© 2018 Радослав Първанов

Време за равносметка

Време за равносметка

 

2018 година - за мен девета творческа и двадесет и пета житейска

 

 

ЯНУАРИ

 

 2018! Започваше една нелека за мен година и в личен, и в професионален план. Знаех, че се изправям пред 365 изпълнени с предизвикателства и щури идеи дни. Често се случва на 30-31 декември от предишната година да довършвам нещо, което ще ми потрябва още на 1-ви януари през следващата. Така беше и този път. В необходимото усамотение с близки хора и далеч от светлините на заведения и дискотеки, дойде най-важният от многото празнични дни - този, в който изпращаме старата и посрещаме Новата година.

Повечето хора са посрещнали първите минути от 2018 година в ресторант, сред приятели или на богата трапеза, без значение от мястото и компанията. При мен този момент бе коренно различен. Организирах си високопатриотично и заредено с адреналин преживяване за своя първи миг от настъпващата година на най-българското място. В компанията на приятели, подготвили дрон и фотоапарати, с шампанско в ръка посрещнахме 2018 година на връх Свети Никола до величествения Паметник на Свободата, по-известни заедно като Шипка. Шипка единствената, Вазовата, нашата българска, тази, на която е изкована свободата ни с цената на победа в неравен бой и хиляди жертви.

Това изключително и първо за мен преживяване от подобен род нямаше да бъде реалност без съществената организационна и логистична подкрепа на Димитър Грънчаров, моят приятел Митака, с когото ви запознах в част от моите разкази през годината.

Подробности за преживяването ни от 31.12.2017 срещу 01.01.2018 година можете да намерите ТУК .

 

 Новата 2018 година бе знаменателна за всички български патриоти - навършваха се 140 години от Освобождението ни от турско робство. Очакваха се мащабни тържества по повод юбилейната дата, а аз посветих всичките си изложби през годината на тази важна годишнина, както и цялата си родолюбива дейност.

Започнах новата година с подготовката на първото в творческия ми календар събитие - представянето на Национален проект „Аз съм Българка!“ в Стара Загора с експониране на фотоизложба, обявено за 6 февруари в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Още в първите дни на 2018-та бе готова и първата фотосесия за втората част от проекта ми - "Аз съм Българка!" - Продължението. Заснехме я в с. Боженци с Мирела - млада българка, която от малка живее в Атланта, САЩ, и за която разказах в няколко свои интервюта. Тя специално си избра снимките да бъдат в архитектурния резерват, съхранил непокътната атмосферата от Възраждането, за да ѝ топлят сърцето, когато е далеч от Родината. Случи се снежно–дъждовен ден, но Мирела се справи мъжки със задачата да позира под ледения дъжд и да направим прекрасни кадри, които да „отпътуват“ зад Океана. Може да видите част от тях в специалния раздел на Продължението в моя сайт ТУК.

 

Използвам възможността да благодаря на Мирослав Йорданов - директор на този културен институт и мой добър приятел, който се грижи за безупречния вид на резервата Боженци!

 

Още в първите дни на януари започнах пътуванията си към важни дестинации. На Йордановден, 6 януари, рано в 4 сутринта се събрахме солидна група ентусиасти и поехме по нелекия заснежен път през Балкана към Южна България. Много приятно пътуване в компанията на Митко и Цецо, по време на което се запознах с Меги и Пламен - мой колега на творческото поприще. Крайната ни цел бе Калофер, а разказа ми за местната традиция на подбалканското градче - ваденето на кръста и мъжкото Богоявленско хоро във водите на река Тунджа, както и видео, можете да проследите ТУК.

 

 През по-голямата част от януари потънах в задачи по предстоящите изложби и снимачния процес на втората част от проекта ми, който вече бях решил да осъществя до края на календарна 2018 година. Честно казано, трудно си представях как ще съвместя успешно изложби, снимки и всички останали задачи и ежедневните ми ангажименти. Но началото на годината е време за планиране на изпълнимите цели и аз вече почти бях наясно какво искам да свърша през предстоящите 12 месеца.

Втората половина от януари ме отведе в Ловеч. Столицата на Левски и градът на Покрития мост на Колю Фичето е едно прекрасно място, на което ми предстоеше да заснема втория сюжет от продължението на „Аз съм Българка!“. Там ме очакваше очарователната Ралица и в двата изключително студени почивни дни освен мой фолклорен модел, тя бе и точният екскурзовод в доопознаването ми на "града на люляците", както често го наричат. Този сюжет от Продължението бе осъществен, благодарение на институциите, които ми съдействаха по много добронамерен и съпричастен начин. Как точно се случи сюжетът "Ловеч" може да се запознаете ТУК.

 

 След седмица, в последните почивни дни на януари поех към поредното предизвикателство, този път в западна посока. Очакваше ме Фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ в Перник, който вече посещавам не просто като ангажимент към медии, но и като лична традиция. Магията „Сурва“ не се описва никак лесно. Ако със снимки няма проблем това да се свърши, защото ми бяха поръчани от няколко медии, то с думи е доста трудно, затова препоръчвам да изживеете лично това уникално събитие. Разказа ми за времето, прекарано сред кукерите, можете да намерите ТУК.

 

Последният ден на януари пък ни предложи поредната пълна, червена, мега, ултра кървава луна, която заснех от една височина над центъра в моя роден град Габрово.

ФЕВРУАРИ

 

 

 С успешен старт и набрал сили във всички свои дейности, вече отмятах една по една задачите в календара си и постепенно целият ми снимачен план за годината, който по разбираеми причини зависеше преди всичко от метеорологичната обстановка, се подреждаше.

Три дни в началото на февруари отделих на град Стара Загора, където предстоеше първото представяне на "Аз съм Българка!" за годината. Първият ден - за подреждане на изложбата, вторият - за интервюта, а третият бе за самото събитие. Бях участвал в мероприятия в Стара Загора, но сега се изявявах самостоятелно. Имах известни притеснения, но се случи, а и се получи! Изключително доволен останах от събитието в града на липите. Тук си позволих да направя и експеримент, показвайки за пръв път пред публиката фолклорния си модел от Стара Загора, който тепърва предстоеше да снимам през топлите месеци. Реакциите бяха положителни и това ме зарадва.

Цветана излезе на сцената заедно с мен и показа, че още преди официално да се включи в инициативата "Аз съм Българка!", вече стои зад нея, за което съм ѝ искрено признателен! Традиционно за нашите събития, и този път не бях сам, на сцената бяха и няколко от моделите ми, облекли своите носии: Стефани от Бургас, Никол и Йоана от Габрово. Те бяха дошли, подкрепени от близките си. На събитието присъства и още един от бъдещите фолклорни модели на Продължението – Деница от Чирпан. Споменавайки Чирпан, града на Яворов, отбелязвам и подкрепата на моите приятели оттам Красимира и Васил Таневи - едно прекрасно и вече доста популярно семейство фотографи и очарователният им модел - тяхната дъщеричка Дара. Моите искрени благодарности, приятели!

 

 Стара Загора бе и градът, в който изживях радостта от едно вълнуващо предложение. На път към студиото на Българско национално радио, където ме очакваше за интервю Поли Гънчева, получих поканата Национален проект „Аз съм Българка!“ да гостува с фотоекспозицията си в Шанхай. Прекрасно признание за идеята ни, което очаква реализацията си.

През февруари отбелязах и още едно важно за мен събитие в професионален план - случи се 300-тата по ред фотографска експозиция, в която участвах със свои творби.

В средата на месеца заедно с моя добър приятел и колега фотограф Стефан Стефанов от Севлиево решихме да се разходим до едно любимо място, което той не бе снимал през зимата. Изкачихме връх Свети Никола до Паметника на Свободата в изключително тежка зимна обстановка, но за сметка на това пък се върнахме обратно с внушително обогатен откъм кадри архив. С тази разходка, без да сме подозирали, поставихме началото на редица съвместни фотоприключения, продължили почти през цялата година.

В края на февруари, на изключително почитания в моя роден край празник Тодоровден, решихме семейно да си подарим едно интересно пътуване в Троянския Балкан, като жест към именичката вкъщи – моята майка. Кушията в Априлци бе атрактивно разведряващо събитие, което наред с хубавите кадри бе и вълнуващо семейно преживяване, завършило с посещение на Троянската обител.

 

Февруари изненадващо донесе и поредното признание за труда ми - Национален проект "Аз съм Българка!" бе номиниран за Събитие на годината в областта на културата за град Габрово за 2017-та. Единствената и най-престижна класация за представянето на културни дейци и събития в града и областта. Предстоеше един месец на напрегната битка с медии и публика за гласове, които заедно с гласовете на журито трябваше да определят крайния победител сред 22 номинирани.

 

МАРТ

 

 Дойде месец март, в чийто първи ден всички се закичваме по стар български обичай с мартенички. Точно на знаковия Първи март открих изложба на проекта и в град Дряново, по покана на кмета инж. Семов. Изявата в навечерието на националния ни празник бе посветена на 140- годишнината от Освобождението на България от турско робство. Уютно събитие в залите на прекрасен музей. На гости на Колю Фичето, както бе казал един приятел, Дряново посрещна представителната изложба на "Аз съм Българка!" топло и дружелюбно. Специална благодарност изказвам и към моята добра приятелка и изключителен професионалист, журналистът Светлана Кацарска, че пое на плещите си организаторската дейност по представянето на авторския ми проект в Дряново. До мен на откриването отново застанаха и някои от фолклорните ми модели в техните красиви носии: домакинята Кристина Киселкова от Дряново, сестрите Християна и Ралица Иванови от Трявна, Милена и Сияна Атанасови, Никол Иванова и Йоана Илиева от Габрово подкрепени от семействата си.

 

Дойде ред и на националния ни празник Трети март. Естествено, че го  посрещнах на връх Свети Никола, една традиция, която спазвам от малък. И този път командирован от електронни медии, но преди всичко като българин, горд и щастлив, че съм участник в отбелязването на знаменателната годишнина - 140 години СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ!

Събитията на героичния връх от този Трети март, посещението на президента, руския патриарх и много гости може да видите във фотоалбума ми ТУК.

 

 

Атмосферата бе тържествена, охраната и сигурността - на високо равнище. Срещите с много колеги на Шипка и прекрасното време поддържаха отличното ми настроение през целия ден. Този празник наистина ще се помни освен с многохилядната публика и за разлика от други години с благосклонното време, но и с изключителния български дух, който витаеше през този ден навръх планината.

Щастлив съм като фотограф и като българин, че имам възможността да съм на места и в моменти, в които се пише история, и да я отразявам чрез кадрите си, защото такива преживявания подхранват още по-силно моята любов към Родината, а и се надявам да оставя следа, която след години ще бъде източник на информация и хубав спомен от едно отминало време.

За мое голямо съжаление през февруари, март и дори в началото на април времето навън не бе никак благосклонно за снимки по сюжетите от Продължението и аз предпочетох да не рискувам. Фактът, разбира се,  възпрепятства част от замисленото, като го отложи за следващите месеци и насити програмата ми, но бях твърдо решен да следвам плановете си.

 

Дойде и денят 29 март, в който предстоеше да бъдат обявени резултатите от гласуването за "Събитие на 2017 година в областта на културата за град Габрово". В късния следобед аз, заедно с моето семейство и две от участничките от Национален проект „Аз съм Българка!“, се отправихме в Художествена галерия „Христо Цокев“ в центъра на Габрово, където предстоеше официалната церемония с награждаването на победителите. След като разбрах за номинирането на проекта ми, с моя екип се погрижихме да го защитим по възможно най-добрия начин. Аргументите "Защо „Аз съм Българка!“ трябва да спечели Събитие на годината 2017" можете да прочетете ТУК.

 

 

Присъстващите на събитието съвсем непротоколно бяха официални, бе подготвена пъстра програма от изпълнения на различни местни формации. Залата бе препълнена, а всички очакваха да чуят коя от 22-те номинации ще бъде отличена с голямата награда. Няколко награди бяха раздадени преди кулминацията с връчването на най-високото отличие.

Няма да крия, че ми бе изключително нервно, несигурно, притеснено, бях доста развълнуван. Давах си сметка какво значеше, ако обявят моето име. Както и ако не го обявят изобщо. Мнението на съгражданите ми и отношението им към моята идея и моя труд са от съществено значение за мен. Водещите Велина Махлебашиева и Светослав Славчев с нужния патос подготвиха всички за обявяването на голямата награда. Светльо каза ‘’And the winner is?’’, а на Велинка се падна да съобщи събитието победител и неговия организатор.

По-напрегнати минути не бях изживявал отдавна, но явно е имало защо. По микрофона бе обявено моето име и моят Национален проект „Аз съм Българка!“ за Събитие в областта на културата за 2017 година! Няма да крия, от вълнение сърцето ми сякаш в този момент спря. Зарадвах се изключително много, а в първите няколко секунди не знаех и как да реагирам, докато някой край мен каза: „Ти си на сцената!“. Тържествено ми връчиха  плакета и грамотата за тази ценна награда, която никога не съм предполагал, че ще спечеля. Да преборя с огромна разлика над двадесет други културни събития в Габрово, организирани също с много труд и средства, е сериозно признание. Равносметката в цифри бе: гласове на публиката – 3263, а на журито 723 от 880 възможни. Тези общи резултати според организаторите са десеторно по-високи от предишните издания на класацията!

Бях шокиран от внушителната подкрепа на своите симпатизанти, които се оказаха хиляди, и не по-малко поласкан от доверието към моя авторски проект. Същевременно спечелването на това сериозно отличие ме задължаваше още повече пред съгражданите ми. А фактът, че хиляди патриотично настроени българи ме подкрепиха чрез Фейсбук, ми даде неочаквано представа за мащабите на популярност на начинанието ми. Това е едно големите постижения на моя живот, гордея се с него и винаги ще помня 29 март 2018 година!

За това, как премина на това вълнуващо за мен събитие, можете да се информирате ТУК

 

 

 

АПРИЛ

 

 Начало на пролетта, ведрите празници Лазаровден, Цветница и Великден, още повече работа и повече слънце - това означава за мен този месец, който много обичам. Любимото ми време от годината е точно това, въздухът става свеж и по-топъл, зеленината взима превес над сивотата на зимата. С идването на пролетта се зареждам с нови сили и желанието в комбинация със силна амбиция започват да работят в синхрон!

Още в първите дни на април, около Великденските празници, се отвори хубаво време и веднага насрочих снимки по Продължението. Дестинацията бе Плевен, а фолклорният ми модел там бе Росица, млада учителка, с която се запознах в началото на годината. Заради изявеното ѝ отношение към българските традиции и към идеята "Аз съм Българка!", реших да я поканя за участие в проекта. Така два поредни дни в началото на април прекарах в Плевен, като успях да заснема всичко набелязано. Панорамата "Плевенска епопея", Скобелевият парк, Мавзолеят-костница в центъра на града и къщата-музей "Цар Освободител" намериха своето място в новия сюжет. Освен необходимите ми кадри, успях да заснема и много пейзажи на града, както и околностите, които впоследствие ми послужиха по прекрасен начин. Надявам се през 2019 година да имам възможност да покажа проекта пред плевенчани и гостите на града, изиграл важна роля в Освободителната война на България от 1877-1878 година.

Научете повече за снимките в Плевен от статията ТУК.

 

През месец април реализирах и първото семейно участие в едно списание. Пред немалко от вас съм споделял, че пазя семейството си от медийно внимание и то не защото не заслужава, а защото смятам това за лична тема, която не бива да е под светлината на прожекторите или поне не под прекалено силна светлина. За мен има теми, които са и трябва да останат дълбоко лични, защото намесата в една лична история може би би донесла сензация или новина на някого, но за участниците в нея да остане горчив привкус. В случая обаче се реших да открехна леко завесата и вярвам, че моите родители са удовлетворени от публикацията в списанието.

 

 Минаха Великденските празници, снимките в Плевен, установих някои нови служебни контакти, отхвърлих още малко работа и вече се бях запътил към следващия сюжет. Не знам как да ви разкажа за него, тръгнах с едно настроение, но след двудневен престой в сърцето на Родопа планина се завърнах променен, ясно чувствам тази промяна и до ден днешен, помня границата на пречупване и всеки момент тъй кристално, наистина „сякаш беше вчера“ и вярвам, че дълго време ще е така.

 

Снимките по Продължението ме отведоха в героичен и изстрадал Батак. Преживяването, живият разказ за историята на Баташкото клане, снимките, гледките, хората … това бе невероятна емоция за мен. Много силни и въздействащи кадри и сила, която в една малка каменна църква се стоварва върху теб и те премазва доземи. Това за мен бе най-трудната работа до момента. Снимам вече девет години, но човек, когато казва, че е минал през какво ли не, би следвало да е минал и през изпитание като това. История като тази, поднесена най-сурово на самото място, би приземила всеки витаещ в облаците „герой“. Тези, за които е любопитен разказът ми за преживяното в Батак в детайли, могат да се запознаят с него ТУК.

 

След сюжета "Батак" последва кратка разходка в Пловдив за заснемането на някои нетипични кадри, както и Античния театър в старата част на града от въздуха. Променен, изморен, но обогатен се прибрах вкъщи в една прекрасна пролетна вечер, в която срещата с родния въздух премахва умората и те предразполага да споделяш вълнуващите си преживявания.

 

 Необичайно жаркото слънце в края на април ме отведе за снимки на юг, в града на Самарското знаме. Сюжетът „Стара Загора“ е много важен за мен. Древната крепост Августа Траяна съчетава в себе си антична история, Средновековие и нова история. Втората тема в сюжета посветих на Българското опълчение. Първото сражение на българските опълченци по време на Освободителната война се оказва и най-кървавата битка за опазването на българската военна светиня - Самарското знаме. Състояла се е край Стара Загора в местността, на която днес се издига монументът „Бранителите на Стара Загора“. Фолклорен модел там бе Цвети, която вече представих при откриването на първата за годината изложба на проекта в града на липите. Посветена на българското фолклорно изкуство, Цвети и танцува, и пее прекрасно, съчетавайки образа на крехката българка и мощта на българския дух. С тази горда и талантлива млада българка направихме прекрасни снимки за един пълен снимачен ден и вярвам, че тя остана доволна от резултата на заснетите кадри. Срещнах това момиче, специално облякло народна носия на Трети март предишната година в Стара Загора, когато с тържествено шествие през целия град военни и граждани традиционно пренасят 300-метров български трибагреник до монумента „Бранителите“. Повече за заснемането на сюжета "Стара Загора" от Продължението може да прочетете ТУК.

 

Работа по снимките и текущи задачи в родния Габрово запълниха още около седмица и в последния ден на април се отправих отново в посока Пловдив. Този път не да снимам поредния сюжет, а за да посетя едно място, което смело наричам свой втори дом. Заобиколен от прекрасни хора и изключително зареждаща обстановка, ми предстоеше отново да снимам, но този път повече за да захраня своята творческа душа, националното си самочувствие и любовта си към възрожденската ни история.

 

МАЙ

 

 Така в първия ден от месец май се събудих в любимата Копривщица. Предстоеше голям празник. Множество хора, повечето пременени в носии, излязохме на площад „20 Априлий“, където щеше да бъде представена възстановката на обявяване на Априлското въстание от 1876 година. Това вълнуващо преживяване дължа отново на семейство Дойчеви, на които съм безкрайно признателен. Вече стана традиция моето ежегодно посещение на Копривщица точно за празника на града - 2 май, а емоциите ми никога не се препокриват, никога това събитие не ми омръзва. Пленен съм от историята, силата и бунтовния дух на коприщени! Възстановката в памет на Априлската епопея тук е най-масовата, която се прави в България, и е посещавана от хиляди българи. Зареждащото с българщина събитие може да проследите ТУК.

 

 Месец май започваше творчески обещаващо - само няколко дни почивка и дойде време за следващия сюжет и нова дестинация. Предстоеше ни двудневно пътуване в сърцето на Родопите. Рано сутринта със сборен пункт в Пловдив се срещнахме с фолклорните ми модели, сестрите Константина и Ралица от Копривщица. В компанията на новите ми приятели Гери и Вельо потеглихме към Ардино, в околностите на който по-късно през деня трябваше да заснемем кадри на мистичния Дяволски мост. Момичетата се премениха на място в прекрасни родопски носии и се заехме веднага със снимките. Климатичните промени ни водят доста несигурно време, особено през пролетта. Затова очаквахме дъжда всяка една минута. Трябваше да действаме експедитивно, имаше доста картини за заснемане. Нищо, че е просто един мост, край този специално гледките са неизчерпаеми. Постепенно смогнахме с работата и се прибрахме почти по тъмно, а след кратка почивка и време за освежаване вече всички бяхме край празничната трапеза. Бе Гергьовден, един от прекрасните български празници, който отбелязахме подобаващо според традицията с родопско чеверме и други местни кулинарни специалитети. Как се случи този сюжет можете да разберете в подробности ТУК.

 

 Първите две седмици на май за мен винаги минават много бързо и това е така, защото съм в нетърпеливо очакване на празника на моя роден град Габрово - 17 май. Тази година имах удоволствието да снимам за Министерство на културата традиционния за Габрово фестивал на моноспектакъла BGMOT. Благодаря за оказаната чест на директора на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, госпожа Невена Митева!

Така неусетно дойде време и за събитието, емблематично за културния живот на Габрово. По традиция цялата втора седмица на месец май минава под знака на Фестивала на  хумора и сатирата, чийто основен домакин е единственият в страната Дом на хумора и сатирата. Кулминацията на тържествата е в съботния ден от 18 часа в централната част на града. Събитие, което всички габровци очакваме с огромно нетърпение винаги!

Карнавалът! В шест следобед в събота Габрово е карнавал! Пъстър, пищен, забавен, малко пиперлив, но единствен! Събитие без аналог по света. Политическа сатира, битов хумор и всичко онова, което не можем да си кажем право в очите или не може да бъде показано по телевизията. Всичко това с уговорката, че никой няма да се сърди, защото някои шеги са доста откровени и болезнени някои истини. Това събитие е любимо на няколко поколения габровци и събира за фестивалната седмица десетки хиляди гости в нашия град.

Винаги дъждовен, но много шарен и забавен, такъв е габровският карнавал. От няколко години съботната вечер завършва с мощно DJ изпълнение, което "взривява" площад "Възраждане". Но… ние сме габровци, бе, хора! Това не е всичко. В крак с времето сградата на общинската администрация „оживява“ в цветен, интерактивен и образователен 3D Mapping, а уникалното шоу завършва с дълги празнични илюминации, които изстрелват настроението ти до висините!

Разказ за тези събития може да откриете ТУК.

 

Въздушно видео на мапинга и зарята, които заснех с моя хвърковат приятел дрона в опасното дъждовно време ви предлагам ТУК. 

 

 

 

През май бях поканен да се включа и в кампанията "Селфи с книга" на сайта Times.bg. Предстояха и серия абитуриентски балове на приятели.

Втората половина от любимия ми месец май бе изпълнена с много и тежка работа. Трябваше да преведа текстовете към представителната изложба на Национален проект „Аз съм Българка!“ на няколко езика, да изработя дубликат и да го изпратя за първото задгранично представяне на проекта ми.

 

ЮНИ

 

Настъпи лято, от онова, дето има и дъжд, и гръмотевици, и всичко ти напомня на октомври, но все пак си е лято. Бързичко организирах нещата си, защото 9 дни след началото на месеца ми предстоеше нещо, което до момента не бях правил. Да, щеше да се случи първото представяне на "Аз съм Българка!" зад граница и моята първа самостоятелна изложба в чужбина!

 

 Преди това обаче бях планирал снимки на нови сюжети от Продължението. След първата част останаха непредставени много и важни места в България, които бе повече от задължително да заснема. С активното съдействие на директора на Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, госпожа Радка Ангелова, успях да обезпеча важни елементи от подготовката си за предстоящите снимки.

В специалния ден 2 юни. рано сутринта потеглихме с фотографа Стефан Стефанов и модела ми Никол Иванова към Южна България и по-точно към Подбалкана - любимо място за обиколки и снимки. Казанлъшко, Калофер, Карлово, и още, и още… Преминали през Шипченския проход, в долината се озовавахме сред красиво поле с благоуханни рози. Предстоеше да заснемем сюжета "Български розобер", който е от изключителна важност за мен! Повече за работата ни по него може да прочетете в разказа ми за снимките ТУК. 

 

 

 

 След поредната доза освежаващ летен дъжд, по обед пристигнахме в Карлово и се настанихме на приятно място. За заплануваните снимки тук Никол облече своята тракийска носия и се отправихме по добре запазените калдъръмени улички във вързожденската част на родно място на Васил Левски да подбираме локации. Без да сме го планирали, сирените в паметния ден ни застигнаха пред паметника на Апостола. Прекарахме целия следобед в прекрасната и уютна атмосфера на китното градче в подножието на стръмните хребети на Балкана. Малко преди залез слънце се отправихме отново на север, но без да преминаваме Стара планина. Искахме да направим кадри със залез, докато българката бере благоуханна лавандула сред необятните лавандулови поля в този край. 

Продължихме със снимките в Карлово и на следващия ден. Този град не може да ти омръзне, виждаш нови и нови места, кътчета родно и красиво. Не те пуска сърцето да си тръгнеш оттам. Прекараните два дни ни заредиха с Никол с достатъчно национално самочувствие преди предстоящото ни задгранично приключение. Тръгвайки обратно, се надпреварвахме с дъжда. Спряхме закратко в манастира "Рождество Христово" край град Шипка и при Паметника на Свободата на връх Свети Никола, не пропускайки поредните снимки. Лятната буря ни освежи преди да се приберем. Повече за двата дни, прекарани в Карловската долина, може да прочетете ТУК.

 

Имах само няколко дни, в които трябваше да подготвя за изпращане чисто нова изложба, този път вече на английски език, предназначена както за наши сънародници, така и за чуждестранна публика. Всичко трябваше да бъде много по-изпипано и поради факта, че изложбата ми предстоеше да бъде участник и цел на фотографска критика от световно ниво.

Между 3 и 8 юни вече се бях справил с тази задача, и с моето семейство в компанията на фолклорните ми модели Никол, Константина, Християна и Ралица потеглихме към първото задгранично участие на Национален проект „Аз съм Българка!“. Предстоеше едно от най-сериозните събития в моя живот - да представя авторската си идея пред публиката на четвъртото издание на най-големия събор на български общности извън страната – "На мегдана на другата България" в Милано. Второто събитие, в което бе включена моята изложба, бе протичащата по това време в столицата на модата Седмица на фотографията - Milano photo week 2018. Излишно е да ви споменавам за престижа на един от най-големите фотографски форуми в света.

 

 Отговорността тук бе огромна както пред организаторите на събора, така и пред чуждестранната публика, а също и пред фотографската критика, която се събира в най-пълния си капацитет за Седмицата на фотографията.

На война, като на война както се казва. Въоръжени с позитивизъм, добро настроение, гордост и приповдигнат национален дух потеглихме рано сутринта към летище София, откъдето предстоеше да летим до Бергамо и впоследствие да пътуваме до Милано. Изложбата и материалите за нея вече бяха предварително пристигнали на място.

Изправихме се подготвени и достатъчно отговорни пред възможността да представим идеите на проекта по най-достойния начин зад граница и заедно отново се справихме, сплотени около нашата кауза. Това изключително предизвикателство ми донесе много и опит, и контакти, и настроение, и авторитет, които тук трудно можеш да спечелиш с 1-2 или дори с 10 прояви. Участието в чужбина е особена отговорност, преминах през доста напрежение, тревоги и нерви, но успях. Заедно ние успяхме да представим успешно проекта, изложбата се радваше на многохиляден и мултинационален интерес, който факт ми носеше изключително удовлетворение.

 

 Получих шанса да спечеля вниманието и на Първата ни дама, госпожа Десислава Радева - патрон на това издание на събора, която с интерес разгледа изложбата и си поговорихме за моята идея. 

Завръщането ни от Италия бе съпътствано от особеното чувство на липса – разбира се, на Родината, която макар и за два дни, вече ни липсваше, сякаш цяла вечност не сме си били вкъщи. Много по-уверени и вече с натрупан опит в представяне зад граница се прибрахме у дома, а подобаващото отразяване на първото задгранично представяне на "Аз съм Българка!" в местните медии ни донесе и доста нови съмишленици и почитатели. Пълен разказ за нашето преживяване и видео може да откриете ТУК.

 

Правейки равносметка след завръщането ни от Милано, общото мнение - мое и на екипа ми е, че участието ни в този български събор зад граница бе успешно и ползотворно. Интересът на чуждестранната публика бе искрен и голям, а нашите сънародници, пръснати по света, видяха, че у нас има млади хора, които обичат България и работят за това да се говори позитивно за страната ни, а също и тя да стане по-добро място за живеене.

Докато отшумяваше еуфорията по представянето ни в Милано, месец юни навлезе във своята втора половина.

 

Знаете, че от малък се движа в колоездачните среди, заслугата да съм закърмен с този спорт е на баща ми. Аз и семейството ми имаме ангажименти към колоезденето у нас и бях изключително щастлив, че на мен се падна честта да организирам и проведа първото в България състезание по колоездене за незрящи, което се състоя през юни в град Дряново. Разбира се, всеки от незрящите имаше свой зрящ водач, с когото заедно караха велосипеди–тандеми по специално обособено трасе по новата велоалея, свързваща град Дряново и Дряновския манастир. Силно се надявам тази добре приета инициатива да се превърне в традиция, а на мен, няма да крия, свършеното ми донесе истинско човешко удовлетворение.

Времето и през юни не бе много благосклонно към фотографската ми работа, но няма как да се борим с природата. В такива случаи са важни желанието и търпението, а когато не можеш да работиш на открито, има достатъчно неща, които можеш да свършиш "под покрив". А когато слънцето най-накрая се покаже, натрупал достатъчно енергия, да разгърнеш пълноценно възможностите си на терена на изкуството.

Така се и случи в края на юни, и точно на празника Еньовден, почитан в България от незапомнени времена, вече пътувах към следващите снимки. Новият сюжет бе посветен на на магичните ритуали, практикувани по нашите земи, и на българката, събираща билки на този специален ден за здравето на своето семейство и за своята физическа красота, за здравословна храна и лечебни нужди.

 

Комбинирайки две в едно - красива планинска местност и място, изобилстващо от различни билки, се озовах на най-голямата билна поляна в България. Местността е по-известна като Узана и се намира на двадесетина километра от Габрово. Фолклорен модел ми бе Габриела, а подробно за сюжета "Еньовден" може да прочетете ТУК.

 

След тези снимки започнах подготовка на представянията от предстоящото морско турне.на Национален проект „Аз съм Българка!“, който през следващия месец щеше да бъде показан на изключително интересни места по родното Черноморие.

ЮЛИ

 

Започна един горещ и откъм време, и откъм събития месец. Предстояха ми снимки на много места, предстояха изложби и доста работа. Денят вече бе дълъг, което бе добре, горещината - умерена и непрепятстваща работата, а самият месец приключи с много и успешно изпълнени задачи. Попътувах доста,  реализирах голяма част от плановете си, нямах изостанали от юни неща за довършване и затова бе още по-спокойно. Но като казвам "спокойно", приемайте, че си бе просто редовната лудница. Моето спокойствие е, когато има работа и заедно с екипа действаме на пълни обороти - навреме, без форсиране в последния момент, а точно и както трябва.

 

 

В самото начало на месеца потеглих към Бургас, откъдето бе планирано това лято да стартира черноморското турне на Национален проект „Аз съм Българка!“. Не познавах публиката в този град, до момента не бях имал самостоятелно участие там. Нямах и много време да се подготвя за срещата си с морето, но колкото и да бе останало, ми стигна да се справя със замисленото. За да потръгне и за да се получи събитието ми бе оказана съществена и много ценна подкрепа от Дияна Бедросян /Дарик радио/, Стефан Колев, председател на Тракийско дружество "Странджа" и Стефка Бакърджиева /БНР-Бургас/. Признателен съм ви и ви благодаря за всички усилия, които вложихте в организирането на моята изява.

 

Предстоеше ми истинско предизвикателство. Представянето на "Аз съм Българка!" в Бургас, насрочено за 2 юли в уютното пространство на Морското казино на самия бряг на Бургаския залив, включваше "подгряваща" програма от фолклорна музика и танци, последвани от представление на открито. Съчетаването им с представянето на проекта, откриването на изложбата и прожекцията на филма на практика ми се виждаше трудно осъществимо. Но всичко се получи възможно най-добре и при това доста мащабно, стана едно от най-посещаваните ми събития, за което съм изключително благодарен за подкрепата и на Община Бургас!

Не напълно както очаквахме, но пък достатъчно колоритно и с изненадите, и с приятните случки през горещия 2 юли, представянето премина интересно и вълнуващо. Това събитие ми донесе познанството с директора на Културен център "Морско казино" Людмила Кутиева, с Областния управител на Бургас Вълчо Чолаков, със заместник областния управител Проф. Турманова, с Елена Иванова от техния екип и още, и още прекрасни хора, истински патриоти с ясно изявена подкрепа на стойностните идеи, създавани от млади хора! Повече за представянето в Бургас можете да  видите ТУК.

 

 След еуфорията от бургаската ми изложба се прибрах у дома за няколко дни и дойде ред за снимките на следващия сюжет от Продължението.

Този път поех към сърцето на Родопите. Предстоеше ми среща с един живописен град с много история, утвърден като една от крепостите на православната вяра у нас. В Асеновград, известен в миналото с гръцкото си име Станимака, вече ме очакваше, облечена в старинна фамилна носия, фолклорният ми модел Атанаска Милева, която познавах отпреди. Излъчването на това момиче се покрива с иконичния образ на българката, който се стремя да покажа в проекта си. Милата симпатична Насита е горда млада българка, закърмена с родните традиции. Тя от години колекционира и възстановява старинни български носии, а в последно време се е посветила на традиционното женско ръкоделие - българската везба. Сред най-значимите ѝ постижения в това изкуство е извезаният образът на Васил Левски, както и знаме, което тя собственоръчно бродира, за да го дари на църквата "Света Неделя" в Батак, в израз на личното си преклонение пред Баташките мъченици.

Средата на юли е, а Асеновград, разположен достатъчно на юг на картата ни, е известен с големите си жеги. Рано следобед ние вече се бяхме изкачили до един от десетките параклиси, построени по високите скални зъбери край града. Неизчерпаем източник на възрожденски гледки е този старинен град, над който се извисява емблематичната Асеновата крепост, и аз много харесах резултата от всичките ни заснети кадри. Ако желаете да разберете повече как заснехме сюжета "Асеновград - крепостта на вярата ни", можете да го направите ТУК.

 

Нямах много време за почивка и само няколко дни след като се прибрах от Родопите, трябваше да стягам куфарите към Южното Черноморие. Както вече отбелязах, тази година някак спонтанно се роди идеята за "морско турне" на проекта. След Бургас следваща спирка на изложбата бе старинният Созопол. Там по покана на Община Созопол трябваше да представя проекта, изложбата и филма на откриването на първия винен фестивал "Дионисиеви дни" - Созопол 2018 като част от културната програма за празника на града, отбелязван в деня на Света Марина. Фестивалът ме срещна с неговия директор Стоян Георгиев - още един нов и много ценен приятел. Изборът точно с моето събитие да бъде даден стартът на първото издание на фестивала ме направи много щастлив. Заедно с моето семейство и лъчезарните ми фолклорни модели Стефани, Ралица и Християна поведохме шествие в центъра на Созопол и открихме Дионисиевите дни. Повече за събитието можете да проследите ТУК.

 

 Изложбата на "Аз съм Българка!" остана известно време в Созопол, а аз, пленен от красотата на този град, избрах да се върна тук, за да творя – не само да снимам красиви пейзажи със старинната му част и морето, а и да създам специален морски сюжет за Продължението.

Представянето на идеята и изложбата се радваха на голям успех сред жителите и гостите на Созопол, а събитието, широко отразено в регионалните медии, ме срещна с друг нов приятел и страхотен човек - Георги Пинелов, собственик на най-добрия ресторант в Созопол "Ривиера". По-късно Жоро се оказа живителна сила и подкрепа по заснемането на сюжета, но за това ще ви разкажа през август.

 

 След созополските Дионисиеви страсти се прибрах за малко у дома в Габрово. Имах само няколко дни да свърша доста важни задачи.

В края на месеца предстоеше да проведем поредното състезание по колоездене и първото, което носи името на неговия възродител Васил Дянков, наш добър семеен приятел от спортните среди, напуснал ни без време през 2017 година. Васко възстанови традиционното за Габрово велоизкачване на Шипка, а след като той си отиде неочаквано, решихме да превърнем това състезание в Купа по колоездене "Васил Дянков", посветена на неговата светла памет! Много хора те забравиха, приятелю, но ние - никога! Организацията бе трудно и напрегнато начинание, ала с общи усилия успяхме да се справим. Въпреки многото спънки отвън, доказахме, че задружният габровски дух успява, напук на решилите да ни пречат. Да, за съжаление се намериха хора, търсещи обществена провокация на гърба на проявата и без респект към името и заслугите на вече покойния истински приятел на родното колоездене Васил Дянков. Именно хора с подобен почерк през годините имат "заслугата" българското колоездене да залезе от небосклона на българските спортове. Точно такива псевдодейци "се постараха" да погребат успешно към днешна дата този добре развит до неотдавна у нас спорт с традиции!

 

 

 Състезанието си бе откровено изпитание за физическата издръжливост на ентусиазираните участници. Проведе се буквално в есенно–зимни атмосферни условия през уж знойния юли: още преди старта леден дъжд започна да вали в Габрово и не спря дори и за миг, а горе на връх Свети Никола природата бе направо безжалостна.

Веднага след финала на успешно приключилото състезание потеглих отново на юг, този път към Пловдив, където предстоеше да проведем Балканското първенство по колоездене на писта в Колодрума в Пловдив - най-модерния комплекс за пистово колоездене в България. Първата вечер от Балканиадата съвпадаше и с лунното затъмнение - уникален феномен, който скоро няма да ни се случи. След двата дни в Пловдив се прибрах за почивка у дома, но бе съвсем за малко.

 

 

 

В последния ден от месеца заедно с Митака, когото вече добре познавате, потеглихме към Стара Загора. На юг от Балкана времето винаги е доста по-благоприятно от това в Габрово. Тръгнахме в дъжд, а там бе лято – истинско, каквото се полага през юли. На прибиране пък ни застигна страшна лятна буря.

Капризите на времето обаче не помрачиха патриотичното преживяване, което си подарихме. Разходката ни с Митака до Стара Загора си имаше отдавна замислена цел - да снимаме светлинния спектакъл, съчетан с класически концерт на филхармоничен оркестър. Красиво и вълнуващо събитие, което се състоя в топлата юлска вечер край монумента „Бранителите на Стара Загора“, а поводът бе годишнината от освобождението на града.

Завладяващо феерично преживяване под открито небе, изпипан светлинен и музикален спектакъл, който много ме впечатли. Кадри и видео от моментите в Стара Загора можете да видите ТУК.

 

 

АВГУСТ

 

 

Дойде време и за любимия ми месец – този, в който съм се родил. Носил ми е много щастие, а откакто творя - и много успехи.

В началото на август съчетах служебни ангажименти в района на Бургас със снимките на два сюжета от Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението. С чаровната българка, която предстоеше да снимам, посетихме две красиви места на черноморския бряг, запазили в себе си много история и които аз много харесвам. Това бяха старинните Несебър и Созопол, а снимките на сюжета "Перли на Южното Черноморие" осъществих с фолклорния си модел от Бургас Яна, за която може да прочетете в разказа ми ТУК.

 

 

 Веднага след снимките на морето отново бях на път, но не към дома, а към следващата дестинация на Продължението. Плановете ми ме отведоха в Стара Загора, а след това и в Чирпан. Там моите приятели - фотографското семейство Краси и Васко Таневи – автори на проекта "Стръкчета памет" и създатели на Фото "Дара" се бяха подготвили да ме потопят в света на Пейо Яворов. В тяхната компания заедно с фолклорния ми модел от градчето - Деница прекарах интересен снимачен ден. Преди години с изненада установих, че битува мнението, сочещо за роден град на автора на "Две хубави очи" Поморие, откъдето вссъщност започва творческата му слава, а не Чирпан, каквато е истината. Като поклонник на творчеството и революционната дейност на Яворов в защита на Македония, аз се сметнах за задължен да акцентирам на родното му място, защото една от целите на моя проект е не само да показва, но и да разказва за България и да образова чрез сюжетите си..

Затова реших с участието на лъчезарната Деница от Чирпан да покажем родната къща на Пейо Крачолов. Интересен и доста забавен ден имах в Чирпан покрай снимките - запознах се с нови хора и успяхме с Краси, Васко и тяхната дъщеричка Дара да си поговорим на прекрасно място за вечеря в градчето.

 

Тръгнах си оттам с добър снимков и видео материал и обогатен с познанството си с господин Тодор Иванов – урединк на къщата-музей „Пейо Яворов“ в Чирпан. Дълбоко признателен съм му за съдействието по време на снимките, както и на историите, които той ни разказа, докато снимаме в родната къща на поета.  Бе вълнуващо и интересно, градчето е малко и красиво в самото поле на Тракия, научих нови неща, срещнах нови хора, видях прекрасни места, които и снимах. Разказ за това, как заснехме сюжета "Родният дом на Яворов",  може да намерите ТУК.

 

Приближаваше средата на август и тепърва ми предстояха дълго мечтани събития, най-важното от които все още не бях сигурен дали ще ми се случи. След Чирпан имах кратко, но важно пътуване на много далечна дестинация, а веднага след завръщането ми ме очакваше поредният нов сюжет, този път близо до столицата, но в тишината на закътано място, далеч от шума на двумилионния град. Започнах организацията на тези снимки, отдавна планирани и желани, но доста отлагани във времето. Често, докато търсим нещо непознато и лутайки се из баналното, намираме нещо, което до момента окото ни не е виждало. Нещо, което ни грабва и искаме да се потопим в него докрай. Така се случи и с този сюжет. Не съм го търсил, не съм го виждал преди, не съм и мислил как би изглеждал. Хрумна ми, понеже познавах точното момиче за целта, предложих ѝ и го направих!

 

 

Точно на християнския празник Голяма Богородица – 15 август, вече бях в София. Предният ден бе един от най-радостните ми през годината. Получих потвърждение, че съм включен в екипа  фотографи на Фестивала на фолклорната носия "Жеравна 2018". Една дългогодишна моя професионална мечта бе напът да се осъществи! Зареден с огромна доза ентусиазъм, желание и отлично настроение поех на юг от столицата, подминавайки източните склонове на Витоша. Там в полето, където тя се събира с Рила, Верила и Плана планина, се намира известната конна база „Адгор“, мястото на снимките от новия ми сюжет. В него разказвам за хармонията, в която живеят един до друг във времето Българката и конят, и "Хармония" за заглавие си дойде съвсем естествено. Мястото е магично, може да се убедите в кадрите отам. Има нещо нетипично за полето и има нещо странно за планината. Необяснимо като мечтана картина или пейзаж от живописта, които често пъти не са вдъхновени физически, а са плод на нашата фантазия. Снимките бяха емоционални, силни и зареждащи, и съчетани с празничния ден се получи отлична комбинация. Не бих постигнал обаче този завиден резултат без присъствието на най-подходящия за темата фолклорен модел - Симеона, чиито родители са собственици на конната база. Израснала от малка на седло, тя вложи всичките си умения и нюх да изрази вековната връзка между българката и интелигентното и гордо животно - конят.

Пълен разказ на преживяното, което още държи в мен възторжени емоции, и за прекрасно реализираната идея може да прочетете в сайта ми ТУК.

 

 Само ден по-късно бе стартът на едно сериозно професионално предизвикателство. Предстоеше ми да участвам като служебен фотограф в тридневния Фестивал на фолклорната носия – Жеравна 2018. Беше мечтано събитие, на което до момента не бях присъствал и не знаех какво точно ме очаква, затова се „въоръжих“ с внушително количество от наличната си техника и потеглих към емблематична Жеравна рано сутринта в петъчния ден. Работният ми ангажимент започваше от ранния следобед и трябваше бързо да съм готов с всички приготовления. Преди самото отваряне на фестивала рукна дъжд, само да ни стресне най-вероятно, защото валя не повече от половин час, колкото да приемем, че тези три дни ще ни върви "като по вода".

 

Жеравна е от преживяванията, които ще помня цял живот. Натрупаните емоции в дните на този уникален фестивал, събраните кадри, многото красиви гледки от над 10 полета с дрона допълват прекрасно архива ми. Приятно ми е, че материалите от заснетото дълго време се радват на популярност в мрежата.

Трябва да отидете, да се облечете като истински българи и за три дни, далеч от цивилизацията, да се потопите в тази магия. Холивудска сватба изцяло по български обичай, нескончаеми хора до ранните часове на следващия ден, ароматни чевермета и сладка ракия, мирис на мекички рано сутринта в гората във фестивалното село на билото на Добромерица... Всичко това бе завладяващо, истинско, преживяно. Съвсем като във филм за българското Възраждане, но потопен в автентичната му атмосфера на живо, ти си там, живееш го наистина. На прашния път в цървули и с калпак на главата!

 

 

Да видя Фестивала на фолклорната носия в Жеравна с фотоапарат в ръка бе една от моите съкровени мечти, които исках да изживея преди да навърша 30-годишна възраст. Затова съм изключително щастлив, че това ми се случи. Огромна е благодарността ми към неговия създател и домакин Христо Димитров, продуцентът на ансамбъл "БЪЛГАРЕ", който ми даде изключителния шанс да стана част от тази незабравима емоция! Видео, снимки и моя разказ за спомените ми от тридневната българска приказка, която влива в теб толкова много адреналин, че те държи месеци след това, можете да разгледате ТУК .

 

 

 

Еуфорията от Жеравна не ме е напуснала вече четири месеца след като бях част от единадесетото издание на този най-български фестивал. Напротив, оттогава все се случва нещо, което ме връща по някакъв начин към онези дни. Завърнал се в родния Габрово, се приготвях за следващото важно патриотично събитие, което да снимам. Радва ме, че често пъти съм там, където историята се случва, пише се в момента. Така бе и на традиционното честване на годишнината от Шипченската епопея. Предстоеше отбелязването на 141-вата годишнина от августовските боеве на героичния връх, по традиция тук бе президентът на страната ни  като патрон, много гости от България и чужбина.

Възстановката на боевете, която е най-запомнящото се и смислено събитие от честванията, тази година бе на друго място - на исторически правилното, но за съжаление слабо посетено от гостите за тържествата.

 

Споделям с вас видеото от възстановката, което направих, за да се пренесете на бойното поле в онези героични августовски дни ТУК.

 

 

 

Вечерта след честванията на връх Свети Никола и връх Шипка, в центъра на град Габрово се проведе и традиционната тържествена заря-проверка, която за съжаление мина под знака на пътно-транспортната трагедия край град Своге същата вечер. Самата заря бе отложена, а президентът отпътува спешно към столицата, за да следи ситуацията с трагичния инцидент.

Планираната за тържествата програма все пак остана, макар и в съкратен вид. Кулминация на събитието бе спектакълът "О, Шипка!" на Национален фолклорен ансамбъл "БЪЛГАРЕ", който също бях ангажиран да заснема за нуждите на ансамбъла. Само седмица след Жеравна отново имах удоволствието да съм в компанията на домакините на Фестивала на фолклорната носия, водени лично от своя хореограф, режисьор и продуцент Христо Димитров. Заради ситуацията с тежкия автомобилен инцидент край Своге жизнерадостните картини от спектакъла на ансамбъла бяха пропуснати, но и в съкратен вариант той бе достатъчно въздействащ. Танцьорите, техническият екип и режисьорът поднесоха едно силно вълнуващо патриотично преживяване на сцената на площад „Възраждане“ в центъра на моя роден град,

 

 

След честванията на Шипченската епопея дойде време за нов сюжет от Продължението. Пътят ми сега бе доста дълъг и ме отведе в сърцето на житницата на България – град Добрич. Отдавна имах желанието да разкажа за този изстрадал през последните две столетия край, за Добричката епопея от 1916 година и за мястото, където последен покой са намерили най-много български воини в годините на Първата световна война.  

Мой фолклорен модел в Добрич бе Зорница, с която се познаваме отдавна. Тя е отдаден на българската история човек, възпитан да уважава традициите и фолклора ни. Обекти на нашите снимки за поредния сюжет от „Аз съм Българка!“ - Продължението бяха Етнографският комплекс „Стария Добрич“, паметникът на хан Аспарух, паметникът на бащата на българската кавалерия генерал Иван Колев, мемориалът "Военно гробище" в Добрич и други знакови места в града. Сюжетът "Добрич" се получи много силен според мен, също като историята на този изстрадал край. Надявам се това да личи и да ви направи силно впечатление от снимките. Повече подробности можете да намерите ТУК.

 

 

Прибрах се след двудневното пътешествие в Добрич и в предпоследния ден на август потеглих към следващата дестинация за снимки, които този път бяха наблизо, в съседна Трявна, едва на 20 минути път от дома ми. Дълго чакал своята реализация, сюжетът "Тревненски сокай" представи една успешна комбинация между богатия възрожденския интериор и традиционния женски костюм, характерен само за Габровския регион и включващ старинния женски накит за глава сокай.

Теодора бе мой фолклорен модел в града на дърворезбата, а арената на снимки бе прочутата Даскалова къща с нейния богат вътрешен интериор. Цялата красота на българката с магичния сокай на гордо изправената ѝ глава и уникалната Даскалова къща с дърворезбованите слънца на таваните си пресъздадоха в неповторими кадри този специален български сюжет, който по много причини не успях да осъществя в първата част на проекта през 2016 година. Тук е мястото да благодаря за съдействието на госпожа Юлия Нинова – директор на Специализиран музей–Трявна. Без Вашата подкрепа нещата нямаше да се получат така добре! За цялото изящество на тревненския сокай можете да прочетете в публикацията ТУК.

 

 

Предстоеше последният ден от месеца - 31 август. Много специален ден за мен, особено тази година. Освен че това е рождената ми дата, сега отбелязах своята 25-годишнина. Важен във всякакъв аспект, своя 25-ти рожден ден отпразнувах с тържество на няколко места в Габрово, като успях да изпълня и нещо много съкровено и от изключителна важност за мен. Подкрепен от семейството ми, близки, приятели и много други хора изживях един невероятен рожден ден, за което съм безкрайно благодарен на всички!

 

 

СЕПТЕМВРИ

 

Вече е септември, есента напомни за себе си, работата пък нямаше свършване. В графика ми за месеца предстояха няколко сюжета, които трябваше да заснема на съвсем противоположни по местоположение дестинации, изложбата ми във Велико Търново по повод Деня на Независимостта и гостуването на Национален фолклорен ансамбъл „БЪЛГАРЕ“ с уникалния спектакъл „Осмото чудо“ в Габрово, който ми поръчаха да заснема.

Началото на месеца бе напрегнато с натрупала се работа, но се справих с нея за по.малко от седмица. На 7 септември бе откриването на Международния панаир на народните занаяти в Етнографски музей на открито "Етър". Събитие, което трябваше до отразя за някои централни медии. Съвсем приятно и уютно се чувствам винаги, когато работя на "Етър"-а и това се дължи на невероятната атмосфера на това място, символ на българщината.

 

Веднага след като утихнаха страстите от Панаира на занаятите, поех на път към следващия сюжет, също останал неосъществен в първата част на проекта.

Това бе картина, която може да се заснеме само на определено място и само в определено време на годината. Изконен български ритуал, който се практикува от хилядолетия по нашите земи и дълбоко залегнал в нашите традиции. Плодородната българска земя дава отлична реколта грозде, което нашият народ от векове превръща в невероятни вина, известни по целия свят. Както вече разбрахте, целта ми този път бе да заснема българката по време на гроздобера.

 

 

 

Избрах за място на снимките внушителните лозови масиви на ShateauBurgozone (виж ТУК) - една от най-добрите бутикови изби в България. Лозата са разположени на брега на река Дунав, в близост до град Оряхово и село Лесковец, с които е свързано моето семейство. Един любим и вълшебен край, в който се връщам с много тъга, заради състоянието, в което е оставен да се намира.

Това преживяване споделих отново с колегата и верен приятел във фотоприключенията Стефан Стефанов от Севлиево. Сюжетът "Гроздобер край Дунав" бе с участието на фолклорния ми модел Росица, която вече познавате от сюжета "Плевен", заснет в началото на април. Времето бе с нас и кадрите станаха отлични. Освен добре свършената работа, имах възможност и за личен релакс сред прекрасната природата тук. Едно райско кътче до останките на стара римска крепост, от което съм сигурен, че ще се възхитите.

 

Изключително признателен съм на моите партньори от "Шато Бургозоне" за съдействието и подкрепата, които оказваха на проекта ми през цялата 2018 година. Благодаря им, че имат интерес да го направят и през настъпващата 2019 година, когато предстои и премиерата на Национален проект „Аз съм Българка!“ - Продължението. Благодаря лично на собствениците на избата за топлото посрещане и на Алекс Димитрова – маркетинг ръководител на Шатото!

Нашето двудневно преживяване сред богатата реколта от грозде край брега на Дунав може да проследите ТУК.

 

 

 

Времето препускаше безпощадно, а аз имах още много работа за вършене. Седмица по-късно в една работна събота отново бях на път в посока Дунав, но този път без да стигам до голямата река. Предстоеше ми да заснема един изключително интересен сюжет, препълнен с красота и история, за който поканих за фолклорен модел очарователната Росита, една много красива българска девойка, позната ми задочно от други мои дейности. Провокиран от сюжета „Дряново“ в първата част на проекта и от богатото ни архитектурното наследство, реших да продължа разказа си за оставеното ни от великите български майстори строители. Така се роди сюжетът "Бяла - нежна хубост и късчета история".

Разположеното на река Янтра градче Бяла, Русенско, е много подходящ пример за селище с много история и опазено наследство с прочутия 150-годишен каменен мост, построен от уста Колю Фичето, Музея на Освободителната война, часовниковата кула в памет на Освобождението, изящния храм "Св. Георги" и сърдечните си хора.

Прекарах една прекрасна събота в компанията на Росита, нейното и моето семейство, и се радвам, че успях да осъществя тези снимки отново на ръба на времето, но с огромното ми желание и любов към историята и традициите ни. Благодаря изключително много на семейството на Роси за всичко, което направи за мен и идеята ми, за да могат да се случат тези снимки. Целия ми разказ за запознанството ми с историята и забележителностите на Бяла ще прочетете ТУК.

 

 Късно вечерта се прибрах от Бяла и само няколко часа по-късно трябваше да отпътуваме към следващото предизвикателство.

Заедно с Митака, Стефко и Цецо Бижев, и в компанията на фолклорния ми модел Вяра Перпериева от Трявна, вече пътувахме към столицата, където от важен кръстопът щяхме да поемем към град Сапарева баня. Целта ни бяха Рила планина и Седемте рилски езера. Освен за традициите ни, искам да разкажа подобаващо и за красотата на българската природа. Затова в концепцията на втората част бях заложил идеята да се изкачим и да направя снимки на Седемте рилски езера. Месец преди да осъществим тази идея обаче, хора, търсещи зрелищна популярност и Фейсбук харесвания, експлоатирайки патриотичната тема, помрачиха светостта на Рилските езера - факт, масово порицан от обществото и институциите. Ние осъществихме идеята си, без да прекрачваме моралните и държавни закони, прекарвайки един великолепен ден при Седемте рилски езера. Нарекох сюжета "Седемте рилски чудеса", защото за мен те освен природен феномен, са и чудо, което трябва да популяризираме, но и да пазим!

Научете повече за това как прекарахме в подножието на Отовишки връх и през какво преминахме по време на снимките в Рила от публикацията ТУК.

 

 След над 600-километровото изморително пътуване в двете посоки, отново нямаше много време за почивка. Веднага започнах работа по предстоящото представяне на Национален проект "Аз съм Българка!" във Велико Търново, което посветих на юбилейната 110-годишнина от обявяването  Независимостта на България. Гордея се, че събитието ни бе включено в националната програма за честванията на юбилея и Деня на Независимостта в старата столица.

 

Представянето на проекта и откриването на изложбата бе вечерта на 21 септември, а домакин бяха Изложбени зали "Рафаел Михайлов", намиращи се в самия център на града. Откриването премина в задушевна обстановка и бе уважено от доста официални лица, както и от много приятели - мои и на проекта, а експозицията бе посетена от стотици туристи по време на престоя им във Велико Търново. Тук е мястото да благодаря на Станимир Борисов и Мария Маринова от Изложбени зали. Моите искрени благодарности и към госпожа Нелина Църова за подкрепата й при реализиране на събитието, също и към народния представител от Велико Търново Станислава Стоянова, уважила го с присъствието си.

 

 В самия Ден на Независимостта - 22 септември вече пътувах към град Шумен. Предстояха ми снимки на три места от изключително значение за българската история за сюжета "Първите български столици - послания от Плиска, Мадара и Преслав". Зорница, позната ви от снимките в Добрич, бе фолклорният модел за тези три нови картини. Дворецът в Плиска, Велики Преслав и глобалният символ на България – Мадарския конник бяха поредните знакови места, които отдавна планирах да включа в проекта. Това двудневно преживяване бе изключително полезно за мен, зареждащо и доста приятно в компанията на семейство Върбанови! Същината на обиколката ми в Шуменския регион бе допълнена и от войводската сбирка, на която бях поканен да присъствам във Велики Преслав точно вечерта на празничния 22 септември. Научете повече за това преживяване и снимките от публикацията в сайта ми ТУК.

 

 Броени дни след като се прибрах от първите български столици, потеглих отново на юг, този път към град Казанлък - столица на Розовата долина. Там заедно със Станислава, която избрахме от специално проведения кастинг за фолклорни модели през пролетта, заснехме два сюжета - „Моминска хубост“ и „Етнографски комплекс Кулата“. Благодаря на Станислава за доверието и много лични жертви, които направи, за да осъществим тези снимки. Във втория сюжет нежността, традиционния български костюм и възрожденската атмосфера се съчетаха по великолепен начин и аз си тръгнах изключително доволен от Казанлък. Радвам се, че и този град намери своето място в Продължението. Как се случиха снимките, които направихме в Казанлък и Мъглиж, можете да прочетете ТУК.

 

В края на месец септември предстоеше дългоочакваният грандиозен спектакъл „Осмото чудо“, който НФА "БЪЛГАРЕ" за първи път щеше да представи пред габровската публика. Мога само да кажа, че изкуството, сътворено от Христо Димитров, никога не ти омръзва, всеки следващ път откриваш нови и нови неща, които да те впечатлят и развълнуват. Благодаря за доверието, гласувано ми от хореографа и продуцент на най-големия частен фолклорен ансамбъл в България!

"БЪЛГАРЕ" както винаги играха със сърце и взривиха залата на Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово. Дълго след премиерното представяне на "Осмото чудо" в моя роден град се говореше за въздействието на този удивителен спектакъл, разказващ по неподражаем начин за богатството на неравноделните ритми в българския фолклор.

 

 

Изминаха още няколко дни и в последвалия направо зимен уикенд със Стефан Стефанов потеглихме на поредното дълго пътуване. Крайната му цел отново бяха Родопите. Предстояха ни снимки в село Широка лъка, една от фолклорните емблеми на България. На фона на автентичните родопски къщи заснехме следващия сюжет - "Широка лъка - тази усмихната родопчанка". Фолклорен модел там ми бе лъчезарната родопчанка Ралица, която също познавам отдавна. Благодаря ѝ за доверието към нас, както и на нейното семейство за подкрепата! Над 650 километра изминахме със Стефан за два дни и освен сюжета за Продължението, под ледения дъжд успяхме да заснемем и голяма част от родопската красота. В статията може да научите повече, а в албума със снимки може да разгледате част от заснетия материал в Родопите. Всяко пътуване дотам силно ме зарежда и ми дава много сили и енергия за следващите предизвикателства! Земя заредена от магията на Орфей, това е Родопа планина, докосната от Бога! Повече вижте ТУК

 

 

ОКТОМВРИ

 

Есента е вече в разгара си, октомври затопля цветове в природата, а времето захладнява. Красотата на есенния пейзаж настъпва в пълни сили, честите дъждове също. Преди години за мен това време бе депресиращо и няколко седмици прекарвах в лошо настроение, бе ми потиснато и не излизах много. Постепенно овладях тези емоции, преоткрих може би красотата на есента и нейния уют. Всеки сезон си има свои специфични моменти и е хубаво, когато преборваме дискомфорта у себе си. Когато са казали: "Няма нищо по-хубаво от лошото време!", все са имали нещо важно предвид все пак. Затова и аз успях да се преборя себе си и днес това време ми носи естетическа наслада и мотивация за последните сили, нужни да реализирам докрай плановете си за снимки на открито, защото съвсем скоро времето няма да бъде подходящо за работа с хора навън.

 

 

Началото на месеца ме разходи до един град, с който съм в особена връзка. Една от причините да съм свързан с него е началото на експозиционния ми самостоятелен път.

Това е град Русе, в чиято Художествена галерия подредих своята първа самостоятелна изложба в началото на септември 2016 година. Сега се върнах в Русе, за да заснема сюжет за целите на проекта „Аз съм Българка!“ - Продължението. Фолклорен модел на картините от Русе и региона бе Лора. Енергичната русенка се е посветила от ранна детска възраст и до момента на българските фолклорни танци и не бе трудно с нея да изберем най-подходящите носии за предстоящите снимки. Басарбовският скален манастир, красивият дунавски бряг край село Мечка, Паметникът на Свободата и ред знакови за родната ни история места успяхме да заснемем в два поредни дни за сюжета "Русе – за някои малката Виена, за мен - Родината на свободата!" Повече подробности за работата ми в дунавската ни столица предлагам ТУК.

 

 Месецът ми бе доста ангажиран със задачи в родния Габрово, затова намалих пътуванията си. За разлика от лятото, сега почти половината  октомври прекарах, без дори да излизам от града. Времето обаче ме притискаше - оставаха още три запланувани сюжета до финала на Продължението на Национален проект „Аз съм Българка!“. Налагаше се максимално да се организирам, за да успея в срока, който си бях поставил в началото на снимачния процес. Често сам налагам рамки за изпълнение още при плануването на дадена моя идея, за да съм сигурен в качеството, времето за реализиране, мащаба на плановете и размаха на поетите ангажименти. Всичко това като лична гаранция, че ще доведа нещата докрай. Оттам имам и спокойствието, че с максимум усилия и много точни планове съм поел по пътя на успеха. Ако не доведеш нещо до края му и то не е увенчано с успех, защо изобщо да го започваш?

Вече във втората половина на октомври заедно със Стефко от Севлиево и малкия му син Хрис пътувахме към Северозапада. Един причудлив край на Родината, който днес е в незавидно социално-икономическо състояние, но е пълен с много история и природни забележителности. Плановете ми този път бяха за един ден, включващ и пропътуваното разстояние, да заснема сюжета с Белоградчишката крепост и скалния феномен.

 

Нормален октомврийски ден, събота, в която минахме през дъжд, мъгла, вятър, но в Белоградчик изкарахме късмет с времето. Фолклорен модел за тези снимки бе Дорина, спечелила поканата след участието й в кастинга на Продължението. С нея имахме среща в Монтана и оттам всички пътувахме заедно почти до границата ни с Република Сърбия.

Белоградчик е забележителен! Великолепно разположен сред красива природа, все едно си в град от приказките. Няколко километра преди да достигнем градчето, червените скали заобикалят пътя от двете му страни. Прекарахме невероятни часове на мястото за снимки – природен феномен, отбранителна крепост и прекрасен артефакт от най-древни времена. Сюжетът "Калето при Белоградчишките скали" се получи разкошен и ние, въпреки силната умора, останахме много доволни от резултата. Това е от местата, на които непременно ще се върна! Надявам се с изложба, но преди всичко искам да ида отново там и да снимам, много да снимам! Научете повече за приключението при Белоградчишкото кале ТУК.

 

 

 Седмица по-късно след служебни ангажименти бях насрочил следващите снимки по Продължението. Този път новия сюжет ме изпрати в любимия на софиянци Природен парк Витоша. Заедно с Анелия потеглихме към местността Златните мостове, която е от най-живописните на Витоша, а и времето бе с нас. Няколко часа ни бяха нужни, за да се справим с предизвикателството на каменната река - място прекрасно и обагрено в цветовете на есента. Един от последните снимачни дни за втората част на проекта ми. Надявам се това да е от добрите допълнения на голямата картина, в която искам да събера в моя разказ за България и покажа през идната 2019 година.

Може да проследите подробностите от сюжета "Витоша - Златните мостове и златната Българка" от публикацията в сайта ми ТУК.

 

НОЕМВРИ

 

 Вече е ноември, вижда му се краят, както се казва. Предстоеше ми месец, изпълнен с приключения и много пътуване. В самото му начало осъществих няколко не много сложни идеи тук, в Габрово, и постепенно се подготвях за следващите.

В този месец получих фотографски ангажимент за две събития в столицата ни София. Предстояха и финалните снимки на Продължението. Но преди тях в началото на ноември имах сериозно предизвикателство. От екипа на Христо Димитров – създател и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл "БЪЛГАРЕ" отново ми се довериха  - този път да заснема премиерата за София на новия му шоу-спектакъл "Как ще ни стигнат американците?", на който е сценарист и режисьор. Супер продукция, обединила музикалното, танцовото и комедийното изкуство, за да разкаже за музиката и танца по света и на финала да отведе зрителя при най-богатия фолклор на планетата – БЪЛГАРСКИЯ. Тричасовият спектакъл грабна зрителите, препълнили Зала 1 на Националния дворец на културата. Да уважи столичната му премиера бе и председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, която изгледа спектакъла от правителствената ложа..

Тържествен, пищен, шарен и въздействащ както всички други творби на Христо Димитров, и този спектакъл ме зареди напълно. Аз също се раздадох, за да има качествен материален спомен от прекрасните изпълнения на всички артисти от Национална импресарска мрежа и Национален фолклорен ансамбъл „БЪЛГАРЕ“.

 

 

 Към средата на месеца имах няколко интересни пътувания в страната по работа и успях да организирам последните за втората част от проекта ми снимки. Планирах те да бъдат в Севлиево - единственият град от Габровска област, който до момента не бе включен в моя проект. Оказа се задача, съпътствана с доста трудности. Но както знаете, аз не никога не оставям нещата недовършени. Важен е финалът, защото той трябва да ни отведе до успеха! Затова впрегнах всички свои възможности да съм готов за края на месеца, когато с фолклорния ми модел ще можем да се съберем в Севлиево за снимки.

Преди това ми предстоеше поредното емоционално преживяване и професионално предизвикателство. Поставям преживяването пред предизвикателството, защото за мен то бе по-близко до сърцето от рутинния фотографски ангажимент. За пореден път господин Христо Димитров, този път от името на Фондация "БЪЛГАРЕ", ми довери заснемането на организирано от него събитие.

 

В Деня на християнското семейство – 21 ноември, в столичния хотел "Рамада" се проведе благотворителен бал за набиране на средства за създаването и издръжката на елитен детски фолклорен танцов състав към НФА „БЪЛГАРЕ“. Бляскавото събитие се проведе под символа на единението на голямото семейство спонсори и участници във всички патриотични дела на Христо Димитров и „БЪЛГАРЕ“. Благодаря му за оказаната чест да бъда част от екипа и в тази важна вечер. Целите на благотворителното събитие бяха изпълнени, а преживяването бе вълнуващо за всички. На бала можах да се срещна с министъра на туризма г-жа Ангелкова, със спортната легенда Кубрат Пулев, порасналата вече певица Крисия Тодорова, холивудската легенда Бен Крос, с рапъра 100 Кила, с актрисите Искра Радева, Гинка Станчева и ред други известни имена.

 

 

 

Целта на благотворителния бал бе набиране на дарения под различна форма, като основната бе атрактивно поднесена - чрез търг на картини, рисувани не от художници, а от известни български личности, които специално хващат четката за каузата. Както и предишните две благотворителни инициативи от подобен характер, и този бал бе замислен да подпомогне с максимален ресурс идеите на Христо Димитров. Това ме мотивира да предложа за следващия такъв бал през 2019 година като дарение своя творба. За благотворителния търг този път свои картини бяха предоставили режисьорът Джеки Стоев, актрисата Искра Радева, певицата Крисия, Антон Хекимян, Любо Киров 100 Кила и други известни българи. Богата програма с участието на артисти на Национална импресарска мрежа и самия ансамбъл "БЪЛГАРЕ" се погрижи за доброто настроение на щедрите гости на събитието.  

 

В самия край на месеца заснех и последната картина от Национален проект „Аз съм Българка!“ – сюжета в Севлиево. С подкрепата за кой ли път на моя голям приятел Стефан Стефанов успях да осъществя и тази моя идея. За края на есента Севлиево бе "топъл" домакин за снимки на открито. Севлиевката в проекта Дорина, която познавате от кадрите, заснети в Белоградчик, бе най-достойният фолклорен модел, с който да покажа перлата на нашата Габровска област. Както знаете, в първата част от проекта показах Габрово и габровските околности, показах Дряново и Трявна, но Севлиево така и не успях. Затова сега наваксвах. С цялата си любов направих тези последни снимки, които поставиха края на снимачния творчески процес по създаването на материала от "Аз съм Българка!" - Продължението. Резултата от него предстои да ви покажа през пролетта на 2019 година.

 

 Пиша тези редове с гордост, но и с искрена тъга. Не искам това професионално предизвикателство да свършва! Свикнах с очарованието му и с творческата тръпка, която изпитвах всеки път, при всяко пътуване. Зад гърба ми са хиляди изминати километри надлъж и нашир, че и по диагонал по картата на България. Хиляди заснети кадри, от които тепърва ще избирам само по няколко за всеки сюжет през следващите три месеца. Ще ми липсват снимките, но пък предстои година на изложби, в които ще видите новите над 25 сюжета от моя авторски проект, от моята осъществена мечта да разкажем за България по неправен до момента начин. Вярвам, че ще останете наша подкрепа и през 2019 година!

Така приключи и този месец. Не бе наситен толкова със събития, които свободно да ви разкажа с думи, но пък се разписа със сгравящи душата ми преживявания, които оставиха траен белег и топлина вътре в мен. Едно от тях е съвместната ми работа с Невена Продева и „Просолюшън“ ЕООД. Свършеното с прекрасния професионалист и българка с огромно сърце Невена представих в края на ноември. Поредният продукт с марката „Аз съм Българка!“ и бленуван дълго време от мен - Календарът на проекта, стана факт, благодарение на успешното ни сътрудничество. Повече как изглежда тази реализирана моя мечта можете да видите ТУК.

 

 

 

ДЕКЕМВРИ

 

Дванадесетият месец – най-интересен и момент за равносметка, мобилизация и начало на плановете за следващата година. Няма време да мислиш за празници, нито време да се отпускаш, защото времето за работа е половината от това, което може да ти предложи един месец.

Първия ден от декември ни донесе нова снежна покривка. Моят роден град Габрово със снежна премяна е толкова уютен и красив, никога не омръзва.

Направих малко снимки, които посветих на моите приятели - създателите на "Роден пъзел" Надя и Данчо. Досега не съм споменавал, че нежната половинка от тандема, родил идеята за патриотични пъзели, е от Габрово, а семейството ѝ живее много близо до дома ми.

 

 

концерта „Ангелски сърца“,

 

 Голяма част от първата половина на декември мина в подготовката на моето последно събитие за годината. Една покана в края на ноември ме върна 6 години назад. Тази покана ми донесе много спомени, носталгия, щастие и тъга по отминалото време на свобода и безгрижие, връщайки ме в средношколските ми дни, когато започвах своя творчески и сериозен житейски път.

Госпожа Цветанка Генчева и госпожа Надежда Найденова - мои учители от  Професионална техническа гимназия "Д-р Никола Василиади", където завърших средното си образование, ме поканиха в училището с предложението да използвам там пространство, което да бъде постоянна експозиция, разказваща за моя живот и творчеството ми дотук.

 

 

Поканата им ме изненада много и ме мотивира. Работата бе много, а времето до откриването на експозицията - съвсем малко, но добрата организация на ангажименти и време - умение, което усвоих именно в ПТГ, свърши своята работа. Благодарение на нашия общ труд, експозицията бе факт. В навечерието на патронния празник на училището тя бе открита тържествено и днешните възпитаници на гимназията вече разглеждат моето дарение на любимото училище. Колоритно и силно емоционално събитие в един мразовит вторник, което ме върна към моите първи стъпки в света на техниката и ми припомни докъде съм стигнал, благодарение на подготовката дадена ми именно в най-доброто габровско училище! Как инж. Радослав Първанов се завърна в ПТГ, показвайки изкуство и повече за цялата история на тази идея, която ми донесе почетния знак на училището можете да разберете от публикацията ТУК.

 

В началото на декември с мен се свърза мой приятел, колега и съименик – Радослав Радев, който ми предложи да се потопя в едно ново предизвикателство. Така стигнах до срещата със Силви и нейната идея. Креативен човек от моето поколение, избрал да развива стилна и находчива идея в родния град Габрово, Силвана е стойностна личност, която знае какво иска, знае как да го постигне и твърдо е решена да работи за успеха. Такива хора са пример за подражание в днешния свят! Благодарение на ценностите, които има в своето възпитание, опита си и знанията, тя тръгва по един сложен път, пълен с жестока конкуренция! От сърце ѝ помогнах в реализацията на нейната модна идея и ѝ желая успех!. Силви е творчески човек с безкомпромисен характер и в работата, и в живота, нещо което ме спечели от първия момент. Бих се радвал ако срещам повече такива хора! Срещата с нея ме запозна с Цвети от Велико Търново и Васи от Габрово, с които работихме по осъществяването на идеята на Силвана. Обединихме усилия, за да създадем нещо стилно и красиво, дано това бъде успех и начало на едно още по-голямо начинание. Повече ТУК.

 

В коледните дни на декември и съвсем на ръба заснех една магична серия снимки и видео във Велико Търново. Пълнолунието, Царевец, "Звук и светлина", мъглата и студа нарисуваха една магична картина, която ви предлагам ТУК.

 

 

През декември започнах работа по следващите свои идеи. Водещи сред тях са новите експозиции, на които се надявам да мога да ви поканя през 2019 година. Като начало посетих ЕМО „Етър“ за избор на мястото, където да представя "Аз съм Българка!" - Продължението през пролетта на новата година.

Срещнах се с много приятели, които се прибраха за празниците в Габрово, и се наприказваме на воля за постигнатото през 2018-та, за бъдещите активности и за предстоящата 2019 година.

Започнах работа по следващите части от проекта - „Аз съм Българка!“–Историята, Календарът-2, по филма за Продължението. Подредих своите приоритети за предстоящата година, написах и тази равносметка за отиващата си.

 

Е, не ви споменах, че освен всичко свършено и описано дотук, през тези 365 дни най-редовно ходех на работа в две смени и подготвях защитата на магистратура, но това са подробности на ежедневието и извън света на фотографията. 

За финал на творческата си година ще споделя с вас как родният ми град Габрово изпрати 2018-та на 30 декември вечерта. Кадри от прекрасното събитие можете да намерите ТУК.

Искрено благодаря на тези, които не спираха да вярват в мен и през тази наситена с много и интересни събития година!

Благодаря за подкрепата на всички партньори и съмишленици, на своите приятели и близки!

Благодаря на семейството ми, че бе до мен през цялото време!

Изпращам една благодатна в творчески план 2018-та година!

Предстоят 365 нови възможности за предизвикателства, израстване, постижения и уроци. Надявам се да носят така важния позитив.

На многая лета и да живее България! Тя е наш дом и най-ценното! Ще продължа да работя за нея винаги!

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини