Моята равносметка! 2023-та годината, в която навърших 30

Моята равносметка! 2023-та годината, в която навърших 30

Равносметката ми за 2023-та годината, в която навърших 30

Дойде ли декември, започваме да мислим за отминалото време, смятаме свършената работа, изхарчените пари за почивка, инвестициите, постиженията, загубите, успехите, сбъднатите мечти. По традиция вече от години насам на 31 декември споделям с вас моята житейска и творческа година.

2023-ата бе специална за мен – в тридесет и първия ден на август навърших 30 години. Първоначално със сериозен замисъл, докато наближаваше – с притеснение, а след това със спокойствие, увереност, смелост и знания пристъпих на прага на 30-те.

Но както с всичко друго, като инженер ще карам под ред . Ще стигнем и до август, а сега започвам своя разказ хронологично с най-любопитните истории, които искам да ви споделя.

ЯНУАРИ

2023 година посрещнах на скалата на хълма „Градище“ над Габрово. Хълм с телевизионна кула, който се вижда от почти целия град и съответно е уникална гледна точка над най-дългия град в България. Разбира се, празнувахме заедно със семейство и приятели навечерието на настъпващата нова година и малко преди полунощ се отправихме към скалата. Тази  година като по чудо желаещите да посетят мястото бяха малко. През годините съм ходил няколко пъти там и почти винаги имаше навалица. Сега спокойствието надделяваше, което е чудесно според мен.

Направих любопитни кадри на града и множеството илюминации, които „избухнаха“ в 00:00 часа на 1 януари 2023 година. Преживяването винаги си струва – и студ да има – стопля те емоцията, и вятър да има – крепи те стабилното положение за снимка. Неблагоприятните метеорологични условия никога не са били пречка за поредното приключение, свързано с моята най-голяма страст – фотографията., когато става въпрос за снимки. Да , обикновено следва измръзване, но по време на снимки не мисля за това. В главата ми е само мисълта за кадрите, за идеята и композицията, която очаквам да се случи.

В първите дни на годината предстоеше един от известните метеоритни потоци в небето над нас. Няколко нощи подред дебнах за ясно небе. Ето че в заветната нощ, когато е пикът, имаше и облаци, но  природата за пореден път беше благосклонна към мен и откри своето величие пред обектива ми – небето се проясни и аз успях да уловя на снимка няколко падащи звезди. Само за пояснение – освен професионализъм, си трябва и късмет, защото“ уловът“ на звезди в зимна нощ си е трудно начинание. Успях да си уловя на снимка  няколко падащи звезди и то в зимна нощ, което носи със себе си и доста късмет.

Веднага след това идват Богоявление и Йордановден. По  традиция снимам на две места –рано сутринта  в Калофер и преди обед в Габрово. Много съм ви писал за емоцията в Калофер – неописуемо събитие, със спорен за специалистите характер, но колкото и обединяващо, толкова и разделящо народа мероприятие. За мен е емоция, която е изключително интересна и завладяваща. „Леденото хоро“ е нова традиция, показваща  ситуацията в народната психология и културното влияние. Често пъти с противоречиви събития и истории можеш „да си свериш часовника“ какво е настроението в културно-традиционното течение на страната.

Въпреки различните мнения и емоции, ще препоръчам на всеки да посети Калофер на 6 януари. Отново напомням, че трябва да се иде много рано сутринта към 4-5 часа или от предишната вечер, за да може да се сдобиете с място, поне за гледане.

В Габрово нещата са далеч по-лесни. В центъра на града, преди или около обед, всички се събират на моста „Игото“ и очакват смелчаците да скочат, за да спасят Богоявленския кръст. Събитие, което привлича млади и стари – понякога в топъл ден, понякога в мразовит, но количеството хора рядко е малко. Габровци харесват празника и традиция та. Началото се води  от храмовете на града, а служба се отслужва и на площад „Първи май“ при стария часовник на Габрово.  Оттам  процесията стига до перилата на моста, от където се хвърля кръста в дълбоката „Янтра“ в центъра на града.

Също прекрасна емоция, която препоръчвам на хората, които не са я виждали или са около Габрово в този ден.

Все по-рядко явление е снеговалежът, затова случи ли се веднага бързаме да снимаме, защото зимата е изключително красива, защото в съчетание с нашия град – е още по-красиво преживяване. С тези снимки ще ви разкажа за първия сняг за годината в Габрово.

Една неделя се отправих към град Елена – градът на Иларион Макариополски и на свинския бут по еленски, е много привлекателно място, обичам да ходя там.  Дали заради историята, дали заради разположението обичам да посещавам Елена. Избирам спокойни дни, обикновено с лошо време, защото спокойствието при една разходка и едни туристически снимки е водещо. Препоръчвам ви да посещавате града винаги щом имате желание и възможност – заслужава си. Хората там са добри и гостоприемни, архитектурата навява на Възраждането, а историята дебне зад всеки ъгъл.

Предизвикателствата са, за да ни държат във форма, за да възпитават у нас упоритост и преследване на целите. Така един ден с приятели си поставихме за цел да се разходим до едно от изчезналите села в габровско. Това бе село Моровеци, там отдавна не живее никой, ходи се с джип и е сред непопулярните дестинации за туристите. Решихме да се разходим до там и прословутите Моровешки скали . Предлагам ви да се разходите и вие, макар и виртуално. Пожелавам ви един ден да можете да видите тази красота в сърцето на Стара планина и вие.

Друга любопитна дестинация, която „си причиних“ с приятели, бе зимно посещение на село Иглика. По-известно е като каменното село или селото на Невена Коканова. На една ръка от Габрово селото е идиличен обект на българската мечта за китно село. Картинка, която остава завинаги в съзнанието. Бе истинско приключение стигането до там, но красотата, която ни чакаше за снимане бе повече от заслужаваща се. Можете ли – идете до село Иглика, ще се влюбите в него, мястото е чаровно във всички сезони, а е излишно да споменавам, че в Балкана зимата си иска да си екипиран и подготвен.

Малко по-късно, без сняг, но в зимни условия, решихме да се разходим до един старопланински връх. Това бе връх Малуша, място което помня от ранно детство по маршрут, който познавам от първото ми познанство с планината. Първият планински преход, на който ме заведоха като ученик, беше от връх Свети Никола, който погрешно наричаме Шипка до местността Узана. Този маршрут минава през връх Малуша, а в една определена точка природата и човешката намеса създават условия за един кадър, който предизвика небивал интерес в интернет, а в последствие „ми навлече“ и доста работа с медиите. Разбира се  намериха „разбирачи“, които веднага отсъдиха, че снимката е фотошоп, манипулация и така нататък. Естествено не отговарям на подобни простотии. Снимката, а и спомените от цялата разходка, казват всичко за себе си.

Кадърът, който направих, събира в себе си емблематични за българите епохи Освобождението, Социализма и Демокрацията. Оставям ви с гледката, а изводите ще си направите сами. Напомням само, че трябва да мислим за следите, които оставяме сред природата и да си даваме сметка как изглежда всичко, което ние правим отстрани.

До края на месеца посетих и любимия Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в зимна премяна, местността „Сечен камък“ между Габрово и Трявна, както и заснех една любопитна Комета, която мина край нашата планета през януари.

В края на януари започнах осъществяването на една нова моя фотографска идея. Миналата година четох в едно издание, че през 2023-та ще има 13 Пълнолуния. Обичам луната и при Пълнолуние винаги  се заигравам с космическото тяло. Сега обаче изникна у мен идеята да осъществя снимки на всички 13 пълнолуния през годината, а по-късно се роди и име на идеята – „Моите 13 Луни“. Как ще завърши тази идеята ще видите в разказа за дванадесетия месец от годината.

---

ФЕВРУАРИ

Време е за Малък Сечко. Той идва бързо и си отива също толкова бързо, но за щастие със студените си дни предлага немалко емоции.

Месецът започна с един вълшебен залез с червеникаво-розови оттенъци, породен разбира се от ветровете в небето. Побързах да се кача на високо и го запечатах. Обаче  не беше същото да го снимам без обект, с който да съчетая. И както ме познавате, потърсих добро място и снимах магията на залезното време с Паметника на свободата на връх Свети Никола, който се вижда от почти целия ни град.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Радослав Първанов 📷👑 (@radoslav_parvanov_photography)

Навярно помните  моите трепетни емоции по запечатването на кометата Neowise през 2020-та година. В началото на февруари тази година предстоеше среща на човечеството с още един интересен космичен елемент – C/2022 E3 (ZTF). Беше зима и за разлика от лятното гонене на комети, тук е много по-трудно. Няколко нощи „борба“ и Еврика!, тя се появи на кадър. Беше трудно, но беше вълнуващо – ето защо ви го разказвам. Кометите не са като метеорите, те са там и се движат с въртенето на земята, но са трудни за улавяне в кадър. Успях и този път – оставям ви с магичната космическа среща. Благодарен съм на възможностите, упоритостта ми, на Господ и на късмета!

Снегът отново се появи и се мобилизирах да поснимам града. Габрово е особено чаровен, когато го затисне дебел сняг. За съжаление това вече се случва твърде рядко, а случи ли се – с годините от радост се превърна в бедствие, страх и проблеми. Но въпреки това красивото е навсякъде в живота ни и около нас. Затова трябва да го търсим и събираме, а аз обичам да ви го показвам, защото мисля, че го заслужавате – заслужавате и всяко мое усилие, защото ви обичам и съм ви благодарен, прекрасни хора!

Работното ми място е в емблематичния за Габрово Шести участък. Носталгично изоставено, но красиво място, напомнящо за първите заселници в тази част на Габрово/града. Разходка в миналото, среща с Възраждането и намигване към бъдещето. Студът бе качествен, снегът в безброй много формички, жадуващи да се докоснат до земята и събратята си, паднали преди секунди. Тази приказна картина ме провокира да оставя работното бюро за малко и да се разходя. Резултатът споделям с вас тук:

Старлинк сателитите на Елън Мъск често са любопитна гледка в небето над нас. Бях на гости, но ситуацията предполагаше, че имам фотоапарат в мен. Магичното „влакче“ от сателити в космоса моментално привлече вниманието ми и след няколко секунди вече бях насочил обектив към него. При снимане на дълга експонация сателитите правят една светла продължителна диря в небето. Често пъти обществото мисли, че това са извънземни, или че ни пръскат с отрова, или че някой прави нещо нередно. Това личи по хилядите публикации в интернет. Фейсбук кипи от снимки, а обществото се информира полека, полека  и вече си научава урока какво хвърчи над главите ни.

Време е за пълната Луна. Тази година разбрахте, че ще ви разкажа в 12 месеца за 13-те Пълнолуния. Имаше облаци и беше трудно, да не казвам невъзможно, обикалях в една гора като лисица, нервен и неспокоен, че ще изпусна момента. За щастие извадих късмет и успях да я зърна и снимам за няколко минути. Намерих птица на клон, с която съчетах космичния диск, намерих интересни облаци, поиграх си с дървета. Е успях ¬– втората пълна луна за 2023-та е запечатана!

Краят на февруари бе празничен, отбелязахме 125 години от създаването на Българската телеграфна агенция. Имах стажанти и с тях посетихме гала концерт в София. Прекрасна емоция.

МАРТ

Любим месец, месецът на нашия Национален празник, рождения ден на майка ми.

Разбира се, след Честита Баба Марта е време за емоции и страсти покрай 3 март. Любим ден на гордост, на радост, на емоции, на история – осъзнаване, че съм се родил на правилното място, на най-доброто място на света – България.

По традиция, след тържествата в центъра на Габрово, потегляме към връх Свети Никола, център на Националния ни празник.

Каквото и да напиша за преживяването ще е малко. Затова отново ви призовавам – станете и нарушете почивката си, това не е просто един неработен ден.  Вземете  децата, напълнете колата с приятели и посетете Шипка. Почувствайте се горди, вдигнете самочувствието си, заредете се – заслужавате го, българи сте!

В началото на март предстоеше ново Пълнолуние  – трето за годината. Твърдо  бях решен да опитам нещо, което се мъча да постигна от 8 години. Да,  от началото на 2015 г. опитвам да направя този кадър и все поради някаква причина не успявах. Реших обаче, че тази година, събирайки „Моите 13 Луни“, ще го постигна. Започна се едно планиране дни наред, докато денят дойде. Някои модели ми изневериха, други математически методи помогнаха.

В галоп между хълмовете на Габрово, за около 30-40 минути тичане, го направих. Първите три локации в този ден не ми помогнаха и накрая хукнах. Тичах с раницата, статива, апарата и супер телеобектив. Тичах, виждах върха ѝ, пак тичах, много тичах, още тичах, били са 5-6 километра според крачкомера. Е, успях!

Драги приятели, на вашето внимание – Пълнолунието през март в допълнение с телевизионната кула, „кацнала“ на хълма Градище – заедно в един кратък танц.

Да, естествено се  намериха пишман дръжки за фотоапарати и един зарзаватчия да демонстрират плоско чувство за хумор и натурална селения, заставайки зад тезата, че луната съм добавил с Фотошоп, но бързо  си намериха място в бездната на безразличието!

Март беше топъл и една разходка до Трявна ме отведе в любимия „Бръшлян“ за обяд. Полюбувах се на гледката и направих някои кадри, които нямат претенциите на сериозна фотография, но е моментна емоция на моето поредно посещение на едно любимо място. Няма да се уморя да казвам – Трявна е любов!

Работейки по един прелюбопитен проект – този за реставрирането на Старопиталището на Пенчо Семов, заедно с колеги от екипа се изкачихме до най-високата точка на сградата. Видях отблизо фигурата на Йосиф Шквара на ангела, който закриля двамата старци – непреходен символ на вечността и на грижата към хората, които наследяваме. Неописуемо е преживяването да се срещна очи в очи с трите изящни лица, обследването на които беше и предизвикателство и огромно богатство за изследващото око. Направих паметни снимки за историята на реставрацията на това безценно за габровци място.

Март за мен отмина така – с по-малко работа на терен и повече пред компютъра, но няма как, има и такива дни.

АПРИЛ

По традиция първият ден от този месец е ден на шегата, на него празнува и така наречената „Весела къща“ в Габрово. Това е Музей „Дом на хумора и сатирата“ – единствен музей в света, с който се гордеем. Посетих го, както правя всяка година. Емоцията там колкото и промени да има е винаги консистентна, ще ме разбере всеки габровец.

Появиха се щъркелите в родния ми квартал и избързах да ги снимам – това е тяхната четвърта година и нямах големи надежди да създадат поколение тази година. По-късно се оказах прав, но през 2024-та предстои тяхното пето идване при гнездото им върху старата баня и се надявам да успеят да отгледат яйцата си.

През месец април бях част от журито на Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл, по покана на Петко Койчев, мой добър приятел и директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово. Беше приключение и незабравимо преживяване да гледам постановките на габровска сцена и да оценявам видяното паралелно с професионално жури, съставено от известни имена сред театралите в България. Благодаря за поканата на Петко и за оказаната чест да оценявам спектаклите. Отговорността беше голяма, но когато дойде моментът за церемонията се успокоих, че сме си свършили работата добре.

Идва време и за Лазаровден и Цветница, празници, които много ценя и уважавам – така е било винаги в моето семейство. По традиция обикновено правя репортаж в храмовете на Габрово на Цветница, а на Лазаровден посещавам Регионален етнографски музей на открито „Етър“, където специалистите от музея великолепно са си свършили работата в „Училището за лазарки“ и обичаят се пресъздава божествено. Предлагам ви да видите снимки от двата празника в моите публикации.

Имам страст към пернатите и така един следобед се заложих край габровската дирекция на пожарната, на чиято сграда има старо гнездо със щъркели.  Улових интересни моменти, които тогава ви споделих в мрежата, припомням ви тези моменти и сега тук.

Обичайно Възкресение със семейството посрещаме в някой от храмовете в габровско. Този път посетихме Храм „Успение на Пресвета Богородица“ в центъра на града. Разбира се, след службата не пропускам и да поснимам – получиха се интересни и надявам се различни кадри, които предлагам да видите тук. Относно традицията ще ви кажа, че традициите са за това – да се спазват! За да ни има!

По-късно през април бе откриването на мотосезона в Габрово. Отразих събитието служебно имах възможност и да поснимам на воля ревящите машини, строени като на изложба на централния площад „Възраждане“ в Габрово. Признавам си, че за първи път посещавам това събитие в града и беше много интересно за мен, живот и здраве ще го направя и през следващата година.

След това ми се наложи служебно да посетя и влея във вените си от адреналина, който витае във въздуха на мотополигон Горна Росица, отразявайки част от шампионата на България. Трасе №1 в България и няколко пъти №1 в света предлага много емоции и прекрасни преживявания за любителите на мотокроса. Имаме великолепно съоръжение и любителите на спорта могат да си доставят удоволствие при всяка възможност там!

Отново през април посетих и зоопарка в Стара Загора по работа. Спорно е съществуването на зоопарковете, като моето мнение по-скоро клони натам, че не трябва да има подобни атракции. Но тяхната добра роля в спасяването на животни в риск надделява. Много са местата в нашия живот, които са с противоречиво съществуване, но обществото ни не е узряло достатъчно добре, за да определи кое е правилно и кое не, така си мисля.

През април гостувах и на Светлана Кацарска и рубриката “Духът на Габрово”. Вижте повече във видеото, а аз благодаря за дадената възможност да проведа този приятелски разговор!

Месецът завърших с посещение на фестивала „Семе Българско“ в Севлиево. Едно различно мероприятие, което в последните години събира доста изложители, предлагащи различни продукти. Севлиевци много умно са подредили и използват своя парк „Казармите“ и това събитие спокойно осмисля пространствата на парка. Там успях да снимам и изключително редките облаци – Маматуси, за които ви разказвах през април. Имах още един шанс тази година да ги зърна и снимам.

МАЙ

Дойде време и за месец май – месецът на Габрово. Тогава е карнавалът, денят на града, все любими за мен моменти.

Но до тогава има малко време, сега ще ви разкажа за моите преживявания преди средата на месеца, когато Габрово празнува.

В първия ден на май реших да се разходя до Ловеч, харесвам градчето и неговия дух. Там е старинният квартал „Вароша“ – един от седемте с такова име в България. В Ловеч е и най-мащабната фигура на Апостола на свободата Васил Левски. Разходката в пролетен Ловеч е запомняща се, зеленината е в разцвета си, а калдъръмените улички разказват истории от всеки ъгъл. Посетих две от емблематичните църкви на Ловеч/града, разходих се да поснимам и в крепостта.

Времето беше топло и се възползвах от една „дебела“ сянка, за да снимам града и старата част с дрона, запомнящи се кадри с фон слънчево жълтите рапични поля в далечината. Ловеч предлага много възможности за туристите, също и музей, посветен на Васил Левски. Препоръчвам го на всички, които обичат България, на любителите на историята и българското.

Използвах един от почивните дни да се разходя до друго любопитно място. Във Велико Търново преди няколко години бе открит „Мултимедиен посетителски център Царевград-Търнов“. Познавам мястото още докато го правеха, сега експозицията бе обновена с нови сцени от средновековната история на България. Майсторски изписаните стени и вълшебните силиконови фигури пренасят посетители в епохата на Търново, на времето от Второто българско царство.

Интересът към мястото винаги е голям. Затова трябва и търпение за посещението на тази забележителност – заслужава си всяко усилие, защото пътуването във времето е възможно и със посетителски обекти като този! Мултимедийният център няколко пъти в годината предлага и вход свободен.

Беше време за майските дъждове, в последните десетина година месец май е доста дъждовен, в крайна сметка за това е дадена пролетта, да полее посевите, за да има храна през годината. След един такъв дъждовен момент „минах между капките“ с дрона и успях да направя интересни кадри над Габрово. Това винаги крие особен риск, но доброто премисляне и пълната концентрация в ситуацията помагат да няма инциденти, а само резултати – кадри, които да споделя с вас.

Денят вече беше по-дълъг и една вечер след работа реших да се разходя до средновековната крепост на Севлиево – Хоталич. На една ръка разстояние от Тиквенбург, както наричат столицата на тиквата, се намира проучената и социализирана крепост на града. Любопитен хълм с интересни потайности, който не е толкова известен в национален план. Местните са положили изключителни усилия това място да се социализира и да бъде достъпно, с удобства и инфраструктура. Разбира се има какво още да се желае, но вярвам, че усилията няма да спрат до тук и мястото ще бъде още по-приветливо за туристи.

Хоталич предизвиква туристите освен с красота и история, но и с редица събития, които местните в Севлиево организират. Едно от тях е Хоталич рок фест, който се провежда всяка година през август и събира хиляди любители на рок музиката. Посещавал съм го няколко пъти и ви препоръчвам това изживяване!

Идва време и за един от любимите ми християнски празници – Гергьовден. Ден с традиции в моето семейство, който се уважава и почита винаги. И този път традицията бе спазена, с малка добавка – служебно трябваше да посетя гергьовските люлки и празничната програма, организирана от Регионален етнографски музей на открито „Етър“ край Габрово. Специалистите в институцията отново се бяха погрижили да бъде пресъздаден обичаят в пълнота, бе показано и замесването и декорирането на гергьовденските обредни хлябове. Имате ли възможност – посетете Етъра на Гергьовден, в механата пък може да похапнете вкусно агнешко печено със зелена салатка!

Щъркелите – този път през май, любопитна борба с врани и други гарги в стремежа си да бъде опазено гнездото и поколението. Прекланям се за пореден път пред мощта и величието на природата, пред кода, закодиран у всяка жива твар на тази планета, в нейния живот и оцеляване. Повече от час погледът ми беше вперен в гнездото на тревненските щъркели и снимах ли, снимах, хиляди кадри с история. Незабравима емоция от вероятно злободневието на едно щъркелово семейство, а за мен чудото на Майката природа!

Наближавайки средата на май няма как да не се сетим и за Априлското въстание  – бунтът, вдигнал на крак България, за да се стигне до бленуваната свобода. Предстоеше ми да снимам две събития отбелязващи годишнината от април 1876-та. Първото събитие беше в местността „Боаза“ край село Кръвеник, община Севлиево, област Габрово. В живописна местност бе пресъздадено героично сражение от Априлската епопея. Ако имате възможност посетете мястото и събитието, струва си.

Второто събитие, свързано с Априлската епопея в габровско, бе тържеството, заря-проверката и възстановката при Дряновски манастир. Мероприятието посещавам всяка година по традиция. Често пъти вали дъжд, но си заслужава, а манастирът става жива сцена на събитията от Април 1876-та.

Време е за деня на Габрово – 17 май, празнично настроение и много инициативи за най-тържествения ден за града. Събитията започват с водосвет и молитва за здраве и просперитет на Габрово и габровци. Това се случва в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в центъра на Габрово. Обикновено цялата седмица е празнична, а в третата събота на месеца е време и за Карнавал!

Всичко случващо се в Габрово в празничната седмица и по време на карнавалното шествие, може да разгледате тук – но най-добре е да го изживеете на живо, няма да съжалявате. В последните години пък кулминацията на празниците на града е мощна заря, светлинно шоу и канонада от световни звезди, които „взривяват“ публиката в Габрово. Често пъти вали по време на най-важните събития, но дъждът е само, за да поохлади натрупалите се страстни, използваме момента да се сближим, да сме заедно и на топло и продължаваме да празнуваме под открито небе!

Габровският карнавал е традиция, която датира от поне 100 години и за това свидетелства открит от специалистите фото материал 1923 година, а за колко години преди това няма доказателства, никой не знае.

Май беше и времето, в което се върнах и при корените в любимия дунавски край, трудно да говоря, защото тези земи са свещени за мен, но за съжаление са свидетели на една тъжна съдба. Обичам да се връщам там и да изживявам срещата с реалността, а тя не винаги е една безкрайна река, едни огнени поля и уханието на село…

Краят на май отново бе белязан от силни дъждове, а аз полетях към концерт на любим дует – „Шик“, но и на снимки с дрона на интересно разлялата се река Янтра в Царевград. Реката бе кална, а в комбинация със завоите си и накацалите по скалите къщи на Търново се създаваше чудна картина на невероятните условия, при които се е създал и развил градът.

ЮНИ

Юни месец е един от любимите ми на прага на лятото – месец, в който аз поне правя планове за работа, разбира се, а ако остане време и за почивка. Първият ден на юни бях ангажиран с тържеството за отбелязване на 50-годишнината на Детска градина „Радост“ в Габрово. Стотици деца създадоха един истински празник на сцената на габровската зала „Възраждане“. Пламъкът в очите на малките „радости“ от едноименната детска градина бяха показателни за това, което им дават възпитателите в детското учебно заведение.

Още в първите дни на месеца ми се „отвори“ доста работа по събития. Имах удоволствието и възможността  да снимам великана Васко Василев по време на репетицията си на сцената на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, като това стана възможно благодарение на моя добър приятел от вече доста години – Христо Русев!

След срещата с Васко отпътувах за Трявна, където бяха традиционните празници на града. Те завършиха с пищна заря, а преди това успях да се поразходя и да снимам първото бебе щъркелче, което се показваше от гнездото върху старата баня на Трявна. Срещата с щъркелите винаги е била жадувано приключение за мен, затова и се старая да ги снимам при всяка възможност.

На 8 юни имах удоволствието да представя Национален проект „Аз съм Българка!“ в сградата на Българското национално радио в София, пред историческото Студио 1. Поканата дойде в правилния момент, когато бе и церемонията и надпяването в годишния конкурс на радиото в раздела за народна музика. За мен бе изключително удоволствие, привилегия и чест да представя кадрите от проекта и от тази висока трибуна.

По-късно през месеца получих поканата да съм водещ на годишния галаконцерт на Ансамбъл „Пламъче“ София. Трябваше да застана пред няколко хиляди души в тържествената зала на Военна академия „Георги Раковски“ в столицата. Отговорността бе голяма, вълнението също, бързата мобилизация и трезвата мисъл винаги са ме спасявали в моменти като този. Да, допуснах своите грешки, надявам се да не е личало много. За мен това предизвикателство бе едно от големите през годината – чрез него доказах още една способност, която смятам да доразвия и при нужда да използвам. Признателен съм за уважението и поканата към организаторите на галавечерта!

След концерта посетих гребната база в Панчарево и яз. Пасарел край София, където си бях поставил няколко цели за снимки. Едната бе въженото мостче над язовир Пасарел, а другата бе лобното място на капитан Димитър Списаревски, пръв използвал таран във въздушна битка за спасяване на София по въздух през войната.

Около средата на месеца храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово, където съм и кръщаван, се сдоби с нови кръстове на двата си купола. Храмът е едно от „бижутата“ на нашата духовна околия и е лицето на Габрово пред останалия духовен свят, затова видът му винаги трябва да бъде съвършен. За това се грижат отлично от Габровско архиерейско наместничество. Надявам се  след поставянето на новите кръстове, дарение от габровска фирма, да съм публикувал сред първите новия вид на куполите.

В края на месеца посетих поляната с любимите Тролиуси – жълти диви божури с изключителна красота на границата на Рила и Родопите. Там дочаках залеза и хладната прегръдка на планината бързо раздигна облаците и предостави за снимане чистото звездно небе на планината. Същата нощ над поляната с дивите божури мина и стегнат строят на сателитите Старлинк на Мъск, за щастие успях да запечатам и тази гледка. Споделям с вас тези кадри и ви казвам – имаме великолепни дадености, да ги пазим!

ЮЛИ

Вече сме юни, сърцето на лятото. Вярно е, че в последните години месецът е дъждовен, но е лято, каквото и да става, жегата напомня за най-свободното време от годината.

По традиция първото юлско слънце посрещаме с приятели на снимки на атрактивно място. Тази година решихме да изберем лесна и достъпна дестинация. Изкачихме хълма „Света гора“ в Търново и оттам чакахме „Слънчо“ да се покаже иззад крепостта Царевец. Лъкатушещата река Янтра и уникалната география на Търновград рано сутрин почти винаги предлага и мъгла, което за нас снимащите е още един голям бонус.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Радослав Първанов 📷👑 (@radoslav_parvanov_photography)

Предлагам и на вас да се потопите в атмосферата на първи юли и момента, в който ни „обляха“ първите лъчи на юлското слънце. Макар и не съвсем традиционна българска история, някак сплотяващата роля на нашия източник на топлина и светлина, е хубаво събитие. Затова и му се наслаждаваме вече над 15 години.

Казах ви за дъждовете – в един от тези дъждовни мигове изчаках бурята да отмине и побързах да запечатам появилата се в небето дъга. Уникалното светлинно физическо явление е атрактивно и е допир до съвършенството на Майката природа, още едно от доказателствата за величието на природните сили. Дъгата винаги ми напомня колко ниско е човекът в системата, но съвкупност от 8 милиарда, може да наруши крехките ѝ баланси .

В началото на юли бе и поредното Пълнолуние за годината. Наречено е „Пълнолунието на Бък“, всяко се оказа, че има свое име и аз с интерес разучавах имената на предстоящите за снимане явления, които исках да снимам, за да запазя в идеята „Моите 13 Луни“, за която разказах през месец март в предаването „Духът на Габрово“ при Светлана Кацарска.

За целта на запечатването на юлското Пълнолуние посетих връх Хаджи Димитър, известен като Бузлуджа. Там, в очакване на заветния лунен изгрев, имах удоволствието да се насладя на прекрасен слънчев залез. В сърцето на Стара планина такива моменти са нещо нормално, а в случая събралите се бяхме късметлии с двете прекрасни явления. Предлагам ви да видите част от кадрите на преживяното от нас на старопланинския връх и седмото Пълнолуние за годината.

Отново през юли бе и поредното издание на „Лятна строителна академия“ – събитие, което снимам от първото му издание. Уникална идея, родена от габровеца, предприемач и добър приятел Христо Христов. Повече за академията може да прочетете от връзката, а удоволствието да следя работата на младежите и да я запечатвам отново бе мое. Надявам се да се срещнем с всички отново през юли 2024-та.

На 15 юли в подножието на Бузлуджа се събрахме за пореден път за да почетем Хаджи Димитър и неговата чета. С рецитал, поднасяне на венци и театрална възстановка се отбеляза 155-годишнината от гибелта на войводата и неговата чета. Събитие, което препоръчвам на всички с една забележка, че трябва да се посети достатъчно рано, за да се намери добро място за гледане на театралния „спектакъл“, поради релефа на местността.

Средата на юли е и времето, в което ще посетим нашите любими диви растения – еделвайсите от резерват Козя стена. Приключение, за което съм ви разказвал неведнъж. За късмет получихме отново чудесно време за двучасов преход в посока до „леговището“ на нежните защитени растения. Ценителите на дивата природа и планината ще ме разберат, че срещата с еделвайсите е любима и жадувана през цялата година. Затова – при желание го направете и вие, заслужава си. Вие го заслужавате, подарявайки си този момент, освен, че ще сте здрави, ще се заредите и с прекрасна енергия.

Също в средата на юли имах и среща с братя Аргирови в Дряново. Там те представиха своята биографична книга, написана от Данчо Стълбицата, както и изнесоха концерт в центъра на града. Прекрасно събитие в сърцето на лятото, поздравления за организаторите.

Във втората половина на месеца бе време за ритуалното зажънване. Тази година посетих полята над село Крамолин, община Севлиево, област Габрово. Там от местното читалище, заедно с местната кооперация, се бяха погрижили началото на жътвата или така нареченото зажънване да се превърне в истински празник. Препоръчвам го на всеки, за да се помнят и поддържат традициите живи.

Краят на юли настъпи, а в него бе и Фолклорен семинар „Ивайло Маджаров“. По  покана на Иван Любомиров снимах събитието и се докоснах до същината на професионалния семинар по народни танци. Повярвайте ми, не само в зала 1 може да има мащабни мероприятия. Горд съм и съм щастлив за доверието да снимам тази изключителна изява. Семинарът завърши с концерт на Фолклорен ансамбъл „Добруджа“.

АВГУСТ

Август, моят месец! Роден съм в последния ден на месец август през 1993 година, затова той е и толкова специален за мен. Тази година пък е още по-специален!

Август предлагаше две Пълнолуния, едното заради месеца, другото заради рождения ми ден, шегувам се, е второто наистина беше на 31 август.

Първото Пълнолуние беше на 1 август снимах на най-българското място връх Свети Никола и Паметника на Свободата, място което е излишно да ви рекламирам. Не място, а история, не история, а състояние на духа, което трудно може да се опише. Там заснех първото пълнолуние на август. Предлагам ви да се потопите в атмосферата на нощта край паметника на българската свобода.

Този месец, макар и с 31 дни, винаги минава бързо за мен, но плановете са за това. В средата на август предстоеше най-големият метеоритен поток за годината, този на Персеидите. Тази година реших да го снимам на морския бряг и посетих арката край село Тюленово, където прекарах нощта под открито небе и резултата бяха десетки уловени падащи звезди, които след кратък сън ви показах. Припомням ви вълшебната гледка. А на желаещите да се насладят на този небесен спектакъл, ще препоръчам да изберат чисто откъм улично осветление място далеч от градовете в нощите на 12 и 13 август.

На 15 август е Успение Богородично или Голяма Богородица. По традиция посетих Троянската света обител, където се изнася чудотворната икона на Света Богородица Троеручица и многохилядно множество се събира, за да почете Божията майка и да се докосне до иконата. Това събитие е за търпеливи и вярващи хора, на другите не бих го препоръчал.

Отново в средата на месеца в небето над Габрово имаше невероятен залез. Бързичко се мобилизирах, след като приятел ми подсказа за случващото се навън, и вече бях във въздуха с хвъркатия ми приятел – дрона. Летях до Градище, от където заснех пленителната гледка. Няма да забравя тези моменти, това бе от явленията, които мислиш, че не са реални, но уви – съвсем истинско си беше. Майката природа ни напомня отново по недвусмислен начин за това, на което е способна.

И след приключенията на север по черноморието в първата част на август бе време и за друго приключение. Реших да си подаря нещо много различно, трудно, но зареждащо.

Един ден просто исках да съм в Родопите в непристъпната махала Мумджидам, а вечерта да съм на брега на морето, там далеч на юг. И ето, че благодарение на верен приятел това се случи.

Ранна утрин с изгрев в Родопите, невъзможно пътуване до Мумджидам махала, опасна близост с мечки и следобед край морето. Възможно е, всичко е възможно стига да го искаш. Цялото това дълго приключение бе гарнирано с много снимки. Изброявам накратко най-значимото, което снимах за тези няколко дни. Мумджидам махала, плаж Силистар, Шабла и фара Росенец, Ченгене скеле, Ахтопол и Резово.

В последния ден бе и Синята луна, второто Пълнолуние на август, и въпреки дъжда, облаците и всички трудности снимах и тази луна.

Без малко да забравя. 31 август, денят в който навърших 30 житейски години и започнах 31-вата.

Пишейки тези редове, само ще вметна, че е чудесно да си на 30!

СЕПТЕМВРИ

С напомняне за есента, но все още твърде близо до лятото, идва и месец септември. За мен започна на двудневен рок фестивал край средновековната крепост на Севлиево – Хоталич. Събитието „Хоталич рок фест“ се провежда за поредна година, като събира любители на твърдата музика от цяла България. Всичко това се случва в обстановката на останките от древен град. Изключително интересно събитие.

По-късно през този месец при посещение по работа в Южна България на връщане решихме да посетим едно от чудесата на природата в България.   Преди влизане в село Турия от юг, край полянка с пейки и маси от дърво, се намира  Кичестият габър. Дърво, което е единствено на Балканите и е определено с възраст над 700 години. Препоръчвам ви да го видите и вие, мястото е леснодостъпно. От полянката се стига до местността Каваклийката и до хижа Каваклийка. В Турия пък може да видите кукерите през март и къщата на Чудомир.

Отново се пренасяме в Севлиево, където в парк „Казармите“ ни очакваше възстановка на избухването на Междусъюзническата война. Едно ново за мен събитие, което се оказа интересно и добре направено от организаторите. Площта на парка се превърна успешно в „бойно поле“ и позволи да се заснемат любопитни кадри. Надявам се това да се превърне в традиция и парковото пространство да стане арена и за други възстановки.

Във втората половина на септември бях за няколко дни в командировка в Търново. Свободните минути, защото те бяха наистина минути измежду много задачи, които имахме за това пътуване, използвах да разходя фотоапарата и дрона в опит да запечатам нещо различно. Е поснимах си на воля, не мога да се оплача. Най-силен спомен оставиха у мен няколкото кадъра с полумесеца, който гордо, гордо стоеше в небето по залез и бе атрактивен за снимки. Споделям този момент с вас!

Посетих и село Раювци в сърцето на Еленския балкан. Селото се оформи като туристическа дестинация благодарение на каменен мемориален комплекс „Вълчан Войвода“, който привлича доста хора. В центъра на селото бе открит и монумент на Васил Левски, а в друга част на Раювци е разположен и парк с изсечени в каменни блокове образи на български воеводи, царе, духовници, възрожденци и просветители, част от българската история.

В края на месеца е време и за Луната. Пълнолунието през септември бе наречено „Жътварска луна“. Някога  било близо до жътвата та затова тези имена, които се дават на пълнолунията мисля, че не са съвсем българска традиция, но витаят в интернет пространството. За мен си е Пълнолунието през септември. Снимах  го от китна полянка край вкъщи, където компания ми прави младо еленче и група сърни. Още една луна в колекцията „Моите 13 Луни“.

ОКТОМВРИ

Октомври винаги минава бързо за мен – не знам защо, но е така. Той протече под знака на организацията на едно благотворително събитие, което бе важно за мен, но за това по-късно!

Започнах с откриването на центъра „Кристо и Жан Клод“ в сградата на бившия Текстилен техникум в Габрово. Управата реши да направи тази институция, получи сградата и преобразяването започна. Вътре днес има курирани изложби, а на първия етаж млади творци са отворили свои работилници. Надявам се да видя това място преобразено и с функциите, за които е замислено. Цари носталгия по бившето училище, което е произвело хиляди кадри за текстилната индустрия в града и това малко „се бие“ с тезата за модерен център за изкуство, но…

На 8 октомври се отбелязаха 150 години от рождението на Пенчо Семов. В Габрово той вече си има бюст, където в предизборната кампания, на семпло тържество, полиците си направиха кампанийната историческа почит към светлите личности в градската и национална история. Бе открита и експозиция с интересно съдържание и трудно за разбиране подреждане, но важното е да сме живи и здрави. По-добре нещо, отколкото нищо. Посетих и гроба на Пенчо Семов, който е в семейна гробница в Габрово и оставих цветя на най-социалния предприемач в историята на България. Естествено никой не се беше сетил да отдаде почит към него там освен един човек, който познавам, но няма да посочвам. Пенчо Семов обаче не е забравен, това ще кажа със сигурност!

Посетих и традиционния Празник на тиквата. В Габровска област все столици, Габрово – столица на хумора, Севлиево – столица на тиквана, наричан още Тиквенбург. Севлиевци не са толкова пестеливи, колкото габровци, затова инвестират в напоителни тържества цяла седмица под формата на Празник на тиквата. Истинско приключение и страхотно преживяване за всички. Препоръчвам с две ръце да го посетите, има инициативи за всеки по нещо, има тиквеник рекордьор, има всичко!

Време бе и за благотворителното събитие, което споменах в началото. В габровската зала „Възраждане“ организирахме благотворителен концерт с идеята за възраждане на дарителството за образование. Той бе създаден за набиране на средства за издигането на паметник в цял ръст на Д-р Никола Василиади, патрон на първото техническо училище в България, което имам честта да съм завършил в Габрово. Въпреки хората, които са на служба, в която трябва да са независими, а залитаха политически и въпреки тези, които употребяват всякакви обществени каузи, за да си „начешат егото“ в новороден политически Франкинщайн, концертът се случи и бе успешен! Концертът бе от събитията, които са прецедент и събра изключителна сума за благотворителност. Изборите минаха, псевдополитиците отидоха в небитието и днес имат само Фейсбук, за да бълват простотии, каузата остава и ние продължаваме. На концерта декларирахме, че за 24 май 2024-та ще имаме готов паметник, ще се борим това да се случи! Въпреки!

Октомври завърших със залез в планината и в очакване на единадесетото Пълнолуние. За щастие съдбата ми се усмихна. Имам и Луната имам и кадър, който исках да направя от няколко месеца. Все съчетавам Пълнолунието с обект, в годината на моята 30-та житейска годишнина исках да съчетая това явление с моя образ – е през октомври успях!

НОЕМВРИ

Ноември е, есента на годината. Малко сив, малко студен, но романтичен. По традиция месецът започва с Деня на народните будители. В Габрово се отбелязва по различни начини, тази година след общоградското тържество бе направена верига от свещи на земята, която водеше от паметника на Васил Априлов до храма „Успение на Пресвета Богородица“. Пътека от светлина в памет на Уста Генчо Кънев, създал църквата. Предлагам ви да се потопите в атмосферата и вие.

По-късно през ноември служебно имах посещение в Севлиево, където се запознах с Христо Пимпирев – доайенът на българската антарктическа мисия. За мен беше привилегия да стисна ръката на нашия „Антарктически стопаджия“ (по заглавието на биографичната книга на проф. Пимпирев). Пленителна и вдъхновяваща среща с разказ за всички 30 експедиции на арктиците ни на 16000 километра от България. Христо Пимпирев освен книгата си представя и мащабна изложба с фотоси от архива на мисията ни там.

Служебно отново ми се наложи да посетя стадион „Христо Ботев“ в Габрово, където местният ни отбор изигра футболен двубой със столичния Славия. Няма да коментирам футбола, играта, качествата и така нататък, защото на всички в Габрово ни е ясно какво трябва да се направи. Отчаянието е водещо при мисълта за габровския футбол, но да се надяваме на по-хубави времена.

Мразовитата среща бе интересна, а стотици габровци бяха дошли да подкрепят любимия отбор. Впечатление прави, че видът на стадиона се подобрява непрекъснато и изглежда все по-представително съоръжение, с което се надявам тепърва да се гордеем.

Заваля и за втори път сняг, този път бе в нормални за сезона количества от около 60 сантиметра, което естествено блокира цялата област, стояхме без ток, обявено на места бе и бедствено положение. Поредното доказателство как плюскащият човек вече е забравил какво е зима и се хваща за главата при най-малкия „жест“ на природата. Красотата на суровото време в Балкана е факт, но изнежването на населението за съжаление прави все по-лошо впечатление, неподготвеността на институциите вече води и до човешки жертви. За народ в планинска страна не смятам за нормално да имаме такива големи грижи с нещо нормално – с времето.

Предлагам ви снежна разходка в Габрово от мразовитата утрин на 26 ноември 2023-та година.

Идва ред и на Пълнолунието през ноември. То бе наречено „Боброва луна“. В един мразовит следобед, в който поех по стръмния хълм „Баждар“ в Габрово, от който планирах да снимам дванадесетото такова явление за годината. Не беше лесно, но пък се получи, вярвам и че бе въздействащо. Пленителен залез на слънцето и още по-пленителен изгрев на Луната на 27 ноември. Предлагам и на вас да си припомните този мой разказ в снимки.

ДЕКЕМВРИ

Декември, последният, залезът на годината.

Стартирахме този прекрасен месец със запалване светлините на града и елхата в Трявна. Старинният площад „Капитан дядо Никола“ предоставя натурална, неподправена красота през четирите сезона, зимата е особено красив, а с елхата става още по-романтично. Местната администрация бе предвидила и концерт за запалването на светлините. Посещението на Трявна винаги е добра идея!

На Никулден, за да не останат по-назад и габровци, сторихме същото. С ледена фея, много деца и празнична програма бяха запалени празничните светлини и на Габрово. Това се случва по традиция на централния площад „Възраждане“, градът разполага с редица естествени, доста високи иглолистни дървета, които могат да бъдат украсени, но незнайно защо не се използват за това през декември. Надявам се някой ден, а защо не и през следващата година, това да се случи. По-хубаво от естествената красота няма!

С поредния циклон дойде и малко снежец, който поостана за една седмица в Габрово. Избързах в едно ранно утро до поснимам с дрона града в центъра, както и язовир „Христо Смирненски“, намиращ се в квартал Лютаци. Зимата е нашият сезон, градът е зелен, чист и красив, но с бяла пелена е особено привлекателен, стръмен, труден и заледен понякога, но това са предизвикателства, които преди около 20 години бяха нещо съвсем нормално. Предлагам ви и вие да направите снежна разходка в онзи момент над Габрово с моята публикация.

По-късно дойде време и за първата инверсия над града. С дрона трудно преборихме дебелата мъгла, затиснала Габрово, но в крайна сметка успях. Това, което се виждаше над облаците бе само масивът Триглав и връх Хаджи Димитър, известен още като Бузлуджа. Ето ги и вие да ги видите!

Един дин, прибирайки се от работа, видях полумесеца в интересна комбинация и побързах да направя няколко снимки. Опитах се да съчетая нарастващата Луна с фигурите на коне те, „кацнали“ върху Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, който се реконструира основно, а вече е и с ново фасадно арт осветление. Резултатът – тук!

За Коледа със семейството посетихме Боженци. Там  се бяха погрижили да пресъздадат обичая коледуване, който видяхме отчасти, но не и пълния, защото предварително бе изигран в телевизионен ефир. Боженци също е едно от местата на сърцето, както обичам да ги наричам.

След Рождество на 26 и на 27 декември посетих възстановките, в които коледарските дружини наричаха за здраве в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ и във възрожденска Трявна.

Естествено, че в края на месеца идва време и за последното Пълнолуние – тринадесетото за тази година. Луната в този момент бе наречена Синя или Студена Луна. Успях да направя интересни според мен трактовки на небесното тяло с обекти в Габрово.

Този ми успешен фотоулов бе и последен щрих в уверението на това, че идеята за „Моите 13 Луни“ ще се случи. Обещах ви и ще го направя – ще покажа заснетото в изложба през 2024-та година.

На 30 декември на шега или не в Габрово изпращат старата, а някои казват, че посрещат и новата година ден по-рано. Едната причина била по-ниските хонорари на гост изпълнителите, другата причина не я знам. Предлагам ви да се потопите в атмосферата на пищната триминутна заря, която от общинската администрация озари небето над Габрово.

В цифри гледам, че съм извървял пеша 4 000 000 крачки, което е към 3000 километра. Пропътувал съм 40 000 километра в 280 пътувания. Летял съм с дрона стотици пъти и съм пропътувал с него стотици хиляди метри в небето, за да снимам. Заснел съм 500 000 кадъра! Направил съм на 630 поста във Фейсбук страницата ми. Публикациите са достигнали до над 2 900 000 потребители! Последователите към този момент наброяват 68 731 души, на които благодаря!

В сайта ми Parvanov.org посещенията идват от цялата планета, са предимно жени  – 72%, 30 339 души са направили над 200 000 посещения.

Е, това беше моята 2023-та. Беше интересна, отрупана с предизвикателства и приключения. Благодарен съм за всяко едно от тях, за успехите, за несгодите, за предателствата, за неблагодарността, за злобата и завистта. Продължавам в същата посока с още повече сили и опит, няма да се откажа. Равносметката ми за годината е, че тя беше изключително успешна.

Поставям си за цел да се отдалеча максимално от хора, които с лицемерието и лиготията си се опитват да са приятели с всички. Безпринципност и липса на позиция, присъща на мерзавци, които опитвайки се да съберат одобрението на цялата планета остават същите клоуни, каквито сме ги заварили.

Поставям си за цел през 2024-та отново, само че този път 366 дни, да ви радвам с любопитни постове, исторически теми и проблеми, които заедно да решим.

Поставям си за цел да работя само и единствено за вас, да ви разказвам, да ви водя на разходки и да ви усмихвам в трудното ежедневие.

Желая истинско щастие, крепко здраве и много силни, разбира се, положителни емоции през 2024-та година!

С благодарност и поклон към всеки един от вас!

Радослав Първанов