Сълзата на Васил Левски

Васил Левски

в един случаен или закодиран знак на Левски към потомците

Съвсем наскоро имах лично преживяване, свързано с паметта за Васил Левски. То дълбоко ме разтърси със знаците и въпросите, които носеше. И искам точно днес, в Деня на народните будители, да споделя с вас какво видях, поглеждайки Апостола на българската свобода право в очите.

В края на октомври заснех един от последните за тази година сюжети от фотопроекта ми “Аз съм Българка!”. Доволен бях да осъществя много интригуваща идея сред паметните места на София. В студеното време мъглата, затиснала града, не позволяваше на слънчевите лъчи да огреят жълтите павета. Но за мой късмет, дори такова време имаше своя смисъл и предназначение.

Една от локациите на снимките бе Паметникът на Васил Левски в центъра на столицата. Отдавна се канех да отделя специално внимание на това свещено за всеки българин място в сърцето на София, но някак си досега нещата не се подреждаха. В тази октомврийска събота, която се случи само два дни след като календарът бе отбелязал 125 години от официалното откриване на паметника на лобното място на Апостола – на 22 октомври 1895 г., имах обаче повече време и възможности.

Освен снимките с фотоапарата, направих и панорамни кадри от дрон за задължителното видео към сюжета. Загледах се повече в бронзовия барелеф с лицето на Васил Левски, дело на Рудолф фон Вейр от Виена на западната страна на паметника.

Спорен откъм авторство елемент, изследван години наред и приписван на неколцина скулптори, той е красив, изящен и на първо място – одухотворен! Точно оттам, специално гледайки надолу и надясно, образът на Левски сякаш иска да ни проговори.

Спомних си за изследването, което правихме преди време с моя приятел и изключителен скулптор Адриан Новаков на фигурата на Апостола на българската свобода. Загледах се в лицето на Левски и една позната сила ме привлече към себе си. Невидимата сила, която често пъти ме е карала да заснема нещо, което впоследствие ще ми покаже много истини. Същата тази сила ме е будила посред нощ да си запиша идеята да заснема даден обект или непременно да посетя дадено място. Необяснимо, неосъзнато в самия момент странно усещане, което по-късно ми разкрива своето обяснение като специален знак от съдбата.

Стоейки в подножието на паметника, силно ми се прииска да погледна в очите на Апостола. Вдигнах поглед от земята, от позицията на нищожна фигура пред величието на най-почитания национален герой. Реших да се доближа с дрона максимално до барелефа с лицето на Левски. Мислил съм си го отдавана, но сега можа да се случи за първи път. “Погледнах” точно в очите му и дъхът ми наистина спря. Скулпторът много въздействащо бе пресъздал безстрашния и волеви поглед на Апостола.

В самата минута обаче друго направо ме остави без пулс и в безтегловност. От лявото око на Апостола се отронваше сълза! Не беше ми се сторило, ясно я виждах в близък план на камерата как се търколи по лявата му буза. Барелефът бе така реалистично изваян с всяка гънка на лицето, че в долния клепач се събираше сълза, която се стичаше по лицето на Левски. А от патината личеше, че това не е само днес и в този момент, а се случва отдавна.

И на двете бузи на Апостола в патината се виждаха следите от сълзи. Инженер съм и това ме кара във всичко да търся първо техническото обяснение. Но не и в този случай! Не беше мистика, беше наистина и беше знак!

В чисто емоционален план се запитах дали видяното не е знак за несбъднатите идеали, които Апостола ни е оставил да следваме, а ние не сме потомците, които е очаквал и заради които се е пожертвал? На мига в главата ми дойде и въпросът колко от заветите на великите български герои сме изпълнили до днес. Не са много, нали?! Достойни ли сме за техните светли идеали?

Какво конкретно направихме, за да продължим напред като свободен и съзидателен народ, който цени съграденото и наследено от дедите ни? Кога наистина ще решим проблемите си като нация с хилядолетна история? Какво поколение расте днес и какво поколение ще създадем и възпитаме ние? Сълзата на Левски е само сигнал, че в изминалите 142 години национална Свобода изпълнените каузи не са толкова много спрямо завещаните.

Живеем, уви, в най-консуматорското време, откакто свят светува, и сме загърбили всичко неплътско в ъгъла на ежедневието си, а то крещи от страниците на забравените книги, от рушащите се православни храмове. Ще бъде ли духовното отново въздигнато, за да стане основна мерна единица в нашия живот? Да бъде основата и на онова, в което да вярваме, за да успяваме? Материалното може да бъде само инструмент за постигане на идеалите, заложени в основите на бленуваната свобода, постигната с цената на хиляди лични саможертви от предците ни. И един много съществен въпрос – какъв е всъщност националният ни идеал днес?

Не, няма да падне мълния в центъра на София, която да ни събуди! Сълзата на Левски е един знак, вик на историята и може би отговор на Васил Иванов Кунчев на въпроса “Народе ????”. Запитайте се защо капят сълзи от очите на Апостола?