2017 - творческата година на Радослав Първанов


Дойде време да кажем сбогом на отминаващата година. Това за мен бяха 12 месеца, изпълнени с много труд, много любов и много щастие. Трудността на живота такъв, какъвто съм го направил сам, е нещо, което ме мотивира още повече. Поставих си големи цели за 2017 година и те се оправдаха, нещо повече - постигнах десеторно повече, защото някои резултати от "посятите семена" дадоха своята реколта! Подаръците на съдбата бяха всяка седмица, изпитания, много уроци и най - важното ценни връзки, които от работа се превърнаха в големи приятелства, с които тепърва ще творя.

Една от най - успешните години в кариерата ми дотук започна веднага след новогодишните празници. Тези, които ме познават отблизо знаят, че аз без работа не мога и не отделям достатъчно време за почивка. В първите дни на годината започнах работа по реализацията на един вече приключил снимачен процес. Да, това бе идеята за представянето на "Аз съм Българка!" официално в пълния му блясък. Събитие, което бях оставил за есента на 2017 година, но имам удоволствието край себе си да държа само свръх амбициозни хора. През зимата на 2016 година в София заснех една от последните серии снимки - "Люлките на християнската вяра" с Цвети Джоголанова. След приключването на снимачния ден с Цвети обядвахме в столицата и тя ме попита какво ще правя с проекта. Споделих за намерението си идната есен да покажа идеята. Тя тогава отсече - "Действай това да стане пролетта, не чакай до есента!". Е послушах Цвети - започнах да организирам и да планирам концепцията на не просто снимките или проекта, а на събитието "Аз съм Българка!".

С всичката възможна работа и в началото на обучението ми по Магистърска степен, към края на месец януари към мен долетя "призовка" за командировка в София. Събитието бе повече от тържествено, събитието бе повече от едно политическо и държавно мероприятие. Това бе встъпването в длъжност на новоизбрания от българските граждани президент - ген. Румен Радев.

Денят - 22 януари, мястото - Паметникът на Незнайния воин в центъра на София, часът малко след 8 сутринта. Щателно претърсени, всички фотографи бяхме допуснати през специален пункт на ул. "Париж" на специална платформа на тротоара, точно срещу Вечния огън.

Признавам си, това е първото ми заснемане на тази церемония. Предварително, докато си говорим с колегите, направихме забавни серии с военните, докато приготвят всичко за големия държавен ритуал.

Седмица по-късно се озовавам в Перник. Стана традиция да съм фотограф на Фестивала "Сурва", едно събитие, което посетих от любопитство преди няколко години. Влюбих се в най-големия фестивал на маскарадните игри в България. Всичко, което преживявам в Перник по това време е безценно, кадрите - винаги докосващи, темата сама по себе си е актуална дълго време след фестивала. Едно от доказателствата, че това е един от щрихите, изграждащи перфектната визитна картичка на България.

Ще ви разкрия нещо, на това събитие се запознах с един от моделите ми - Петя Кирилова. Една от българките, които участват в Национален проект "Аз съм Българка!". Усмихнатата, лъчезарна перничанка бе първия модел, който заснех през 2016 година и поведе късметлийски годината на снимки по проекта.

Идва ред на Малък Сечко, все още бе популярна темата за Перник, снимките ми се харесаха, излязоха в няколко интересни издания. Отбелязвам с огромна гордост, че с кадър от "Сурва" добавих още една корица на списание. Много любопитна снимка, която се надявам помните от публикациите ми във Фейсбук.

Малък месец, малко дни, но много снимки, отдадох се на много преходи и разходки в планината.

Обръщам специално внимание на една нощна разходка до любимото ми място - Паметника на Свободата на връх "Свети Никола". Едни нощни снимки, които няма да забравя!

Мина и този месец. Стана време за най-българския - март! Мнозина знаят, че аз съм по-щастлив от Трети март за разлика от моя рожден ден. Уникалните празници, които ги няма другаде по света. Събития подписани с кръвта на хиляди мои сънародници. Днес празници, а преди години мъчително извоювани дати, донесли свободата в една или друга насока на България. Да това са Трети март, 24 май, 6 септември, Денят на Независимостта и други.

Тази година с приятели планирахме пътуване до Стара Загора. Датата, на която отбелязваме нашето Освобождение, е голям празник в града на липите. Дълго време исках да видя и снимам случващото се там от военния ритуал до гражданското шествие с трибагреника, който е дълъг над 300 метра. Така се стигна до едни прекрасни снимки от центъра на града, та до паметника "Бранителите на Стара Загора". Успях, разбира се, да запечатам и атмосферата на любимия връх в Стара планина!

Времето минаваше, кадрите се трупаха, а плановете по предстоящото представяне на проекта ми напредваха с всеки изминал ден. Бе избрано мястото, датата, оставаха някои детайли, които никога не бих подценил, но просто бях сигурен, че ще се наредят по най-добрия начин.

Април - месеца на пролетта, с това го свързвам аз. Един от любимите ми месеци, в които вече се настройвам на пролетно-лятна вълна. Започвам да върша много повече работа. Новото начало в природата ми влияе изключително силно и това ме зарежда страшно много със сили.

В началото на месеца ми бе поставена много отговорна и изключително важна за началото на фотографската ми година задача. Гордо заявявам, че бях включен във фотографския екип по запечатването на тържествения спектакъл "Осмото чудо" на Национален фолклорен ансамбъл "Българе" в зала 1 на Националния дворец на културата. Поводът - петнадесетата годишнина от създаването на най-големия частен професионален фолклорен ансамбъл в България. Бляскаво събитие, събрало културния елит на страната. Спектакълът бе уважен лично от президента Румен Радев и Първата дама.

Прекарах над 12 часа в НДК и това бе едно незабравимо преживяване, което обогати мен и моите спомени изключително много. Може би едно от най-запомнящите се събития в моята работа като фотограф вече 8 години.

Времето без умора и без дори за миг да помисли за нас, ми донесе месец май. Един от любимите ми, поради ред причини в моя живот. Пролетта и Габрово са основните, другите ще ви ги разкажа в следваща статия.

Бързо и без много суета за заехме с прекрасния екип на Ресторант "МоМа" да направя първото представяне на "Аз съм Българка!". Денят - 13 май, центърът на София, горещина като посред лято, хора от всички краища на България, та дори и от чужбина. Ако някой е мечтал за нещо мащабно, нещо докосващо, нещо толкова емоционално и истинско - това бе първото събитие!

Всички те - на едно място, всички те с емоциите, усмивките и носиите заедно.

Едно ще ви кажа, много се изписа за това събитие, но това бе преживяване, което беляза цялата година. Това бе българската емоция, която отекна в обществото доста силно и далеч. Всеки, който бе с нас тази вечер, ще ме разбере напълно!

Не бе отминала еуфорията от събитието ни в София и дойде време за Карнавал. Тогава, когато всички се събират в Габрово и ни идват много гости от страната и чужбина. Уникалното по рода си събитие за целия свят е пример за това, как една традиция може да бъде запазена, да се развива и да привлича все повече и повече зрители.

Любимото събитие на всички габровци бе подкрепено и от майката Природа, по традиция по време на шествието поройния дъжд ни е най-големият подарък. Тази година обаче жегата беше лятна и настроението на хората бе още по-приповдигнато.

На кадъра по-долу виждате габровската котка, чиято опашка бе отрязана ритуално от кмета на града.

Първият летен месец - юни, и той дойде без да усетя. Повечето хора са на море, работата се изпълняваше бавно и трудно, но се случваше. Не съм спирал и за миг изминалото лято, имах за организиране три предстоящи представяния. Наистина ми се виждаше много трудна, да не кажа невъзможна задача. Всеки месец на различно място да трябваше имам събитие, което да бъде съобразено с институцията, която ще ме представи, гостите, българките, всичко.

Месец юни цялостно в България мина под знака на една кръгла годишнина. Историята и върхът на българския дух отбелязаха 180 години от рождението на Васил Левски. Предлагам кадър от концерт по този случай в Габрово.

В сърцето на лятото през месец юли започнах работа по едно от най-важните представяния на Национален проект "Аз съм Българка!". Това бе предстоящото откриване в сградата на Народно събрание.

Поводът за поканата към мен бе повече от тържествен - 140 години от Освобождението на Габрово и 140 години от Шипченската епопея.

Датата по календар на габровското Освобождение бе 10 юли, но решихме да изтеглим с няколко дни представянето, за да може изложбата да остане по - дълго в парламента. Така се и случи откриването бе на 5 юли и експозицията остана в северното фоайе до края на парламентарния сезон.

Показахме на народните представители и всички гости, че има млади хора, които имат нужда условията да се променят. Защото ние сме избрали да извървим своя житейски път в родината си. Показахме им, че твърдо сме решени да се развиваме и да отстояваме своите права за достоен и смислен живот тук.

Вярвам, че отправихме правилните послания с проекта, изложбата и нашето представяне. Вярвам, че депутатите се замислиха и съм убеден, че това което видяха бе нещо ново и напълно различно. Много от тях не подозираха, че тази идея може да вдъхновява и да заразява така силно с патриотизъм. Горд съм от себе си, че при второто представяне достатъчно много хора вече знаеха по кой път сме поели.

Август - моят месец. Осми в календара, но първи в сърцето. Рожденият ми ден е в края на огнения месец. По традиция едно от най-натоварените времена в годината, но този път бе различно. Много работа, съвсем малка почивка за изложбата и никаква за мен.

Освен рожден, ден през август се случва едно голямо честване - събитие силно колкото Трети март. Горд съм и съм щастлив, че съм роден в града инициатор на възобновените чествания на Шипченската епопея. Датата 26 август - 140 години от боевете на връх "Свети Никола".

Увековечих епопеята с прекрасната Никол от Габрово. В деня на тържествата 26 август направихме фотосесия на върха и съм изключително доволен от включването на габровката в това събитие. Така запечатахме голям къс история, който мога да покажа в продължението на проекта.

По заложения календар на Културен център "Двореца" Балчик представянето и моята изложба бяха насрочени за първи септември, но както ще разберете по - късно, бе невъзможно да бъда на две места едновременно в източния и западния край на България. Мога доста неща, но все още не съм овладял телепортацията :)

И така се започна организацията на изложбата, посветена на моя рожден ден.

Благодаря сърдечно на целия екип, който ми подари кралски рожден ден на територия на Двореца Балчик, на брега на Черно море. Ще запомня деня, в който навърших 24 години, защото това е един от най-големите подаръци, които някой ми е правил до сега.

Представянето, изложбата, момичетата, интересът - всичко бе на високо ниво, а експозицията до средата на септември бе видяна от десетки хиляди български и чуждестранни туристи.

Вече бе септември - прибрах се вкъщи в Габрово. Една нощ и на следващата сутрин потеглих към София, отново в столицата. Този път поех нелеката задача на официален водещ на 66-та Международна колоездачна обиколка на България. Свързвам това прекрасно събитие с друго събитие, което остави тъжен белег в историята на българското колоездене. Един инцидент 8-дневна борба за живот на моя съгражданин и голям приятел Васил Дянков белязаха изданието на най-големия колоездачен форум. Кончината му дойте скоро след финала на обиколката, напусна ни гласът и духът на това велико за историята на европейското колоездене събитие. Наследих микрофона от един учител, но не само по професия! Посветих работата си на този човек, който неуморно се бореше с всяка несправедливост или кривина на живия живот и хората.

Техническата конференция в Ramada Hotel Sofia бе последната проява на Васил Дянков и аз имах честта да водя я заедно с него, за последно.

Завърших и тази нелека задача. Септември вече бе в своята втора половина. Есента напомни за себе си, а пред мен стоеше предизвикателството да се справя заедно с една от българките - Константина, с бъдещото събитие на "Аз съм Българка!". Това се случи на 22 септември в град Копривщица. Родният град на Константина прегърна проекта още от замислянето му, а както знаете от интервютата с мен, той е и мое вдъхновение.

В крайна сметка направихме един празник в празника. Денят на Независимостта бе най-силното събитие в Копривщица, а и в представянията дотук. Много се изговори и се написа за студената вечер на 22-ри, но едно ще отбележа с особено внимание - препълнихме голямата зала на първото класно училище, публиката бе пленена от нашата работа и оставихме дълбока следа!

Септември бе наистина незабравим. А октомври вече със студено и мъгливо време затвори хората и работата на открито намаля. Докато не стана време да бъде открито най-новото туристическо чудо в България. Паркът с миниатюри, символично наречен "Мини България". Едно прекрасно място, събрало умалени и изключително точни макети на най-големите български забележителности.

Целият октомври бе труден и много дълъг месец. Но през тези дни успях да създам като по чудо една чисто нова изложба от Национален проект "Аз съм Българка!", която да бъде представена в Габрово. Това се случи и паралелно започнах организацията на последното мое събитие за годината.

Претърколи се и тази година. 2017 почти свърши. Едно семейство застана до мен по време на създаването на проекта, а също и зад идеята той да бъде представен в техния роден град. Семейството на Христиана и Ралица от Трявна, моите "близначки", които събраха погледите на цяла България. Деца, възпитани на уважение и почит към фолклора и традициите. Събитието, което се състоя на 2 декември, нямаше да се случи без помощта, огромната помощ на Веси Александрова - тяхната майка. С подкрепата на Община Трявна, цялата местна власт, от страна на Областна администрация Габрово и дори от депутат, ние направихме това, за което сме мечтали. Българско и истинско събитие, което разплака публиката. За пръв път то излезе извън границите на залата, в която представяме проекта. Всички гости се хванаха на голямо българско хоро в поройния дъжд на площад "Капитан дядо Никола" в Трявна. Великолепна идея на тревненските ми модели.

2017 година ме срещна с ценни партньори като iLoveBulgaria - официалния туристически гид на България и в частност Деси от прекрасния екип млади хора.

Не мога да скрия и радостта от свършената работа и създадено истинско приятелство с Надя и Данчо - "родителите" на "Роден пъзел", един уникален проект, в който се включих с огромно желание.

Това бе тя - силна, трудна, контрастна 2017 година, пълна с успехи, щастие, прояви, патриотизъм, разочарования и трудности. Края на годината прекарах в организиране на бъдещи прояви и изграждане на концепция за "Аз съм Българка!" - Продължението. Съвсем скоро се надявам да мога да ви разкажа за него.

Тази година и всичко, което постигнах нямаше да бъде такава без подкрепата на моето семейство!

-

#2017година #Равносметка #Фотография #РуменРадев #Президент #Българе #Концерт #Юбилей #АзсъмБългарка

182 views

© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon