© 2018 Радослав Първанов

Първите български столици - послания от Плиска, Мадара и Преслав

 

Добре дошли на вълната на „Аз съм Българка!“, приятели!

Радвам се, че патриотизмът и любопитството у вас надделяват и вече четете  историята по заснемането на следващия сюжет от Продължението. Септември преполови, почти е есен. След като отхвърлих доста задачи, в един от редките промеждутъци от свободно време ми се отвори възможност за снимки, на които много държа, но отлагах по една или друга причина през годината. Три емблематични за българската история и за държавата ни места - Мадарският конник и първите ни столици Плиска и Преслав най-после дойдоха на дневен ред. Така на прага на есента вече бях поел към град Шумен.

 

Там ме очакваха Зорница - фолклорният ми модел от сюжета „Добрич – сърцето на героична и изстрадала златна Добруджа“, и нейните родители, на които съм изключително благодарен за искрената и своевременна подкрепа. Напомням ви, че родителите на Зори са доказани патриоти, членове на едно от дружествата, съживяващи под формата на реконструкции български исторически събития в цялата страна. Самата Зорница също е член на това дружество и преди да седне зад студентската банка, тя също не пропускаше историческа възстановка.

 

 

Заедно направихме план на кои места ще снимаме през първия и на кои през втория ден, и в ранния следобед вече потеглихме към Националния историко-археологически резерват "Плиска", намиращ се на около тридесетина километра североизточно от Шумен. Избрахме първата българска столица да бъде и първата дестинация от този сюжет.

Средновековният град Плиска е разположен на площ от 23 хил. декара, което го прави един от най-големите средновековни градове в Европа. Създаден е от първия български владетел хан Аспарух. Повече от два века е столица на Първата българска държава (681–893 г.). С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел (700-721), Крум (802-814), Омуртаг (814-831), Борис І Михаил (852-889). За науката столицата ни Плиска е открита от основоположника на българската археология, чеха с българско сърце Карел Шкорпил, който е и погребан тук. Първите разкопки в Плиска са направени през 1899 г. и продължават и до днес. 

 

 

Още от портите на първата ни столица чувството да си на място, където славните български владетели са положили основите на родната ни история и държавност накара сърцето ми да забие в учестен ритъм, а погледът ми се стараеше да не пропусне нищо. Пленяващи са мащабите на двореца, останките на крепостните стени, артефактите, оцелели от Х век насам. Всичко това ме пренесе в суровото време на кановете, изградили Първата българска държава и с военните си завоевания утвърдили я като фактор в тази част на Европа.

Прекарахме няколко часа сред забележителностите на археологическия резерват, посетихме и реконструкцията на Голямата базилика със свещеното аязмо, вградено в нея. Да вървиш по улиците, по които са вървели първите владетели на българската държава, си е специално изживяване. Тишината на полето, жаркото слънце и каменните зидове, част от обстановката днес, единадесет века по-късно, по непринуден начин вълнуват въображението и емоциите. Отговорността за поетото начинание да се включат в Продължението на проекта кадри оттук си бе голяма, а чувството на гордост надделяваше над всичко в този момент. Историческите светини в НИАР "Плиска" те карат да се чувстваш щастлив и горд наследник на великите владетели, на гениалните строителни умове, създали в този величествен каменен град още в ранното Средновековие удобства, непознати за повечето европейски цивилизации от онази епоха..

 

 

Да крачиш там, където отекват стъпките на кановете, вземали съдбоносни за родната история решения, е особено изживяване, както и да знаеш на кое място е бил главният храм, в който са отправяли своите молитви предците ни преди повече от хиляда години. Специално чувство, което може да изпитате, само когато сте там и си припомняте величавите моменти от историята ни.

Няколкото часа снимки в резервата "Плиска" преминаха наистина неусетно. Беше ми изключително приятно, любопитно и много зареждащо да изживея на място представата за онова, за което съм чел в дебелите исторически книги. Но дойде време да поемем към следващата локация - Националния историко-археологически резерват "Мадара" и целта на следващите снимки от сюжета - уникалния скален релеф, изваян върху скалите на Мадарското плато, известен като Мадарският конник..

 

 

С прекрасен горски парк започват чудесата в НИАР "Мадара". Бяхме любезно посрещнати от домакините, които обслужват туристите в поверения им резерват. Бързи инструкции и вече поехме по добре оформената пътека в гората. Тя ни доведе до древно капище - място, за което има сведения, че е култово още при траките.

Живописните скали като стожер на всички забележителности ни обграждаха, накъдето и да се обърнем. След около десетина минути се озовахме пред изображението на глобалния символ на България – Мадарския конник.

 

 

За тези, които още не са го видели с очите си -  той представлява изсечен в скалата, на 23 метра от основата й, барелеф с размери 3,1 метра ширина и 2,6 метра височина. Този забележителен средновековен български паметник се състои от три фигури –  конник, куче и лъв. Централната фигура – конникът, е представена в реален размер и е разположена най-високо. Той е облечен в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният (видимият) му крак е пъхнат в стреме. Под предните крака на коня се намира легнал лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче, устремено към лъва. В скалата около нея са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол.

 

Внушително с мащабите си, с детайлите, с надписите, с времето, в което те пренася, величественото изображение на скалата спира дъха ти, кара те да се замислиш над историята ни и над мистиката на това място. Самият факт, че и до ден днешен не се знае как точно е издялан в скалата конникът, а и полемиките през десетилетията чия е фигурата - на кан Крум, на кан Омуртаг, на кан Тервел или на Свети Георги, както дълго се е вярвало от жителите на село Мадара, прави изображението още по-загадъчно, но и същевременно привличащо с множеството легенди и обяснения за енергията на мястото. Всичко това, преплетено с родната ни история е в уникално съчетание с естествения природен феномен - Мадарските скали. Древни светилища, камък, история, близостта до първите столици на България - много неразгадани истини, които усещаш със сетивата си, защото там е закодирана солидна информация, но надали скоро ще можем да си я обясним.

 

 

Заснехме необходимите ни кадри при Мадарския конник, за което несекващият несекващия поток от туристи не попречи, след което направих и нужните за бъдещия филм снимки с дрона. Продължихме работата си при параклиса, Голямата пещера и останалите забележителности в парка на резервата. Снимахме кадри и в пещерите, както и при лековитите извори на вода от скалите.

При параклиса ни очакваше възхитителна изненада. Нея може да видите ТУК:

 

 

 

 

Така бързо и неусетно първият снимачен ден приближи към своя заник. Дойде време за вечеря и почивка, трябваше да се заредим със сили за предстоящите снимки на следващата дестинация - Националният историко-архитектурен резерват "Велики Преслав"..

Още в ранна сутрин вече бяхме на портите на двореца в Преслав. Тук също ни очакваха и вече бе лесно да се насочим към обектите, които предстоеше да снимам. Както и в НИАР "Плиска", и тук мащабите на строителството се оказаха внушителни, запазеното наследство – въздействащо. Да се движиш след останките на славния дворец, на територия, сакрална за българската история! Безкрайно щастлив съм, че имах възможността да заснема Зорница, облечена с автентична българска носия, на фона на тези знакови за родната история места за целите на Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението. Радвам се, че ние, днешните млади българи, можем да се съчетаем с историята и традицията ни, и чрез моя проект да разкажем за България по този различен, непоказван до момента начин.

 

 

Прекарахме половин ден в НИАР "Велики Преслав" заедно със семейство Върбанови. Изживях два изключителни дни, срещнах прекрасни хора и научих нови истории. Обогатих себе си и проекта по един непредполаган преди начин. Радвам се, че познавам хора като семейство Върбанови и че бяха нужната ми подкрепа по време на моя труд.

 

Моите искрени и дълбоки благодарности към ръководството на Регионален исторически музей Шумен, на служителите Национален историко-археологически резерват Плиска, на служителите Национален историко-археологически резерват Велики Преслав и тези в Националният историко-археологически резерват „Мадара”.

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължавам напред към следващото предизвикателство от Национален проект „Аз съм Българка!“ - Продължението. Предстои нова, различна като послание история. Със сигурност и тя ще ви хареса!

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини
Please reload

Архив
Please reload

Последвайте ме
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Instagram Social Icon
  • YouTube Social  Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon