Да излезеш на среща с… комета

Приятели,

Днес искам да ви споделя за една моя любопитна и желана среща. Събитие, за което трябва да се подготвиш много по-добре, в сравнение с всяко друго от такъв тип. На такава среща не се ходи с букет рози и изискани дрехи в ресторант, но пък ако може да се сравни с нещо, то е единствено с дефиле пред светлините на прожекторите. В моя случай те не бяха силни и заслепяващи, но пък милиарди!

Разбира се, че ще ви говоря за кометата C2020 F3 Neowise /на български Неоуайс/. Нашумяла като най-ярката, откривана в последните години. Историята ѝ не е много голяма. В сърцето на пандемията, на 27 март т.г. тя е открита с помощта на инфрачервения телескоп Neowiseна NASA.


Тази комета е ледено космическо тяло, което на 3 юли бе най-близо до нашата звезда - Слънцето, само на някакви си 43 милиона километра. Според експертите това предполагаше видимост от Земята през целия месец юли, което бе добре дошло за любителите на небето и небесните явления, а и на обикновените хора, които по принцип трудно стават сутрин за работа. В тези юлски нощи нищо, освен облачно небе, не пречеше да излязат към 23 часа вечерта и да се любуват на небесно тяло с ярка зелена светлина докъм 2-3 часа сутринта.


На 23 срещу 24 юли пък кометата бе най-близо до нас, отново на незначителното за космоса разстояние от 103.52 милиона километра. През август обаче Neowise напуска земния хоризонт, за да се отправи към външната част на Слънчевата система, където ще продължи своята орбита. До 20 юли кометата бе видима след 22:30 часа вечер, но и след 03:30 часа сутринта. Яркостта ѝ все повече отслабва, затова съзрелите я по-рано са късметлии.


Следващата среща на тази комета с човечеството или с оцелелия живот на Земята би трябвало да бъде след 6766 години. Според точни изчисления обаче вероятно втора среща няма да има, затова от август ѝ казваме сбогом!

Разказвайки за пътя на Neowise, е време да ви споделя и своите юлски преживявания, докато търсех среща с небесното тяло с красива "опашка" и ярко зелено ядро.



Темата доста нашумя, кадри на кометата бяха направени от цял свят. Още като прочетох за появата ѝ и възможността да бъде видяна, започнах да мисля за място, от което да покажа родния Габрово и яркото космическо тяло. Отне ми няколко дни да определя някоя от малко познатите и удобни локации, от които да мога да я уловя в един кадър с града ни.



За мен водещо бе посланието, което да отправя с тези снимки. Габрово е тясно свързан с космическата тематика. Малко известен факт е, че градът ни има своя планета със същото име. Един мил подарък от руски учен към Габрово. Планирането на такъв тип снимки е предмет на особена организация и куп предвидени и непредвидени мерки.





И така, дойде време за първата ми среща с Neowise. Огнено горещ ден, след който жадувах хладината на Балкана, която да направи въздуха поносим за дишане. На 14 юли 2020 година, малко след 21 часа, добре екипиран потеглих към локацията, от която се надявах да заснема кометата и нощния Габрово в един кадър. Около час път в тъмното през гората сам, но с компания от близките по радиостанцията, без която не тръгвам в планината, и вече бях на заветното възвишение. Киселчова могила дава любопитен поглед към Габрово и околностите. С изглед на северозапад и целия град по ширина, това място се надявах да предложи желаната перспектива за показване на кометата и светлините на нощния град, наричан на шега от съгражданите ни заради ефектната обляна в светлини нощна панорама Рио де Жанейро.


Почаках доста, експериментирах с различни кадри, докато настана пълен мрак, залезът бе настъпил в пълнота. Дойде времето, в което трябваше да впрегна знанията си по астрономия и да потърся небесното тяло. Тук отбелязвам, че съществен принос да открия сам обекта на моя интерес има д-р Илия Вълев, който ми помогна със съществени съвети.



Беше малко преди полунощ и като че ли започвах да се отегчавам и демотивирам донякъде. Мисълта обаче каква мисия си бях избрал тази вечер мобилизира всички мотивационни точки в съзнанието ми. Започнах с компас да правя серии кадри, с които да се ориентирам за местоположението на кометата. Няколко десетки опита по-късно и най-после Neowise се озова в дъното на един от кадрите. Споделих по радиостанцията радостната вест и предприех моментално изкачване към по-висока точка, за да мога да съчетая градските светлини и география с кометата.



Няколкото часа минаха като няколко минути, това може да потвърди всеки, впускал се в нощна фотография. Горд и щастлив от първата си среща с кометата, се прибрах обратно през горските пътеки у дома. Нямах търпение да разгледам резултатите, които публикувах на следващия ден във Фейсбук. Интересът към кадрите бе огромен, а съгражданите ми от близо и далеч изразиха своето удивление от видяното.


Снимките ми бяха публикувани и в статия на най-четения сайт в България Дир.БГ.

Успешни първи снимки, но такова рядко явление не можеше да остане снимано само веднъж!



Заех се с организацията на втора снимачна нощ, като този път реших да е в планината, далеч от светлините на града, на чист въздух и с добър хоризонт. Заедно с колегата ми Мартин Бангишев поехме към склоновете на Централна Стара планина, североизточно от връх Хаджи Димитър и в близост до връх Бедек. При прословутите ветрогенератори има доста голям избор за живописни гледки с планината и заобикалящите я градове от Северна и Южна България. Нощта бе студена и ветровита, но ни предостави около час прекрасни гледки към кометата. Малко след полунощ облачността на запад превзе хоризонта и Neowise изчезна. Ние обаче се преборихме с вятъра и имахме нова планинска колекция кадри. Датата беше 17 юли. За съжаление наближаващият облачен плащ ни отне звездното небе и към 3 часа след полунощ вече не се виждаха никакви звезди.


Воден от желанието си да увековеча това явление, звездното небе ме поведе към нова нощна експедиция. Вечерта на 20 юли близо до Габрово на една спокойна планинска полянка успях да се порадвам за 2 часа на кометата. Този път с набор от варио обективи, които позволиха добро приближение и успях да видя отблизо ядрото на Neowise. Близо 5-километровата ледена комета излъчваше красив зелен цвят - забележителен момент и наслада за окото.


Четвъртата ми по ред среща с небесната гостенка бе с разходка до водоем. Този път с Митко Грънчаров решихме да прекосим Стара планина и да снимаме кометата от Южна България. Запътихме се към язовир „Копринка“. Сметнах, че е достатъчно открит и ще даде добър поглед към небето на запад. Така и се оказа. След среща с десетина лисици в гората вече бяхме на локацията и започнахме да търсим кометата. Вече я откривах безпроблемно във вечерното небе и няколко часа успяхме да ѝ се порадваме, докато отново облаци не я „откраднаха“ от нас.

И в тази нощ също се получиха добри кадри. Тогава тя бе най-близо до Земята и исках да запечатам и този момент.




Всичко хубаво обаче си има край. За последно я заснех и видях в Габрово. От терасата на дома ми тя бе лесно забележима в небето и последните кадри на кометата осъществих в неблагоприятни за астрофотография условия. Neowise бе толкова ярка, че лесно се открояваше, въпреки светлинното влияние от градската среда.

Щастлив съм, че успях да заснема това космическо тяло. Както вече казах, вероятно никога повече няма да може да я зърнем от нашата планета, но се надявам кадрите ни да останат за поколенията и да разкажат за нашия професионален и човешки трепет да отразим красивото астрономическо събитие.

Надявам се краткият ми разказ да ви е бил любопитен и да е провокирал интерес към звездите над нас.

До скоро!



#Neowise #Comet #C2020F3 #Gabrovo #Неоуайс #Габрово

0 views

© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon