КОЙ ВРЪХ Е ШИПКА И КОЙ – СВЕТИ НИКОЛА?!
В навечерието на Трети март, нашия Национален празник, е резонно да бъде осветлен въпросът с името на чутовния исторически връх в родната история.
Българи сме – някои искрени родолюбци, други непукисти, трети – празнични „патриоти“, четвърти пък се активизират само когато имат някаква полза от патриотщината си. Едно е безспорно: най-обединяващото място и може би най-посещаваният туристически обект в България е Паметникът на Свободата на върха на Шипченски проход, извисяващ се на 1326 метра надморска височина.
За мен това е най-българското място – сплотяващо, обединяващо и разказващо много уроци и истории. Героичната Шипченска епопея е известна на всички, августовските боеве от 1877 г. са възпети от много поети, като най-въздействащо са пресъздадени от Патриарха на българската литература Иван Вазов.
В общественото пространството от десетилетия остава обаче едно объркване, което към момента така и не стигна до изясняване. Години наред президенти, министри, медии и граждани се качват „на Шипка“. Да, на Шипка са, на върха на Шипченски проход или на Предела, както местните му казваме. Историческата истина за върха, на който се издига Паметникът на Свободата, обаче е друга.
Да, скъпи сънародници, в момента назоваваме два върха с името Шипка, а това не е правилно. Планинският връх с надморска височина 1326 метра и назован Свети Никола, е избран за място на паметния монумент още от Учредителното събрание през 1879 година. Идеята е точно на този връх да бъде издигнат паметник-костница на загиналите българи и руси, оставили костите си там в паметните дни при защитата на прохода по време на Руско-турската война от 1877–1878 година. Внушителният паметник – символ с форма на пресечена пирамида и гордо изправен лъв от северната му страна е открит тържествено на 26 август 1934 година и се превръща в най-обединяващото място за нацията ни.
Ще попитате кой тогава е връх Шипка? Отговорът се крие на километър северно от Паметника на Свободата. Там е връх Шипка, който е по-нисък – 1232 метра. Парадоксът с темата е институционален и вече над 40 години два съседни върха в Балкана носят едно и също име. А историческата истина е пренебрегната.
На връх Шипка, който е по-стар и по-нисък, през август 1877 г. се е намирал командният пункт на генерал Николай Столетов. Обрасло в храсти и забравено от нас, това място десетилетия наред остава скрито. Толкова скрито, че неговото име през 1977 година е дадено на друг връх – Свети Никола /1326 м/, върхът с Паметника на Свободата.На истинския връх Шипка по неясни причини от две години през август се провежда възстановка на решителните боеве за прохода, като събитието е част от национални празници в памет на Шипченската епопея.
В годините има десетки инициативи, подписки и предложения до Президент, Народно събрание и т.н. за възстановяване на историческата истина относно названията на тези върхове. Най-ярко се откроява трудът на моя добър приятел и уважаван учен историк – проф. д-р Петко Петков, родом от Казанлък, понастоящем преподавател във Великотърновския университет.
Съвсем наскоро бе отхвърлено поредното предложение за правилно именуване на връх Свети Никола. Шипка, Столетов или Свети Никола, този връх ще остане връх на нашата борба за свобода, на свещената война за независимост на Отечеството. Въпрос на избор е обективно да се защити историческата истина. Никой не желае да отрече Вазовите „Опълченци на Шипка“ и всички други извори за най-суровата битка, решила нашия път към Свободата.
Признавам, че като дете, когато ме водеха на това сакрално място, знаех, че отиваме на връх Шипка, а не на Свети Никола, но пък исторически вярното трябва да се следва, щом става въпрос за национална памет и за място – символ и гордост в сърцето на всеки българин.
Нека на Трети март бъдем заедно! Планирайте пътуване до Шипка – през Шипченския проход, до връх Шипка и командния пункт на генерал Столетов и до Паметника на Свободата на връх Свети Никола!
Българската светиня и паметта на героичните ни прадеди заслужават нашето преклонение!