КОВАЧЕВИЦА – ПРИКАЗКАТА НА ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ
Здравейте от мен и за много години, приятели!
Нека за всички нас новата година бъде спокойна и щастлива, изпълнена с обич, благоденствие и късмет, с нови възможности и приятелства, с радостни моменти и интригуващи предизвикателства!
Лично аз очаквам през 2021 година обстановката в страната да се промени положително, да паднат ограниченията заради епидемията и около Великден да мога официално да представя пред публика третата част на Национален проект “Аз съм Българка!” с неговите 32 сюжета, заснети с участието на 23 фолклорни модела.
Преди това да се случи, ще продължа да ви запознавам как протече снимачният процес, приключил в края на 2020 година. Предстои да научите подробности за последните 10 сюжета. Днес ви предлагам разказа си за свършеното по време на моя фототур в област Благоевград.
След срещата с величествената Пирин планина се отправих на югоизток към Западния дял на Родопите, където отделих два последователни дни за снимки.
Следващата локация от маршрута ми бе в сърцето на Западните Родопи. Природата тук е сурова, но предлага възхитителни гледки, които карат очите да попиват до дъно багри и картини, а душата да прелива от радост и блаженство. С много ентусиазъм двамата с фолклорния ми модел Хелия от Монтана пристъпихме в този ден към работа, за да заснемем сюжет 23 – “Ковачевица – приказката на Западните Родопи”.
Вече знаех доста за историята на селото, станало в последно време притегателен рай за туристи, имах и известна представа за спецификата на местния пейзаж от кадрите на колеги, но ми предстоеше да го посетя за първи път. Защо избрах да представя именно това място в своя авторски проект? Точно в това село, скътано високо в планината, исках да осъществя две отдавна набелязани от мен теми, а сред пленяващата му атмосфера очаквах те да се впишат съвсем естествено в моята идея.
Ковачевица е старинно родопско село в община Гърмен, обл. Благоевград. Сгушено е в южните склонове на Западните Родопи, там където долината на река Места ги среща с хребетите на Пирин планина. Селото е разположено над река Канина, на 24 км северно от град Гоце Делчев и на 64 км южно от град Банско. Южно от Ковачевица се намират и други привлекателни с архитектурата си родопски селца като Рибново, Лещен и Долен, също достатъчно популярни в последните години.
В многолюдната в миналото Ковачевица днес живеят постоянно едва 50 човека, но местните са топли и гостоприемни хора като за хиляда. Селото възниква след 1656 г. при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, което в търсене на спасение и за да опази вярата си се заселва в по-високите и труднодостъпни части на планината. Старо предание свързва основаването на Ковачевица с българи християни, напуснали близкото село Рибново, днес населявано изцяло от помаци, потомци на приелите мохамеданската вяра местни жители. Най-ранните официални сведения за Ковачевица са от османските регистри от XVII век. Основно препитание за хората тук били животновъдството и земеделието, развит бил и ковашкият занаят. Пак според преданията името на селото идва от вдовицата на местния ковач Марко, която наричали Ковачевица и която продължила да ръководи ковачницата и наследниците, поели занаята му.
През 1791 година в Ковачевица пристигат десетина български семейства от Костурско и се заселват в Арнаутската махала на селото. Костурчани, майстори строители, слагат началото и развиват Ковачевишката архитектурно-строителна школа, оставила красиви архитектурни образци в селищата наоколо. По време на Възраждането (XVIII – XIX век) Ковачевица е голямо чисто българско село в този край на Родопите, числящо се към Неврокопската кааза и се развива като просветно средище. Някои от изкусните му майстори зидари излизат на работа и по чужбина.
Граничещото с Пиринския край село е било и един от центровете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в края на XIX и началото на ХХ век. Останала след несправедливия Берлински конгрес извън границата с Царство България, Ковачевица и околните селища са присъединени към българската територия едва през Балканската война от 1912 година.
Заради специфичната си красива архитектура, запазила се в автентичен вид през столетията, през 1977 г. село Ковачевица е обявено за исторически и архитектурен резерват. Характерните за селото двуетажни и триетажни къщи с издадени горни етажи са строени през XVIII– XIX век. В приземния етаж на типичната ковачевишка къща са били помещенията, в които са отглеждали животните и се е складирала храната. На горния етаж са се намирали жилищните помещения. Къщите тук са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво.
Запазената автентична архитектура и атмосферата отпреди близо три века е поводът в днешни дни селото често да бъде използвано за декор при снимките на много български и чуждестранни филми и неслучайно е наричано “българският Холивуд”. Познати заглавия като “Мъжки времена”, “Мера според мера”, “Селцето” и още любими филми са снимани именно тук. През последния половин век много български творци стават собственици на стари къщи в Ковачевица, като лека-полека ги реставрират и превръщат в кът за творческа почивка, възраждайки селото за живот.
Новият ми фолклорен модел Хели бе приготвила за снимките красива пиринска носия от личната си сбирка. Подходящ повод да съчетая с този сюжет една дълго съзряваща за проекта тема, за която сега отварям голяма скоба.
След като през 2017 година дебютира първата част на “Аз съм Българка!” с българските момичета в носии, които заснех предишната 2016 година, наред с поздравленията за идеята, към мен бяха отправени и ред питания, а също и добронамерени препоръки относно някои моменти от реализацията, които, като начинаещ в темата, не бях изпипал достатъчно. Това бяха мнения на хора, тогава значително по-компетентни от мен, които заостриха вниманието ми върху три неща, които следваше да подобря занапред в работата си.
Най-честият въпрос бе защо от показаните носии не всичики представят региона, откъдето са снимките. Самата публика ми подсказваше очакванията си да види младата българка пред знаковата родна забележителност в носия от същия край. Тоест, да бъдат представени в една картина мястото, характерният костюм и местното момиче. Бързайки по-скоро да покажа повече българска красота, тогава, в самото начало на проекта, признавам си, не бях погледнал нещата и от тази им страна.
Втората задача, по която усилено действах, бе насочена към издирването и показването на опазени автентични носии от скриновете на баби и прабаби. Когато преди шест години ми дойде идеята да снимам български момичета в носии, ми беше важно просто да намерим богати и различни носии, защото тогава бе време, в което фолклорът ни си стоеше натикан “в тъмната стаичка за стари неща”. Затова и някои от сниманите костюми в първата част бяха сценични, а не автентични старинни носии, към което се стремях и каквито бях почнал настойчиво да търся. При онези първи снимки през 2016-та правех и финансирах всичко сам, имах съдействие само от семейството си, някои приятели и семействата на участничките.
С популяризирането на идеята ми започнах да получавам повече подкрепа, професионални препоръки, самият аз четях постоянно и попълвах познанията си за традиции, носии, фолклорни области, регионална специфика. Старая се близко да се придържам към автентична визия на всеки модел, която да се съчетава с мястото и региона на снимки. Окото ми на фотограф обаче имаше нужда от повече време да свикне с някои факти, например, че девойка с незаплетени коси не се вписва в традиционната представа за мома в носия – третото нещо, което се постарах да променя.
При снимките на сюжетите от “Аз съм Българка!” – Продължението вече всички изброени по-горе моменти бяха прецизирани. А за третата част на авторския ми фотопроект се стремях да се придържам още по-близко към автентичното и традицията, показвайки нови красиви места от земята ни. Със сигурност се получи най-обмислената, интригуваща и различна серия снимки от всичко, направено дотук.
Независимо от линията на обединено представяне на образа, към която избрах да се придържам в работата си, аз все пак исках да покажа, че не е необичайно, облечена в носия от своя край, девойката да бъде показана някъде далеч от дома си – по работа или на гости. Така реших, че специално ще снимам сюжет за такова гостуване. Граничещото с Пиринския край родопско село Ковачевица бе много подходящо за тази моя идея. А Хелия в красвата си носия представи пиринско девойче, пристигнало на гости на по-голямата си сестра, омъжена в близката Ковачевица. И пиринската носия съвсем непринудено и “по комшийски” се вписа в пейзажа на старинните родопски къщи.
Провървя ни – падна се спокоен ден от седмицата, в който нямаше много туристи в селото. Тук снимачният процес често се случва трудно заради непрекъснатия поток посетители. Радвахме се на приятно и слънчево време за снимки и поработихме в тишина и спокойствие.
Фолклорният ми модел Хелия е момиче, посветило се българските народни танци и традиции от малка и въпреки че досега не беше позирала професионално, с лекота се справи със задачата си. Срещата и досегът до такива мои връстници ме мотивират, зареждат и дават още по-голям смисъл на това, което правя. Моите фолклорни модели наистина са специални момичета. Не само заради изискванията, които покриват при кастинга ни, а преди всичко заради българския дух и сила, които носят в себе си. Държа на тях и дълбоко ги уважавам. С излъчването си те са водещата сила на този проект и лицето, което разказва историята на дадено място.
Бях пристигнал в Ковачевица вечерта преди снимките и максимално използвах свободното време за разходка и запознаване с красивите кътчета на селото. Прекарах два дни сред каменните къщи и калдъръмените улички на това прекрасно кътче, което ме изненадваше на всеки ъгъл и предлагаше толкова много любопитни ракурси за снимки, че не можех да спра фотоапарата си. Ковачевица пази особен дух и атмосферата на отминалото време. Тя е от местата, за които се сещаш най-напред при думата Родопи. Тук в уникалните къщи и зидове камъкът и дървото са се съчетали така добре, че се чувстваш като в българска старовремска приказка. Криволичещите улички са тесни до такава степен, че на места покривите на срещуположните къщи почти се допират.
Хубавото за Ковачевица като архитектурен резерват е, че е ограничена съвременната намеса в облика му и атмосферата е запазила автентичността си. Селцето, оградено отвсякъде от гора, самото бе потънало в зеленина. Чешми, пейки, много здравец и бръшлян, чист планински въздух и неподправен селски уют радваха сетивата ни на всяка крачка. В търсене на подходящи кътчета за снимки, с Хели няколко часа обикаляхме по калдъръмите от уличка в уличка. Тук- там се разминавахме с туристи, които се радваха на момата в красива носия и учтиво молеха да се снимат с нея.
Неусетно стигнахме в уличката пред църквата “Св. Никола”, градена в периода 1841-1847 година от местни майстори. До нея е сградата на килийното училище, съществувало още през ХVІІІ век. През 1893 г. към храма е издигната и четириетажна камбанария. Трите сгради са обградени с общ каменен зид. Тази българска възрожденска църква, достолепна пазителка на православната ни вяра близо 180 години, е част от Неврокопската епархия на БПЦ и архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.
Втората тема в този сюжет, наред с гостуването на пириското девойче в Родопите, бе заплитането на моминската плитка сутрин. На каменните стъпала в двора на една от къщите заснех и тази картина, съкровен момент от битието на жената, който в миналото задължително е бил далеч от хорските погледи.
Не спирахме да трупаме красиви моменти един след друг, в компанията на хиляди лястовички, които се приготвяха за път. Може би си спомняте публикацията в моята фотографска страница с пернатите символи на добротата и пролетта, накацали по жицата.
Цялата тази красота беше пред нас и се постарах да я заснема, без да пропускам нищо. Благодаря на Хелия за отдадеността, търпението и дисциплината, с които подходи към идеята. Уверявам ви, това приказно място остава в сърцата ни завинаги.
Ковачевица е село с особен чар през всички сезони и е подходяща дестинация за любителите на селския туризъм и спокойствието. Освен да се разходят из тесните калдъръмени улички, да отседнат в типична ковачевишка къща, туристите могат да опитат традиционни местни ястия и да се насладят на спокойствието на Родопите. От селото тръгват няколко туристически маршрута до водопад Синия вир и местността Кози камък.
Караорман – Тъмната гора В землището на село Ковачевица по горното поречие на река Канина се намира местността Караорман – Тъмната гора с първоначална площ окооло 33 хектара. Обявена е за природен резерват с постановление на Министерски Съвет от октомври.1948 г. с цел опазването на вековните елови, букови и смърчови гори на територията му, чиято средна възраст е над 150 години.
Надявам се разходката ни из Ковачевица да ви е заинтригувала и ви провокира да почувствате лично това прекрасно място. А нашият маршрут продължава към следващата дестинация в Родопите, откъдето ще ви покажем още много красота.
До скоро!