Равносметката 2020 Радослав Първанов
Здравейте приятели!
Последният ден от годината е. Като много хора на изкуството, и аз си създадох традицията на 31 декември да споделя със своята публика равносметката на постигнатото. Моята творческа 2020 година премина под знаците на пандемия, бедствия и ред трусове в обществото, тя не бе и никак мирна за мен.
83 фототура с изминати хиляди километри из красивата ни родина, от които 10 000 км, за да заснема 32-та сюжета от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“, и още и още…
֍ Януари
По традиция първите дни от годината прекарвам със семейството си – от трапеза на трапеза, в компанията на роднини и приятели. Празниците са затова – да създаваме правилните спомени заедно. Януари бе топъл и ни даде възможност да се разходим на воля, тогава все още не подозирахме какво ни очаква след два месеца. Плановете са си планове и са да се спазват, но съдбата, знаете, често ни се присмива, когато ги правим. Календарът ми с представителните фотоизложби на Национален проект “Аз съм Българка!” в страната и чужбина за 2020 година бе изцяло запълнен още от предната есен и нямах търпение да осъществя заплануваното.
Първото ми пътуване през новата 2020-та бе за събитие, което посещавам ежегодно от години не само заради професионален ангажимент, а и защото е уникална българска традиция, която трябва да показваме и разказваме, колкото може повече. Вероятно вече се досещате, че моята творческа година започна с леденото богоявленско хоро в Калофер на 6 януари. Доста е изписано по темата, доста се знае и доста коментира. Преживяването си е уникално, предизвиква невероятни емоции, създава добри приятелства и оставя топлина в сърцето за дълго време.
По пътя за Калофер имах кратка отбивка и в любимия Карлово. Обичам този град и неговия дух, тук се чувствам специално и не пропускам да го посетя при всяка възможност.
За събитието в Калофер имах удоволствието да работя с колегата Стефан Дановски от Карлово, за чиято безрезервна подкрепа му благодаря от сърце.
Видео от 5 януари за подготовката за мъжкото богояленско хоро на река Тунджа в Калофер може да видите ТУК.
Кратко сборно видео от леденото хоро на Богоявление, 6 януари 2020 година, предлагам ТУК.
Представям и част от снимките ми на това зареждащо с българския си дух събитие.
И докато си припомнях тези вълнуващи моменти, кметът на Калофер вече официално съобщи, че в съответствие с обявените във връзка с пандемията ограничения, на предстоящия 6 януари 2021 година традиционното за Богоявление мъжко ледено хоро във водите на реката, уви, няма да бъде организирано.
Леко попремръзнали, веднага след събитието в Калофер се отправихме на изток, за да посетим друго интересно място. Целта бе язовир “Жребчево” и по-точно потопената някога от водите му църква на залятото село Запалня. Бях чул, че след значителното оттегляне на водата тук, се е появил благодетел, който е решил да укрепи останките на над стогодишния храм с името на Св. Иван Рилски. Исках да заснема този процес, за да остане за историята.
Всяка година по традиция посещавам няколко от кукерските фестивали в България. Тази година предвид назряващата пандемия бе решено фестивалът “Сурва” в Перник да бъде отменен. Местните обаче се славят със своята непримиримост и повечето от селата в Пернишко решиха да проведат сурвакарските си игри всяко за себе си. Поредното доказателство, че традициите са важни и стоят над всичко.
Така в хладния 13 януари се отправих към пернишкото село Драгичево, където се случват едни от най-интересните сурвакарски игри. Бях чувал много за това място и реших да присъствам и снимам местната “Сурва”, която в този край се празнува в нощта срещу 14 януари, когато се пада Нова година по стар стил. Един от заснетите кадри – на танцуващо малко сурвакарче край големия огън спечели сърцата на сънародниците ни от първите страници на няколко печатни издания, същевременно достигайки и до над 1,5 милиона потребители във Фейсбук.
Използвах възможността докато съм в региона да облетя с дрона язовир “Студена”, който към момента бе на ниво много под критичното. За мен бе професионална гордост, че мои кадри от тази серия впечатлиха немските ARD и RTL, както и някои родни издания.
Също през януари първото светско училище в България – Априловото школо в родния ми град Габрово отбеляза своята 185-годишнина. Букет от интересни събития предшестваше юбилейната дата, като кулминацията бе атрактивна програма на открито на площада пред Националната Априловска гимназия, а аз не пропуснах да ги отразя.
Към края на януари вече дойде ред да се посветя и на своите творчески каузи. Настоящата 2020 година бях определил за заснемане третата част на авторския ми Национален проект “Аз съм Българка!”. Постарах се да не пропускам хубавото време през януари и побързах да организирам снимките на първите сюжети за годината. Знаете, че началото на тази част бе поставено още през лятото и есента на 2019-та, докато течеше кастингът за фолклорни модели, който излъчи 20 финалистки, попълнили екипа на проекта.
Вече имах заснети два сюжета за третата част, през 2020-та ми предстоеше да реализирам още 30. Щом снимачният процес дойде на дневен ред, добре познатото приповдигнато чувство, работната треска и отработената стратегия се задвижиха в синхрон и съвсем скоро с новия ми фолклорен модел Димитрина от Пловдив успяхме да направим живописни кадри за сюжета “Язовир „Въча“ – водното сърце в Родопите”. За моя радост краят на януари ни предложи топло време и запазени топли есенни цветове на красивия планински пейзаж. За този сюжет може да прочетете повече в отредената му статия на сайта.
Последва ден за почивка и паметни вечерни снимки в архитектурния резерват “Старинен Пловдив”. Любимо и магично място, съхранило неподправения си възрожденски дух. Пловдив е красив, а нощем си е приказен, препоръчвам това преживяване на всички романтици!
Последната ми януарска дестинация бе в област Кърджали. Четвъртият сюжет от Национален проект “Аз съм Българка!” – ІІІ част бе посветен на едно от най-живописните и популярни места в Родопите – панорамата на внушителния язовир “Кърджали” и най-известния му меандър, допълнени от красотата на заобикалящите ги родопски села. Сюжетът “Меандрите на река Арда” бе заснет с участието на Валентина и получи свое място в проекта. Повече за тази картина може да видите ТУК.
֍ Февруари
Февруари, най-краткият месец от високосната година, ни предостави още 24 часа за приключения. И сега Малък Сечко не бе много разположен за дейности на открито, но при достатъчно желание винаги се намират добри възможности за снимки.
Месецът започна с разходка в посока запад от родния град. Бях си избрал няколко забележителности, които исках да снимам за своя фотоархив. Първата ми спирка в този ден бе Гложенският манастир, едно великолепно място. “Кацнал” върху отвесна скала на планинския хребет и видим отдалеч, този стар манастир е изключително красив. Добре запазен и поддържан, той заслужава да бъде посетен, което препоръчвам на всеки, който още не е бил там.
Следващ бе екопаркът “Искър–Панега”. Поречието на карстовата Панега е изключително живописно място. Цветът на дъното на реката прави водата да изглежда тюркоазено зелена и пейзажът по красивата екопътека е като в приказка.
Завърших този ден с ветровита разходка до Беклемето – знаковата седловина в Троянския проход. Емблематичната за върха “Арка на Свободата”, издигната в памет на руските части, завладели прохода в трудните зимни условия по време на Освободителната война, е притегателно място за много любители на българската красота освен със символите си, но и с прекрасната панорама отвисоко.
Най-после заваля хубав сняг – все по-рядко събитие, на което бързах да се порадвам, защото е все за кратко. Уви, зимата вече не е това, което беше, за тази година истинските снеговалежи бяха само пет, което правеше трудна задачата да уловя красиви зимни гледки на местата, на които ми се искаше. Затова пък при пълна мобилизация направих чудесни снимки над снежния Габрово.
Успях и да си открадна снежни моменти и с единствения Регионален етнографски музей на открито “Етър”, вълшебно и любимо място през всеки сезон.
Една задача отново ме изпрати на път, при който предстоеше да прекося прохода Шипка. В подножието на връх Свети Никола винаги правим кратка почивка и тази възможност ми предостави красиви гледки по изгрев слънце. Мразовит пейзаж, но всъщност стоплящ душата на най-българското място.
Бях се отправил към единствения град музей в България. Любимата Копривщица ме очакваше в красива снежна премяна. Щастлив съм, че имах възможността да поснимам възрожденското великолепие на този богат на ценности край. За финал направих и пълна обиколка на градчето отвисоко с дрона.
След Копривщица имах доста задачи вкъщи и успях да смогна с тях за 7-8 дни непрекъсната работа. Една събота обаче, прегрял от злободневието, реших да се разходя до едно различно място в дебрите на стария Балкан. Град Елена винаги е бил притегателна точка за мен. В този ден попълних фотоархива си с кадри от Мемориалния комплекс “Вълчан войвода” в село Раювци и близкия язовир “Йовковци”, а за финал дълго снимах из болярското градче – любимо за посещение място, което много харесвам. Елена пази богата възрожденска история и привлича гости с добре запазеното си наследство и дружелюбните и гостоприемни хора. Препоръчвам ви да посетите Елена, ако не сте го направили досега, и по възможност около Петковден, когато тук се организира традиционният Празник на бута по еленски.
Посетих и известния Еменски каньон, който е един от най-живописните в България, както и Хотнишкия водопад. Силно препоръчвам! Съвсем близко до Велико Търново, двете прекрасни места си заслужават ходенето, като, разбира се, е нужна подходяща екипировка и повече внимание и лична отговорност по пътя.
В края на февруари се задаваха любимите ми маскарадни игри, които се провеждат около Сирни Заговезни на много места в страната. Последният ден на месеца, 29 февруари, посветих на “Кукерландия” в Ямбол. Традиционно събитие, което редовно посещавам, и същевременно време за срещи – с приятелското семейство – колегите фотографи Таневи от гр. Чирпан и още колеги и приятели. В големия парк на Ямбол, който събира маскирани от цялата страна, се организира един от най-ярките фолклорни фестивали в България. Ямбол ни посрещна със силен вятър и много студ, но си струваше – обогатих фотофонда си с още много любопитни снимки.
На връщане от Ямбол посетих Сливен, който бе подготвил за посрещането на националния ни празник огромен трибагреник, разпънат в централната част на града. Приятна родолюбива изненада в града на 100-те войводи и много добра идея за повдигане на самочувствието в навечерието на Трети март.
Накратко, така измина месец февруари. Имаше доста работа и разнообразни пътувания, обогатих фотоархива и портфолиото си доста ползотворно.
֍ Март
Докато се усетя, настъпи един от любимите ми месеци – март. Започнах го със заснемането на няколко тематични серии снимки в контролирана среда – свежи букетчета кокичета и мартенички за настроение.
Безспорно, освен с обичая Баба Марта, месец март сързваме най-напред с Националния ни празник. За мен Трети март продължава да е преживяване, което не може да бъде сравнено с нищо друго. Всеки, изпитал студа на връх Свети Никола и настроението на хилядите родолюбци, избрали да се качат на историческото място в този празничен ден, знае за какво говоря. Състояние на духа, което няма равно! Затова, дори понякога трудно, понякога немислимо, но си там. Аз го правя вече 12 години поред и очаквам с нетърпение всяка следваща.
В условията на страх от настъпващата пандемия, тази година тържествата на това свято място бяха белязани с напрежение и скандали, но това не успя да помрачи духа на празника.
Предлагам ви кратко видео от събитието, което топли българската душа цяла година.
Съвсем неусетно се приближиха и празници, които в моето семейство са на особена почит, а тази година се случи да се нааредят плътно един след друг. Три радостни дни, в които отдадох уважение на майка ми. Първи бе Тодоровден, тази година паднал се в събота на 7 март. Важният християнски празник, известен още като конски Великден, се отбелязва по традиция с кушии, очаквано събитие в нашия балкански край. По този повод се отправих към поредното любимо място – град Априлци, известен с колоритно конно надбягване на този празник. Останах изключително доволен от кадрите, които успях да направя тук, а един от тях украси няколко първи страници и репортажи в национални издания.
Използвах един мрачен следобед да се разходя до специално за мен място, в което човек се отдава на уединение, смирение и духовна почивка. Соколският девически манастир край Габрово е една от светините на нашия град. В сърцето на Стара планина, той е живописно място за връзка с Бога и разходка сред природата. Поснимах за пореден път в това любимо кътче, без да вярвам и предполагам, че само след два дни щеше да се наложи да стоиим изолирани по домовете си над три месеца.
Държавата влезе в условията на извънредно положение, разхождащите се извън дома започнаха да получават актове за нарушения и над хора като мен, редовно каращи велосипед, надвисна сериозната заплаха от санкциите на заповед, която няма никаква правна стойност над цялото население. Уви, да спортуваш между март и май 2020 година се оказа незаконно и вредно, планината бе забранена и “затворена” за посещения, което много ме нагнети.
Един от почивните дни използвах за кратка индивидуална разходка “на ръба на закона” до една прекрасна група водопади край Габрово. Най-популярният с името Иванилски водопад предлага разнообразяваща разходка по път и горска пътека с крайна цел красивите скокове на водата. Препоръчвам дестинацията на хора с желание за докосване до природата, която е на една ръка разстояние.
Снегът отново покри с искрящата си бяла пелена големи райони от България и аз не пропуснах новата възможност да заснема отвисоко родния град в снежна премяна.
На следващия ден по работа посетих Трявна, този възрожденски рай в полите на Балкана. Покрито с пресен сняг, градчето бе като картина към българска народна приказка. Беше точно Благовещение, началото на пролетта и имах късмета да заснема любовното ухажване на най-милите тревненски жители – семейството щъркели, които гнездят на покрива на старата градска баня, днес музей. Няколко минутно емоционално преживяване, наситено с красотата в общуването на на тези нежни птици, символ на доброто, пролетта и надеждата.
Март бе към края си, а ограниченията заради пандемията – едва в своето начало и още не осъзнавахме какво всъщност ни очаква. Всеки се спасяваше поединично в желанието си да общува с природата наоколо. В една самотна разходка отново “на ръба на закона” имах запомняща се среща със стадо кошути и елени в Габровския Балкан. Да видя на живо съвсем отблизо тези прелестни и свободни животни си остана топъл спомен за силата и изяществото, с което природата даряви дивите същества.
Времето през март бе разнообразно, но повече бе с нагласа за пролет. В последния почивен ден в компания решихме да направим кратка разходка с велосипеди в едно труднодостъпно и чисто кътче на планината. Заедно посетихме моя добър приятел – големия родолюбец Христо Митев. Той е един от пазителите на паметта за габровското село Тодорчета – унищожено заедно с четири други села заради строежа на питеен язовир на град Габрово. Историята на това място ме грабна и реших да я разкажа чрез кадри на широката публика, за да се помни.
През месец март много неща в живота на обществото ни се промениха. За първи път човекът в 21 век бе ограничен по силата на заповеди и нормативни актове в някои от конституционните си права. Бе наложено задължително носене на предпазни маски на лицата. Това провокира у мен като габровец идеята в навечерието на Деня на шегата, 1 април, да подготвя съгражданите си за празника с родила се в главата ми фотозакачка. Подхождайки шеговито, но и отговорно, със средствата на софтуера направих колаж върху моя снимка на паметника със символите на Габрово – Рачо Ковача и габровската котка, слагайки им предпазни маски на устата. Това предизвика взрив от коментари и реакции в Интернет, отразено бе и в някои от националните медии. Впоследствие закачливата ми идея бе изкопирана в ред колажи и снимки, като някои в опит да заблудят аудиторията качваха публикации със задна дата на фейсбук страниците си. Уви, за съжаление, манипулациите и фалшивите новини в мрежата вече са често явление, така че, приятели, пазете се от некоректни източници!
През март организирах няколко излъчвания на живо на видеоклипове, свързани с празника на град Велико Търново, който по традиция се отбелязва с букет от светлинни спектакли, но сега отложени заради пандемията. Получих много положителни отзиви за идеята, което ме стимулира да работя още по- задълбочено по темата.
В унисон с епидемичните събития в страната и по света осъществих една социална фотосесия с приятелско семейство, показвайки въздействието на рестриктивните мерки върху живота на семействата и на децата. Отново предизвикахме разнопосочни реакции, което ме кара да отчета тази фотопровокация за успешна.
֍ Април
Дойде и април. Пролетта бе в стихията си, редувайки ту дъжд, ту слънце. В една дъждовна вечер реших да осъществя отдавнашна торческа идея. “Огнените скулптури” ми хрумнаха в далечната вече 2013 година, докато си играех с огъня в едно старо бомбоубежище. Сега опитах и получих интересни кадри, които се надявам да доразвия през следващата година.
Наближаваше Великден, най-таченият православен празник. Изолацията и забраните си стояха на дневен ред, разединението в обществото стана полюсно, напрежението сред хората нарастваше. Ограниченията вече даваха своето отражение върху търпението и психиката на българина. Точно по това време с фолклорните модели от трите части на Национален проект „Аз съм Българка!“ осъществихме идея, предложена от едно от момичетата – Зорница от Добрич. За “Посланието” заснехме общо видеообръщение към хората с надеждата да дадем кураж и увереност на публиката на проекта, да призовем към дисциплина, още мъничко търпение и вдъхнем позитивизъм не само преди Великден. Точно за две седмици успяхме да се справим със задачата. Обръщението ни бе видяно от широк кръг хора и по отзивите им съдя, че постигна замисления ефект..
Още веднъж доказахме, че заедно можем да имаме обща цел и да носим радост и бодрост на хората, повдигайки самочувствието им чрез родолюбиви послания.
Дойде редът и на Великденските празници. До последно не се знаеше дали ще е разрешено да посетим християнските храмове на Възкресение Христово. Властта склони и не забрани посещенията на църквите. На Разпети петък по традиция направих с дрона серия снимки на Габрово. През нощта отвисоко, красивият ни зелен, но пуст град бе тъжна гледка.
През април реших да предложа разнообразие на публиката в Интернет пространството и организирах предаване на живо на възстановка на обичая Лазаровден, провела се през 2019 година, с идеята да уважим празника и традицията..
Самият Великден, който през тази година се падна на 19 април, семейството ми отбеляза в тесен кръг, а ходенето на църква стана при спазването на противоепидемичните мерки. Интересно бе присъствието на доста полицаи в кварталния храм, които пунктуално брояха миряните и следяха за спазваната дистанция. Леко смущаващо чувство, но явно властите бяха решили да блеснат с тази идея.
По-голямата част от месеца посветих на работата вкъщи, но и осъществих няколко серии снимки на Габрово. Нашата община се слави с упоритото и спретнато градско озеленяване, всяка зелена площ и градинка в града бе грижливо и щедро засята с един от символите на пролетта – лалето, и скоро Габрово грейна в пъстри пролетни цветове.
В самия край на април с приятели решихме да направим една родопска разходка. Тръгнахме от Габрово, слушайки в колата обичайния брифинг на НОЩ и като на шега навъртяхме над 800 километра за един ден. Посетихме язовир “Батак”, язовир “Въча”, Бекови скали и село Равногор. Разбира се, без спирки по пътя, без заведения за хранене и без срещи с други хора. Режим, в който можах да разбера българите, на които не бе позволено да излизат от домовете си няколко месеца. Жаждата за разходка сред природата надделяваше у всички нас.
֍ Май
Вече бе май, природата ликуваше, възродена за новия си житейски цикъл, птичките вече създаваха поредното поколение, а въздухът бе натежал от уханието на цъфнали овошки и цветя. В градината на двора ми трудолюбиви пчелички прелитаха от цвят на цвят, провокирайки ме да се пробвам и аз в макрофотография.
Най-после дойде денят, в който официално “отвориха” достъпа до планините. Умът ми отдавна бе пълен с планове за снимки на природни забележителности, но започнах с по-лесни за осъществяване идеи. Посветих един ден на разходки по-дълбоко в близката гора и успях да направя няколко фотосерии на закътани горските поляни, които дивият чесън (левурдата), бе застлал с плътен зелен килим.
С приятели си избрахме да се разходим до една много красива, но не съвсем лесна за преодоляване дестинация. Да посетя Хижа “Рай” и Райското пръскало в Централна Стара планина си бе предизвикателство, в което отдавана се канех да се впусна отново. Нелек преход и покоряване на планината от юг, но пък завладяващо красив и вълнуващ спомен. Падна се прекрасно време и гледките бяха невероятни, “излетях” всичките си налични батерии на дрона и натрупах прекрасни кадри. Изморително физически, но и много зареждащо психиката преживяване, за което си спомням с удовлетворение.
На следващия ден вече бяхме при Белоградчишките скали, само на едни 300 километра от вкъщи. Впечатляващо красив през пролетта е този уникален природен феномен! Място, което те омайва и спира дъха ти със своята мащабност и красота. Доста далеч наистина, но си струва всеки изминат километър заедно с приятели.
През май са празниците на Габрово, но тази година, въпреки юбилейната за града годишнина, почти всички планирани мероприятия бяха отложени. Всъщност, традиционният за празника на Габрово карнавал се състоя, но в една по-различна форма. Дефиле с няколко фигури в няколко лъча премина през улиците на Габрово, за да повдигне духа и настроението на габровци.
На 17 май Габрово отбеляза сериозен юбилей – 160 години от обявяването му за град. По този повод реших да направя две видеа, които излъчих на живо в мрежата. Над 2 часа разходка с дрона над прекрасния ни град и гледки, събирани от няколко години, припомниха на съгражданите ми и не само на тях красотата на може би най-дългия град в България (25 км).
Използвах празничния повод, за да анонсирам своята готова идея, която трябваше да бъде експонирана точно за деня на Габрово, но заради ограниченията така и не се случи. “Аз съм Българка, аз съм от Габрово!” е фотопроект, който създадох като подарък за родния ми град по случай бележитата годишнина. За момента той остава в сайта ми и в медиите, но вярвам, че скоро фолклорният ми модел в него – Инес ще блесне с чара и скромността си в така желаната предстояща експозиция.
Избрах точно този момент и повод да анонсирам и първия си творчески юбилей – 10-годишното ми приъствие в професионалната фотография. Повече четете ТУК!
Габрово покрай юбилейната си годишнина получи и един добре реновиран символ. Фонтанът на гаровия площад “Марсел де Бископ” засия с нова визия на добре познатото на габровци място.
Времето ставаше все по-приятно и аз, благодарение компанията на добри приятели, можах да открия и заснема още от чудесата на прекрасната ни природа. Този път се докоснах до света на дивите божури, деликатно притаили се в гората край Габрово. Рядко срещана красива гледка, на която отделих доста внимание и те докоснаха с нежността си всички, които ги видяха споделени в мрежата. Довършителен щрих към тази тема станаха и нежните диви орхидеи, които цъфтят точно през май по нашите географски ширини.
В спокойствието на пролетта денят ставаше по-дълъг и позволяваше по-обемни разходки и повече време за снимки в светлата част на денонощието. Успях да посетя и поснимам в габровското село Иглика, познато и като “каменното село”, сгушило се между планинските хребети на границата с община Дряново. Това селце със старинни балканджийски къщи от камък стана известно и с това, че бе избрано от първата дама на българското кино – актиса Невена Коканова като място за отдих и творческо уединение.
Няколко дни по-късно с приятелите решихме да предприемем още една, вече по-дълга разходка и така се озовахме отново в Източните Родопи. За ден посетихме Татул, Перперикон, пещерата и скалното светилище Утробата, също и вековната дъбова гора в село Чобанка.
Незабравима красота в южната гранична зона на картата на България! Отнема доста време да стигнете до нея, но препоръчвам на всеки лично да се наслади на очарованието ѝ. Вълшебствата на Родопа планина са безброй и се надявам да успея да видя всички.
В средата на май направих няколко красиви серии снимки в Долината на розите. Поля с макове, нежните цветчета на маслодайни рози, както и местността Факлата при язовир “Копринка” бяха част от темите, с които попълних своя фотоархив.
Обективните остоятелства поставиха работата по моята кауза – Национален проект “Аз съм Българка!” – ІІІ част на пауза за дълго. Бяха отложени във времето много работни планове и предварителни уговорки за снимки, трупаше се несвършена прекалено много работа, затова при поредното разхлабване на противоепидемичните мерки вече реших да действам.
Продължих с набелязаните теми за сюжети и първите договорени снимки се случиха в сърцето на Лудогорието. Именно там заснех прекрасна фотосесия за сюжета “Капански чудеса” в село Садина, община Попово, с новия ми фолклорен модел Румяна. С него стартирах снимачния график на третата част от проекта, който по обясними причине бе вече много сгъстен и се налагаше да го оптимизирам максимално откъм време. Предстоеше ми една наситена поредица от пътувания, която щеше да изпълни със смисъл останалата част от творческата ми година.
֍ Юни
Ненатрапчив и обещаващ добро настроение, на хоризонта изгря и юни. Чувстваше се дъхът на започващото лято, но времето все още не бе се стабилизирало окончателно и честите превалявания от летен дъжд се отразяваха на снимачните ми планове.
В самото начало на месеца на розобера имах шанса да обогатя портфолиото си с рекламни снимки на цялостния процес по розопроизводство – от полето с редовете с цъфтяща роза дамасцена до рафинирането на розовото масло. Най-голямата и най-стара розоварна в България ми се довери да създам рекламната визия за техните продукти, които ще се реализират изцяло в Източния свят.
За розобер се става преди изгрев слънце, в моя случай – в 2 часа́ сутринта, за да може в 5 вече да сме сред розовите поля и да очакваме първите слънчеви лъчи. Вълшебно и много обогатяващо преживяване, докосващо с красота, аромат на рози и нежност.
Вдъхновен от розовата емоция, реших да не губя време и веднага насрочих снимки на следващия сюжет от третата част на проекта. Напът ми бе да се отбия в Карловско. В района на прочутото село Дъбене заедно с лъчезарната Виктория от Карлово заснехме сюжета “Балканът, Карлово, розите и Тя”.
Пак през юни отново се оказах в едно великолепно поле с цъфтящи храсти маслодайна роза, сред аромата на замайващи съзнанието милиони благоуханни цветове! И докато стоях потопен в това блаженство за човешките сетива, горчивата мисъл за жестоката несправедливост към хората, посветили живота си на опазването и отглеждането на тази скъпоценна култура, не ми даваше покой. Колкото и абсурдно да ви звучи, зааради крайно ниската изкупна цена на розовия цвят, някои от собствениците на розови поля вече са започнали да ги изкореняват и да ги засаждат като по-рентабилни с фъстъци или лавандула, а други просто са изоставили наследствената си собственост на самотек заради подигравката с вложения изморителен труд по грижата за маслодайната култура…
Дъждовете през юни подариха и много красиви природни гледки. Осново се срещаха феноменални цветни дъги в небето след вечерния дъжд, който стана традиция. След един такъв дъжд с огромен риск за дрона си успях да заснема нещо, което никога досега не бях виждал или чувал. Докато в полет търсех добър кадър на дъгата, успях да зърна и заснема отвисоко не просто дъга с дължина 180 градуса, а пълна окръжност!
Благодарение старанието на моя приятел Христо от габровското село Тодорчета, бе тържествено отбелязана годишнината от кончината на войводата Тотьо Иванов. Той е погребан в землището на селцето, изоставено и унищожено заради строежа на язовир “Христо Смирненски”, който трябва да захрани град Габрово с вода.
В средата на юни Габрово получи нова придобивка. Градският транспорт бе обзаведен с чисто нови екологични автобуси. Новите обществени превозни средства бяха представени на специална церемония в центъра на града, а аз не пропуснах да запечатам и този чакан от съгражданите ми момент в кадри..
Отново посетих любимата Трявна по работа, като пак поснимах из прекрасното градче. Възрожденска Трявна е едно от местата, които никога не омръзват за снимки и се радвам, че ми е “на една ръка разстояние”.
С приятели използвахме един от почивните дни за разходка в Балкана, Стара планина предлага куп тайни чудеса, които са леснодостъпни и си заслужава да бъдат посещавани и показвани. Много е важно да пазим дивата природа и да се отнасяме към нея отговорно. Конкретен обект на нашата разходка бе един от вековните дъбове в тревненския дял на Стара планина. Посетихме и параклиса „Св. Иван Рилски“ край Кръстец, а последната ни спирка бе живописния феномен Викана скала близо до Плачковци. Там се натъкнах на интересна находка. Оказа се, че някои растения от Родопите имат необичайно обитание. В поляните на Стара планина се натъкнах на Орфеевото цвете или родопски силивряк, едно от най-красивите и редки цветя в България. Популярно е единствено в района на Кърджали и, доколкото знам, защитено от закона.
Изложбеният ми календар за 2020 година бе плътно запълнен с добре организиран график още от предния декември, но пандемията разтури плановете ми. За щастие, благодарение на великолепната организация на Културен център “Морско Казино”-Бургас и Община Бургас, все пак можах да осъществя една лятна изложба. След дебюта на Национален проект „Аз съм Българка!“ пред бургаската публика през лятото на 2018 година, сега отново в зала “Георги Баев” представих сюжетите от “Аз съм Българка!” – Продължението
Веднага след Бургас отново за най-голямата розоварна проследих и заснех процеса по рафиниране на лавандулово масло, което се оказава сред актуалните ни земеделски продукти в момента.
Ден по-късно дойде време за поредните снимки за третата част на авторския ми проект, които направихме при много популярна в последно време природна забележителност край град Карлуково. С една от финалистките от втория ми кастинг за фолклорни модели – Цветелина от Кюстендил, заснехме сюжета “През Очите на Бога” в пещера Проходна, известна още като “О̀кната” и “Очите на Бога”.
На 21 юни от Земята имахме възможността да наблюдаваме красиво частично слънчево затъмнение в тази неделна сутрин. Макар и над Габрово да бе облачно, успях да си открадна няколко кадъра на красивото астрономическо явление.
За Еньовден екип на РЕМО „Етър“ набрал смелост в ситуацията на продължаваща “извънредна обстановка”, проведе традиционната възстановка, посветена на празника на билките. Бяха оплетени венци от билки и бе спазена традицията. Едно от малкото събития през тази година, което отново се случи пъстро, цветно, красиво и истинско в това прекрасно място. Предлагам ви да се потопите в Еньовденската магия.
֍ Юли
Бяхме вече “в сърцето на лятото”, пандемията се бе поуспокоила, по-скоро “я успокоиха” заради сезона, а и сред растящото обществено напрежение поне това трябваше да изглежда “наред”.
Планирах за този месец заснемането на няколко нови сюжета за проекта, за да започна да насмогвам с непредвиденото изоставане от първоначалния график.
Първият град бе Видин, един регион досега слабо познат за мен, но с помощта на добри приятели успях да навляза бързо и съществено в спецификата на този интересен и много далечен край. “Само” на 333 километра от вкъщи, но всичко си струваше.
Видях много красота в тази най-северозападна част от картата на България. Имах два дни в които да изпълня набелязаните задачи. Благодарение на верни приятели от града успях да осъществя плановете си в пълнота. Специални благодарности на колегата от Видин Дидо Димитров!
С Петя от Видин, също финалистка от кастинга, заснехме сюжет №8 от третата част -“Видин – крепостта на българския дух“. Започнахме с красиви кадри на брега на голямата реката край дунавското село Гомота́рци, продължихме с историческите паметници във Видин, а финалът бе пред една от емблемите на страната ни – крепостта “Баба Вида”.
След Видин поех на изток по течението на Дунав с кратка отбивка при реновирания параход “Радецки” на козлодуйския бряг. Следващата ми дестинация бе град Оряхово – край, с който съм дълбоко свързан от най-ранно детство. Тук с девойчето Калина по местата на моите детски спомени заснехме сюжета “При реката на детството свято и Оряхово”. Днес неголямдунавски град, но с интересна древна история и много скрити богатства, Оряхово има какво да разкаже. Показах и един необикновен обект край село Леско́вец, откъдето са моите родови корени по бащина линия. Повече за сюжета може да прочетете ТУК.
Малко след прибирането ми от крайдунавското пътешествие проследих и актуалното състояние на паметника Бузлуджа. Момументът отдавна е в плачевен вид, суровата природа и планинските условия си казват своето. С всяко следващо посещение картината става още по-тъжна.
Няколко дни работа и отново бе време за нови сюжети. Мобилизирахме се с момичетата и се постарахме по най-прецизния начин да използваме времето си, за да осъществим набелязаните снимки. Сега пътят ме отведе до черноморския ни бряг.
В знойното лято в нивята на историческото село Врачанци край Добрич можах да реализирам поредната своя мечтана идея. С вече познатия ви модел Зорница от Добрич заснехме сюжета “Жътва в Добруджа“, използвайки автентичен жътварски инвентар и придържайки се към традициите на отминалото време. Горд съм тези снимки, защото тази картина е една от най-успешните, които някога съм създавал. С нея поставих началото на идеята в сюжетите от проекта да проследя темата за хляба и пътя му от нивата до трапезата. Това се случи с безценната подкрепа на семейство Върбанови, те стоят здраво и сигурно зад нашата кауза от самото ѝ начало. Благодаря им от все сърце! Благодаря и на Зори, която стоически издържа на жегата в полето, за да покажем българката по жътва истинска и далеч от често срещаните бутафории по темата.
Малко почивка и със Зори вече бяхме на черноморския ни бряг, за да ви представим следващия сюжет “Магичният нос Калиакра”. Щастлив съм от тези кадри, защото отдавна бях решил да включа това необикновено красиво място в авторския си фотопроект. Може да проследите как осъществихме снимките ТУК.
На обратния път към дома отделих време да поснимам уникалния залив Бо́лата, който е едно от най-романтичните и живописни места на Северното ни Черноморие. Място, което мечтаех да включа в печатния календар за 2021 година „Полет над Родината“ 3.
Прибрах се изморен но изключително зареден. Имах няколко дни да свърша належащи задачи и вече планувах следващите снимки. В небето над нас наближаваше красиво астрономическо явление, което няма да се повтори във вечността, която следва. Жителите на планетата ни имахме възможността да наблюдаваме една изключително красива комета сред звездите над нас.
Neowise бе трудно уловима, но и аз не се отказах. Няколко дни прекарах в прецизно планиране на локация и начин на заснемане, и в крайна сметка идеята ми се осъществи. Както винаги на ръба, но се случи, за което съм изключително доволен.
Исках да заснема как небесното тяло допълва небето над родния ми град. Планирането ми се оказа без грешки и успях да снимам желаното в оптимален вариант. Публикуваните кадри “взривиха” мрежата с хиляди възторжени отзиви. Исках да съчетая астрономическото явление с града ни, много го исках и се случи! Благодарен съм на Бог, че ме водеше в това трудно начинание и с голямо търпение успях.
Няколко дни по-късно реших да опитам да заснема кометата и високо в Балкана. За целта избрах околностите на връх Бедек в Стара планина. Макар и за кратко, заради наближаващите облаци, можах да я зърна в небето и отново да я заснема.
Малко по-късно облачността закри гледката и небесното тяло потъна в бяла пелена..
Още два нови сюжета от третата част бяха на ред този месец. Проектът ми срещна поредната финалистка от кастинга и наследничка на Лафчиевия род Милена с прочутата Лафчи́ева къща в сюжета “Къщата без пирони в Дряново”. Първоначалнатами идея придоби пълнота и се превърна в изпипана исторически и визуално картина, която разказва много история. Триетажната възрожденска къща от дърво е известна с факта, че в конструкцията ѝ не е ползван нито един пирон. Едно истинско бижу, съградено от умелите ръце на строителите ни през Възраждането. Повече за историята на къщата и как протекоха снимките вижте ТУК.
Още на следващия ден се отправих към Троян, където с новия ми фолклорен модел Ивелина заснехме в родния ѝ град “Троян и духът на Балкана” – сюжет №13 от проекта. Градчето в сърцето на Стара планина ни посрещна с пороен дъжд, който обаче не можа да попречи на снимките ни. Всъщност, време си бе и за един дъждовен сюжет. Троян е известен с писаната си троянска керамика, с лютата троянска сливова ракия, с Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства с Националната гимназия за приложни изкуства, с Българския фестивал на сливата, накратко казано е център с много традиции, където има какво да се види и покаже. Снимките приклюючихме в Троянски мъжки манастир “Успение Богородично” православна света обител с четирвековна история.
Само след няколко дни се отправихме за снимки към родния град на Георги Раковски, където отново с Ивелина заснехме сюжета “Красота от Котел“. Посвещавам този сюжет на юбилейната годишнина, която предстои да отбележим на национално ниво през 2021 година, а именно 200 години от рождението на Георги Раковски. Домакин на сюжета бе стариннната Кьорпеева къща със своята етнографска експозиция от Възраждането, за което благодаря на родолюбците Емилия Мурзова и Стефан Иванов.
През следващите няколко дни успях да заснема кометата Neowise на още няколко места. Едното бе близо до Габрово, а второто бе на брега на язовир “Копринка”. Цялостният разказ за срещата ми с кометата може да проследите ТУК.
Остана ми малко свободно време и веднага се отправих към любимия Карлово. Този път с Виктория показахме красотата на оцелелите карловски възрожденски къщи с атмосферата и духа, които те пазят от времето на Апостола досега в сюжета “Възрожденско очарование от Карлово”. Повече подробности вижте ТУК.
В края на юли се отправих на юг, там, където Тракия среща Родопа планина за снимките на следващите три сюжета, в който фолклорен модел бе усмихната Лора от Харманли, поредната финалистка от кастинга ни, с която направихме едни много различни снимки. Освен в сюжета “Изворът на Белоногата”, възпяващ моминската красота и чест, показах Българката в нейното домашно ежедневие в не толкова далечното ни минало. Като меси хляба за семейството, ниже тютюневите листа да съхнат, преде или шие, като се грижи за дома и посреща гости като гостоприемна домакиня. Сюжетът “На хрускалива пита в Харманли” се получи специален и разказът ми за това преживяване бе посрещнат с голям интерес. Лора извади от колекцията си поредната автентична носия, с която заснехме край Старият мост в Свиленград и крепостта Мезек сюжета “Свиленград – наследство край границата”. Повече за тези сюжети може да прочетете ТУК и ТУК.
След някои работни ангажименти в София можах да снимам на място във фоторепортаж някои от протестите, които белязаха лятото на 2020 година.
֍ Август
Започна и моят месец – август. Най-любимото време от годината. В разгара на лятото жарко слънце, зелена планина и много настроение съпътстват дните. Плановете ми бяха много и почти не оставаше свободно време, но денят бе дълъг и това помагаше. Трябваше да смогнем с изгубеното време покрай ограниченията с назряващата пандемия.
В началото на месеца имах доста задачи в родния град, но и бе дошло време за отдавна замисляния фототур с подходящо планирана една цяла седмица за заснемането на 7 нови сюжета, без да се прибирам у дома. Отправихме се на югозапад към може би най-топлото като климат кътче от картата на България, там, където се срещат Пирин и Родопите.
Първа спирка от “Македонското ми турне” бе Кюстендил. В родния си град ме посрещна новият ми фолклорен модел Денислава, с която осъществихме сюжет 19 – “Кюстендил – градът на Владимир Димитров-Майстора“. Макар и в лятна дъждовна буря работата на открито по сюжета бе напълно свършена. През втория ден от престоя си там посетих изключително красивия но труднодостъпен водопад Полска скакавица в Конявската планина край Кюстендил. Времето не ни пожали и по средата на пътя ни хвана лятна буря с мълнии на метри от нас, но всичко в крайна сметка завърши добре и успяхме да се измъкнем от хватката на планината, макар на доста висока цена.
След водопада отидохме в село Шишко́вци, любимо място на един от най-големите български художници Владимир Димитров-Майстора. Посетихме неговата къща музей в селото и се поклонихме пред гроба му. В моите очи този майстор на четката е великан, истински и чист творец. Каквото и да се каже него и огромния му талант, ще е малко. Именно красотата на българката, показана в творбите му, ме вдъхнови за авторския ми проект “Аз съм Българка”, който с времето за мен се превърна в мисия.
За следващата дестинация от фототура ми потеглих обратно на север, към Радомирско, където заснехме сюжета “Средновековният страж над язовир “Пчелина” заедно с Десислава от София. На фона на водната шир белият параклис “Свети Йоан Летни” и лъчезарната Българка в шопска носия представляваха запомнящо се единство. Изключително място, което е леснодостъпно и препоръчвам на всички ентусиасти да посетят при възможност. Благодарение на Деси и житейската ѝ половинка Митко – мой колега и приятел, снимките станаха бързо и в късния следобед вече бях в Сандански. Около час за климатизация в жегата и бяхме поехме към ново приключение – съвсем наблизо се намираше най-малкият град в България и един от най-красивите – Мелник, столицата на хубавото вино. Скътан между Мелнишките пирамиди, живописното градче посреща с топла прегръдка. Разходих се на спокойствие и поснимах на воля. Направих интересни кадри за своя фотоархив, а за финал на една от височините над града поснимах и отвисоко с дрона моя приятел.
Новият ден носеше нови предизвикателства. В района на Сандански ми предстоеше заснемането на два нови сюжета. Пирин планина винаги ме е привличала и съм търсил контакт с това място много пъти. Кастингът за фолклорни модели ме срещна с Христина от Сандански, която бе находка за целите на проекта с нейната сериозна колекция от автентични женски носии. С Хриси първо заснехме кадри във внушителната римска базилика в центъра на града, която отвориха специално за снимките на третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“. След това потеглихме към близкото село Лиляново, където заснехме останалата част от кадрите за сюжета “В прегръдката на Пирин планина”, за който повече ви разказвам ТУК.
Вторият пирински сюжет заснехме на красивия водопад “Попина лъка”. За тези снимки Хриси се премени във великолепна автентична лазарска носия от с. Пирин, красотата на която имам щастието да покажа в своя проект чрез сюжета “Съвършенство от Пирин”.
На следващия ден поех към град Гоце Делчев и оттам към община Гърмен. Предстоеше среща с две от най-живописните родопски села. Макар и в по-малко известната част от Родопите, престоят на това място е благословия!
Следващите два сюжета заснех в Ковачевица и Лещен – две сърца от дърво и камък, сгушени в склоновете на Западните Родопи. Идете и вижте тези невероятни места! А снимките ме направиха изключително доволен. Двата сюжета се получиха много добре и ще убедите в това, когато публикувам информацията за тях през януари. Хели и Лилия бяха моите фолклорни модели, с който снимах на тези прекрасни места.
След кратка отбивка и разходка в курорта Банско, вече пътувах за Благоевград. За предстоящите сюжети ме чакаха три обекта, изключително красиви, но и доста доста трудни за заснемане. Въпреки пречките, заедно с Ивана от Благоевград успяхме да заснемем прекрасни кадри с Рилския манастир, Стобските пирамиди и живописния старинен квартал “Вароша” в Благоевград.
Това бе и финал на това пътуване.
Тръгнах си обратно за Габрово, като избрах маршрута на Родопската теснолинейка до Пазарджик. Пътьом посетих и Парка за танцуващи мечки в Белица. Имах мечта да видя кафява мечка в естествената ѝ среда. Досега бях виждал само следи от мечка в планината, но сега вече имах възможността да се докосна до 21 мечки в спасителния парк.
В средата на август направих интересно пътуване между Шумен и Варна. Проведохме Държавен шампионат по колоездене на шосе на територията на община Никола Козлево, Шуменско, която се оказа с много добра инфраструктура за такъв тип състезания.
До края на месеца имах да заснема десетки архитектурни обекти за корпоративен клиент, като си поставих за цел това да стане в една седмица. Само в София те бяха над 20, но успях. Летенето с дрон не навсякъде се толерира, но задачите са за това – да се изпълняват. Посетих и Хасково по същия проект.
Проведохме и още едно успешно състезание по колоездене, този път Купа “Чирпан” в града на Яворов.
Както знаете, аз съм роден в последния ден на месец август, затова времето около рождения си ден посветих на семейството си и приятели в усамотение далеч от хорските погледи в планината. Отпразнувах 27-ия си рожден по мечтан начин и в пълен релакс, а това ме направи изключително щастлив!
֍ Септември
Септември се очертаваше да бъде топъл. Месецът започна с три почивни дни покрай Деня на Съединението и решихме с колеги фотографи да ползваме тези дни за разходка в Рила планина. Поехме по един доста дълъг път, като крайната спирка бе Паничище. Подарихме си двудневен престой на Седемте Рилски езера с надеждата да си уредим гледки без присъствието на хилядите туристи, решили да видят красивите циркуси на Рила.
В ранното утро на 6 септември успяхме и видяхме Седемте езера без потока туристи и редовната глъчка. Запомнящ се изгрев, който ни донесе десетки безценни кадри. Разбира се, с пускането на лифта по-късно сутринта планината отново се изпълни със стотици ентусиасти. Разходката продължихме в самия курорт Паничище и впоследствие до Рилски манастир.
По-късно пък посетихме отново местността Факлата край язовир “Копринка”, който бе в изключително рискова ситуация. Водоемът бе загубил по-голямата част от своя обем през лятото на 2020 година. Направихме си край брега пикник и вечеря под открито небе, с верни приятели винаги е запомнящо се.
Една от септемврийските недели отделих за разходка до Бузлуджа и насладата от красив залез в сърцето на Стара планина. Естествено, екипиран с фотоарпарат и дрон.
Трябваше ми малко почивка, защото ми предстоеше едно сериозно предизвикателство. Дните 17, 18 и 19 септември прекарах в Пловдив за представянето на Национален проект “Аз съм Българка!” с откритата му изложба. Домакини бяха Община Пловдив и Общински институт “Старинен Пловдив”. Получих идеалната възможност да покажа първите две части на авторския си проект в откритата изложба на площада пред Римския стадион в Пловдив. Място, което според домакините се посещава от над 65 000 души дневно. Участието ни в “Празници на Стария град – 2020” бе планирано с три различни събития. Първото бе откриване на изложбата “Аз съм Българка!” – на българската земя и под българското небе”, по-късно вечерта отново на Римския стадион пред многохилядна публика представих двата филма, проследяващи създаването на първата и втората част на проекта. В съботния ден предстоеше дефиле с част от моите фолклорни модели по улиците на Стария град, което доведе публиката до откриването на красива битова изложба в една от възрожденските къщи. Считам трите събития за изключителен успех и пробив на проекта в града, в който се роди и от който проходи моята идея. С Пловдив са свързани няколко бъдещи мои творчески инициативи, които се надявам да мога да осъществя през настъпващата 2021 година. Изказвам дълбока благодарност на всички служители на “Старинен Пловдив” за дейната подкрепа, която проектът ми получи на място!
Седмицата прикрючи за мен в сърцето на Родопа планина. Посетих и снимах прекрасния параклис над село Борово до град Лъки, а за финал отскочих до Чепеларе да се видя с приятели.
На връщане с работна задача посетих град Раковски, интересно място и своеобразен център на католицизма у нас. Снимах града отвисоко и така можах да открия къде точно е паметникът на Георги Раковски, който трябваше да фотографирам за юбилейно печатно издание, посветено на 200-годишнината от рождението на бележития революционер.
По традиция Деня на Независимостта прекарах във Велико Търново, където е центърът на националните тържества. Направих много кадри на празничната заря и любимия ми спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.
Време бе и за поредния сюжет от проекта, този път посветен на интересни забележителности сред красотата на Искърското дефиле, Вазовата екопътека, гара Бов и паметникът на Вазовия герой дядо Йоцо над село Очин дол бяха местата на снимките, които направихме с моя фолклорен модел Ивалина от София.
֍ Октомври
Настъпи началото на есента. Октомври е толкова красив, особено когато обагри горите с топли цветове. Месецът за мен започна с нов сюжет за третата част от Национален проект „Аз съм Българка!“. Този път бе на ред красивото възрожденско село Боженци, а мой фолклорен модел бе Паола, която се справи блестящо със задачата си.
На път за Боженци се отбих в село Кметовци да заснема поредния православен храм, оставен на произвола на съдбата от нас, грешниците. Тъжна и грозна картина, на която ставаме свидетели все по-често.
Няколко дни по-късно с приятели поехме на поредното пътешествие в Родопите. Отбихме се за един вълшебен залез на завоя с меандрите на Арда и вечерта посрещнахме в горска резиденция в сърцето на планината. На сутринта ни очакваше ново приключение. Предстоеше да видим “Нулата” на язовир “Кърджали”, тоест мястото, откъдето започва вливането на река Арда във водоема. Оттам няколко живописни села, докато стигнем село Русалско. Селото открива вълшебна гледка към почти 300-градусов меандър на Арда. Мястото е пленително и разкрива приказна панорама. С помощта на дрона успях да заснема и една друга много малко известна забележителност, за която се надявам да мога да ви разкажа много скоро.
Следващият октомврийски сюжет бе посветен на едно специално място. На прага на Родопите на тракийска земя е едно от чудесата на българската история и култура. Знаете, че с проекта се старая да показвам интересни и малко известни места с изключителна история. Това място е едно от тях. Църквата “Свети Димитър” в село Паталеница, Пазарджишко, която пет века, плътно засипана с пръст, за да се опазази от поробителя и забравена през столетията, е очаквала своето възкресение, за да грее днес със своята изящен силует в центъра на селото. В магичната атмосфера на този храм, оцелял през вековете, с красивия ми фолклорен модел Алекс пресъздадохме сюжет 29, посветен на духовното и вярата. Възможността да осъществя тези знакови снимки дължа на Павел Гълъбов, Янка Веранева и Ани Андонова от село Паталеница, за което горещо им благодаря!
Вече се приближавах към финала на снимките от третата част на проекта, които трябваше да приключа до края на октомври. Във втората половина на месеца ми предстоеше заснемането на още два сюжета. Първата дестинация бе на над 300 км от дома ми. В странджанското село Бръшлян заедно с Милена, която познавате от “Къщата без пирони в Дряново” се потопихме в красотата на този архитектурен резерват с невероятен чар. Препоръчвам на всички вас при възможност да го посетите.
В София с участието на Хелия заснех предпоследния сюжет, който нарекох “Четящата Българка”, като за фон избрахме знакови места в столицата, свързани с именити български творци и исторически личности. Отдавна исках да експериментирам идеята да заснема момиче в народна носия в съвременна градска среда и за моя радост се получи изненадващо добре.
На 24 октомври, в навечерието на Димитровден, в град Велико Търново се състояха няколко инициативи, с които се отбелязаха 835 години от избухването на въстанието на братята Асен и Петър и началото на Второто Българско царство. Бях свидетел на силно и зареждащо събитие, разказващо в подробности за избухването на въстанието, организирано от търновските братя боляри. Естествено, че не пропуснах да направя интересни снимки.
֍ Ноември
Ноември на прага на зимата, но не съвсем. На 1 ноември празнуваме един от най-светлите ни духовни празници – Деня на народните будители. Бях приятно изненадан да получа покана по този повод да гостувам в предаването „Събуди се“ на Нова телевизия. С чаровната водеща Мартина Ганчева разговаряхме за моята работа и каузите, на които съм се посветил. Получи се един добър и приятелски разговор, в който можах да разкажа с какво са специални момичетата, които каня за фолклорни модели. Духът и българските ценности, на които са се посветили от малки, правят всяка една от тях съвременен народен будител. Според обратната връзка, която впоследствие получих чрез интернет, това мое гостуване в гледаното предаване е дало полезна информация за много хора.
На обратния път от София посетих едно живописно село, разположено високо в Тетевенския Балкан. Село Бабинци предлага прекрасна панорама. Не бях ходил преди до това масто и усилието да се стигне до него пеш по един изключително стръмен път си заслужаваше, препоръчвам го и на вас!
Веднага след гостуването ми в Нова телевизия получих следваща покана от телевизионна медия. Този път от новосъздадената телевизия на Слави Трифонов. Точно на първия рожден ден от старта на 7/8 TV в национален ефир имах дълъг и изключително приятен разговор със сценаристите на Слави. В “Шоуто на сценаристите” си поговорихме за доста неща и получих изключително много положителни коментари от изгледалите предаването. Дълбоко благодарен съм за тази чудесна възможност да представя работата си и каузите, на които съм се посветил! Спечелих нови приятели и вярвам ще има за какво да си говорим и в бъдеще с този талантлив екип.
Един от почивните дни използвах за разходка с приятели край местната река Андъка и близкия Дряновския манастир. Красиви есенни гледки в Габровския Балкан попълниха пейзажите в моя фотоархив.
На 11 ноември за пореден път посетих паметника Бузлуджа, сега за да проследя напредъка на започналите изследвания и евентуална реставрация на монумента. Това е тема, която задълбочено ме интересува повече от 15 години.
Няколко дни по-късно дойде ред да заснема финалния сюжет на третата част от проекта ми. С последната от финалистките на кастинга Мартина направихме в родния ѝ град Хасково свежи снимки в Паскалевата къща. Такива финали носят смесени чувства – задоволство от добре изпълнената работа и същевременно носталгия по интересното време на снимки, нахлуват спомени за десетки щастливи прежвявания, нови запознанства и приключения, които снимачният процес ти е донесъл.
В поредната свободна съботна вечер отново посетих Трявна. Имах нуждата да се докосна отново до красотата на този Възрожденски рай. Направих интересни есенни кадри с приятел и колега, които пазят топлия спомен от красивото градче. Никога няма да ми омръзне да го снимам!
За финал през месец ноември, заедно с добър приятел направихме една прохладна утринна разходка в местността Градище над град Габрово. Място за среща с истински хора сред живописната природа и на една ръка разстояние от града. Красиво и успокояващо преживяване с малко снимки измежду приятелските разговори.
֍ Декември
Последния месец от годината. Вече съм смогнал с всички задачи и месецът предстои да бъде по-разтоварващ, даже скучен. Отдавам се на сортиране на снимки, подреждане на фотоархив и селекция на материали за годишната ми творческа равносметка.
Може би тук е моментът да се похваля с изключителния успех на третото издание на многолистовия календар от проекта ми „Полет над Родината“. Тази година заложих на нови 12 пейзажа, заснети от дрон над различни забележителности в България. За около 14 дни тиражът на календара бе напълно изчерпан – без платени реклами, без кампании, само в моята фейсбук страница. Календарите отпътуваха до десетки държави по света на шест контитента. Още преди да са настъпили празниците, всички получиха заявените екземпляри, за щастие невредими след околосветското си пътешествие.
Благодаря за доверието на всички вас, благодаря и на Невена, която спомогна за изработката на изданието и тази година! Щастлив съм да присъствам на работното ви място, в кабинета или в трапезарията на дома ви чрез сполучливите снимки, които направих “от птичи поглед”. Надявам се да ви създават позитивно настроение с неподправената българска красота!
Най-после заваля, макар и за кратко, пухкав сняг и побързах да снимам наоколо. Снимах великолепния Регионален етнографски музей на открито „Етър“, снимах и Паметника на Свободата на връх Свети Никола. Първият сняг винаги ми е носил вълнение, като дете заради пързалката, а днес заради възможността за красиви кадри. Винаги го чакам с огромно нетърпение.
Уви, снегът се стопи бързо, дойде ред мъглите да завладеят ниските части на Балкана. Успях да направя две вече много любими за мен серии на кадри от дрона над плътната мъгла, заляла като море Габрово. Едната серия бе по залез с частично покриваща мъгла, а на следващия ден цяло море от мъгла бе заляло града и само кулата Градище се извисяваше над нея. Рисковано при снимки, но пък много красиво поглед отвисоко.
Малко преди празниците светът очакваше едно красиво астрономическо явление. В небето над нас планетите Юпитер и Сатурн предстоеше да застанат много близо една до друга. Събитие, определено като изгряване на Витлеемската звезда. Уви, времето не бе на страната на хората с обективи. Над Габрово облаци бяха застлали небето, а в ниското имаше гъста мъгла. Никакъв шанс, освен да се изкачим до планинските ни първенци. Твърде рискова задача за нощно време, но нали надеждата умира последна! Също като при възвестяването от Витлеемската звезда на ново начало преди над 2000 години, и този път доброто надделя.
В компанията на добри приятели решихме да направим всичко, зависещо от нас, за да видим звездата. Отправихме се към местността Узана околностите на Габрово, която е географския център на страната ни. Там се намира и най-голямата билна поляна в България. Мъглата на талази преминаваше през курортната местност, видимостта бе много малка. На запад към масива Триглав се оформи ивица с ясно небе по залез слънце. Малко по-късно облаци надвиснаха отново над хоризонта, за щастие останаха два прозореца с небе. Бяха като формата на очи – отново символ, отново знак.
Мина почти час на срязващия студ и физическите ни капацитети започнаха да се изчерпват. Точно тогава една ярка светлина стопли набързо телата ни и фотоапаратите заснимаха в унисон с вятъра. Това бе тя, Витлеемската звезда! Останалото оставям на вашето въображение със снимките по-долу.
Стоплящо и вълшебно чувство бе да видиш и преживееш това, събитието траеше около 5 минути и облаците отново закриха чудото в небето. Кадрите публикувах веднага в страницата си. Само за няколко часа те предизвикаха хиляди реакции и достигнаха до почти 2 милиона души. Интересът на медиите също бе завиден, като кадрите със звездата ми подариха първи страници и участие на живо в Сутрешния блок на телевизия “България Он Ер”.
Финалът на снимачната ми година се получи наистина удовлетворяващ. В последния ден от отиващата си 2020 година спазихме една традиция, която се роди преди доста време. С колеги фотографи от Габрово, Казанлък, Стара Загора и Велико Търново посетихме връх Свети Никола и Паметника на Свободата, за да снимаме изгрева на това свято за българската история място. Традиционната фотосбирка “Между севера и юга” е едно прекрасно събитие, в което участваме с удоволствие. В последния ден от годината заедно изкачваме 920-те стъпала до чутовния връх, за да поснимаме, да направим равносметката си, да обменим идеи и контакти и да начертаем планове за снимки през следващата година.
С тези по-важни събития бе белязана моята творческа 2020 година. Да, трудна и тежка, с много ограничения. Над 100 000 километра по пътищата на родината, много нови места, много нови приятелства. За баланс имаше и разочарования и предателства, както и обичайната доза неблагодарност и фалшиви отношения, за щастие търпяни едва няколко месеца. За моя радост пандемията може би обърка, но не зачеркна плановете ми и съм щастлив да отбележа, че си изпълних набелязаните задачи докрай.
Забравих да спомена, че през цялото това време, дори през месеците на извънредно положение и съответните ограничения, аз ходех и на работа, и то на две смени. Фотографът разполага със себе си, но инженерът, уви, си има работен график.
Бъдете здрави, щастливи и закриляни от Вярата ни! 2021 година ще бъде по-добра, защото ние ще я направим такава! Пазете себе си, пазете и България!