Моята равносметка - 2019

МОЯТА РАВНОСМЕТКА - 2019



Здравейте, приятели!

Още една година е зад гърба ни. За мен 2019-та бе много динамична и ползотворна, с много постигнати цели, богата на интересни преживявания, нови приятелства и полезни контакти. Преди всичко това бе годината, в която официално представих на публиката авторския си фотопроект "Аз съм Българка!" - Продължението; годината, в която подготвих и представих така мечтаната своя изложба на открито и годината, в която Фейсбук ме зарадва с много приятна изненада и признание!

Е, преживях и някои разочарования и житейски уроци, но позитивното бе много, много повече.

С радост мога да кажа, че крайната равносметка за отминалите 365 дни наистина ми донесе удовлетворение.

Ето и какво ми се случи:


Януари

Мислите ми в първите дни на 2019 година бяха насочени в много и важни за мен посоки. Неща все в работен план чакаха развой - работата, творческите идеи, образованието, пътуванията, подготовката за третата част на "Аз съм Българка!". Ред въпросителни по вече набелязани задачи. Тръпка в очакване на неизвестното. Предстояха нови срещи с нови хора, нови трудности и проблеми, нови предизвикателства. Бях готов за всичко това и да си призная, дори вече бях нетърпелив.

Плановете ми за следващите снимки бяха направени още по Коледа. Преди да пристъпя към изпълнението на графика си, красиви гледки в Габрово и околностите му ме откъснаха от ежедневието, за да ме потопят в красота, която да споделя с всички вас.


Новата 2019 година посрещнах на едно тайничко място в Балкана сред ценни за мен хора. След броени дни се случи и първото ми пътуване за годината. Вече стана традиция на Йордановден да съм в Калофер, където снимам ритуалното мъжко хоро в ледените води на река Тунджа и ваденето на богоявленския кръст. Едно събитие от фолклорния ни календар, което не само съпреживяваме на място, но и на което се срещаме с много колеги и приятели.

Потеглих на 5 януари от Габрово, този път в компанията на баща ми. Реших това да е мъжкото приключение, с което да открием новия сезон на нашите съвместни пътешествия. Отбихме се закратко в Калофер и след това се отправихме към Карлово. Заедно с група приятели от Бургас, които срещнахме там, направихме прекрасна разходка в родният град на Васил Левски. Вечерята ни пък донесе среща с други мои приятели - Марти и Пламен, кореспонденти на НОВА телевизия, изпратени да отразят случващото се в Калофер на празника. По тъмно, в 4 часа на 6 януари, Богоявление, вече пътувахме към родния град на Христо Ботев. Още преди зазоряване към Калофер бяха заприиждали коли от всички посоки и движението бе затруднено. Но търпението е важен спътник в такива моменти, макар че напрежението за предстоящето, очакването за слука в снимките, покачващият се адреналин и приповдигнатото настроение казваха друго.

Така малко преди 5 сутринта вече вървяхме към мостчето на Тунджа, което може да бъде обявено за инфраструктурно чудо на страната ни. Всяка година покрай 6 януари това съоръжение понася огромен товар: от една страна тук временно се задържа водата на реката в изкуствен бент, а от друга - то поема тежестта и всички негативи от заелите върху него стратегически позиции за снимки десетки фотографи, оператори, репортери и местни хора.

Вече на самото мостче успяхме да се вредим на централно място на втори ред. Да, на едно мостче, широко едва един метър, на този ден се събират в 4-5 реда професионалисти и ентусиасти, целящи добрия кадър. Минаха час-два в тъмницата, а тук присъстващите, плътно притиснати един до друг, поне взаимно се топлехме, потропвайки в мразовитата сутрин. По-възрастните си припомняха дежурството на пост в казармата. В разговори почти съмна, а в навалицата все по-трудно ставаше да свалиш раницата от гърба си, за да извадиш техника, или дори да бръкнеш в джоба си за телефона, камо ли да вършиш нещо друго. Мястото обаче не ми хареса, затова приложих традиционна хитрост, за да си осигуря удобен изглед на височина повече от две глави над всички останали мераклии, приготвили се за снимки. Така имах уникална гледна точка, без да ми се пречкат хора пред обектива и с възможност за движение на цялото ми тяло.

С всяка изминала година ритуалът на богоявленското хоро в Калофер преминава все по-бързо. За малко повече от час на реката приключи всичко по-интересно. Разказ и кадри от преживяното ви предложих в публикации тук, на сайта ми, а също и във фотографската ми страница във Фейсбук.





Веднага след края на това емоционално приключение вече пътувахме обратно към Габрово и около 10 часа сутринта си бяхме вкъщи. Следваха процедури по затопляне на премръзнали крайници, паралелно с обработване на снимки и видео. Всичко бе свършено в срок и материалите за тези, които ме ангажираха за снимките – предадени. Преоблечен топло и с работната раница на гръб се отправих към центъра на Габрово, където предстоеше да снимам ваденето на богоявленския кръст и от река Янтра. Завалялият едър и пухкав сняг бе направил гледката приятно зимна. Предлагам кадър и от това колоритно за града ни събитие (всеки габровец ще ме разбере).



По-късно през месец януари си подарих още едно любопитно фотопреживяване. Със семейството ми посетихме Ловеч и Крушунските водопади (по-скоро това, което зимата предлагаше от този природен феномен). Дори и зиме, гледката бе пленителна. Затова кадри от тези две места влязоха в авторския ми календар за 2020 година "Полет над Родината". Можете да ги видите ТУК.




През януари успях да осъществя и идея, съкровено мечтана от доста време. В една снежна вечер направих серия снимки в Регионалния етнографски музей на открито "Етър" в Габрово. Вълшебство е да си тук в притихналата нощ сред заснежения пейзаж сам, в компанията единствено на едно куче и няколко котки. Наистина бе неописуемо усещане, снимах на воля. Вярно, температурата беше минус 9 градуса и леденият вятър не прощаваше, но си струваше! Заснетите във възрожденския комплекс в зимната вечер кадри сред старинните къщи и калдъръмените улички със старовремски фенери направо пренасят в българска приказка от едно време. Погледнете резултата ТУК.


Януари ми даде и много прекрасни възможности да уловя великолепни изгреви над родния град, които се постарах да споделя с вас. За Габрово това е доста по-студен месец по сравнение с декември. Зимата в Централна Стара планина в самото начало на годината е в силата си и, въпреки студа, красивите снежни пейзажи привличат навън с неподправеното си очарование, а за любителите на обектива са направо неустоими..


През втората половина на януари имах работен ангажимент в град Севлиево. Тръгвайки натам, минах през центъра на Габрово. И за мой ужас станах свидетел на отчайваща гледка. Може би си спомняте за пожара в запазилото се възрожденско сърце на Габрово. Тема, която централните медии „излапаха като топъл хляб“ и която събуди ред полемики и коментари. Уви, голяма част от обществените мнения бяха, че са изгорели три съборетини. А за мен това бе удар право в сърцето, защото Габрово има уникален старинен център, а т.нар. "Шести участък", където всъщност бе пожарът с пострадалите три стари къщи, е емблематично за града ни място със собствен дух. Притиснати и задушени от модернизацията, вероятно не можем адекватно да оценим това, което имахме. Разказа ми и кадри от това произшествие можете да видите ТУК.



В края на януари участвах в живо включване в коментарното предаване след новините по Нова телевизия „Плюс - Минус“. Поводът, за съжаление, отново бе тревожен - поредният бум сред младите хора на правене на опасни снимки и селфита за повдигане на адреналина. Репортажа "Риск в името на самочувствието" от покрива на телевизията в София може да гледате ТУК. Благодаря на Марина Стоименова за адекватната покана и добрия разговор, който се получи;




Февруари


Неусетно дойде този месец – винаги е така, може би защото вече без истинската зима с дълбоките преспи в Балкана времето минава доста по-бързо. Януари бе наситен със събития, а през февруари ми предстоеше твърде много подготвителна работа. Бях започнал организацията по показването на "Аз съм Българка!" – Продължението - готовата втора част от моя авторски фотороект. 2019 година си определих за представяне и популяризиране на Продължението сред публика. Стартът на всяка цена трябваше да се случи между март и май. Началото на творческата година е символично за всеки творец и е важно да се започне силно и в правилния момент. А моето предпочитано време от годината за такова начало е това между 3 март и 24 май.


По-голямата част от февруари премина в договорки, срещи, подбор на кадри за сюжетите, предпечатна подготовка на фототаблата и още много по темата.

Да, подготвянето на една изложба от нулата далеч не е лесна работа! Първо трябваше да се реши казусът с намиране на подходящо място. За премиера на идея, доказала се вече като успешна, е необходима висока трибуна. Сред различните варианти се спрях на емблематично и с огромен авторитет място. Това е Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, културна институция №1 в страната! Бях много щастлив, че "Аз съм Българка!" - Продължението ще дебютира в храма на българската литература и знание. За подкрепата в осъществяването на това толкова важно за мен и проекта събитие специално благодаря на г-жа Владимира Велинова и на г-жа Виолета Цветкова, която бе главен експерт "Връзки с обществеността" на НБКМ!

Ръководството на библиотеката ми предложи много подходящата дата 19 март 2019 г. - точно под знака на Благовещение и в началото на пролетта – прекрасна комбинация за проект, посветен на красотата на българката и присъствието на традициите в днешния ни ден.


Имах малко повече от месец за изпипване на детайлите по организацията. С качеството по изработката на бъдещата изложба не можех да правя компромиси, предвид уроците при отпечатването на първата ми изложба през 2017 година. Задължително бе да вдигна нивото - до недостижимото. Затова се доверих на моите приятели от „ПроСълюшън“ - София и чаровната Невена.

Работя с тези хора от 2017 година по различни проекти и до момента за мен по-точни и качествени изпълнители на печатни идеи няма! Затова се доверявам на тях в изработката на най-прецизните ми проекти, за да може всичко онова, което съм сътворил чрез обектива, да достигне максимално качествено до всички вас! Каквото и да си говорим, във фотографията реално водещ е крайният продукт. Ти може да си заснел нещо по невероятен начин, но ако то не е пресъздадено качествено за зрителя – полза никаква!

От сърце благодаря на Невена и целия екип на „ПроСълюшън“ за великолепната работа!


Февруари бе кратък, а работата - много. Затова почти не поемах допълнителни ангажименти. 10-годишната ми практика като фотограф вече ме улеснява в отсяването на страничните предложения за снимки и правилното степенуване на поръчки, текущи задачи и творчески изяви.



Преди да завърша подготовката за представителната изложба на Продължението, реших да присъствам и снимам за себе си едно респектиращо събитие. Ежегодно организираната в Ловеч на 19 февруари родолюбива гражданска инициатива на няколко местни сдружения заслужава само адмирации. Възпоменателното факелно шествие в памет на Васил Левски се е наложило като традиция с вече 5-годишна история, но незаслужено остава извън интереса на медиите. През времето са се опитвали да му дадат по-широка гласност в медийното пространство всякакви ентусиасти, но уви, без нужната подготовка и професионализъм. А по своята идея и реализация факелното шествие е внушително, истински вълнуващо и обединяващо. Миналогодишното му издание под наслов "145 години безсмъртие" бе отличено с престижната „Бяла лястовица“ на "Господари на ефира". На практика, обаче, тази патриотична идея си остава все още слабопопулярна извън Ловеч и региона.

Всичко изброено дотук ни провокира с колегата фотограф Стефан Кънчев Стефанов в следобеда на 19 февруари да потеглим към Ловеч, за да се потопим в това най-мащабно по рода си събитие в страната. И двамата положихме всеотдайно максимални усилия да се чуе и види повече за шестото издание на Възпоменателното факелно шествие в памет на Апостола. Материалите ми за атрактивната инициатива, организирана от самото гражданство на Ловеч и без участието на институциите, можете да проследите ТУК.





Точно преди пътуването до Ловеч, успях да заснема и приказни снежни кадри на връх Свети Никола с Паметника на Свободата, в компанията на моя колега фотограф Любо Панайотов от Велико Търново и неговата съпруга. Смразяващо тялото преживяване, но напълно заслужаващо си. Изкачването на този връх в зимни условия е винаги подвиг и същевременно личен момент на преклонение пред загиналите за нашата свобода в най-кървавата и значима българска военна епопея. Студът, вятърът, рискът за самия теб и за техниката някак си остават на заден план, когато си на това място!


В последните дни на февруари поех и един по-специален ангажимент, извън обичайните ми фотографски занимания в град София. За пореден път бях поканен да заснема спектакъл на Национален фолклорен ансамбъл "БЪЛГАРЕ", представен в Зала 1 на Национален дворец на културата.


За жалост, месец февруари бе белязан и от още един сериозен пожар в Габрово, случил се този път час след полунощ и недалеч от дома ми. Какво успях да заснема, вижте ТУК.




Март


Обичам месец март! Заради Баба Марта, Трети март, Първа пролет и жизнерадостния празник Благовещение, но на първо място, защото тогава е рожденият ден на моята Майка!



Започнах месеца с едно весело пътешествие. Зедно със семейството ми и моя добър приятел и колега Стефан Стефанов от Севлиево посетихме яркия и пищен маскараден фестивал "Кукерландия 2019" в Ямбол. Едно цветно, красиво, шумно и доста интересно фолклорно събитие. Кукерски фестивал, доста по-различен от пернишкия "Сурва". Грабна ме със своята пъстрота и неподражаемост, и със сигурност ще го посетя отново. По случайност на това събитие отново "отстрелвах" кадрите си рамо до рамо с моите приятели и колеги семейство Таневи от Чирпан, с които фотографията ни срещна при различни професиални предизвикателства из красивата ни родина.



Март за мен е сред разведряващите месеци и начало на пролетта, но тази година щеше да е особено труден, наситен със събития и работа. От новата година бяха изминали само два месеца, а предстоеше да свърша най-отговорната си запланувана задача.

Докато се радвахме на мартениците си, неусетно дойде Трети март - нашият Национален празник и ден, който като габровец и българин по традиция изцяло прекарвам на връх Свети Никола и Паметника на Свободата.


Да бъдеш на Шипка на тази свещена дата е повече от стоплящо българското сърце преживяване. Радва ме, че през последните десет години съм свидетел на постоянно увеличаваща се посещаемост на организираните тук общонародни паметни мероприятия, а също и участието в тях на много повече млади българи. Хубавото е, че вече доста български семейства от различни краища на страната избират да са част от тези родолюбиви събития в националния ни календар и разстоянията не са им пречка. Убеден съм, че възпитаването в родолюбие е правилно да започва в ранна детска възраст, като се съчетават разкази с преживявания на място и съм щастлив, че все по-често ставам свидетел на това точно на заветния връх. Пожелавам и искрено се надявам колкото се може повече сънародници да се обединят на този ден, изкачвайки 920-те стъпала до върха. Повече за впечатленията ми от Националния празник на Шипка може да намерите ТУК.




Нахъсани от Ямбол, си обещахме да посетим още една кукерска дестинация. Фотографското ни предизвикателство този път бе село Турия - място, известно с бурени и много забавен местен фолклор. Повече за това мое преживяване вижте ТУК.




И след Ямбол, и след Турия, пътят ни мина покрай любопитни и същевременно тъжни места по поречието на Тунджа. Останките от православни храмове на села, потопени заради масовото изграждане на язовири в годините на соц-а ни гледаха с празните очи на прозорците си. 120-годишният храм "Св. Иван Рилски", издигнат в село Запалня, е потопен заедно със селото от водите на язовир "Жребчево", след като изселват жителите през 1962 година. Всяка пролет в месеците на пълноводие при топенето на снеговете, църквата остава във вода на 2/3 от височината си. Спадне ли нивото на язовира, Потопената църква "изплува" на сушата и тогава може да се влезе в нея. По стените, вместо иконите и стенописите отпреди години, се откроява релеф от черупки на миди и речни камъчета. Не по-различна е съдбата на православния храм „Св. Анастасий“, издигнат между 1851-1854 г. в залятото от водите на новопостроения язовир "Копринка" село Виден. Все навяващи тъга и носталгия руини, устояли на времето и водата, символично подчертаващи силата на вярата!




Днес се питам дали тези кощунствени посегателства, случили се навремето, не ни се връщат сега с назрялата на много места у нас водна криза?



В средата на март дойде и Тодоровден - празник, който в нашето семейство се почита особено. Моята майка празнува тогава имен ден. В Габровския край празникът, свързан с конете, е известен и като Конски Великден. На Тодоровден семейно се отправихме към Трявна, където за първи път щях да присъствам на тревненската кушия. Досега съм бил на доста такива места, но в Трявна не бях. Бе любопитно, интересно и зрелищно. Арената бе специално подготвен терен в село Керени. Един прекрасен празник, на който получих покана да представя непоказваната още втора част на проекта ми в Трявна в края на 2019 година.



Дойде и денят 19 март. Бях под огромно напрежение преди официалното представяне на втората част от авторския ми проект. Предишната вечер за няколко часа подредих изложбата си в централното фоайе на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Напълно контролирах подготовката за премиерата на Национален проект "Аз съм Българка!" – Продължението, но все пак и доста се вълнувах. Тази втора част, заснета през цялата 2018 година, събра участнички, изложба, филм, специално написана музика и много гости. Бях щастлив, но и тайничко несигурен.

Въпреки всички – случи се! Представянето отзвуча доста добре, близо три месеца се говореше за това събитие. Интервютата не спираха, хората оцениха високото ниво, което даваше присъствието в тази знакова институция. Горд съм за идеята преди всичко! Денят започна с живо включване по Българска национална телевизия и чаровната Паулина, с която се разходихме сред фотосите с красивите български момичета в народни носии. Скоро след това заприиждаха гостите, журналисти, камери, светкавици, посетители на библиотеката, мои приятели, моето семейство и разбира се, участничките - Българките, чиито образи запечатах и предстоеше да представя.

Получи се много силно, благодаря на всички, погрижили се това събитие да се случи по най-добрия начин! Благодаря на медиите за адекватното и точно отразяване на случващото се. Благодаря специално на Нова телевизия в лицето на Живко Константинов – телевизията излъчи репортаж в централната си емисия новини и разширен такъв в сутрешния блок на следващия ден. Повече за премиерата на "Аз съм Българка!" – Продължението на 19 март може да научите ТУК.


А част от медийното отразяване на събитието е налично ТУК.




Еуфорията и адреналинът от случващото се ме бяха превзели задълго. През март и април изложбата гостува в Националната библиотека, трябваше обаче да планирам пътя ѝ през останалата част от годината. Затова бързо забравих за прожекторите и се заех с натрупалата се работа.




В края на месеца по повод празника на град Велико Търново заедно с моите добри приятели и колеги от старата столица Никифор Тодоров и Любо Панайотов си устроихме фотолов отвисоко на крепостта Царевец с празничните илюминации. Момчета, да се твори с вас е удоволствие, забавление и великолепно преживяване! Благодаря ви!








Паралелно цял ден заснемах новата част на град Велико Търново - една поръчка на студентите Райна и Шерил Лин от Китай. Студентската разработка е част от серия проектни архитектурни проучвания в Масачузетския университет в САЩ. Работата ми по задачата бе поредното реално доказателство за връзката между фотографията и архитектурата.Направих аероснимки и на местата в старопрестолния град, които предстоеше да бъдат реконструирани и обединени в представителен градски център. Студентската разработка е част от серия проектни архитектурни проучвания


Април


Дойде време и за месеца, през който пролетта влиза в силата си. Аз планирам нови събития, денят става по-дълъг, времето се затопля и е вече е ред за снимки, а дъждовете не спират.


Този месец се бях концентрирал върху предстоящите до края на 2019 година изложби. Трябваше бързо да подготвя пълен график за два вида изложби, а и започвах да осъществявам една своя отдавнашна мечта, свързана с изкуството и проекта ми. Да твориш за България и да си посветил сърцето си изцяло на Родината и запазването на българското отнема много енергия и време. Това е свято дело и, повярвайте, когато го правиш с чисти душа и искрени намерения, пред теб всички врати се отварят!

В началото на април вече имах приблизително начертани планове за работа до края на годината, участията на изложбите ми почти бяха договорени.



В спокойния и чист от външни вмешателства град Габрово обаче назря скандал по дълго избягвана и твърде болезнена за габровци тема. Ескалацията на проблемите на тук живеещите изключително българи с прииждащите от други населени места цигани се случи след побоя, нанесен от цигани над служител в денонощен магазин в Габрово на работното му място. Денят 10 април 2019 година ще се помни дълго. В тази сряда търпеливото габровско население излезе на улицата и изрази своето мнение срещу циганския произвол в най-българския град в България. И само за часове се събуди и държавният апарат, и цялото ни общество.

Габрово е територия, на която дори по време на робството не е имало осезаем гнет върху българите. Във възрожденския ни град не са живели турци, не се е говорело турски, дори се е носело оръжие, а поробителите направо са заобикаляли града. Джамия и изобщо друговерски храм не е имало в познатата нам история. Сега обаче нагли представители на друг етнос бяха решили, че може да не спазват никакви правила и да издевателстват над безкрайно търпеливото население на Габрово. Случаят с побоя просто преля чашата.

Казвам тези думи с уговорката, че не слагам всички цигани под един знаменател. Учил съм, работил съм, имал съм съседи цигани и никога не съм имал проблем с тях. Уважавам тези от тях, които спазват общоприетите правила и законите ни, живеят чисто, честно и са трудолюбиви. Придошлите наглеци обаче няма да получат моето уважение!



Десети април бе паметен, защото габровци спонтанно излязоха да изразят своето недоволство. Внушителният протест се състоя, но уви, и с намеса и режисьорска дейност от друго място.


Първият протест бе насрочен за след работно време, което позволи да се съберат повече хора. По това време обаче аз не бях в Габрово.


По-голямата част от този ден прекарах в Ловеч. Градът бе център на тържествата по отбелязване 40-годишнината от полета на първия български космонавт, генерал-майор Георги Иванов, проведен на 10 април 1979 година на борда на космическия апарат "Съюз 33".

Срещата ми с тази знакова личност бе повече от вълнуваща, а отношението на нашия идол бе истинско, земно. Макар и да бе от малцината, видели Земята в целия ѝ приказен вид от Космоса, той се държеше съвсем непринудено. Дори ми каза: "Стига с това "генерале", "господин Иванов", аз съм просто Гошо!". Изключителен! Посрещна гости – космонавти от Русия, до него беше и вторият български космонавт Александър Александров. Ловеч празнуваше своя звезден герой, улиците бяха пълни - деца, възрастни, всички! В Алеята на космонавтите предстоеше да засадят по традиция брезичка, както правят всяка година от полета до днес. Повече за това историческо събитие ще видите ТУК.



Първия протест в Габрово посетих веднага след като се прибрах от Ловеч. Бяха излезли хиляди, бе напрегнато, на хората им бе омръзнало да търпят циганския произвол. От този ден нататък градът остана без цигани, те някак си се „изпариха“, контролирано или не. В дните до 14 април имаше протести всеки ден, посегна се на изоставени къщи, в които се бяха самонастанили роми, имаше противостоене с жандармерията, напрежението бе сериозно. Габрово бе в центъра на вниманието на цялата страна, влязохме дори и в световните новини. Показахме края на нашето търпение.

Габровските протести може да проследите единствено ТУК.



Вече не във Фейсбук, защото с публикациите си от мястото на събитието попаднах под ударите на добре познатите „Стандарти на общността“, последвали живото ми излъчване на всички протести. Разбира се, последва едномесечно ограничение на услугата в социалната мрежа. Предвид факта, че властите също налагаха допълнително ограничение на интернет, услуги на социалните мрежи и други, аз не се отказах. След няколкоседмична размяна на писма с полиция и Фейсбук моите юристи доведоха този казус до успешна развръзка.



Важното е, че протестите преминаха без кръв и бяха под знака на желанието за решаване на проблема. Радвам се, че и властимащите в Габрово разбраха желанието на габровци и излязоха с лицата си да изслушат своите съграждани.

Протестите бяха постепенно потушени на 14 април от хора, които очевидно имаха това за цел. Дали собствена или на някой друг – те си знаят, но впоследствие се опитаха да наложат цензура на отразяващите случващото се при последния протест. Едва през октомври станаха ясни много неща и хората, които не проумяваха защо бяха разпилени умишлено тези протести, прогледнаха – въпросните "борци" за равноправие лъснаха от плакат на една местна организация, явяваща се на изборите за местна власт.

Ще запомня тези дни, защото мирното, търпеливо и толерантно население на Габрово показа, че е живо и ще пази най-чистия град в България!



В средата на месеца предстоеше отбелязване на една важна годишнина за България и българската държава. На 16 април бе отбелязана тържествено 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. Център на събитията бе съответно старопрестолнината ни Велико Търново.

На 15 април снимах поредното представление на спектакъла "Осмото чудо", представен по повод празника от Национален фолклорен ансамбъл „БЪЛГАРЕ“ пред публиката на Велико Търново.



Месецът на Великденските празници бе белязан и от едно ново за мен начинание. Влязох в ролята на лектор в първото училище за деца дронисти. То се проведе в Габрово и бе организирано от сдружението „Обсерватория за идеи 2Д“. Благодаря за доверието на Ивайло Стефанов и Митко Николов! За мен бе изключително интересно да въведа в сферата на професията на бъдещето групата деца със сериозен интерес към дроновете. Да си дронист, освен много интересно и трудно, е и огромна отговорност. Вярвам, че децата и техните родители, които ги подкрепяха, са разбрали моите посланията. Повече за училището за дронисти, което завърши в началото на месец май, може да прочетете ТУК.



През април на разговор ме покани бившият кмет на Габрово Иван Ненов (1938-2019). Той е първият демократично избран кмет на Габрово и е направил едни от най-съществените промени в града ни. Много от удобствата, въведени при неговото управление, ползваме до ден днешен. Изключителен авторитет и вече мой добър приятел, Иван Ненов ми представи последните си трудове. Държах в ръцете си ръкописа на неговите мемоари. Идеята му бе прекрасна, доколкото можах тогава да прочета, той бе написал книгата на живота си. На срещата ни ме покани да направя точно определен кадър, с който да илюстрирам корицата на неговите мемоари, планирани да излязат от печат през месец май. Изчаках да се раззелени града ни и направих снимките точно на 19 април. Утрото на този ден бе магнетично и много красиво. Реших, че това е обстановката, която ще му хареса. Оказах се прав, той хареса предложените кадри и от тях се спря на един за корицата. Удоволствие, огромна привилегия и чест бе да работя с Иван Ненов. Вярвам, че всички, които са имали този шанс, го знаят.


Всяка свободна минута по традиция запълвах със заснемането на пейзажи наблизо и далеч, знаете не мога да стоя на едно място. Докато умът ми почива, аз се натоварвам физически, за да уловя красивото около нас и да ви го подаря!


Май


Ред е на един от любимите ми месеци. Месецът на истинската пролет, на празниците на Габрово, на Деня на българската писменост и култура. Май носи живот, зеленина, красота, слънце и топлина, въпреки дъждовете понякога. Природата след зимата изцяло се пробужда, а и хората влизат изцяло в ритъм. Обичам месец май и защото моят баща тогава е роден.



Вече години наред в първия ден на май по традиция съм в бунтовна Копривщица, за да снимам най-мащабната и най-истинска възстановка на историческо събитие у нас - тази на избухването на Априлското въстание през 1876 година. В реконструкцията вземат участие предимно коприщени - над 200 души, които се подготвят със сърце за това събитие. Знаете, там имам много приятели и се връщам винаги с удоволствие!

За пръв път обаче нямах възможност да се порадвам на Копривщица за повече дни, защото единственият град-музей в България този път бе първа спирка от предстоящото ми голямо родопско приключение, за което тепърва ще ви разкажа.

В Копривщица бяхме с моят добър приятел и колега фотограф Стефан Стефанов от Севлиево. Именно Копривщица ни запозна преди доста години и се радвам, че споделихме и настоящото събитие.



Възстановката - пъстра, наситена с преломни моменти, драматична и тъй реалистична, връща хилядите присъстващи в героичната 1876 година, когато в Средногорието се взема решение за организиран бунт срещу поробителя. Препоръчвам на всеки един българин да посети Копривщица и да изживее тези събития! Повече за случилото се може да видите ТУК:



Въпреки ограниченото ми време, успях да се видя с всичките си приятели в Копривщица, на които бях донесъл за спомен от мен „Аз съм Българка!“ – Календарът за 2019 година. Снимах и приятели, дошли специално за случая в Копривщица, решени да "посеят" родолюбивото семе в съзнанието на невръстното си отроче. С Елена и Кирил от София и малкия Константин направихме интригуващи кадри, за което им благодаря, най-вече за търпението на малкия сладур!



Денят напредваше и със Стефан се отправихме на юг за същинското ни голямо пътешествие във вълшебната Родопа планина. За четири дни посетихме редица обекти, заснехме множество невероятни кадри, които дълго ще помня и всеки път ме ме връщат там отново и отново. И на двама ни Родопите ни въздействат по специален начин, макар да сме видели много от красотите на България.

Ще изброя само част от местата на снимките. Доста от тях влязоха в календара „Полет над Родината“ за 2020 година, а други скоро ще видят бял свят. Първата ни спирка бе Перперикон, после язовир "Студен кладенец", въженият мост при село Лисиците, град Кърджали, селата Стар читак и Рибарци с прословутия завой на река Арда и язовир "Кърджали". В един от дните посетихме и царството на лешоядите – село Маджарово, което освен интересните птици предлага и още чудни меандри и невероятни скалисти гледки, притегателно място за много фотографи от страната и чужбина. Не пропуснахме Дяволския мост край Ардино и Чудните мостове на обратния път за Пловдив.


Това пътуване бе много дълго, над хиляда километра, но не бе изморително, а напротив - бе зареждащо. Магията на Родопите трябва да се почувства и види със сърце на място! Натрупах много и интересен фотоматериал, който се надявам постепенно да мога да ви покажа. За България и красотата на българската земя не бива да спираме да разказваме! Преди самите да видим нещо, ние няма как да го оценим истински. За съжаление хората така сме устроени, че често започваме да мислим за нещо значимо, едва когато започнем да го губим или вече сме го изгубили. А можем да променим това, според мен.



Малко след завръщането ми от Родопите се отправих към град Плевен, където по повод празника на града бях поканен да организирам представяне на Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението в Панорама „Плевенска епопея 1877“. Събитието бе насрочено за 10 май, в навечерието на празника на Плевен - 15 май. От емблематичния музей бяха организирали пространство в Панорамата, което щеше да се използва за пръв път и моята експозиция щеше да го изпълва цял месец.

Подредих изложбата ден преди откриването с известно безспокойство. Не вярвах толкова в голяма посещаемост на вечерно събитие в Панорамата, тя не е в центъра на града, както знаете, а откриването съвпадаше с масовото работно време. Но този път не познах - партерът на Панорамата се оказа твърде тесен за желаещите да посетят представянето на проекта ми.


Откриването бе уважено от кмета г-н Георг Спартански - един успешен плевенски градоначалник и мой съмишленик, уважи ни и г-н Мартин Митев, председател на Общинския съвет на Плевен. Публиката бе многобройна и разнородна. Този път впечатление правеха дошлите големи групи младежи на представянето -.факт, който радва. Публиката се оказа внимателна и любопитна, присъстваха дузина журналисти и няколко мои лични гости. На представянето присъства и моят фолклорен модел от Плевен Росица със своето семейство. Винаги съм твърдял, че подкрепата на участниците и техните семейства за този проект го прави неповторим, защото той се превръща в лична кауза. А лъчезарната млада плевенска учителка бе неподправен пример за това!


Отмина и това представяне, като изложбата остана малко повече от уговорения месец в Панорамата, поради сериозния интерес и поради факта, че събитието ни бе отварящо за градските празници и непосредствено преди Европейската нощ на музеите.

Прибрах се в Габрово и вече на дневен ред бе следващата изява за годината. Този път предстоеше да представя проекта си на мое любимо място и то в родния ми град. В най-празничната за Габрово седмица първата част на национален проект "Аз съм Българка!" гостува в Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Вълнувал съм се при всяко представяне досега, но у дома си е друго, тук сред приятели и много познати се работи лесно, но, разбира се, с не по-малка отговорност! Благодаря за съдействието на целия екип на "Етър"-а! Подготовката мина гладко и за момент се прехвърлих на друга задача, с която бях ангажиран. .



На 11 май в един от обновените габровски паркове отбелязахме завършването на първото училище за деца дронисти у нас. Инициатива на „Обсерватория за идеи 2D“ и подкрепена от мен целеше да запознае подрастващите с професиите на бъдещето. Обсерваторията бе избрала да акцентира на бързо набиращата популярност професия на дрониста. Завършването бе съпътствано с демонстрации, почерпка с лакомства и, разбира се, финални полети за всички ученици. Накрая всяко от децата, преминали двумесечния курс за управление на безпилотно летателно средство, получи удостоверение за правоспособен дронист...



На 14 май в РЕМО "Етър" бе открита представителната изложба с фотосите от първата част на Национален проект "Аз съм Българка!". Радвам се, че това се осъществи, макар и доста време след дебюта на проекта. "Етър"-а е знаково място за мен, за работата ми, а за самата първа част на идеята ми още повече. С два сюжета от този възрожденски център - пролетен и зимен - открих и закрих снимачната част на 2016 година.

В празничната за Габрово седмица настроението в града ни е особено духовито. Причина за това е и провеждащият се по това време емблематичен Фестивал на хумора и сатирата. След празника на града - 17 май, идва кулминацията на седмицата - в съботният ден, когато се провежда уникалният габровски Карнавал. Единствен по рода си, той е перла в съкровищницата от културни традиции на Габрово. Карнавалният ден е пъстър и шумен, зареден с много веселие и ведро настроение, а карнавалното шествие изобилства от неподражаеми костюми и маски, остри и пиперливи шеги и смела политическа сатира.


Сутринта на карнавалната събота прекарах в заснемането на планирана фотосесия в планината, а ранния следобед - в подготовка на техниката за вечерните събития. Карнавалът винаги започва точно в 18 часа. Възможно е и да не знаете, но Габрово е може би най-дългият град в България, а централният му булевард който се движи по дължината на река Янтра, в този следобед се затваря в централната градска част, за да премине по него веселото карнавално шествие. Това емблематично събитие събира най-много посетители в града през годината. Гордеем се с него и се надяваме да остане в настоящия си вид, за да пренася духа на Карнавала през времената на културен упадък и криза на духовността.

Кулминацията на карнавалната вечер тази година бе комбинация между открита сцена с изяви на атрактивни изпълнители, продължаващи до ранните часове на неделния ден и модерен 3D мапинг спектакъл с празнични илюминации, озаряващи небето над града. Предлагам ви серия от материали от празниците на Габрово ТУК:


Разбира се, няма как да пропусна и един от най-българските празници – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май. Малко преди този важен празник заснех следващото си предизвикателство, 2019 година бе юбилейна за много институции в моя роден град. РЕМО „Етър“ и Техническият университет – Габрово празнуваха своите 55-годишнини. По повод юбилея си ТУ – Габрово, чийто възпитаник и абсолвент съм, проведе традиционния си пролетен спортен празник. По идея на ръководството на университета заснехме отвисоко изписването на цифрата „55“, съставена от студенти. Мястото бе на тревната площ непосредствено пред Соколския манастир. Задачата бе трудна за логистициране, но обаче се получи с усилията на много хора. Предлагам кадър от случилото се ТУК.



Май бе красив и изпълнен с предизвикателства месец, а като се сетя, че е едва петият от годината и най-доброто, тепърва предстоеше!

И да, за малко да пропусна - на 1 май стартира вторият кастинг за фолклорни модели, който проектът обяви във връзка със заснемането на предстоящата трета част на "Аз съм Българка!" през 2020 година.


Юни


Лятото настъпи в правата си, задачите се трупаха. Времето навън през по-голямата част от месеца бе дъждовно и работата на открито не спореше. Но и в малкото откраднати часове без дъжд и буря може да се свърши нещо съществено.



В самото начало на месеца заснех сюжет, свързан емблематична българска традиция. Вече съм ви представял тази тема, виждали сте и модела ми, но сега ги обединих в едно ново мое творческо решение. Мястото бе различно, подходът и отношението също. И да ви споделя, много съм доволен от резултата, чрез който подобрих предишно свое виждане. Така се появи първият сюжет от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“.


Началото на месеца си поставих за цел да снимам нещо любопитно, което предстоеше да се случи в Габрово. За пръв път на площад "Възраждане", в административния център на града, щеше да се проведе Национален събор на клуб Москвич с изложение на ретро автомобили. Любопитно ми бе да разгледам соцвозилата от отминалата епоха, все пак това бе автомобилът от моето детство. Повече за ретро събитието може да видите ТУК:



От няколко седмици провеждах десетки разговори по телефона с френски журналисти за евентуално мое участие във филм на френско–немска телевизия, и тези разговори ме върнаха към началото на моята обществена дейност, когато съдбата на монументалния Дома паметник на Бузлуджа зае постоянно място в сърцето ми. Връщането към тази тема ме развълнува малко вповече, защото естествено изникнаха и спомените за началото, за усилията, за равносметката за тези 11 години работа, но бе приятно - върнах се доста назад и се сетих за полезни неща, които бяха останали в миналото. Просто за отрезвяващ съвет, в миналото си имам преди всичко житейски уроци и натрупан след тях опит, погледът ми днес е в настоящето и бъдещето!



И точно след ретро събора, в Габрово специално заради мен, за втори път в живота ми, пристига голяма европейска медия. Първото такова събитие бе преди няколко години, когато в Габрово дойдоха The Economist. Този път френско-немската телевизия Arte предстоеше да заснеме поредица филми за историята на България. Съдействах им по останалите теми, но основната заради която те искаха да снимат в България, бе Бузлуджа и най-големият идеологически монумент в Европа.


Да работиш с такива професионалисти е повече от удоволствие, за мен остана наред със студа в планината, който за лятото е обичаен, и опитът, знанията и контактите с личности на изключително ниво! Благодарен съм за тази възможност, а и за оценката на западноевропейските блогове към мен и моите познания за това място. Споделям ТУК с вас интервюто по темата, няколко снимки, както и интернет версията на филма. Някой ден, надявам се, ще мога да публикувам и пълнометражния вариант.



Еуфорията и отзвукът от филма, заснет с мен, бе голяма и не стихваше в следващите двадесет дни. Уви, налагаше се бързо да се съвзема от щастливите емоции и да се захвана за работа. Във втората половина от юни ми предстояха две представяния на проекта: на 21 юни в Пловдив с първата част и на 24 юни с Продължението в град Батак.

В Пловдив трябваше да подредя изложбата и да я представя в Plovdiv Plaza - изискан и луксозен търговски център с много добро местоположение и организация. Благодаря сърдечно на домакините ми там за чудесната работа, надявам се скоро да можем да организираме още нещо заедно! Отзвукът от представянето и престоя на изложбата бе добър, получих чудесна обратна връзка, а фотосите с участничките в първата част на Национален проект "Аз съм Българка!" радваха посетители на пространствата в търговския център два месеца. Пловдив е повече от символ за този проект, първият фолклорен модел в тази идея бе оттам и в резервата Старинен Пловдив бяха първите снимки през 2014 година.



След няколко дни отново поех към Родопите, този път предстоеше да представим втората част от проекта в историческия Батак. Това се случи точно за Еньовден – празника на билките, събирани от българката за да осигури здравето в семейството. Случи се в сърцето на лятото и в сърцето на Родопите. Героичният Батак е изключително красиво място, но с много тежка история. Самото му име ме кара да се връщам при всяка възможност тук и да се потапям в духа на това място. Трудно е, но много силно и отрезвяващо. Препоръчвам на всеки български патриот да посещава Батак и историческата църква "Света Неделя" поне веднъж годишно.


Благодаря за топлото посрещане и чудесната организация на г-жа Теодора Пейчинова, Сашка Димова и Иванка Станкова от Исторически музей - Батак! Изложбата остана там до началото на месец септември и имаше много добра посещаемост. Малко над 11 000 посетители бяха разгледали изложбата, а отзивите за видяното получих както по интернет, така и в книгата за впечатления, която благодарение на "Антико.бг" пътува с експозицията и събира мненията на нашата публика.

Средата на лятото, а дългият списък с предстоящите творчески предизвикателства продължаваше активно да се попълва.


Юли


Юли месец по принцип го харесвам, въпреки че е най-горещият от всички. Последните години обаче той е дъждовен през повечето време. Хората почиват, почти нищо не работи, а това, което уж работи, не му се работи... А аз нямам излишно време за мързелуване. През този месец ми предстоят важни снимки, както и едно интересно събитие.



В средата на юли заснех дълго чакана фотосесия, отново на прекрасно и любимо място. Отлагах я повече от година, но открих правилния фолклорен модел и подходящото време за реализиране. След няколко неуспешни опита с хора, недостатъчно вярващи в себе си, най-посля мога да се похваля, че са налице много успешните кадри по подпроекта „Аз съм Българка, аз съм от Габрово!“. Със помощта на много хора и с много любов и желание направих снимки, които се надявам да покажа през 2020 година в родния си град. Това ще бъде моят подарък за Габрово и габровци по повод юбилейната 160-годишнина от обявяването на Габрово за град.

Повече за снимките, фолклорния модел, на който се доверих, местата и предстоящото събитие ще научите скоро. Засега ще ви представя тук само един кадър от работата по подпроекта.



Няколко пъти през този месец се наложи да се изкача до своето любимо място – връх Свети Никола и Паметника на Свободата. Поводът бе ремонта на фигурата на лъва, която бе в окаяно състояние и за пръв път от 50 години насам бе буквално отворена, за да бъде оздравена и обследвано нейното състояние.

Вълнуваща история на един исторически символ, спорен, но сплотяващ, обединяващ нашата нация! Символ, който виждаме от почти всяка точка на Габрово.



Юли месец за мен премина и под знака на едно състезание. Традиционно вече организираме колоездачно състезание по изкачване на Шипка в памет на нашия добър приятел и колега Васил Дянков. Велокупа „Васил Дянков“ вече традиционно събира отблизо и далеч колоездачи, за да продължи традицията с това традиционно изкачване, което Васко възстанови преди няколко години. Уви, неговият земен път приключи, но аз и моето семейство решихме да продължим традицията и още повече купата да носи негово име, защото той изтупа от прахта това позабравено състезание .Това лято то се проведе на 26 юли, а състезателите имаха късмета да карат в хубаво време. Оспорвано и красиво по северната страна на Шипченски проход, велосъстезанието емблема за Габровския регион се състоя без инциденти и добра интрига. Вярвам, че ще срещаме правилната подкрепа във времето и тази традиция ще продължи!



Юли за мен приключи с един любопитен репортаж, който често пъти ме командироват за да заснема. Традиционните тържества в памет на Освобождението на Стара Загора. Мястото е монументът „Бранителите на Стара Загора“. Тържествена обстановка, строеве на въоръжените сили на Българската армия, както и Национала гвардейска част. Събитие без излишна помпозност, но с паметна насоченост към младите и поколенията, за да не се забравя героичната отбрана на Стара Загора, опазването на Самарското знаме в първото сражение на Българското опълчение, както и последвалото тридневно кланете на българско население от турците, едно от най-жестоките и кървави по нашите земи.



Август


Време е за моя месец! Макар че съм роден в последния ден на август, практически на прага на септември, август ми е късметлийски, винаги пълен с емоции, малко трудности за цвят и много работа. Иначе няма да е интересно, нали?!




Веднага след тържествата в Стара Загора на 31 юли, аз се прибрах за кратко в Габрово и следобеда на 1 август вече пътувах към Пловдив. Бях поканен да снимам спектакъла "Среща на поколенията" по повод 45-годишнината на Фолклорен ансамбъл "Тракия". Вълнуващо и отговорно събитие, което ми донесе много - и опит, и знания, и контакти, и най-вече удовлетворение. На юбилейния концерт присъстваха президентът на РБългария Румен Радев и неговата съпруга, кметът на Пловдив Иван Тотев и ред още официални гости. Събитието бе с вход свободен, а Античният театър се оказа тесен да побере хилядите желаещи да присъстват. Спектакълът бе пищен, красив, тържествен и изпълнен с искрена емоция, с едве думи творческо вълшебство, както го може само неговият ръководител проф. Даниела Дженева. Повече за юбилейното събитие може да видите ТУК:





След като издадох снимките от спектакъла, имах един ден, в който да попътувам и по работа, и за удоволствие. Посетих любимия си град Копривщица, видях се с приятели, договорих изложба и се заредих с емоции и красота за дълго време напред. Копривщица е място, което ти пленява сърцето и го топли толкова силно, че дълго след това този плам не стихва в теб. Обичам това място като свой роден край!

Диапазонът, а и контрастът в пътуванията ми през август бе голям. Избрах да мина на връщане през прохода Троян–Кърнаре, спрях на Беклемето, поснимах, полюбувах се на тази част от Стара планина. Жарък ден с много и красиви гледки. Спомням си за една моя снимка оттам - някой ме беше снимал, а на лицето ми - солидна брада. От работа и пътувания нямах време не само за сън, но даже да се избръсна, не че се бях запуснал, просто може би творчески хаос…


Едно интересно събитие бе командировката ми в Троян на 15 август – Голяма Богородица. Тогава е храмовият празник на Троянския манастир "Успение на Св. Богородица" и имаше празнично богослужение, а чудотворната икона на Богородица Троеручица на този ден се вади от храма за литейно шествие през село Орешак. Доста посещавано събитие, което се слави със стройна и точна организация, още от едно време. Признавам си, не бях снимал този празник от няколко години. Но всичко мина по план, а и се видях с колеги - добри мои приятели от централните софийски медии, с които успяхме да поснимаме и на земя, и отвисоко. Бе празнично красив ден. Емоцията бе странна - и на самата служба в църквата, и при самото шествие с иконата, но това е отново в категория "трябва да видиш и усетиш на живо"!



Малко след този празник ми се случи и XII Фестивал на фолклорната носия в Жеравна. За втора година бях поканен в екипа на неговите служебни фотографи. Много съм писал за това уникално събитие, може би най-чаканото и най-вълнуващото в българския фестивален фолклорен календар от десетилетие насам. Фестивалът в Жеравна също е магия, в която задължително трябва да се потопиш и да приемеш със сърцето си. Скокът във времето е гарантиран, а цветните спомени от фестивалните дни те държат цяла година, до следващия август. Десетки хиляди хора дванадесет лета по ред за три дни се пранасят 200 години назад във времето, за да поживеят в автентична възрожденска обстановка, без технологии и без светски капризи, но без изключение и доброволно пременени в народни носии. Усещането за единение, почувствано по време на този фестивал е може би една от най-силните патриотични емоции, предлагани днес в България.

Отмина фестивалът, вече планирахме посещението си за следващата година, а ни предстоеше да се подготвим за друго емблематично събитие в центъра на България.



На 24 август бе кулминацията на тържества по повод 142 години от героичната Шипченска епопея. Почит към загиналите воини на мястото, на което е изкована българската свобода. Мащабни възстановки на сраженията с участието на стотици реконструктори. Събитие, което не пропускам, и се гордея, че вече 11 години мога да съм част от него. Освен с идеите си, които и досега са част от програмата, заедно с верни приятели и колеги ние успяваме да снимаме там почти всичко случващо се, за да оставим на историята паметните моменти от традицията през годините и спомена за героите, пожертвали живота си, за да можем днес да се наричаме българи!


По традиция честванията са на връх Свети Никола и Паметника на Свободата, а вечерта в центъра на Габрово се организира тържествена заря–проверка на въоръжените сили на Българската армия и Националната гвардейска част.





През този мой месец посетих и за първи път след мащабните промени село Раювци край град Елена, свято място с много силна енергия, преобразено от бизнесмена Любомир Пашов в атрактивен кът за отмора. Уникалната природа на Еленския Балкан и близостта на язовир Йовковци в съчетание с историята на Вълчан войвода са комбинация, която те запленява от първата гледка и оставя без дъх. Горещо препоръчвам на всички! Мястото скоро ще бъде обогатено още, сега това е мегалитния български "Стоухендж" с каменни плочи с важни цитати от бележити българи, а предстои и изграждането на пространство с бюстове на знаменити български личности.

Имах поставена и важна организационна задача, която изпълнявах усърдно, защото знаех, че в края на месеца трябва да съм успял с едно много трудно начинание, резултата от което очакваха хиляди хора. Затова гледах да смогвам навреме с всичко и да се справя с чест с предизвикателството.



Всъщност целият август за мен мина преди всичко под знака на приготовленията за предстоящото реализиране на моята голяма мечта. Мечтата да покажа Национален проект „Аз съм Българка!“ на открито. Това се случи благодарение на народния предствител и мой съмишленик Валентин Николов. Той ми даде куража да потърся спонсори и да реализирам замисленото. Точно на моя рожден ден, 31 август, "Аз съм Българка! – на българската земя и под българското небе" бе експонирана на територията на РЕМО "Етър".


За реализирането на откритата изложба с кадри от първата и втората част на проекта съм изключително признателен на ДП „РВД“ и „Булгартрансгаз“ АД! Тя се случи с много труд и много усилия, но пък се получи толкова цветна и красива, гордея се с нея! Изложбата на открито радва хиляди туристи и досега в Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Благодаря на домакините и специално на Тихомир Църов и проф. Светла Димитрова за подкрепата!


Тази изложба съм убеден, че ще предаде още по-успешно моите послания към всички българи и към света. Реализирах я с много любов, почти три месеца работих неуморно за практическото й осъществяване, като самата предварителна подготовка ми отне над една година. За да може още в първите 15 дни да я видят над 16 000 посетители.

Цялата ми творческа 2019 година се окрили от реализирането на тази идея и се надявам да мога да покажа изложбата на открито на още много стойностни места в страната За да пребъде красотата на българката, историята и традициите ни във времето!




Септември


Месецът на пъстрата и топла есен, "циганското" лято, времето за училище и събирането на есенната реколта.


Този месец започнах с подготовката на две изложби и представянията им в ДКИКЦ "Двореца" в Балчик и Народно читалище "Родопска искра - 1880 година" в град Чепепаре. В Двореца предстоеше да представя втората част от моя проект, първата вече гостува през 2017 година. Да излагаш творби на това толкова престижно място е голяма отговорност и винаги се притеснявам за детайлите там, но щом си в Двореца, екипът му се грижи да се чувстваш подобаващо за човек, отседнал в дворец.

Искам да изкажа огромната си благодарност към служителите на тази забележителна институция, управлявана с много желание, прецизност и професионализъм! Да снимам и експонирам на територията на Двореца е истинско удоволствие. Щастлив съм, че там имам добри партньори и близки приятели, с които се надявам да работим и през следващата година. Този път ще ги изненадам с различна изложба, за която се надявам да намерим решение за времето и мястото за експониране.



Денят на представянето бе 6 септември - датата на българското Съединение, специално избрана, разбира се! Мястото бе галерия "Тихото гнездо" в самия дворец на румънската кралица Мария. Вълшебство е да пребиваваш в това райско кътче на живописния северен черноморски бряг. Препоръчвам на всеки! Представянето премина стегнато и стилно, получи се добре и публиката остана удовлетворена, а за месеца престой на изложбата посетителите на Двореца изпълниха с отзиви близо 300 страници от специално създадената книга за впечатления, която от тази година пътува с експозицията. Книгата е дело на сърцатия екип на "Антико.БГ", на които съм дълбоко признателен!



Точно на 6 септември бе и отбелязването на 55-годишнината от откриването на една от емблемите на Габрово – Етнографския музей на открито "Етър". Не успях да присъствам в знаковия ден, но веднага след Балчик отпътувах към Габрово и "Етър". Точно на рождения ден на този изключителен музей на Възраждането се провежда и традиционният Международен панаир на народните занаяти. Удоволствие и особена гордост е да се потопиш в магията на българските занаяти и не само. "Етър"-а е вълшебство, което те хваща за ръка и те повежда във времето на ръчния труд, на занаята, на мисълта, на труда на майстора и истинския майсторлък. На брега на притока Сивек, под гъста орехова сянка се пазят тайните на българските възрожденски занаяти, които за трите дни на панаира излизат на показ, привличайки и представители на занаятите от други култури по света.




В средата на септември с моя добър приятел и изключителен планинар Митко направихме една пешеходна разходка до хижата с най-красива гледка в Стара планина – "Мазалат", разположена в Габровския Балкан. Малко са габровците, които не са били там. Отправната точка за прехода е хижа "Партизанска песен" и местността Узана. Препоръчвам това пречистващо духа и сетивата преживяване на всеки, който може да ходи без усилие пеша около два часа сред живописната природа на Централна Стара планина.



Към края на месеца предстоеше поредното представяне на първата част от Национален проект „Аз съм Българка!“, този път в Чепеларе. Признавам, това е място, през което повече съм минавал, отколкото отсядал. Уютното родопско градче ме плени още от първите минути на разходката в центъра му. Чепеларе е известен като столица на ските, порта на курорта Пампорово и родно място на първата ни олимпийска златна медалистка в биатлона Екатерина Дафовска.

В Чепеларе ми предстоеше да експонирам в салона на едно читалище, което през 2020 година ще навърши 140 години от създаването си. Институция с огромна история и живи традиции, с фолклорен състав, театрална дейност, музейна експозиция и богата библиотека. Моето събитие, а и всичко изброено са факт, благодарение сърцатата работа на един голям и истински българин, чепеларец, гайдар и човек с огромно сърце. Това е Ангел Николов, мой близък приятел и председател на читалището. Човек с главно Ч, създал безупречна организация и придал нужния авторитет на събитие, което на практика бяха открити Националните хайдушки празници, посветени на легендарния капитан Петко войвода. Признателен съм на Ангел за добрата работа и себеотдаването в помощ на моята кауза – да популяризираме и пазим българското и България, като наш най-голям дар – да бъде наша родина.

В тези редове изказвам и своята благодарност към тогавашния кмет, който приключваше своя мандат в Чепеларе – г-жа Славка Чакърова! Подкрепата, оказана ми от Община Чепеларе бе съществена и навременна. Благодаря, че пролича такава силна и приятелска връзка между властта и културата - нещо, което в местното самоуправление обикновено е доста променлива величина. Как премина представянето на "Аз съм Българка!" в Чепеларе, вижте ТУК.



В Чепеларе посрещнах и Деня на Независимостта ни, 22 септември. До ранния следобед със семейството ми се изкачихме на връх Мечи чал, после посетихме и паметника костница на връх Средногор, по-известен като "Родопската Шипка", гордо извисяващ се над градчето. Следобед вече пътувахме към Габрово, откъдето в компанията на моя колега Стефан Стефанов потеглихме за снимки на тържествата в старопрестолния Търновград. Там вече ни очакваха моите колеги и приятели - фотографите Огнян Николов и Сергей Драганов. Кадри от празненствата по повод Деня на Независимостта във Велико Търново можете да разгледате ТУК.



Октомври


Още един любим месец - през октомври е именният ден на баща ми. От стари времена Петковден е духовен празник на Габрово и неговата закрилница Света Петка.

Месецът за мен започна с представянето на една книга - мемоарите на първия демократично избран кмет на Габрово. Мой добър приятел и истински кипящ габровец - Иван Ненов, който неотдавна ни напусна ненадейно. Каквото и да кажа за него, ще е малко. Гордея се, че го познавах и съжалявам, че имахме малко време да поговорим повече за Габрово. Почивай в мир, ще те помним!



На 1 октомври комитетът "Памет Габровска" и семейството на Иван Ненов представиха мемоарната му книга "Габрово преди всичко" в габровската регионална библиотека „Априлов – Палаузов“. Още през април Иван ми се довери да заснема кадър за илюстрация на корицата на неговата мемоарна книга. За мен бе привилегия да изпълня тази задача. Вярвам, че той остана доволен от предложените от мен снимки на Габрово, които заснех специално за случая и няма да ги предложа на никого друг, те ще останат посветени на неговата памет!


Имах доста работа в София през този месец, но не съм отсъствал повече от 5 дни от Габрово. Не мога, а и не искам. Много ми липсва родното място, сякаш оставам без сърце, когато съм далеч от Габрово.



В началото на октомври имах посещение във Военната академия „Г.С. Раковски“ в столицата и заедно с моя приятел и колега Иван Иванов проведохме разговори за бъдеща съвместна работа между мен и Академията. Надявам се скоро да мога да ви зарадвам с положителна новина от най-старото военно училище в България.


На 7 октомври отново бях в НДК. Имах покана да снимам бенефисния спектакъл на хореографа Христо Димитров "Тайната "БЪЛГАРЕ" - Седем неразказани истории, с който продуцентът на именития ансамбъл отбеляза своя 50-годишен юбилей. Събитие, уважено лично от президента на РБългария Румен Радев.



Приключих и подготовката на една дългоочаквана от мен изложба. В началото на 2019 година получих покана от Община Севлиево да организираме представяне на проекта ми в общината, а повод да бъде Празникът на тиквата, който е традиционен за Севлиево. Изложбата бе насрочена за 8 октомври, а събитието бе отварящо цялата програма на празниците на града. Вълнувах се, защото стъпвах на ново за мен място, опознавах нови хора. Екипът на Община Севлиево се оказа страхотен, позитивен, истински и подкрепящ българското и младите хора. Сърдечно благодаря на кмета д-р Иван Иванов и екипа на Общината - г-жа Калина Георгиева, г-жа Ирена Камбурова и г-н Георги Велев. Подкрепата, логистиката, организацията и всичко около изложбата бяха съвършени, представянето в Севлиево се получи едно от най-силните дотук!

Събитието се случи, приятното чувство остана, а аз останах в град Севлиево за да запечатам най-интересното от няколкодневната програма на празниците на града. Пъстри, красиви и доста емоционални дни прекарах. Признавам си, не съм бил досега свидетел на всичко, случващо се в Севлиево през тези празнични дни, и бях много приятно изненадан, натрупах добри кадри и много нови познанства. Повече за видяното отвисоко в Севлиево може да гледате ТУК.:




До края на месеца имах малко време, но го запълних с доста и ползотворна работа. Успях да заснема втори нов сюжет, който ще ви представя в началото на 2020 година като част от Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част.



Няколко дни прекарах в Родопите с моя колега и приятел Стефан Стефанов. За тези дни успяхме да посетим уникални кътчета, които носят толкова дух и красота, че трудно бе да подбера кадри за замисления от мен авторски календар за 2020 година. Но за календара по-късно. Започнахме фотоприключението си с язовир "Батак", после се отправихме към язовир "Голям Беглик", а залеза наблюдавахме на брега на язовир "Широка поляна". В следващите дни посетихме язовир "Доспат" и язовир "Въча". Неописуема е красотата на Родопа планина, затова ще се опитам да ви я покажа и разкажа с повече подробности през 2020 година.


Ноември


Неусетно настъпи и ноември. Необичайно топъл и леко дъждовен, с намигване за предстоящата зима. Първите дни бях зает с лична работа, но успях да отделя време и за снимки. Посетих Батошевския мъжки манастир, скътан в склоновете на Стара планина в живописно дефиле. Едно невероятно място, което препоръчвам на всеки да посети, да се уедини и да нахрани своето аз с духовната храна от светата обител.

Отбих се и в РЕМО „Етър“ и Соколския манастир, а както знаете, аз не ходя никъде без техника за снимане и успях да заснема малко от пъстрата есенна картина на музея и светата обител край Габрово.


По-късно през ноември за служебен ангажимент от чужбина ми се наложи да снимам двете перли на християнската вяра във Велико Търново – Преображенския манастир и манастира "Св. Троица". На двата бряга на Янтра и на живописно скално бранище двата манастира - мъжки и девически са сякаш построени, за да се допълват с красотата си и са така ориентирани, че да гледат към дворците на Царевец.



В средата на месеца посетих събитие, което отдавна не бях снимал - Празника на Еленския бут в град Елена. Мащабното тридневно събитие, представящо великолепния местен деликатес, не само за моя изненада тази година събра неподозирано внушителен брой гости. Тънки мезета и руйно еленско вино съпътстваха уникалния гурме празник, чието название, често обаче, оставя погрешна представа. Уникалният бут по еленски всъщност е от свинско месо и се получава най-добре от ръцете на еленските майстори, пазещи старинни рецепти на обработката на месото. Повече за този празник може да видите ТУК.:




Веднага след Елена заедно с моя приятел и бързо развиващ се във фотографията колега Мартин решихме да си направим една обиколка в Родопите. Дестинацията бе язовир "Въча", малко след град Кричим, в полите на Родопа планина, точно на пътя между севера и юга. Неповторима е красотата на полуостровите и язовирните къщички там. Всичко е подчертано по прекрасен начин с панорамен път, който върви изцяло по брега на язовира и напът за Девин и Михалково водната шир може да бъде наблюдавана през цялото време. Този път вече е напълно обновен и прясно асфалтиран. Когато минахме оттам, той се доработваше. На връщане от това пътуване направих и станалите ми любими кадри на Шипченския манастир "Рождество Христово“.


През ноември посетих отново живописното троянско селце Махала Баба Стана, което ме посрещна с лек пресен сняг и невероятната си атмосфера. Преди три години тук заснех сюжет от първата част на проекта „Аз съм Българка!“ и ми се искаше да се върна пак през зимата. Оттам поех към архитектурния резерват Старо Стефаново и Гложенския манастир. Признавам, че имах очаквания за манастира, но снегът и мъглата не позволиха мястото да разгърне потенциала си, затова отново ще дойда, когато мога, да заснема гледката на извисяващия се на отвесната скала манастир.


Поредното столично събитие, което бях поканен да снимам, бе ежегодният благотворителен бал на Фондация "БЪЛГАРЕ". Каузата на светското събитие тази година бе набирането на средства в подкрепа на предстоящия мегаспектакъл "Черноморски пирати".



Измежду десетките пътувания до София по работа успях да си открадна и ден, в който да посетя Рилската света обител. Няма нужда да ви разказвам и описвам това място. Ще ви радвам с гледки от земя и въздух през следващите месеци, за да съпреживеете видяното там. Времето се случи повече от хубаво, а възможностите за добри кадри - прекрасни! Свърших и нещо важно за мен - открих и снимах гроба на ирландския журналист Джеймс Баучер, намиращ се близо до манастирските порти. За мен бе важно да почувствам мястото, което е избрал за свой вечен дом този уникален приятел на страната ни. Така пъзелът с историята на тази забележителна личност се допълни прекрасно!



В края на месеца посетих и пещерата "Проходна", известна още като "Очите на Бога". Тя се намира до Карлуково в живописно дефиле точно в полето. Край нея река Искър лъкатуши по пътя си към Дунав. Вятърът, мъглата и куп препятствия не ми попречиха да поснимам на воля. За финал се изкачих над самите „очи“ Господни и се престраших да опитам упражнението, което много колеги дронисти вече недолюбват. Преминаването през очите с дрон е предизвикателство, но и, за съжаление, е отнело удоволствието на много ентусиасти, решили да прелетят през чудния скален феномен. Без да се хваля, но ми се получи. Успях - на ръба и с много стискане на палци.



Ноември мина под знака на един мой продължителен труд. Труд, който обявих публично на 6 ноември и по който работихме неуморно целия месец. С огромната и сърцата помощ на Невена Иванова от "ПроСълюшън" - София подготвихме за всички вас второто издание на календара "Полет над Родината" - 2020. Естествено продължение на първия такъв, създаден в края на 2018-та, реших да събера отново най-доброто от въздушните си снимки в луксозен стенен календар за предстоящата година. Избрах 80 кадъра, от които трябваше да предпочета 12. Много трудна за един творец задача. В крайна сметка постигнах компромис със себе си с решението календарите да бъдат 2 модела и така цели 24 кадъра влязоха в употреба. Календарът се разпродаде напълно за по-малко от 20 дни след излизането си на пазара. Едва отделих бройки за лични приятели. Ако вие имате голямо желание да притежавате екземпляр, свържете се с мен, може да измислим начин да получите такъв. Вижте резултата от този мащабен труд ТУК.



Декември


Месец последен, който мога да обобщя с две думи – снимки и изложби.


Много оставаше за снимане до края на годината, а предстоеше организирането на три изложби. Отделно, като се загледам в списъка със свършената работа, през декември съм пътувал повече, отколкото през някои от летните месеци.

В първия ден на декември, заедно с приятелите ми Митко и Христо направихме едно поклонническо пътуване. Посетихме експозицията с Панагюрското златно съкровище, след това Асеновград и светилището Белинташ. Останах силно впечатлен от това място. Ще се постарая през следващата година да ви разкажа повече за него.

Скоро заваля и първият сериозен сняг в Габрово - отдавна чакан момент, донесъл прекрасни гледки в красивият ни град. Запечатах вечерта с първия за сезона снеговалеж точно преди театралната постановка, на която щях да присъствам със семейството си.


На следващия ден градът бе скован от студ, но на мен ми предстоеше да снимам нещо много специално. Мой добър приятел и изключителен творец ме покани да заснема процеса, при който твори. Адриан Новаков, добре познат на България и света скулптор, навършваше 50 години и бе решил да направи юбилейна изложба с част от своите творби. Той ме покани да заснема процеса по леене на бронзови скулптури. Отговорна задача с огромна тежест, предвид факта, че ме допусна до "кухнята" на своята работа. Целодневно предизвикателство при -5 градуса на открито, стоплящо обаче сърцето до неузнаваемост. Геният на твореца успяваше да вдъхне живот на привидно мъртва материя. Велико дело и много тежък физически и психически процес, който, въпреки трудностите, Адриан изпълни толкова истински. В отделен материал ще ви разкажа за работата си с него. Благодаря му от сърце, че ми се довери да заснема процеса на неговата работа, че той и семейството му отвориха дома си за мен! Резултата от заснетото впоследствие показахме в съвместна изложба, открита на 16 декември в габровския хотел "Мак".


След леенето на бронзовите скулптури ме чакаше още малко работа на открито. Този път посетих резервата Боженци с надеждата да направя красиви вечерни кадри на китното балканско селце, сгушено под снежна пелена. Оставям резултата ТУК и се надявам оценката дали той е добър или не да получа от вас:




В средата на декември вече работех по трите последни изложби за годината. Тази в тандем с Адриан Новаков, представянето на Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението в Трявна и една изложба - продължение на идея от миналата година. Както някои от вас си спомнят, подарих от своето изкуство на училището, в което започнах своя професионален път. Вдъхновен от делото на доктор Никола Василиади, аз се върнах в своята гимназия и подарих фотоекспозиция, която украси един от коридорите на училището. Сега отново по покана на моите учители Надежда Найденова и Цветанка Генчева довърших и допълних пространството на третия етаж на гимназията с още мои фотоси от проекта.



Експозицията в ПТГ "Д-р Никола Василиади" бе готова за патронния празник на училището - 19 декември (Никулден по стар стил). В същия този ден бях в София по работни ангажименти и реших да отскоча до язовир "Студена" или каквото бе останалото от него. Печалната картина и разказа ми за видяното може да разгледате ТУК:



На 24 декември ми се наложи да посетя съвсем набързо Южна България и ми се случи нещо, което ще запомня за цял живот. На връщане в посока Габрово по подбалканският път в продължение на един час видях поредица от над дузина дъги в небето до Стара планина. Такова количество от природния феномен бях виждал общо през живота си за 26 години. Сега обаче се случиха накуп. Спирах, снимах, опитах се да хвана повече. Смятам това за особен знак на Бъдни вечер. Той ми напомни за мъдростта, че без дъжд няма дъга и че ако не гледаш нагоре, няма как да видиш дъгата.



На втория ден от Рождество Христово заедно със семейството ми и моя колега Мартин от Севлиево посетихме традиционната възстановка на обичая "Коледуване", който Регионалния етнографски музей на открито "Етър" представя ежегодно на посетителите си. Работещите във възрожденския комплекс се стараят на всеки голям народен празник да показват обичаите, които го съпътстват. Възстановките, училището за коледари и лазарки са начинания, пазещи и предаващи българската традиция напред във времето. Именно затова "Етър" ще бъде емблема на България и Габрово, пазител на духа, майсторлъка и традициите български!




А на 27 декември, Стефановден, вече бях в любимия ми град Трявна. Тук по покана на Специалеизирания музей - Трявна организирахме представяне на втората част на Национален проект „АЗ съм Българка!“. Символично на този голям християнски празник се събрахме в музея да разкажем нашата история. Моята мечта и идея вече грабна тревненци преди две години и днес продължаваме да разказваме за нея в този възрожденски рай. Искам да изразя огромна блаодарност на директора на музея г-жа Юлия Нинова за поканата, на кмета на Трявна г-жа Силвия Кръстева, на Виктория Колева, Даниела Дабкова, Ивелина Василева и Марина Гашпарова за подкрепата и добрата работа по представяне на идеята ми в Трявна. Както обещах на 27-ми, през 2020 година ще се върна в Трявна с нещо още по-мащабно! Изложбата ще остане в Трявна до края на месец януари. Мястото е музей "Старото школо".





Съвсем в края на месеца посетих Чирпанския манастир „Св. Атанасий“ и Араповския манастир "Св. вмч. Неделя" - истинско архитектурно и историческо бижу. Отново на прага на Родопите, в много контрастно време, но с преобладаваща красота на българската природа направих едни от последните си кадри за годината.

Финалът на творческата 2019-та предстои да отбележа близо до родния Габрово.

Равносметката ми за свършеното през отиващата си година се оказа неочаквано обемна. А доста неща, повечето в личен план, не включих. Други, в които вложих много време, компетентност и отговорност, се оказа, че не си заслужават.


2019 година за мен бе трудна и изпълнена с много предизвикателства. Година, в която обаче постигнах и много над набелязаното през 2018-та. Организирах и участвах в 11 собствени събития. 11 експозиции, премиера на нов проект, снимки за третата част на текущ, снимки за непоказвана до момента моя идея, изложба на открито и още, и още.

В самия край на 2019 година Фейсбук безмерно ме зарадва, като ми отреди синя значка за верифициране на страницата ми, която я прави официална и единствена. Отличието е възможно най-високото имиджово признание на социалната мрежа, първо за фотограф в България и първо за габровец. Няма да крия, изключително съм доволен от този неочакван факт!



Благодаря на Господ, че ми помагаше, когато бях в трудни ситуации!

Благодаря на семейството и приятелите ми, че винаги са до мен!

Благодаря на неуморния си екип!

Благодаря на журналистите от медиите за подкрепата в популяризиренето на моите виждания и послания!

Благодаря на всички, които повярваха в мен, работата, идеите и мисията ми!

Благодаря на България, че е моя Родина!

Изпращам 2019 година с 365 дни по-богат и с 365 пъти повече опит.

А вие, готови ли сте за лавина от добри новини през 2020 година? Ще се опитам да ви зарадвам през следващите 366 дни с още красота, още история, още българщина и още истини за България!


На многая и благая лета, приятели! Благодаря, че сте до мен! Продължавам да следвам неотклонно пътя си и да работя за вас и Родината ни!

Вярвайте в себе си и в мечтите си!


ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!


Ваш Радослав Първанов



0 views

© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon