Розата и българката – една до друга в „Аз съм Българка!“ – Продължението
Истината е, че нося в себе си идеята да ви опиша това преживяване и размислите си по темата почти месец. Няма да прочетете традиционния разказ за българската маслодайна роза дамасцена, който сте свикнали да ви поднасят. Днес ще ви споделя как чувствам връзката на една многовековна традиция с природата и човека. Елементи, съставящи нежна и ароматна картина, която докосва сетивата, докосва и невидимото за човешкото око – душата! Розата и българката си приличат по много неща. Първо, за да растат, им трябват много грижи и подходяща среда. Второ, с капризите на времето и хората и двете се справят, каквото и да им струва. Трето, четвърто и пето – както маслодайната роза расте именно в трудната каменисто-песъчлива почва, така и българката е достатъчно силна и решава с много упоритост, характер и борбеност грижите в житейския си път. Нежността и в двата образа ме води през цялото време, докато замислях този сюжет. Дадох си сметка, че е дошъл моментът в проекта ми да бъде пресъздадена картината на българския розобер и то не защото България е известна най-вече с българската маслодайна роза, а защото в Подбалкана от векове живее уникална традиция, която днес, за съжаление, не уважаваме подобаващо.
За някои розата, розоберът и розовото масло са само празник, атрактивно събитие веднъж в годината, нещо като сбор, който идва с кебапчетата и си отива за има-няма десетина дни с местните конкурси за Царица Роза. Малко хора си дават сметка, че всъщност повече от месец в Розовата долина кипи усилен и изморителен къртовски труд за събиране на розовия цвят. Особено в този период розата дамасцена и българката са неразривно свързани. Маслодайната роза има своите трудности и капризи за оцеляване, българката също. Но когато са отгледани както трябва и двете, смисълът на съществуването е изпълнен. Розата дава своите капки рафиниран еликсир, а българката дава своя най-добър принос за живота. Създава и брани семейството, грижи се за всички в дома, дарява мъжа си с наследници и остава стожер на традицията и българския дух до последния си дъх.
Растението, избрало да вирее на земята, на която сме се родили, расло под слънцето, което грее така само в България, напоено с благодатната ни вода, ни дарява с благоуханните си цветове. Земята ни, обгрижвана от силен и трудолюбив народ, ражда плод с качество, което можем да предложим само ние. Розата, отгледана с любов и търпение, и отдала цвета и аромата си на силните по дух, но често физически крехки български жени, носи славата на България по целия свят. Представете си двете нежни създания – крехката жена и нежния цвят на розата, и двете творения на природата, и двете Български! И двете – уникални само тук!
Окото ми на фотограф улавя и силна външна прилика – като погледна лицето на българката и цвета на маслодайната роза, долавям един румен оттенък, който, когато са една до друга, сякаш прелива от розовото цветче в цвета на женското лице. Все едно съзерцаваш изящна творба на живописта… Решението да покажа красотата на розата и българката в паралел бях взел отдавна. Дълго премислях и анализирах места, хора, картини. И дойде време, когато ми се подреди целият пъзел. Отправих покана на правилния човек и започнахме да планираме снимките в Долината на розите.
В юнската утрин по добре отъпкана пътека се отправихме, подготвили два прекрасни тракийски костюма, към безкрайните розови поля. Слънцето в даден момент ставаше непоносимо жарко, росата постепенно се изпаряваше от розовите храсти. Кадрите се трупаха един след друг от хубав по-хубав, и замисълът ни се случи. За два дни сътворихме фоторазказ от красота, борбеност, много труд и любов в сюжета „Български розобер“, новата част от Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението.
Своят кръговрат имат и животът, и природата, и хората, и растенията. Оставихме Долината на розите, огряна от жаркото българско слънце, където българката да отгледа и събере красиви и дъхави розови цветове и следващото лято – за да я има традицията, за да го има духът, за да живее България и с аромата на розата. Със сигурност фоторазказът ни се получи интересен. Добавяме към образа на Българката поредния щрих, този път излъчващ неподправено благоухание и нежност, и продължаваме към снимките на следващия сюжет в Продължението. Останете с нас!