Нестинари в село Българи
Обредните танци на нестинарите, които те посвещават на Светите Константин и Елена, са една от мистиките на Странджа планина. Гледал бях и снимал нестинарски игри няколко пъти, но до миналия юни не и в сърцето на традицията – в странджанското село Българи (познато и със старото си име Ургари). С години четох, проучвах, разпитвах и планирах как да снимам и представя това приказно преживяване. Миналата година получих щастливата възможност като фотограф да наблюдавам и заснема нестинарския обред там. Магично усещане, което не се забравя!
Атмосферата на нестинарския обреден танц е едно от нещата, в които с чисти помисли и намерения, въоръжен с търпение и заобиколен от добри хора можеш да се потопиш до такава степен, че да съпреживееш случващото се наравно с главните участници.
Запазил прекрасните спомени от минаия юни, без колебание реших, че ще съм съпричастен с това вълшебство още много пъти. Затова, добре подготвен за предстоящите снимки, този 3 юни много рано сутринта потеглих към с. Българи. От Габрово до селото на нестинарите са над 350 километра в едната посока – доста път през половин България. Но нетърпението отново да се докосна до тази магия и да снимам от възможно най-добрите за обектива ми позиции ме караше да забравя за разстоянията и умората. Чакаха ме тайнствата на мистичната Странджа, които отдавна вълнуваха съзнанието ми.
Както и миналата година, и сега село Българи ме посрещна с доста горещо време и красив странджански пейзаж. Странджа планина пази в дебрите си много изненади. Освен древни светилища, тук се срещат десетки редки растителни и животински видове, съхранили се само по тези краища.
В с. Българи нестинарската традиция за почитане на Светите Костадин (Константин) и Елена продължава да се отбелязва по стар стил – на 3 срещу 4 юни. Рано сутринта в последната неделя на месец май преди тази дата, жителите на петте нестинарски села в Странджа – Костѝ, Българи, Граматиково, Кондолово и Сливарово, под звуците на нестинарския тъпан и гайда тръгват от свещените постройки (конаците) на светците във всяко село и в ритуално шествие се отправят към светилището Голямата аязма в Природен парк “Странджа”.
Завършек на обреда там в миналото е бил панагирът с нестинарските игри върху жарава, по време на които някои от танцуващите биват “прихванати” от Свети Костадин. Те танцували без умора, изпадайки в транс и често правейки предсказания, а босите им крака изобщо не усещали парещите въглени и не обгаряли от тях.
Днес за шествието и ритуалите тук се събират не само местните нестинари, но и техните събратя – нестинари от Северна Гърция, изселени от България след Балканските войни. Самите посветени в тайнството се срещат и си гостуват като част от ритуално посвещение, целящо правилното изпълнение на обредите, запазени в неизменен канон от столетия.
При идването си в селото предварително бях установил контакти с всички необходими институции и лица на място, за да съм сигурен, че ще получа достъп и видимост до всичко важно и ще имам съдействие да снимам и разкажа за видяното от първо лице. Сега е моментът да им благодаря от все сърце за това, което направиха за мен. Вярвам, че водещо бе посланието да запазим и предадем това уникално наследство в чист вид, без корист, без атракции, без търсене на сензации.
Нестинарските игри в с. Българи се изпълняват в центъра на селото, където от години има специално оформено огнище, което се счита за свята земя и странични хора не бива да го прекрачват. Купа дърва стои тук целогодишно, за да напомня за ритуала в чест на Светите Константин и Елена.
Ето какво успя да проследи моят обектив в нестинарския ден 3 юни:
За ритуала си нестинарите се събират в т.нар. “конак” – къщичка в центъра на селото, в която стоят иконите, има свещи и специални места за молитвените изображения. Едноетажна постройка с каменен покрив, схлупена, с огнище. Има чешма и е донесена храна, а вътре се оставят пари, които са за свещи и подръжка. Казват, че тези пари са за светците, а не за хората. Който желае, може да влезе, да послуша, да разговаря с нестинарите. Тук снимането е забранено, тъй като това е най-сакралното място за тях. Имах възможност да снимам, но но не го направих и се задоволих с кадър отвън.
В огъня на конака се горят три дъбови дървета – символ на Странджа. Конакът преди това се почиства и подрежда. Иконите и векилинът се посрещат от главната нестинарка. Правя бележка, че иконите имат специфичен начин на поставяне и носене. Обличат се в нова премяна и понякога се закичват с цветя. Момчетата, които носят иконите, са заметнати на раменете с червени плащове, те също се държат на определено място.
Още по светло подготвих техниката на локациите, от които възнамерявах да снимам. За вечерта ми бяха предоставени двете най-добри гледни точки за снимки – отвисоко на съседна на огъня сграда и място срещу самия огън.
И тази година хиляди се бяха стекли в село Българи да видят обредния танц на нестинарите. Затихващият огън догаряше, но грееше достатъчно силно дори и от няколко метра разстояние. Този огън бе различен, а не е да не съм стоял близо до горящ куп с дърва. Духът, който витае около него в това време, е различен. Местните са скъпи в поясненията си, но всъщност са сърцати хора, ревностно пазещи традицията. Селото се оживява така единствено покрай празника на Св. св. Константин и Елена – в пограничните райони в последното десетилетие селата са значително обезлюдени.
Смрачи се достатъчно и в обявения за начало час 21.45 най-после дойде време за нестинарските игри. Щастлив съм, че успях да заснема красиви кадри от този уникален обряд. Ще ги видите във видеото, което направих в близост до огъня. Нарочно не се изкуших да вдигна дрона, и без това над човешкото множество застрашително ниско и безразсъдно вече кръжаха няколко.
По време на танца наистина се убедих, че ритъмът на свещения нестинарски тъпан съвпада с ритъма на сърцето. Стъпките на нестинарите и нестинарките около огъня ставаха все по-ситни и забързани. Накрая с характерния за танца им възглас “Въх! Въх! Въх!” един след друг те се понесоха боси по жаравата. Искрите от нея пръскаха наоколо. Древното послание на огъня витаеше във въздуха. Наистина бе магическо!
Като си помисли човек – нестинарството, отричано и охулвано през столетията, никога не намира спокойствие – нито през турското робство, нито през по-нови времена. Едно обаче прави впечатление – традицията, спомените и обредът са живи, въпреки всичко, въпреки всички. Оцелял от незапомнени времена, мистичният обред продължава да е жив по нашите земи и в съвременния свят е една от най-атрактивните визитки на страната ни. Горещо ви препоръчвам – идете и го вижте с очите си!
Огромни и сърдечни благодарности към Калин Стоянов и Георги Илиев!