ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ДИМИТЪР” (1090-1091 Г.) В С. ПАТАЛЕНИЦА, ПАЗАРДЖИШКО
Перлата на Паталеница
Посетих това място за първи път по препоръка на приятел, докато се прибирах от едноседмичния си фототур в Югозападна България през лятото на 2020 година. Честно казано, направо си бях изнуден да го направя, затова исках лично да се докосна до това, за което ентусиазирано ми разказаха, и с очите си да се убедя доколко си заслужава да стане част от проекта. Още с пристигането си изпитах огромната радост, че се доверих и не пропуснах! Видях неща и научих факти, които до момента ми бяха напълно неизвестни. Поредната забравена страница от славното ни минало оживя пред очите ми. Съдбата ми направи специален подарък, срещайки ме с това благословено кътче от прекрасната ни земя.
Пазарджишкото село Паталеница е едно истински живо селище с хилядолетна история. Разположено е на стратегическо място на р. Ерменска в северното подножие на родопския рид Каркария, на 370 м надморска височина. Възникнало през средните векове, с времето се утвърждава като село с традиционно българско население и заможен статут. През ХVІІІ век тук се установяват български преселници от Македония, от Западна България и други места. Поминъкът на местните основно е животновъдство, лозарство и зърнени култури.
През 1955 г. Паталеница е обединена с близкото село Баткун и става най-голямото селище в югозападната част на община Пазарджик. Днес селото е с малко над 1000 постоянни жители, които следват завещаното от дедите си и поддържат родното място живо – с детска градина и основно училище.
Научавам от хората тук, че първото училище в Паталеница е с възрожденски традиции – килийно, от далечната 1865 година. В самото начало на ХХ век в местното училище учат около 160 деца. Селото се разраства и през 1922 г. започва строеж на сграда за прогимназиално училище, като лично тогавашният министър-председател Александър Стамболийски се ангажира с осигуряване на средствата. В края на следващата година училището е завършено и вече почти цял век, от декември 1923 г. до наши дни, в него учебните занятия се водят без прекъсване. А в едно село има ли училище, то има бъдеще!
Както разбирате, Паталеница с възрожденски дух следва традициите в просвещението. От стари времена за покровител на селището се смята Свети Пантелеймон, почитан от БПЦ на 27 юли. На този ден е и празникът на селото и местен събор. Обяснимо е защо и името на народното читалище е “Св. Пантелеймон-1909”. Празникът е наследен от древността и хората тук вярват, че името Паталеница е свързано с това на светията.
Основателно поставяна по значение до Боянската църква, църквата “Свети Димитър” (1090-1091 г.) в с. Паталеница, Пазарджишко, е един от най-значимите средновековни паметници на културата в България. Изградена е в периода XI-XII век и е една от малкото добре запазени кръстокуполни базилики в земите ни. Стенописите ѝ са ярко изразени ренесансови белези. Въпреки че не е действаща, местните отдават почитта си на тази удивителна църква, редовно отбелязвайки на Димитровден храмовия ѝ празник.
В Паталеница и затрупаната църква “Св. Димитър” предания и историясе преплитат в общ разказ за духовното ни и морално наследство, за опазването на вярата и Божията милост, откриваща ни тайни с вековна давност.
В историческите извори са се запазили сведения за съдбата на този край при идването на османските нашественици. “През 1372 г. войските на султан Мурад отново нахлуват в България. Превзети са Северна Тракия, Загоре и Родопската област. Българското население от Северозападните Родопи оказало най-упорита съпротива. За това спомагат многото крепости: край Брацигово, Пещера, Радилово, Црънча, Паталеница, Дебращица, Баткун, Варвара, Семчиново, Дорково, Ракитово, Батак. Особено се отличават защитниците на крепостите Баткун, Цепина и Раковица в месността Куртово”, разказва хрониката за тези времена. Смята се, че цялото население е било поробено и продадено.
Преданието
Преди обаче поробителите да достигнат до близката българска крепост Баткун, в Паталеница решават да скрият храма си от чуждоверците, затрупвайки го добре с пръст, и така да го опазят за поколенията след тях. От онези страшни дни битувало местното предание за затрупан божий храм, но с времето не останали хора, които да знаят мястото. Ето защо спасената от поругаване църква споменават като “Куртули́саната”. Тя престоява затрупана под пръстта близо 500 години, преди да бъде открита най-случайно. Затова средновековните ѝ стенописи, цели 70 сцени, се оказват добре консервирани от времето. Те много напомнят стенописите от прочутата Боянска църква в София.
Храмът случайно е открит от овчар през 60-те години на XIX век, когато буря изтръгва старо дърво от върха на местна могила. В корените на поваленото дърво зейва яма, от която се подава кубето на църква. Тогава хората си спомнят преданието за заровената църква и под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя е откопана. Разчистванията за пълното ѝ разкриване продължават с дружните усилия на населението в Паталеница цели двадесет и две години.
Старинната църква вероятно е обслужвала близката средновековна крепост Баткун и селищата около нея. Специалистите свързват полагането на основите ѝ с българския владетел Иванко, построил крепостите по северните склонове на Родопите. Пръв за открития храм пише Стефан Захариев – в две писма до Найден Геров от 1859-1860 г., като споменава, че на мястото на църквата „Св. Димитър” е имало още по-стара църква, наречена „Св. Панталеймон”, откъдето се смята, че идва и името на село Паталеница. Днес някои изследователи имат и други версии за произхода на името.
Изследването и възстановяването на храма започват още през 1870 година. В своята книга „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г., Захариев пише, че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците и че селяните я наричат „Света Куркулещица“, което е изкривено от Куркуа. От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 г. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)“. Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София. Същевременно Стефан Захариев публикува и друг разчетен от него гръцки надпис от стената на църквата – „Димитър“.
Около църквата са правени погребения на войници от намиралата се близо Баткунска крепост, описвана още от византийски хронисти като „блестящ и богат град“. Оттук и връзката с името на храма „Свети Димитър“ – светецът, покровител на воините.
Изследванията на архитектурата на църквата от утвърдени български специалисти през 1965 г. отнасят нейното строителство към края на XII – началото на XIII в. През 1975 г. въз основа на разкритите стенописи изграждането и изписването на църквата е датирано към края на XII век.
Самата църква е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори и петстенна апсида. Изградена е от неравномерни редове речни камъни или бигор и по 3 до 5 реда тухли, като сводовете и арките са само от тухли. Сградата е с форма приблизително на квадрат със страна 10 кв.м. и височина без купола около 6,5 м. Първоначално е имала мраморен под.
През 1956 г. църквата “Св. Димитър” в Паталеница е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение. Една от последните големи реставрации на храма е през 1970-1972 година От 1993 г. до 2007 г. с известни прекъсвания се осъществяват строително-консервационни и защитни работи. Продължава реставрацията и консервацията на стенописите и тяхното експониране в оригинален вид.
В България са останали 4 подобни църкви от XI-XII век – в Паталеница, в Кюстендил, в Земенския манастир и в гр. Рила. В Паталеница църквата не е действаща, но този уникален храм не се водел нито към на Общината, нито към музея в Пазарджик, и поради това местните хора от читалището доброволно се грижат за него.