Лещен – пътуване назад във времето

Posted on

ЛЕЩЕН – ПЪТУВАНЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

Здравейте отново, приятели!

Ковачевица Родопи

Продължавам разказа си как осъществихме сюжетите от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“. В студения февруари специално съм запазил за вас букет топли цветни спомени от края на отминалото лято, с който да ви представя заснетия при моя фототур из Благоевградска област  сюжет 24. Озаглавих го „Лещен – пътуване назад във времето“. 

След втората нощувка в Ковачевица се отправих за снимки към съседното село Лещен, където досега още не бях ходил. Разстоянието е не повече от 10 км, като пътят между двете високопланински села е изключително живописен. Предварително прочетох доста за историята на така популярното в последните години място, а сега ми престоеше да се докосна до атмосферата му лично.

Село Лѐщен (до 1945 г. – Лѣщенъ), също както и Ковачевица, се намира на територията на община Гърмен в област Благоевград, в Западните Родопи. Отстои на 15 км северно от гр. Гоце Делчев и на 8 км от с. Гърмен. Днес в това над 350-годишно родопско селище, разположено на около 1000 м надморска височина, има едва 15 постоянни жители. Към него води един-единствен тесен и доста стръмен път, а от самото село с поглед на запад се разкрива великолепна панорамна гледка към Пирин планина.

Лещен посреща с впечатляващия пейзаж на накацалите по стръмните склонове на планината каменни къщички в ковачевишкия архитектурен стил, пазещи типичната атмосфера на старите български села в Родопите. За щастие, повсеместната сеч в горите ни засега не е посегнала на околностите му и обгърналата го зеленина пази естествения му чар непокътнат. Вековните букови и елови гори наоколо се простират, докъдето виждат очите.

Пристигайки в Лещен, още на мегдана се налага да забравите за автомобила си. Там, под сянката на огромен орех, започна и нашият снимачен ден. В този сюжет мой фолклорен модел бе лъчезарната Лилия от София, също финалистка от втория кастинг на проекта, която с нетърпение ме очакваше, за да се запознаем на живо.

Лили се занимава с български народни танци от I клас и продължава с това занятие през целия си съзнателен живот. Грациозна и с покоряваща усмивка, тя сякаш е създадена да позира пред обектива. Красива автентична носия от Пиринския край – от долината на р. Места в подножието на Западния Родопски дял, допълваше пленителното излъчване на 20-годишната девойка. Ентусиазирани от срещата ни и предстоящите снимачни задачи, с Лили започнахме разходката си из селцето. Постепенно откривахме за себе си Лещен и избирахме прецизно фон за всеки кадър.

Според народната памет, първите заселници в този високопланински район са фамилии, привлечени от златоносния пясък по коритото на река Канина, а първото документирано споменаване на Лещен е от 1671 година в османски документ за търговия със стоки.

В исторически сведения от края на XIX и началото на XX век, Лещен е българско селище в Неврокопската кааза с малко над 500 души жители.

През 1889 г. Стефан Веркович – босненски фолклорист, балкански етнограф, нумизмат и археолог, а също и изтъкнат участник в борбите за църковна независимост на българите, в своя „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ пише за селото:

„Лящин, село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено, в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват, от цялата околия дохождат при врачките в Лящин.“

Непознатото днес название Рупчос (Рупча) всъщност е старинна българска историко-географска област в централната част на Западните Родопи, заемаща горното течение на река Чепеларска. Като нахия Рупчос се споменава за пръв път в турските данъчни регистри за Пловдивско от 1622 година. Административно тази област съществува до 1901 година.

В миналото местните се препитавали с животновъдство, дюлгерство, ковано желязо и добиване на златоносен пясък, развивали народни занаяти. Оградено от лозя, овошки и дъбови гори, високо в планината Лещен се опазва като „чисто българско“ село, както и е описано в рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година:

„С. Лещен … Старо е разположението на създаденото място. заградено е с дървета, дъб, круши, ябълки и др. няма добра вода, само от чешмите. Само от една чешма черпи цялото село. Имат лозя. Изкарват добри овощя. селяните участват редовно в училищната и църковната община. Църквата е хубаво здание. Цялото село има 88 къщи.“

Наред с колоритните каменни родопски къщи, покрити с тикли (големи плочи от сечен камък), сред архитектурните ценности в Лещен се откроява църквата „Св. Параскева“ от 1833-1836 година, чиито стенописи изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове. 

Запазена е и старинната едноетажна каменна сграда на някогашното килийно училище в селцето. В Лещен отдавна няма деца и училището днес е превърнато в „пъб“ – уютна кръчма, в която може да се опитат оригинални местни специалитети.

След Берлинския договор Лещен, както и останалите села наоколо, остава извън пределите на Княжеството и при избухването на Балканската война през 1912 година 79 мъже от селото стават доброволци в Македоно-одринското опълчение, за да може този край отново да стане част от Майка България.

Многолюдно, въпреки отдалечеността си, селото се утвърждава като общински център с развита търговска база. Местната община е просъществувала до 1934 година, след което архивите ѝ са преместени в общината на село Ковачевица.

Тишина и спокойствие ни предлагаше Лещен в края на лятото. Сред приятната хладина, която пазеха каменните улички, каменните дувари и къщите с каменните покриви, работата ни спореше. Уви, на портите на доста от тези къщи днес висят големи катинари, тежките тикли са порутили покривите им, а дворовете им са превзети от избуяла трева, сред която тук-там се подава забравено цвете.

Сърцето се свива при вида на тези български архитектурни шедьоври, оставени на милостта на времето. А всяка къща е строена за многолюдна челяд – с огромен, огрян от слънцето чардак и просторно дворче, където да играят деца…

С Лили се почувствахме в друго измерение, някак си неусетно прекрачвайки назад в миналото в атмосферата на това каменно селце със старинните двукати къщи от камък и дърво, някои на по 200 години. Наистина е вълшебно да се потопиш в това застинало очарование от камък, тишина и спокойствие в лятната мараня. Пасторалната картина на притихналите дворчета, на места с вече натежали от грозд лозници, необезпокояваното чуруликане на птичките и ласкавите лъчи на слънцето, които галеха с топлината си, ни разтапяха от усещане за блаженство.

Вероятно така се чувства всеки в това така близко до Бога място, което е посещавано от туристи през всички сезони на годината. Заради съхранения автентичен вид на селото, днес архитектурен резерват, на колоритния му фон тук често се снимат сцени от игрални филми и музикални видеоклипове.

Изтесните калдъръмени улички на Лещен, с Лили по време на снимките срещнахме  интересни хора, някои от които дори ни разпознаха и се зарадваха да научат, че проектът „Аз съм Българка!“ продължава да се развива. Други бяха любопитни да разберат по какъв повод снимаме тук и с радост приветстваха идеята.

Много е приятно, когато в процеса на работа срещаме и си говорим с хора, които оценяват българската красота и значимостта на това, което правим. И, естествено, всички искат да се снимат с Лили за спомен. Можем ли да откажем!

 Презпоследните 10-15 години Лещен успешно развива селски туризъм. Отличните условия за това възраждане на селцето са благодарение на около 30-те къщи за гости, 15 от които са свежо реставрирани и предлагат възможност за настаняване срещу наем. Къщите са с комфортни осъвременени стаи за отдих, просторни чардаци, китни дворове и механи, в които туристите имат възможност да приготвят сами храната си с продукти от местното стопанство.

Оказва се, че повечето хора, инвестиращи днес в Лещен, са пришълци – еколози, поети и други артистични души, а също и някои наследници, както и предприемчиви чужденци. Талантливият ни поет Борис Христов и съпругата му от години са избрали селото за място за творческа почивка. С ентусиазъм семейството превръща едновремешна плевня в интересна галерия, която любопитните туристи не пропускат да посетят.

Избралите да прекарат почивката си тук имат разнообразни  възможностида опознаят този високопланински край.Както вече споменах в предишния си разказ, в близост до Лещен са архитектурните резервати Ковачевица и Долен, прочутото с колоритните си сватби помашко село Рибново и балнеокурортът Огняново, който включва 24 термални извора със средна температура на водата 39-40 °С.

Интересни природни забележителности, заслужащи да бъдат посетени в околностите на Лещен, са природният резерват „Тъмната гора” с вековните си букови и елови гори, каньонът на река Канина, местността Синият вир, скалните образувания в землището на Ковачевица „Козият камък” и „Черната скала”, познати и като тракийски светилища.

Най-дълго време за снимки с Лили отделихме на живописна просека към гората, започваща при една от крайните къщи на Лещен, с прекрасна гледка към скалистите зъбери на Пирин, който се виждаше много ясно в прозрачния въздух на летния ден.

Останах много доволен от факта, че Лили, която сама си избра Лещен от списъка ми за сюжети, се чувстваше уютно тук и с красивата си носия естествено се вписа в местния пейзаж. Позираше с удоволствие и дисциплина, а това е показателно за мен като фотограф и автор на тази идея. Личният комфорт на модела е много важен, за да се покажат и изпъкнат положителните физически и духовни качества на лицето от снимките.

Това е накратко разказът ми как поработихме в Лещен. За финал по традиция оставихме заснемането на видео с дрон с поздрав от Лили и Лещен за филма към третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“. Лили бе отдадена на 100% на идеята и процеса по заснемането на този сюжет. Дълбоко благодарен съм ѝ за това. Лъчезарната ѝ усмивка внесе много ведрина в кадрите и успя да стопли родопските камъни. Обещахме си с нея да продължим да работим и по други идеи. Времето е пред нас!

На вас пожелавам още малко търпение, за да проследите как се случиха останалите сюжети от третата част на проекта.

Приятни минути в новия раздел на проекта в сайта ми и не пропускайте следващия ми разказ!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 + 4 =