Вароша – възрожденското сърце на Благоевград
И отново здравейте!
Само седмица ни дели до официалното представяне на Национален проект “Аз съм Българка!” – III част и в оставащите дни ще ви разкажа как протече заснемането на последните няколко сюжета. Финалът на моя фототур в Благоевградска област бе сюжет 26, който озаглавих “Варо́ша – възрожденското сърце на Благоевград”. С моя местен фолклорен модел Ивана си бяхме съставили разчетен по часове план за работа.
От ранна утрин тя бе готова като войник за новия снимачен ден, заредена с търпение и ентусиазъм. В старинната си носия момичето не само създаваше настроение за околните, но и не пропускаше възможност между обектите на снимките да ми разкаже повече за своя град, неговата история и забележителности. Не идвах тук за първи път, познавах го и бях чел доста, но пак научих някои нови за мен неща. Можете да ги научите и вие.
Благо́евград (до 1950 г. Го́рна Джумая́) е близо 70-хиляден административен център на едноименните област и община в Югозападна България, намиращ се на около 100 км южно от София. Разположен е в долината на река Струма, в закътана котловина между планината Влахина от запад и югозападните склонове на Рила, в непосредствена близост до Пирин планина. През града тече притокът на Струма – река Благоевградска Бистрица.
Днешният Благоевград има богата история. Благоприятните климатични условия и топлите минерални извори спомагат около III век пр. н. е. на мястото на днешния квартал Грамада тук да се появи тракийското селище Скаптопа́ра (Σκαπτοπάρα), свързвано с тракийското племе дентелети, населявало горното поречие на река Струма. Към I век от н. е. в тези земи идват римляните, а през VI-VII век районът е заселен от славяни и е присъединен към Българската държава при хан Пресиян (836-852г.).
След падането на България под османско робство, в края на XV век около минералните извори възниква днешният град, споменат за първи път в турски документ от 1502 година с името Горна Джумая́. Думата “джума́” е турска и означава “петък” – денят за празнична молитва на мюсюлманите, а оттам и пазарен. Градът многократно сменя името си – Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. В него живее мнoгoбройно мюсюлманско население и е съсредоточена ислямската войска от региона.
През Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява християнската махала на града – Варо́ша. През 1844 г. след издействането на султански ферман във Вароша е осветена православната църква “Въведение Богородично”, достроена и изографисана в следващите 50 години. През 1866 г. е основано и читалището на града. През бурните години от 1877 – 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселва. Останал след Берлинския конгрес извън българските предели, градът е разграбен и опустошен.
Преселници от различни южни краища започват да строят нови домове и през 1891 г. Горна Джумая (Джума-баля) вече е спретно градче с не повече от 1200 къщи. “Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените.”, сочи съвременник. Към 1900 година Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи християни, 4500 турци, останалите са власи, евреи, цигани и гърци.
Едва по време на Балканската война, на 5 октомври 1912 г. град Горна Джумая е освободен от Българската армия и присъединен към Царство България. След Втората балканска война от 1913 г. турското население в голяма степен се изселва от района и градът е заселен предимно от българи – бежанци от Егейска и Вардарска Македония. През 1920 г. тук се премества прочутата Солунска гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”.
Откриват се първоначално две основни училища – Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей. След 1925 година започва по-сериозното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. Горна Джумая е електрифициран едва през есента на 1929 година. Дотогава на определени места в града вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. Чак през 1934 г. в града е прокаран водопровод, като първоначално се появяват чешми по главните улици, а по-късно и в домовете. През 1937 г. Горна Джумая най-после е свързан с държавната железопътна мрежа и открита жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница.
На 9 май 1950 година град Горна Джумая е преименуван на Благоевград в памет на политическия деец Димитър Благоев, основател на Българската социалдемократическа партия (1891 г). През 1955 г. в града е издигнат 8-метров паметник на революционера от ВМРО Гоце Делчев. От близо 7000 жители през 1900 г., 120 години по-късно, към началото на 2020 г., градът наброява приблизително 70 000.
Близо половин век Благоевград успешно се развива и като университетски център след създаването през 1976 г. на Югозападен университет „Неофит Рилски“ (ЮЗУ) – един от най-големите държавни унииверситети в страната, и частния Американски университет в България (АУБ), основан през 1991 г., в който се обучават около 1000 студенти от над 40 държави, идващи от 5 континента.
Славата на града и България разнася по света и Държавен ансамбъл за народни песни и танци “Пирин” (1954 г.), носител на редица държавни и международни отличия.
За празник на Благоевград е избран денят 24 май, а на 5 октомври с тържествена заря-проверка по традиция жителите му отбелязват неговото освобождение от османско господство.
Утрото ни посрещна с лека хладина и полъха на свеж въздух с дъх на прясно окосена трева, идващ откъм близкия природен парк “Бачиново”. Времето преди обед е изключително благоприятно за снимки и го предпочитам при създаването на сюжетите от проекта. С Ивана бяхме се настроили да изпреварим типичната благоевградска жега и изобща не се бавихме. Както вече разбрахте, предстоеше ни дълъг снимачен ден във Възрожденски комплекс “Варо́ша” на Благоевград.
За любознателните:
Архаичното днес название Варо́ша още от края на ХVІ век се среща в имена на топоними – селища (външни градчета, квартали) в Западните Балкани. В българския език идва от турската дума варо́ш (varoş), означаваща градски квартал или предградие. Думата е заимствана от унгарския и сръбския език, където присъства с почти същото значение. С името Варо́ша (членувана форма на остарялата дума от мъжки род “варо́ш”) в 8 от днешните ни градове – Благоевград, Велико Търново (Вару́ша), Видин, Ловеч, Пазарджик, Перник, Разград и Търговище са известни запазените старинни български възрожденски квартали (махали), превърнати в привлекателни архитектурно-ентографски комплекси.В предосвобожденската история на Русчук-Русе българските махали на самия бряг на р. Дунав са Голям Варо́ш – “болярската махала” и Малък Варо́ш.
Кварталите с името Вароша, независимо в кой град се намират, обикновено са неговата най-стара и най-романтична част. През Възраждането в тях са концентрирани домовете и дюкяните на местните български занаятчии и търговци, там са построени и емблематични за българската общност сгради – църкви, училища и красиви къщи. Днес Вароша са уютни кътчета в сърцето на вековните ни градове, пазещи сред калдъръмените си улички спомена за отминал живот и наследените традиции, потапяйки ни в очарованието на едно незабравимо време от българската история.
Източник: bg.wikipedia.org
Старинната българска махала на Горна Джумая – Вароша е красиво и изключително добре подържано кътче, впечатляващо гостите си с колорит и уют, аромат на дървесина и гостоприемната сянка на дърветата – прекрасно прикритие от жегата. Вароша е единствената българска махала от общо петте махали на града през първата половина на XVIII век. Кварталът има една главна улица – “Чаршийска”, наричана още Серското джаде (днес ул. “Александър Стамболийски”). Чрез три моста – Чаршийския, Църковния и Касапския, Вароша някога се е свързвал с мюсюлманската част на града. Днес тези мостове не съществуват.
Сградите, строени в началото на XIX век са често едноетажни, с малки прозорчета към двора. От този период е разпространената мода къщите да се украсяват отвън богато с рисунки и орнаментика. Такава е запазилата се до днес Мощанска къща. Вароша е реставриран през 80-те години на ХХ век. Запазил духа и стила си и се е обособил като едно уютно и атрактивно за туристите място.
С удоволствие обходихме този емблематичен квартал в самото сърце на Благоевград. В прекрасните му възрожденски къщи днес се помещават различни културни и образователни центрове – школите към Центъра по изкуствата, Обединен детски комплекс, тук са ателиетата на благоевградските художници и други. Инициативата е за адмирации – местната власт и институции са се погрижили обучението и извънкласните занимания на децата и учениците да е именно сред тази възпитаваща в родолюбие атмосфера.
Във Вароша се намира родната къща на Георги Измирлиев-Македончето – общественик и революционер, избран от Гюргевския революционен комитет за помощник апостол и военен ръководител на Първи (Търновски) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание през 1876 година. В град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг, Македончето развива широка организаторска дейност, като за три месеца създава редица нови комитети в региона. Познанията си във военното дело, получени през двете години обучение в Одеското юнкерско училище, успява да приложи при подготовката на въстаниците.
Заради предателство, при опита за въстание е заловен заедно с други революционери и осъден от специалния съд в Търново на смърт чрез обесване. Откаран обратно в Горна Оряховица, където публично да бъде обесен, на 28 май 1876 година Георги Измирлиев сам слага въжения клуп на врата си с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!” На 21 април т.г. се навършиха 170 години от рождението на този жертвоготовен български герой, едва 25-годишен загинал за народната свобода.
Измирлиевата къща е изградена около 1830-1835 година. Малката възрожденска сграда, свързана с комшулук на юг с църквата “Въведение Богородично”, става жертва на наводнение през 1954 г. и е наново възстановена през 1976 г. по точен макет. Родният дом на Македончето е превърнат Къща музей “Георги Измирлиев”, като специална фотоекспозиция представя жизнения път на бележития революционер. Лятно време на двора ѝ в открита галерия свои картини излагат художници от Пиринска Македония.
Наблизо е и създаденият през 1952 г. Регионален исторически музей – Благоевград, заедно с Вароша част от 100-те национални туристически обекта под №27. В сърцето на квартала е изключително красивата църква “Въведение Богородично” на Горна Джумая и катедрала от Неврокопската епархия на БПЦ. Храмът е действащ от самото си освещаване през 1844 г. и днес е паметник на културата с национално значение. Изграден на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище отпреди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово. Достолепната църковна камбанария се извисява над къщите във Вароша и днес е добър ориентир за посетителите сред изобилната зеленина на квартала.
Църквата “Въведение Богородично”представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла апсида на изток. Обликът ѝ е специфичен, зидарията е от ломен камък с хоросан за спойка. Интериорът на храма е богат с красиви стенописи и изкусна дърворезба. Впечатлява богато резбованият иконостас, дело на майстори от Дебърската художествена школа. Едно привлекателно място, пазител на българския дух близо два века.
Този снимачен ден завършихме със снимки на уникалните пирамиди при село Стоб. Потеглихме от Благоевград и след около половин час вече бяхме при природния феномен, който се вижда още от автомагистралата, минаваща в близост. Признавам, че табелите и знаците, упътващи туристите към тази забележителност, не са много точни, затова ви съветвам да имате едно на ум когато се ориентирате към началото на пътеката, водеща към пирамидите. След кратко лутане най-после се озовахме в подножието на екопътеката. Очакваше ни около километър през живописен район. Тук вече маркировката бе на ниво. Съвсем лесно се стига до самите пирамиди и не се изисква специална туристическа подготовка, за да ги разгледате отблизо.
Десетина минути отдих и вече атакувахме първите две групи пирамиди. Отдавна бях решил да снимам на това необикновено място. Природен феномен, много красив и наистина уникален. Предлага не много ъгли за снимане на модел с автентична носия, но успяхме да си откраднем необходимите кадри. Прекарахме няколко часа тук, като за финал заснехме и малко видео с дрон за целите на филма, който ще разказва за снимките от третата част на проекта.
В два поредни дни с Ивана създадохме интересни кадри, които представят пълноценно забележителностите на родния ѝ край. Благодаря ѝ, че взе участие в реализирането на моята мечта – да събера българската красота на едно място!
До следващата ни среща! Останете с “Аз съм Българка!”, предстоят много интересни неща!