме няколко часа със Станислава в стаите и дворовете на двете старинни къщи, чиито доста добре поддържани експозиции са предмет на ежедневен интерес сред гостите на град Казанлък. Моят фолклорен модел бе достатъчно търпелив и можахме да обиколим и заснемем кадри във всички атрактивни места на Етнографския комплекс.
Потрудихме се доста и искрено благодаря на Станислава за ентусиазма и усилията! Пресъздадохме запомнящи се образи на нежната моминска красота и силния дух на българката на фона на уютната възрожденска атмосфера. Снимките са наистина прекрасни и непременно ще ги споделим по-нататък с вас.Мястото е емблематично и от още една гледна точка – само на десетки метри намира и прочутата Казанлъшката гробница – уникален образец, останал от древните траки, и символ на Долината на розите. Така своите места в проекта заеха сюжетите Казанлък: „Етнографски комплекс Кулата“ и „Моминска нежност“.
Обогатен, щастлив и удовлетворен от добре свършената работа поех обратния път към дома. Вече съм близо до финала на снимачния процес, той вероятно ще приключи до края на октомври. Сюжетите, които остава да заснема за “Аз съм Българка!” – Продължението, се броят на пръстите на едната ми ръка. Само ще ви споделя, че за да ги реализирам, ми предстои да кръстосам страната ни по двата й диагонала. Да, днес казах ли ви? Имаме великолепен дом и той се нарича България! До скоро от мен!