Язовир "Въча" - водното сърце в Родопите

Здравейте от мен!



Продължавам разказите си за заснемането на сюжетите от Национален проект „Аз съм Българка!“ - III част. Снимачната 2020-а се очертава доста интересна, очаквах с нетърпение началото на снимките, които ще продължат осъществяването на моята мечта. Чрез висшия жребий или просто по стечение на обстоятелствата, първите снимки за третата част на авторския ми проект се случиха още през месец януари. Студено, но достатъчно контрастно и красиво за снимки, времето ми даде много и добри възможности.


Българската природа е особено живописна, мистична, неразгадаема. А предвид катаклизмите и измененията в климата, вече не можем да сме сигурни във времето, освен че през зимния сезон обилен снеговалеж се случва не повече от 3-4 пъти и спокойно можем да се радваме на хубаво време в иначе нелогични за пролетни температури месеци.


В свеж съботен ден, заедно с Мартин - мой колега фотограф, потеглихме от центъра на България към Пловдив, откъдето рано сутринта да вземем новия ми фолклорен модел Дими, която предстоеше да бъде във фокуса на планирания сюжет край язовир „Въча“. Мястото е едно от най-живописните в България и невероятно красиво за запечатване на природни гледки. Взехме Дими от дома ѝ в Пловдив и се отправихме през градовете Стамболийски и Кричим към Родопа планина, за да стигнем през тясното дефиле до синеещата се шир на „Въча“.


Пешеходният ни тур към хребетите над язовира започна от туристическия комплекс на единия му бряг. Оттам по предложение на Дими следвахме маршрут, който ни отведе до живописен склон с нужната за сюжета ни гледка. Не се залъгвайте по снимките, с които илюстрирам разказа си. По тревата и листата изглежда, че е късна есен, но всъщност бе последната събота от януари.


След около половин час ходене решихме да се спрем недалеч от руините на четири изоставени каменни родопски къщи. Мястото бе един доста стръмен склон, който обаче предлагаше и равни участъци, подходящи за минути отмора, а в нашия случай - и за снимки. Щастлив съм с избора си на отправна точка, самата локация бе великолепна и мечта за всеки един фотограф. Разкриваше прекрасни гледки на всеки един метър и погледнато от всеки ъгъл изненадваше с нова пленителна картина.

Родопите трябва да ги почувстваш и изживееш, както често обичам да казвам. Тази планина не омръзва, не навява скука и въпреки че е трудна и понякога негостоприемна, си остава неописуемо красива.


Подготовката ни за работа бе кратка, колкото да си поемем дъх след нелекото изкачване на склона. Облякла красива родопска носия, Дими бързо влезе в образ и се настрои за снимки. Времето бе хладно, утрото в Родопа планина не е много дружелюбно, но с нахлуващите слънчеви лъчи ставаше все по-приятно. След около половин час снимки вече бях удовлетворен от този добре планиран сюжет. Времето ни даде драматично небе, красива и необхватна водна повърхност, скреж и мъгла по височините и белеещите се в далечината Бекови скали над село Равногор.


Всяко движение, дори малкото помръдване ми предоставяше нов подходящ кадър, с всеки ъгъл на снимки се разкриваха все по-живописно и язовирът, и склонът, и белеещият се в далечината Кутрьов камък. Времето летеше, а ние снимахме бавно и полека смогвахме с пейзажа. В един момент с Дими си харесахме старо сливово дърво, расло под наклон по склона, самотно и красиво открояващо се на преден план.



Докато вървяхме към дървото, си мислех наум: „Колко ще бъде хубаво, ако сега тук се появи стадо овчици!“. Който твърди, че няма Господ, искам да му кажа, че има! Само след минути зад гърбовете си чухме звънци и изникна голямо стадо родопски овце с техния овчар и две овчарски кучета. Дъхът ми спря от неочакваната гледка! Само си представете: стръмен тревист склон, есенна гора и панорамата на огромен язовир, над който сякаш летиш, а до теб кротко пасящи овце. Вдигнах поглед към небето и Му благодарих! Всъщност, на около километър нагоре по склона имало овчарник. Беше си чист късмет и помощ свише да се окажем на точното място и в точното време!


Дими предпочете да не изпускаме момента и да оставим кадрите с дървото за по-късно, като първо да се фокусираме на стадото. Овчарят позволи да снимам усмихнатата и пременена родопчанка с овчиците. Дълго и търпеливо се приспособявахме към поведението на стадото, не искахме да го подплашим. Наедрелите овце чакаха агънца и трябваше да сме внимателни, за да не провокираме загуби.

Успяхме! Направихме прекрасни кадри, с които се гордея и за пореден път си казвам, че трябва да мечтаем, трябва да искаме искрено и да очакваме търпеливо – тогава ще ни се даде! Откакто снимам проекта си мечтаех за такъв сюжет, точно за тази родопска картина - чиста и искрена, събрала пълния кръговрат на природата и съжителството на човека и животните с живителната сила - водата.


Сюжетът Язовир „ВЪЧА“ – водното сърце в Родопите бе заснет трудно, с доста компромиси и лишения от наша страна, но се случи по най-добрия начин и аз съм безкрайно щастлив и напълно удовлетворен от работата ни! А ето и част от красивата пасторална гледка:




Финала на снимките осъществихме малко по-надолу по склона, на една подходяща скала, от която заснехме кадрите с дрон, необходими за филма на третата част от Национален проект „Аз съм Българка!“.

За няколкото часа до обяд отхвърлихме доста работа. Приятно и непринудено се получи да съчетая в един кадър красотата на природата ни с образа на красива българка в народна носия и панорамата от най-внушителната водна шир в Родопите.




Като творец се чувствах много щастлив от резултата - в заснетото ясно се усещаха паралелите, които тематичо следвах при този сюжет: суровата и горда Родопа планина и силната духом горда Българка, живителната сила на водата и живителната сила на красотата на Българката, живописната планинска природа и багрите на богатата народна носия. Всичко това се сля в едно цяло, допълнено като с накит от изконния родопски поминък – овцевъдството, даващо от векове прехраната на хората тук.


Остатъка от деня прекарах в размисли за свършеното до обяд и за късмета, който ни споходи. Прохладната разходка из Старинен Пловдив ме зареди още повече. Време бе за отдих и подготовка за снимките, които предстояха на следващия ден. Чакаше ни новата дестинацията на югоизток от Пловдив, отново във величествената Родопа планина!


А вие ни следвайте!

До скоро!

© 2020 Радослав Първанов

  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon