ПЛАНИНСКИ БОЖУР, ТРОЛИУС (TROLLIUS EUROPAEUS), ВИТОШКО ЛАЛЕ
Лято е, сезонът с най-много топли дни, с много зеленина, билки и цветя. Във времето, когато флората в е разцвета си, природата около нас разнася аромати с пълна сила и очарова със съвършената си красота. Ред ни е да се огледаме и се порадваме на богатството, което ни заобикаля.
Днес искам да ви представя един специален растителен вид. Колкото известен, толкова и неизвестен в разновидността, която искам да покажа. За съжаление, с годините тя се среща на все по-малко места в българската природа поради вредната човешка намеса.
Неговата биологична класификация:
Царство – Растения
Отдел – Васкуларни растения
Покритосеменни
Еудикоти
Разред – Лютикоцветни
Семейство – Лютикови
Род –Trollius
Вид – Планински божур
Къде може да се срещне това привлекателно цвете и какво е неговото местообитание? Планинският божур расте по влажни поляни, на местата, където се отцеждат водите от горските части, торфища, мочурища и край планински потоци, в алпийския и субалпийския пояс. В Европа се среща до 71 градуса ширина, също в Кавказ, Сибир и Северна Америка.
В нашата страна планинският божур е сред защитените и застрашени от изчезване растения. Може да бъде открит в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Рила, Западни Родопи и Пирин. Според Червената книга на България, в която е включен, той е многодишно тревисто растение и състоянието му на застрашеност е „рядък вид“.
Планинският божур има стройни, тънки и нежни стъбла, понякога достигащи до един метър височина. Те са неразклонени и облистени по цялата си дължина. Най-долните листа на растението са почти приседнали, а петурите са дланевидно разсечени на 3-7 клиновидно стеснени дяла, които имат дълбоко напилен ръб. Листата му са гладки, приличат на здравеца.
Стъблата на растението завършват с 1 до 2 златистожълти цвята, кичести и много нежни като градинските божури, които почти всяка къща с двор познава. От селектираните подвидове на растението се срещат бледожълти, яркожълти и дори бели цветове.
Trollius, което е родовото име на планинския божур, в превод от латински буквално означава овален. Какъвто е и цветът на растението. Този род има 12 вида, повечето от които растат само в Азия, а в Европа е познат само един. Неслучайно след родовото название, той носи и видово такова – Europeus (европейски).
Любопитно е, че цветчето на планинския божур е специфично устроено така, че не може да се опрашва лесно от вятъра или множеството обикалящи го насекоми. Това е заради околоцветните листчета, които са закривени навътре. Той цъфти от месец юни и чак до август, а размножаването му се случва чрез семена, които са плодоносни през август–септември. Известен е още с имената жълтоглавник и гюрджин, наричан е често и „Витошко лале“, като последното наименование специалистите смятат за неправилно.
Планинският божур има добра възобновителна способност, но това не означава, че може да се бере и изкоренява, само за да задоволим временната си емоция от притежанието на изящното и невероятно красиво цвете. Брането на китки и пищни букети от „любители“ на дивата природа, тъпкането на терените им от туристи и всякакви фотографи за добавяне на атракция в колекциите им, са сред най-сериозните негативно действащи фактори в популацията на растението.
Случаите с множеството берящи го туристи във Витоша са довели до почти напълното му изчезване в тази планина. Затова са предприети мерки по опазване на уязвимите популации на планинските божури чрез физическа охрана от служители на горските стопанства.
Истинските природолюбители, а и служителите в горските стопанства се стараят да запазят в тайна находищата на планински божур от масовата онлайн публика, за да бъде опазено разпространението на този златоцветен и изключително красив растителен вид.
Теренът, на който могат да се видят планинските божури, е силикатен, а тяхното разпространение е предимно в Западна България. Слънчевите влажни ливади, на които Европейският тролиус расте, погледнати отдалеч, са като обсипани със златен прашец. Приближите ли отблизо, ще видите едно възхитително царство на нежността и красотата. Това обаче не бива да ви подлъгва, че този вид е съвсем безобиден. Многодишното растение е с крехък и недобре развит корен, а и освен това е добре да знаете, че целият планински божур е отровен.
Наследете се на красотата на това изключително цвете и ви моля да не му посягате. Нека планинските божури не бъдат жертвани за един букет, който ще опазите в най-добрия случай няколко дни. Напомням ви, че той е защитен вид и попада по опеката на Закона за биологичното разнообразие в България.
За силно желаещите да го притежават има синтезиран градински хибриден вариант, който всеки любител градинар може да засее и отглежда в домашни условия.
