Съвършенство от Пирин

Posted on

Съвършенство от Пирин Mfmrkd .cud

Съвършенство от Пирин

Здравейте отново, приятели!

Директно след снимките в село Лиляново с моя фолклорен модел Христина се отправихме към близкия Попинолъшки водопад, където избрах да заснемем едно истинско „Съвършенство от Пирин“ в сюжет 22 от Национален проект „Аз съм Българка!“ – III. Водопадът се намира на около 15 километра от град Сандански, на 1230 метра надморска височина сред спираща дъха вековна гора в едноименната местност Попина лъка в Северен Пирин.

Пристигнахме с колата по тесен асфалтов път, лъкатушещ между високите планински склонове към дефилето. Самият водопад е разположен по течението на река Башлийца, на стотина метра над сливането ѝ с река Сърчалийца, които заедно дават началото нарека Санданска Бистрица. През 1965 година той е обявен за природна забележителност у нас като „Водопад на река Санданска Бистрица“.

Речният феномен е пълноводен целогодишно. Кристално чистата му планинска вода пада красиво от около 12-13 м височина от два водни па̀да в образуваните малки водни котли. През лятото някои туристи пробват тук скокове от върха на водопада. Мястото е тихо и спокойно, една чудесна дестинация за разходка и пикник сред природата. Гористата местност предлага подходящи условия за лов, риболов, горски пешеходен туризъм и дори планинско колоездене. В близост до тази природна забележителност се намират хижа „Яне Сандански“ и курортните селища „Попина лъка“ и „Туричка черква“.

За снимките на новия ни сюжет Хриси бе подготвила да представи много богата моминска лазарска носия от Пиринския край. Едно истинско съкровище, грижливо пазено през десетилетията от няколко поколения и предавано от майка на дъщеря, за да достигне до нас в автентичния си вид и ни разкаже за усета на българката към красивото и сръчността на умелите ѝ ръце. 

Времето изцяло бе с нас в този снимачен ден. Слънчевите лъчи огряваха водопада, а вековните дървета наоколо хвърляха желаната дебела сянка с напредването на времето. В „полеви“ условия Хриси бързо се преоблече в снежнобяла кошуля с изящни пъстри шевици по края на полите. С нея край пенливите потоци на водопада направихме фотосесия от доста свежи и докосващи кадри, които станаха естествено продължение на темата „Българката и водата“, развита в сюжета „Моминска хубост“ от „Аз съм Българка!“ – Продължението от  чаровната Станислава.

И този път се получи прекрасен паралел на моминската нежност и чистота с чистотата на водата, които непринудено и съвем разбираемо се съчетаха помежду си. Това правеше идеята на сюжета и посланията му още по-въздействащи. Христина безрезервно спечели уважението ми още при снимките на предишния сюжет, но и сега ме накара да се възхитя на нейната енергия и отдаденост на каузата.

Притича боса в тревите да намери и откъсне здравец, за да си свие китка и разчупи с нея тази серия снимки, радваше се да потопи нозе в ледената планинска вода, само и само да представи по естествен начин пиринската девойка в срещата ѝ с планинския поток. Ловко и с лекота прескачаше по хлъзгавите от водата камъни като пъргава планинска козичка, докато аз се притеснявах да не се подхлъзне и не ни се случи нежелана изненада точно в средата на снимките. Накратко, пред мен беше самостоятелна и дейна пиринска девойка!    

Докато избирах подходящи ракурси за кадрите си, Хриси успя да ми разкаже и някои интересни факти за село Пирин, откъдето бе следващата носия, която след малко щеше да облече. Така научих доста неизвестни ми до момента неща за тази красива част от планината и хората от този край.

Село Пирин се намира на границата между между склоновете на Среден и Южен Пирин, в историко-географската област Мърва̀шко, в живописна местност по поречието на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2-километрова отбивка на север от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на река Струма и ГКПП Кулата.

Мърва̀шко е почти забравено днес географско название на обширна територия в Югозападна България край българо-гръцката граница, а местното население с името мърва̀ци е българска етнографска група, населяваща районите на Неврокопско (дн. Гоце Делчев) и останалите на гръцка територия Демирхисар (дн. Вало̀вища) и Сяр.

Смята се, че името произлиза от диалектната дума мъ̀рва, означаваща ситен прах от дървени  въглища. Първоначално мърва̀ци наричат въглищарите, а по-късно всички, занимаващи се с железодобиване или със занаятите, свързани с него. 

В миналото село Пирин, за което има писмени сведения още от 1150 г., е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самоко̀ва. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Изработените изделия се предлагали предимно по пазарите в Серско. Самоко̀вът, наричан още мада̀н или мадѐм, е металургично съоръжение за преработка на първично добитото в пещите желязо. Използван е по тези земи още от Средновековието,  от XIV-XV век до началото на ХХ век. Представлява голяма ковачница, изградена от камък и дърво и служи за очистване на суровото желязо от примеси и изковаването му на пръти и по-рядко на плочи.

Дойде моментът да заснема една от най-красивите носии, до които съм се докосвал през живота си. Лазарската носия от село Пирин – пищна, тежка, с много накити и изящно допълваща чертите на Христина. Тази носия отвеждаше в друго измерение. Сложността и богатството на детайлите ще оставя да прецените сами от фотосите, единствено ще ви кажа, че за да я подредим в завършен за снимки вид ни бе необходим около цял час.

Прекрасно произведение на ръчния труд на пиринката, тази моминска носия е решена в бял и червен цвят. Състои се от бяла кошуля (риза), шевиците по която  наричат „юрменки“, бяла сая и скут/прегач (престилка) орнаментиран с „кръстове“, защото наподобяват кръст, и кълк (пояс, колан), като в задната му част се втъкват кърпи, а от ляво и дясно задължително се слагат бели. На главата се носи чомбер и две забрадки – външната е аленочервена, а вътрешната – бяла. Накитите към тази носия местните наричат „копчета“.

Цялата тази прелест, съчетана с лъчезарното лице на Христина предстоеше да впиша в едно с магията на падащата вода. Автентично и пълно „Съвършенство от Пирин“, което омайва очите и изпълва българското сърце с радост и възхита. Като в българска народна приказка, нали?! Трудно мога да ви опиша с думи строгата и същевременно невероятно красива пиринска носия. Надявам се кадрите да говорят сами за себе си.

Хриси носи с особена гордост и изключителна отговорност този старинен фолклорен костюм, завещан ѝ от прабабите в рода ѝ. Дълбоко съм ѝ благодарен, че сподели това богатство с мен и проекта ми. Заснемането на тези кадри в сърцето на Пирин планина ще помня дълго време, както и цялото си пиринско преживяване. То се случи със същественото участие на Хриси и съмишленици на идеята ми. Благодарение на тяхното съдействие можахме да представим по най-добрия начин пиринското вълшебство!

Желая ви да сте здрави, приятели, и ви препоръчвам да посетите тези места – заслужава си!

Съвсем скоро ще продължа с разказа си за продължителния ми фототур из Югозапада. Ред е на прекрасните Родопи, които крият не по-малко красота!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one + 12 =