Къщата без пирони в Дряново

Posted on

Здравейте, приятели!

Постепенно колекцията на третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“ се попълва с пъстри български гледки. Красотата се трупа, а трудът си заслужава всяка минута. И тази година зад гърба ми вече са хиляди километри из родната страна, изминати, за да запечатам още и още от красотата, която смятам да ви покажа следващата пролет. Надявам се дотогава пандемията да е затихнала и обществото да може да мисли и за други теми.

КЪЩАТА БЕЗ ПИРОНИ В ДРЯНОВО
Аз съм Българка

Докато настъпи този момент, аз и екипът продължаваме да работим усърдно, събирайки пленяващите образци на българската красота. Днес ви предлагам отново да се разходим до полите на Балкана и град Дряново. В първата част на проекта в нарочен сюжет ви представих дряновката и дряновската красота, за което като мой фолклорен модел ми помогна лъчезарната Кристина Киселкова. Четири години по-късно се връщам в родния град на майстор Колю Фичето, за да ви покажа още един шедьовър на българския строителен гений в компанията на потомка на заможен стар дряновски род.

Сред възрожденските забележителности на Дряново е уникалната Лафчиевата къща, по-известна тук като „дървената къща“ или „къщата без пирони“. Преди 180 години, в периода 1840-1847 г., на градската чаршия самоукият дряновски майстор Колю Гайдарджията строи една до друга две къщи-близнаци за заможните дряновски фамилии Лафчиеви и Переви. Майсторът е използвал обща фасада и стена, обединяващи двете къщи в цялостна архитектурна композиция.. Любопитното в строежа на красивата и внушителна възрожденска постройка е, че в конструкцията от дървени талпи не е използван нито един пирон или желязна скоба.

Приземието на къщата е отредено за стопанска дейност – дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално архитектурно решение е фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата.

Лафчиеви и Переви са били богати търговски семейства. Станю Лафчиев осигурява ферман за построяване на църквата „Св. Троица“, която се намира само на 40-ина метра от къщата и е на същата възраст.. Последният собственик от рода Лафчиеви не е имал наследници и няколко седмици преди смъртта си подарява своята част от имота на Община Дряново, а години по-късно Общината става собственик и на половина на Переви. Лафчиевата къща е единствената запазена триетажна възрожденска къща от дърво в региона. През 1971 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. През 1984 г. е направена пълна реставрация на къщата и тя е предоставена на Исторически музей – Дряново. Днес Лафчиевата къща представя етнографската сбирка на музея и експозицията „Градски бит от края на XIX и началото на ХХ век“. Отлично запазена и добре поддържана, уникалната балканджийска къща ни връща назад в най-българското време – времето на съзидание и подем, когато самородният талант на българина се е проявявал в различни сфери и измерения, следвайки примера и заветите на майстор Колю Фичето. В приземния ѝ етаж откъм улицата от 2004 година се помещава фотографическо ателие – една възможност посетителите да си направят ретро снимки, обличайки тоалети отпреди повече от век, предлагани на място.

Този впечатляващ архитектурен паметник от епохата на Възраждането ни е детайлно описан в научно мотивираното предложение за обявяването му за такъв:

„Къщата е двойна – под един покрив са събрани две еднакви по разпределение, огледално долепени една до друга къщи. Сградата е триетажна – приземие с дюкян и полувкопана маза, етаж на нивото на двора и горен етаж. Приземието е изградено от каменна зидария със сантрачи (хоризонтално разположени дървени греди през няколко реда в зида). Двата дюкяна към улицата се затварят с дървени капаци-хармоники. Етажът излиза с около 35 см пред приземието върху дървени профилирани конзоли. С 15 см пред него е издаден горният етаж, а още веднъж наддават три нееднакви по ширина еркери, симетрично разположени на фасадата. И всичко това без нито един пирон!

От улицата до двора се стига през дълъг тесен проход, който се изкачва по наклона на терена отстрани на къщата. Там е приятна хладина дори в най-големите жеги. Дворът е изпълнен с плодни дръвчета, оформени храсти и доста цветя, а на места е запазена и калдъръмената настилка.

Стряхата е доста големичка, поддържана е от дървени квадратни колони и преминава по цялата дължина на къщата, образувайки сайвант (голям и широк навес). Едно време тук се е вършела голяма част от работата – на открито, под естествена светлина и на свеж въздух. Вижда се каменният градеж със сантрачите на първия етаж, а вторият е гладко измазан и варосан. Прозорците са с дървени рамки с „вежди“ и са разположени в един ред, почти на равни разстояния един от друг.

Отдясно е входът към половината на Лафчиеви. Врата с дъговидна рамка  отвежда в някогашния салон, хашево (всекидневното помещение с огнище, където се е приготвяла храната), килер и соба (спалното помещение). Между собата и килера, закрито зад стенните долапи, е вместено скривалище. Стълбището към втория етаж въвежда в салон, от който се влиза в хашевото и едната соба, а от тях се влиза в още една соба и гостна соба – общо четири стаи.

Дървените части са от хубаво дърво и с дребни резбени мотивчета. Забележителна е изработката на тавана в гостната соба – в средата, вписана в квадратна рамка, има 24-лъчева звездовидна розета от наковани профилирани летви.

Другата врата под сайванта е към половината, която е била на Переви. Там са живяли хора до доста по-късно и заради това има повече промени. Разпределението на помещенията обаче е същото. Запазените в стаите юклюци (вградените в стената шкафове) само подсилват очарованието на възрожденския дом.“

Още преди пет години мислех да заснема Лафчиевата къща и нейния уютен интериор, но някак си все отлагах, докато случайността не ми направи неочакван подарък. Кастингът за фолклорни модели за третата част на проекта ме срещна с една интересна българка – истински родолюбец, отдадена на българската история и традиции, а също и съвсем млад доктор на науките по политология. Милена Лафчиева бе сред финалистките ни, впечатлила ни с колекцията си от над 20 автентични женски носии от различни райони на страната. Тя се оказа и потомка на заможния род Лафчиеви – състоятелни в миналото търговци, чието потекло тръгва от българските села в Беломорска Тракия около Дедеагач (дн. Александруполис). В Тополовградско още пазят спомен за керванджиите камилари от беломорския град. Според родовото предание, преди два века извънредни обстоятелства карат част от фамилията да продаде всичко ценно и за да спаси домочадието си, да тръгне на дълъг път, докато се прехвърли на безопасно място отвъд Балкана, установявайки се първоначално в с. Керека, Дряновско. И на новото място отново успешно да се захване с търговия.

Съдбата ми предостави невероятната възможност точно аз да срещна Милена с наследството на роднините ѝ – Лафчиевата къща. Как да пропуснеш такъв сюжет! Да се организира това ми коства доста усилия, на Милена също, но снимките се случиха. В горещите дни в края на корона-лятото ние вече имахме уговорка за снимачен ден в Дряново.

Тук е мястото да изкажа своята дълбока благодарност към госпожа Тоня Белчева – директор на Исторически музей – Дряново за съдействието и подкрепата! Когато срещам съмишленици и истински родолюбци, наистина се чувствам като удома си и работата върви леко, доставяйки ни истинско удоволствие. Надявам се през 2021 година да мога да представя в Дряново в експозиция и третата чест от Национален проект „Аз съм Българка!“ с включен сюжет № 12 – Къщата без пироните.   

Връщайки се към деня на снимките, си припомням каква жега беше тогава в Дряново. За щастие дворът на къщата предлагаше дебела сянка, а самата сграда, дори без климатик излъчваше приятна хладина от дървото и камъка, от които е съградена.

Милена бе облякла своята автентична носия, характерна за жените от богатите чорбаджийски родове в Габровско и Търновско. Пищна и с богати орнаменти, тя допълваше нежните черти на Милена и непринудено подчертаваше връзката между потомката на рода и историята на старинната сграда.

Идеален декор за сюжет в „Аз съм Българка!“, уникалната възрожденска къща бе неизчерпаем извор на красиви ракурси за снимките и десетки моменти за уединение на Българката в уютно подредения ѝ дом. Кадрите се нижеха един след друг, а обективът нямаше насита. Наистина се върнахме назад във времето.

Благодарен съм на Милена, че търпеливо издържа на нелекия снимачен процес и се постара много, за да се получат прекрасните снимки, които виждате тук. Още при събеседването ни на кастинга усетих духа на това момиче и преди да науча, че родът ѝ има общо с Лафчиеви от Дряново, знаех, че съм попаднал на подходящия човек.

Ето така добавихме още една картина към картата на България, която създаваме от образи на красиви Българки в народни носии. Със сигурност с Милена през есента ще снимаме още един сюжет, не по-малко специфичен от „Къщата без пирони“.

Екипът ни се отправя към сърцето на Централен Балкан, за да ви покажем едно доста популярно място, за което ще си дадете сметка, че всъщност знаете съвсем малко.

Останете с нас и до скоро!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × 5 =