Магичният нос Калиакра


Здравейте отново, приятели на Национален проект "Аз съм Българка!"

Екипът ни продължава със снимките на знакови места от красивата ни Родина. Следващата ни спирка е добруджанският бряг на живописното черноморско крайбрежие. Избрахме владенията на средновековните български деспоти Балик и Добротица, за да ви представим неподправеното очарование на магичния нос Калиакра, на който е посветен сюжет 11 от "Аз съм Българка!" - III част.



Пленителни видеокадри от това магнетично място, случайно попаднали ми през 2014 година, бяха един от мотивите да създам този проект. Дотогава не бях посещавал носа, но след видяното любителско видео нямах и грам колебание да включа тази необятна морска красота като сюжет в Национален проект „Аз съм Българка!“. Всъщност, за да разбереш наистина какво е Калиакра, трябва да я усетиш със сетивата си тук, на самия нос, докато вдъхваш от морския бриз на ръба на скалите, свидетели на много история и легенди.


Съвсем резонно бе и в следващия добруджански сюжет мой фолклорен модел да бъде Зорница Върбанова. На легендите за Калиакра подхождаше точно такава скромна, сериозна и горда българска девойка, каквато е Зори.

Аз бях прочел доста неща за историята на тази българска твърдина, но по пътя дотук моята спътничка ми разказа още много подробности, въпреки че на място ни чакаше музеен специалист.



Този път организацията на снимките стана по-лесно, след получено разрешение имахме достъп за работа по целия нос. Благодарен съм за гостоприемството на домакините от музейната част. С принос в осъществяването и на този сюжет отново се включиха родителите на Зори, които ни бяха активна подкрепа. Пременена в автентична местна носия, Зорница, като истинско чедо на Добруджа, търпеливо издържа снимките под жаркото слънце на скалистия морски нос.

Тези от вас, които още не са идвали тук, сигурно се питат в какво е очарованието на това кътче от картата на България, кое го прави толкова специално?


Калиакра се намира на 12 км югоизточно от град Каварна. Носът е тесен, вдаден на около 2 км навътре в морската шир и наподобява полуостров. Скалите му се издигат над морето на височина 60-70 метра. Не трябва да забравяме, че за бреговата ни ивица от село Кранево до нос Калиакра от памтивека са характерни свлачищни процеси и историческите податки, че преди столетия носът е бил с двойно по-голяма дължина, може би са верни.



Това невероятно място е от първите защитени територии у нас, обявено е за природен резерват преди 80 години, през далечната 1941-ва. Калиакра е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория. Общата площ на защитената зона обхваща 688 хектара. В морските пещери под носа допреди 30 години все още се среща тюленът-монах, а в морето наоколо и днес често си играят двойки делфини. Оттук преминава Виа Понтика, вторият по големина миграционен път на птиците в Европа след Гибралтар, а скалите на север в заливчетата Болата и Тауклиман („Птичият залив“) са малки влажни зони, където по време на прелет спират за почивка над 150 вида птици.


Природен и археологически резерват, нос Калиакра е сред 100-те национални туристически обекта. Той привлича не само със завладяващата си природа, но и с много и интересна вековна история.

Най-ранните свидетелства за поселения на това стратегическо място датират от IV век пр. н.е., когато районът е територия на тракийското племе тиризи. Оттогава е и първото име на селището – Тиризис. През V век пр. н.е. то е включено в пределите на тракийското Одриско царство.

Според античния географ Страбон укрепеният град край нос Калиакра е бил столица на легендарния със своите укрити в пещерите край носа несметни съкровища цар Лизимах - един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия.

Своят разцвет Тиризис преживява при управлението на император Юстиниан I (527-565 г). Тогава градът получава името Акре Кастелиум или просто Акра и е сред 15-те града на провинция Малка Скития. Разширилата се крепост вече има три отбранителни стени - на Вътрешния град на носа, на Външния град и на Предградието. Така тя става основна твърдина срещу идващите от север-североизток “варварски народи” - славяни, авари и прабългари.



В годините на същинското Средновековие, когато в черноморската търговия се включват Венеция, Генуа и Пиза, в множество карти на мореплаватели (най-ранната от 1318 г.) присъства пристанището Калиа̀кра. Това име придобива и крепостта - от старото “Акра” (нос в морето) и гръцкото “калос” (красив). Нос Калиакра, за който се твърди, че в древността е бил много по-дълъг, е изключително гостоприемен като местоположение, посока на ветрове и природни характеристики.

Калиа̀кра е в най-голям разцвет през втората половина на XIV век като столица на Карвунското княжество (деспотство). То обхваща откъснатите от централната власт североизточни български земи. Първи негов владетел е архонт Балик, за когото пише Йоан Кантакузин в хрониката си от 1346 г. Балик се намесва в ромейската династична криза, в която застава със своя войска на страната на малолетния Йоан V Палеолог и майка му – регент Анна Савойска.


След смъртта на Балик властта поема неговият брат Добро̀тица, упоменат в историческите извори като владетел на това деспотство във връзка с военната коалиция, организирана от цар Иван Александър за освобождаване на Видин и областта му от унгарска власт.

Добротица мести столицата на княжеството от Карвуна (до дн. Балчик) в непристъпната морска крепост Калиакра, разположена на едноименния нос. В знак на пълната си независимост, владетелят сече собствени монети, а крепостта превръща в църковно средище. Всички важни твърдини на деспотството се намират на черноморското ни крайбрежие, което обуславя активното развитие на морската търговия и корабостроенето, към които се ориентира. Деспотът на Калиакра пръв от българските владетели започва изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. Княжеството се превръща в конкурент на Генуезката република, която е с претенции за монопол в черноморската търговия. Около 1360 г. съперничеството прераства във военен конфликт, докато с вечния съперник на Генуа - Венецианската република, деспотът поддържа съюзни отношения. След смъртта на Добротица през 1385 г. го наследява синът му Иванко.



През 1393-1394 г. Карвунското княжество е от последните български владения, паднали под османска власт. По името на прочутия деспот Добротица завоевателите наричат тази област Добруджа.

Край бреговете на нос Калиакра в края на XVIII век се разразява най-голямата морска военна битка в Черно море. На 31 ююли 1791 година руската ескадра на адмирал Фьодор Ушаков разбива превъзхождащата я по численост турска армада на Хюсеин паша. Тази победа слага край на Руско-турската война от 1781-1792 година.


Заради местоположението си нос Калиакра е особено важен за корабната навигация в Черно море от Средновековието и до днес. Светлинната навигация на носа се споменава в турски източници още през XIII век. В годините на османското господство в Черно море корабоплаването е активно и на по-големите носове действат морски фарове. През 1856-1866 г. френско дружество изгражда по нашето крайбрежие седем фара, един от които е на нос Калиакра. През ХХ век, между двете световни войни, Калиакра остава в румънска територия.

От 2002 г. нос Калиакра е част от новата навигационна система по българското Черноморие по технологията VTMIS. На носа действат още метеорологична станция и военна радарна станция.


На това уникално място посветихме поредния сюжет от третата част на проекта. Зори успя да се справи безупречно и с тази задача, за което искрено ѝ благодаря!

Да заснемем всичко планирано не бе лесно, но успяхме. Вдъхновяваха ни красотата и необятността на морската шир, богатата история и легендите, останали в народната памет. Най-старата от тях е може би тази за Свети Никола, покровителят на мореплавателите. Светецът бягал от турския поробител, а Бог удължавал земята под краката му, за да се спаси, и така в морето се образувал носът. Но Свети Никола все пак бил заловен, а на самия край на носа изградили параклис като символ на неговия гроб, посещаван и до днес.



Най-популярната местна легенда, която още повече обогатява силата на заснетия сюжет, е тази за 40-те български девици, символи на българската чест и достойнство. Легендата разказва за четиридесетте български девойки, които турският пълководец, сломил защитата на последната българска твърдина, поискал за харема си срещу обещанието да пусне местното население безпрепятствено да се оттегли. Решените на тази саможертва девици застанали на самия край на носа и зачакали "господаря си". Те сплели плитките си от едно момиче за друго така, че да са заедно в решителната последна крачка, която си избрали, и никоя да не може да се уплаши и откаже. Когато завоевателят се приближил да разгледа красивите си "трофеи", девойките се вкопчили в него и заедно скочили от скалите в морето. Така не само запазили своята българска чест, но и храбро отмъстили на нашественика. Тази история е жива в българската памет повече от шест века. Разказва се както в България, така и по света, затова имах огромно желание да снимам горда Българка, облечена в народна носия, точно на това място.


Вярвам, че кадрите ще ви докоснат и от тях ще почувствате полъха на морския бриз, плисъка на вълните и покоряващото величие на морската шир. Българското Черноморие крие и пази тайни, които винаги ще носят мистика, но и ще ни учат да устояваме на вековете така, както нос Калиакра се извисява като горд спомен за "третата България", наредила ни сред морските държави преди близо 700 години.

Дано разказът за този сюжет ви провокира да посетите това уникално място и лично да се потопите в очарованието му.


А ние продължаваме към следващите снимки.

До скоро!



© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon