© 2018 Радослав Първанов

Какво е да си бил в Перник на "Сурва"?!

Дойде ли началото на годината, с голямо нетърпение очакваме Богоявление и малко по-късно е редът на маскарадните игри. Две седмици след Нова година, на 13-ти срещу 14-ти януари, в почти всяко село край Перник се спазва народният обичай Сурва, за който се готвят усърдно в почти всеки дом. Разбира се, това се случва и на още места в България като Ямбол, Силистра, Плевен и други. Чарът на Сурва обаче си е в Пернишко. Хиляди участници подготвят с месеци своите костюми, маски и огромни ликове от пера, за да пресъздават ритуали за гонене на злите сили, наричане за здраве, годеж, прогонване на болести и какво ли още не. Големият огън и страшните маски са част от този завладяващ езически ритуал, който никой не помни откога датира по нашите земи.

 

В самия край на януари идва ред и на фестивала "Сурва" в Перник. От две години този мащабен форум е под егидата на ЮНЕСКО. Голяма новина беше, когато Комитетът за опазване на световното културно наследство призна този наш обичай. В Перник фестивалната седмица е съпътствана от много и различни събития, които са сериозно предизвикателство за фотографите.

Още от октомври миналата година получих покана да снимам фестивала "Сурва" в Перник и така събитието още по-сигурно влезе в работния ми календар за 2018-та. Това е едно от мероприятията, които, както често обичам да казвам, "трябва да се изживее". В чужбина например дори има списъци със събития или места, които трябва да си посетил, преди да умреш.

 

 

 

 

Всеки, който обича традициите ни, трябва да изживее поне веднъж „Сурва”. Има много какво да научиш там, освен да те оглуши звънът на множество чанове и да те ококорят изящно подготвените маски и ликове, подобни на реквизит от някой касов филм. Чарът на всеки регион от страната, представен от своите сурвакари или кукери, е самобитен сам по себе си. Хиляди са участниците в пернишкия фестивал, като тенденцията е броят на групите и „играещите” да се увеличава драстично с всяко изминало издание.

По време на двудневното дефиле в събота и неделя най-силни овации предизвикват, разбира се, групите, които се придържат към автентичността на традицията и се състоят само от ергени (някои малко попреминали в категорията просто са зрели мъже). Красиви моми в носии предвождат всяка група.

 

 

 

 

Напоследък тенденцията обаче лансира един много спорен факт. Знаете, че работата ми е свързана предимно с жени. За мен те са олицетворение на истинския смисъл на нашия живот. Една криворазбрана мода за атракция обаче въвлича в Сурва все повече жени, които обличат кукерските костюми - тенденция, която изобщо не се вписва в контекста на традициите за този празник.

Признавам, имам доста приятелки, които участват в кукерските игри. Те отдавна знаят, че за мен е неприемливо една вековна традиция да се видоизменя с лека ръка и тя да внушава неприсъщи на смисъла й послания. Разбира се, живеем в свободна страна и всеки може да прави това, което му доставя удоволствие. Ще отговорите, че макар и не по канон, е важно традицията Сурва да се запази, дори да не е в строго автентичния си вид.

Аз обаче тази година реших тотално да си забраня снимането "на килограм" на красавици, облечени в животински кожи и опасани с десетки килограми чанове. Реших да съм далеч от атрактивни кадри на моми "сурвакарници" и "кукерици" - названия с ироничен оттенък, появили се напоследък в речника на тези, които държат да се запази автентичността на това уникално наследство. Вярвам, че показвайки в моята страница кадри от Сурва, трябва да бъда максимално близък до истината и традицията. В моята професия обективността е от изключителна важност. Далеч съм и от дискриминация или омаловажаване желанията и усилията на дамите за личен принос в атрактивното събитие. Просто следвам думите, които ще ви каже всеки в Пернишко:- "Сурва е празник на мъжете!".

Вярвам, че снимките ми отново ще зарадват хиляди потребители в мрежата и печатните издания, именно затова не желая да подвеждам хората, залагайки на изкривени послания.

В последно време свикнахме, че и приветстваме хора, снимащи по фолклорни празници наред всичко шарено и хващащо окото, но не с цел отразяване на водещото в обичая, а в търсене на евтина и бърза популярност. Уви, така не се показват и опазват традиции.

Този път заложих на едни различни снимки. Надявам се да ви харесат.

Времето в Перник беше слънчево и топло. Близо два часа ми отне да стигна от София до Перник, но това не ми попречи на доброто настроение. То бе повишено и от срещата с няколко близки приятели от прочутия миньорски град. Организацията на фестивала може да понесе малко критики, но смятам, че само който не работи, той не греши.

Беше прекрасно преживяване, имаше хора от цяла България, създадох много нови контакти. Разпознаваемото ми лице ми помогна да се запозная с прекрасни личности от участниците в дефилето и така завързах приятни разговори.

Доволен съм от видяното и догодина, ако сме живи и здрави, отново ще посетя Перник в дните на "Сурва". Тогава обаче ще направя всичко възможно да снимам и някое от факелните шествия. Дано и да се случи това, за което почти всички се молим – да вали сняг. Кадрите в снежно време стават други, пък и все пак Сурва си е зимен празник!

 

 

Повече от атмосферата в Перник можете да видите, в моя албум.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини
Please reload

Архив
Please reload

Последвайте ме
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Instagram Social Icon
  • YouTube Social  Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon