© 2018 Радослав Първанов

За какво би ти послужила една снимка от изложба?!

January 2, 2018

Изглед от изложбата на 1 януари 2018 година

 

 

     Вече сме 2018 година. Днес искам да ви споделя с какво ме изненада още в първия си ден новата година. Позволявам си да ви занимая с тази тема, защото тя касае не само мен и изкуството, на което съм се посветил, а преди всичко касае една родолюбива идея на група млади хора, повечето от които са от родния ми град Габрово.

     През месец октомври м.г. взех компромисното решение да направя изложба и в Габрово. На ръба на времето, на ръба на силите – изложбата бе договорена. Исках наистина да зарадвам своите съграждани, проявили завиден интерес към проекта, който осъществявам единствено със свои сили и подкрепата на участничките в него. И същевременно да уважа един рожден ден с подобаващ подарък. Така се стигна до решението да се изработи чисто нова изложба на Националния ми проект "Аз съм Българка!", защото за титулярната такава нямаше пълна сигурност в определеното пространство в търговски център, през който на ден минават стотици клиенти. Съгласих се с това и направих със собствени усилия нов продукт, който да експонирам за два месеца в предоставената площ на търговски център в Габрово.

 

     Идея, която реших да посветя на нашите габровски момичета.

 

     Концепцията на изложбата беше тя да остане по време на коледно-новогодишните празници и чак до края на месец януари 2018 година. Поводът за осъществяването й бе осмият рожден ден на търговския център ТераМол - 26 ноември, на която дата и открих изложбата в Габрово.

     Заедно с екипа ми заложихме на идеята да представя връзката на „Аз съм Българка!” като национален проект с моя роден град. Затова в челото на изложбата заложих на фототабло, в което през първия месец да акцентирам на обикновена габровка, а на следващия месец на това място да покажа лицето на Габрово в проекта ми – един лъчезарен модел, който показа какво означава за нея България и приоритетното място на участието й в Национален проект „Аз съм Българка!”. Поради всичко това

 

     от 1 януари 2018 година Никол Иванова краси челото на изложбата в ТераМол                  Габрово

 

     Първият ден от новата година обаче ми донесе и изненада, свързана с тази изложба. Реализирах я с огромно желание, направих я за Габрово и габровци, за да уважа съгражданите си и да споделя успеха си с тях. С огромно отвращение обаче констатирах факта, сигнализиран ми от важни гости на изложбата, че на композицията, която създадох в ТераМол, е посегнато. Материално едно табло със снимка надали може да свърши много работа на извършителя, но посегателството върху нашата идея и изкуството е омерзителната част от тази история.

     Неслучайно на първия ред в експозицията, на челно място в центъра между двете мои информационни табла за изложбата, бе поставено табло,  акцентиращо, че тази изложба е посветена на Габрово. Уви, именно това фототабло в първия ден от новата година вече липсваше.

 

     Детинска постъпка, хулиганска проява или откровена кражба

 

     на част от експонираното в търговската площ е този констатиран факт? Кой има полза от това посегателство върху изкуството, предназначено за моите съграждани? 

     Концепцията за добавяне на акцент в изложбата с габровката Никол бе доведена до знанието на ръководството на търговския център и то още в началото на декември 2017 година знаеше, че планирам промяна. Със смяната на фототаблото в челото на изложбата реших на финала да акцентирам върху участието на Никол Иванова като един достоен модел, достойна българка и най-вече габровка в най-чиста форма.

     Озовавайки се пред изложбата да подменя таблото на 1 януари лично констатирах, че то липсва. Естествено, това улесни моята работа, защото само трябваше да закача новото. Фототабло, с което акцентирам на бъдещата ми работа, свързваща проекта ми с Габрово, а именно

 

     идеята „Аз съм Българка, аз съм от Габрово!”

 

     И тук се сещам за една прелюбопитна история, случила се неотдавна с мой много близък човек, живеещ в столицата. Ето какво ми разказа тази дама преди една година за преживяването си точно на 2 януари вечерта:

 

     "Втори януари късен следобед е. След новогодишния купон вкъщи има доста боклук за изхвърляне. Събирам го в една нова ефектна найлонова торба с, уви, скъсана дръжка. Оставям я вън до вратата, за да я изхвърля преди тръгване. Предстои ми да отида на гости при важни хора, затова се обличам максимално стилно, слагам колието и обеците с диаманти и обличам руското си кожено палто от норка в комплект с пухестата шапка. Навън си е адски студ, но съм извикала такси. Понеже няма дръжка, прегръщам на излизане торбата с боклука и слизам с анаснсьора. На входните стъпала се чудя как по-безопасно да стъпя с тези ботуши на високи токчета, без да падна. До контейнера на тротоара имам само десетина крачки. И тъкмо изправям глава, както съм с разкопчано палто и скъпоценното ми бижу блести на врата ми, виждам как откъм контейнера към мен върви един брадясал циганин. Докато се осъзная, той вече е изтръгнал лъскавата торба боклук от ръцете ми и тича със завидна скорост в другата посока. Оставам във временен потрес, защото осъзнавам, че можеше да ми вземе ценното колие, да ми издърпа обиците заедно с ушите, да ми смъкне скъпото палто или шапката поне. А той - боклука! Така е, когато човек има само примитивно мислене и смята, че най-ценна е торбата! Таксито пристигна и се качих, разсъждавайки по пътя върху късмета си. После не се сдържах и разказах на компанията за преживяването си. Такъв фурор не бях предизвиквала с години! Народът капеше от смях на талази. Една торба боклук как само може да ти създаде настроение!"

 

     Като истински габровец отчитам,

     че икономисах в случая време и усилия,

 

     тъй като ми бе направена услуга в свалянето на снимката от неизвестния извършител, но посегателството върху чужда вещ, още повече изкуство, доверено на публично и реномирано място, си остава  антиобществена проява. Мисля си този човек дали се чувства щастлив, доволен или повече българин след, надявам се, детинската си постъпка?!

     Воден от огромна любов към Родината си, създадох тази изложба за хората от моя роден град. Интересът към нея е много силен и вярвам, че ще продължи да бъде такъв с изключителния акцент, който добавих на 1 януари 2018 година - Никол Иванова.

 

     Накрая все пак да напомня, че посегателството върху изкуството е престъпление по характера на няколко закона в нашата република. Загърбвайки егото си, отчитам и факта, че една кражба може да бъде направена необмислено или с цел. Жалкото е, че в Габрово се намери човек, за когото понятие като " местен патриотизъм" нищо не значи.

     Въпреки всичко, аз продължавам да съм уверен в себе си и в своя екип! Знам, че това, което правим, не е самоцел, а доказателство, че обичаме България със сърцето си.  

 

     Радослав Първанов - автор и продуцент

     на Национален проект "Аз съм Българка!"

   Radoslav Parvanov Photography

 

Изглед от изложбата при откриването 26 ноември 2017 година

 

 

 

     Любим цитат от " Повелителката на знаците" :

 

   "Когато не среща разбиране и уважение, човек може да си тръгне, но да си тръгне горд и смирен, без да се унижава и да си изцапа ръцете с мерзост. Често с най-откровени чувства чукаме на погрешната врата, а човекът отсреща не само не ти отваря, но и се оказва без душа да осъзнае, че си тръгваш с добро."

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини
Please reload

Архив
Please reload

Последвайте ме
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Instagram Social Icon
  • YouTube Social  Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon