При реката на детството свято и Оряхово

Здравейте отново, приятели!

Както ви обещах в предишния разказ, маршрутът на третата част на "Аз съм Българка!" ще ви отведе на изток по река Дунав. Този път акостираме на един не толкова популярен, но наситен с достатъчно интересна история бряг. Дълго чаках да дойде времето на тези снимки, още по-дълго търсих и подходящото лице, което естествено да се впише в това място. Днешният сюжет за мен е много, много специален, бих го нарекъл сюжетът на сюжетите в този проект. Той ми дава възможност по моя начин да разкажа за мястото, където сърцето ми винаги ще се завръща - при реката на детството свято и Оряхово.


След Русе и Видин дойде ред на третия дунавски сюжет в проекта. Той ви предлага разходка из Оряховския край. Антична римска история, българско Средновековие и героичното ни Възраждане си дават среща в този позабравен днес от политиците край. Тук живеят честни и трудолюбиви хора с топли и гостоприемни сърца. Врачанската част от Западната Дунавска равнина е плодородна земя, граничеща с голямата река, със сурова природа, но и с особен чар през всички сезони.

И в миналото, и сега Оряхово е преди всичко важно пристанище на десния бряг на Дунав. Днес малък крайречен град, само с 5000 жители, но с добре запазени следи от богатата си история, Оряхово е център на община в рамките на област Враца, а самата община заема 38 км от бреговата ивица на р. Дунав.


За вече пета година активни снимки в осъществяването на Национален проект "Аз съм Българка!" срещам стотици хора, проявяващи искрен интерес към авторската ми идея. Така се запознах и с Калина - момичето, което избрах за лице на този специален за мен сюжет. Името абсолютно подхожда на лъчезарното ѝ излъчване и родолюбивата ѝ същност.


Името Калина се асоциира не само с възпятото планинско дръвче с нежни червени плодове, но и с превода от гръцки, означаващ хубавица. А в някои райони на страната ни "калина" наричат зълвата, по-малка сестра на съпруга. С цялото разнообразие на посланията на името, обръщам поглед към фолклорния ми модел Калина от Оряхово.


Любимото ѝ занимание – българските народни танци, ме срещнаха с тази мила девойка и вярвам, че тя е идеалният образ за този сюжет.

В деня на снимките пристигнахме с колегата ми Мартин Бангишев в китното крайдунавско градче. Оряхово е "кацнал" на един хълм и предоставя романтична и чаровна гледка към голямата пътешестваща из Европа река. Там Дунав е някак по-близо до теб, по-гостоприемен и по-красив. Вълшебните залези и изгреви на това място са неописуеми със средствата на словото, те са наслада за сетивата и тук ще ви предложа кадри от двата момента – на началото и края на деня ни там.



Първият обект, който предстоеше да покажем, бе една от емблемите на Оряхово. Крепостта "Камъка" е една от веригата крепости по поречието на Дунав, защитавали северната граница на България през Средновековието. Западно от центъра на града в местността Камъка е най-високата точка на брега на Дунав и останалите руини от средновековното съоръжение, което до днес е символ на значимостта на града през миналото. От нея са запазени масивен крепостен зид на изток и видимо квадратна двуетажна отбранителна кула с приблизителна дължина 10 метра.


Там започнахме и снимачната ни програма. В началото Калина бе притеснена, но бързо се отпусна за ролята си на фолклорен модел, който предстоеше да разкаже за своя край. Останките от крепостта дават прекрасна възможност за голям набор кадри, които да се заснемат, както с града, така и с река Дунав. Прекарахме повече от час на "Камъка" и останах изключително доволен от заснетото. На възвишението с кулата направих и кадрите с дрон, необходими за бъдещият филм на третата част от "Аз съм Българка!".


Продължихме снимките си в центъра на града. Тук е мястото да ви разкажа за едно местно "чудо", историята на което знам от много малък. В централната част на Оряхово се извисява монумент, за който не подозирате, че сродява града със София, Русе, Севлиево и видинското село Иново. Общото между изброените места е, че ознаменуват българското Освобождение с паметници, дело на именития флорентински скулптор Арнолдо Дзоки.


Работите на Дзоки в България са запомнящи се, мащабни и изключително изящни. Роден през 1862 година в Италия, той е потомък на скулптор и художничка. За българската история той научава от скулптура и емигрант Асен Пейков, изработил монумента на Леонардо да Винчи на летището в Рим. Австрийският император откупува проект на фонтан, който довежда флорентинеца Дзоки през 1892 година в София. Докато скулпторът изработва фонтана с фигура на богинята Деметра като сватбен подарък на императора за сватбата на княз Фердинанд, в кабинета на министър-председателя Стефан Стамболов се трупат писма от градове, които искат разрешение за набиране на средства за изработване на паметници на загиналите за Освобождението. Сред тези градове са Оряхово, Севлиево и Русе.



Първата Статуя на свободата извисява ръст в Севлиево от 8 септември 1894 година, а втората е осветена през 1903 година в Оряхово. Върху мраморна колона е монтирана фигура на жена с ризница и корона на главата, която е стъпила върху дулото на оръжие. По време на войната през 1913 година статуята е била демонтирана и заровена до плаца на военното поделение в Оряхово. Открита е случайно през 50-те години и след много тежка реставрация отново е монтирана, но този път не на мястото на най-жестоките сражения от Руско-турската война, а в центъра на града. За да бъде изработена, са ползвани около 1.5 тона бронз от твофейни турски оръдия, а три неуспешни опита за отливка довеждат фигурата от леярна във Виена. Тази статуя оряховчани наричат "Румънската кралица", а днес просто "Кралицата".


При тази емблема на града направихме няколко кадъра и се отправихме към друго място на оряховската памет. Градът е свързан с името на талантливия български музикант и композитор Дико Илиев, автор на едно от най-популярните български хора – дунавското. И ние не пропуснахме да заснемем кадри пред паметната плоча на Дико Илиев, който за всеки танцьор на български народни танци е емблема.

Снимки с реката и други паметни обекти, с могилата на убитите във войните и много други места в Оряхово продължихме към следващата дестинация.


На 4 километра източно от града се намира село Лесковец, селото на моето детство и родно място на дядо ми. Там се е издигала крепостта от римско време Вариана. Тя е създадена през III век и е била крепост и римска пътна станция. Южно от нея е минавал и главният римски дунавски път. В подножието на тази крепост днес има един свидетел на вековете история, минали през дунавското крайбрежие на днешна България, който заедно с Калина предстоеше да заснемем. Известна в региона като Капитанец, римската чешма е герой в десетки истории и легенди. Място твърде лично и специално за мен, моите семейни спомени и памет. Обект, който си обещах да снимам в авторския си проект на всяка цена.


Чешмата е разрушавана множество пъти заради легендите за скритите несметни богатства в нея, но за щастие възстановявана в автентичен вид винаги от добросъвестни лесковчани. С великолепни орнаменти, изработена от порест камък, римската чешма е свидетел на времето и пазител на студената и чиста крайдунавска вода, която е разхлаждала работещите на полето българи през вековете.



Мястото е вълшебно и предлага невероятна гледка към полето и река Дунав, която е само на километър. От чешмата се открива и панорама към остров Есперанто, който е също едно любимо преживяване при посещенията ми там.

Калина се справи великолепно със задачата и се отнесе изключително отговорно към снимачния процес, за което искрено ѝ благодаря. Вярвам, че тя почувства това, което е в главата ми и се постара да представи по най-добрия начин родния край. С прелестна усмивка и в автентична местна носия, лъчезарното момиче ще ви пренесе на моето място, при реката на детството свято!


Именно на Капитанеца приключихме снимките на този сюжет. Разделих се трудно с любимите места, но знам, че скоро пак ще съм тук. Защото при корените е най-мило! Сърцето на такова място се чувства най-спокойно и тупти най-буйно, защото диша от родния въздух!

Надявам се покрай деветия сюжет от третата част на "Аз съм Българка!" да сте научили нови и интересни неща за българската земя.

До следващата ни среща!



Малко история:

В миналото Оряхово е известен със старите си имена Ряхова и Орехово.

За разцвета на римската култура по тези земи свидетелстват останките от античните крепости Вариана до село Лесковец и Валериана до село Долин Вадин. Оттук е минавал важният римски път от Европа през Белград за Константинопол. През Средновековието на 1 км западно от днешно Оряхово се е издигала българска крепост, съществувала от IX до XIV век, останките от която местните наричат "Камъка". Оттук по-късно преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сегизмунд Люксембургски (1396 г.) и Владислав III Ягело (1444 г.). В границите на Османската империя Оряхово е един от важните крайдунавски градове - пристанище, на което спират австрийски, френски, руски и английски кораби и пункт за снабдяване на империята със важни стоки от Западна Европа, а в околностите на града се обработват лозя и градини.

През Възраждането българите в Оряхово създават свое светско училище и читалище. През 1837 г. е осветена църквата „Св. Георги“, днес паметник на културата от национално значение. Дякон Левски отсяда в града през юли 1872 г. на път за Букурещ и обратно във връзка с революционното дело. Оряхово е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на румънски части с османския гарнизон. В чест на победата един от кварталите на Букурещ носи името на Оряхово – Рахова, а в памет на загиналите румънски воини в Оряхово е издигнат паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки.

В града има два действащи православни храма – старинният храм "Св. Георги" и "„Успение на Пресвета Богородица", осветен през 1911 г. Население на града е от православни християни - българи и власи. След Освобождението Оряхово има свой специфичен колорит с оживена търговия по Дунава и богат културно-просветен живот. Регионът развива лозарство и винарство.

Източник: bg.wikipedia.org


#Лесковец #Оряхово #Капитанец #Дунав

© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon