РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ: НАЙ-ГОЛЯМАТА ИДЕЯ НА СЪРЦЕТО МИ Е ДА ПРОСЛАВЯМ ГРАДА СИ ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ (ИНТЕРВЮ ЗА ОБЩИНА ГАБРОВО) Автор: Маринела Събева
Радослав Първанов е на 27 години. Роден и израснал в Габрово. Завършил е Технически университет – Габрово, програма по фотография в Лондон, както и професионален курс за фотографи в Берлин. Казва за себе си, че е мечтател, инженер и фотограф. И държи преди всичко да се знае, че е габровец, защото много обича родното, а Габрово – на първо място. Тук предпочита да зарежда съзнанието и душата си, да ражда идеи и оттук да започва да ги осъществява.
– Пътуваш много, но винаги се връщаш тук… Имаше ли възможност в годините да избереш друго място, за да реализираш себе си и проектите си?
– Винаги се връщам в Габрово. Имах много добри шансове да остана в Берлин или Лондон, докато учех там, както и в други градове в България, защото непрекъснато имам ангажименти и проекти за осъществяване извън града. Дори и чисто икономически би било по-рентабилно да остана, но не се поблазних от тази мисъл. Предпочитам да си свърша работата и ако трябва да си тръгна по нощите, за да се прибера в къщи при семейството и приятелите. После да замина отново.
– Хората те познават повече чрез фотографиите ти… Какво не знаят за Радослав?
– Може би не знаят, че предпочитам да изгубя чувството си на комфорт и всичкото време, което ми е налично, за да работя над нещо. Дълго време обичам да съм със себе си , за да изчистя съзнанието си и се концентрирам върху дадена задача. Твърде много поставям работата над себе, дали защото съм инженер и гоня резултат, дали защото целта ми е амбициозна, дали защото искам да постигам, но на преден план стоят мечтите ми.
Може би не знаят, че всяка една идея, която реализирам е провокирана от мой сън или от историческа книга, място или личност. Сигурно по заръките и завещаното от великите габровци, търся винаги всяка идея и начинание да бъдат първи, да не са правени до момента. И може би не знаят, че винаги когато отида в чужбина или в България и говоря за работата си, преди всичко бих искал да се чуе откъде идвам аз, а не кой съм.
– С теб се познаваме още от ученическите ти години. Още тогава имаше ясно начертани планове за бъдещето, а сега всяка година си правиш статистика за това до колко процента си реализирал набелязаните цели. Математиката ли те кара да си толкова подреден?
– До някаква степен да, но преди всичко аз съм зодия дева – ние сме хората на плановете, подредени сме, но също така голяма роля за това има възпитанието ми. Така съм научен – да планирам, да имам цели, да бъда последователен и това, което казвам да го изпълнявам. Вярвам че е съвкупност от фактори, но не съм педант, не изпадам в параноя когато нещо се наруши. Свършвам каквото имам да правя и се връщам отново към плановете си, като през цялото това време градя нови.
– „Аз съм Българка!“ ли е най-големият ти проект?
– Може би в публичното пространство той е най-мащабният. Зароди се отново с адрес Габрово и после стана национален. Но има една идея, по която работя откакто съм се появил на сцената на публичния живот и това е проектът, ако въобще той има име, или най-голямата идея на сърцето ми – да прославям града си по всички възможни начини, да го показвам и да използвам всеки повод, празник, момент, ситуация. Така че, идеята по която работя през целия си съзнателен живот е да разказвам за града си по мой начин.
– Имаш много снимки на Габрово, от които всички черпим вдъхновение… Но има една фотография от миналата година, която сам си нарекъл снимката на 2020-та година – твоята баба в полумрака пред открехнатата врата, на фона на Витлеемската звезда…
– Това е да не кажа и снимката на моите 10 години, които отбелязах от началото на работата си през 2020 година. Това е момент, който е изключително съкровен. Почитам и уважавам семейството си изключително много. Това, което съм, го дължа на тях. Такъв е животът, че днес от родителите на моите родители е жива само моята баба по бащина линия. Съкровеният момент на Бъдни вечер ми подари този кадър.
Празниците през миналата година дойдоха в много труден за мен емоционален момент. Трябваше да се мобилизирам, да почерпя от магията на тези най-светли дни в годината и за щастие те успяха да ми вдъхнат сила. Предисторията на кадъра е, че на Узана с приятели имахме късмета да видим за 5 минути Витлеемската звезда. На следващия ден се бяхме събрали цялото семейство и когато по традиция се прикадяваше къщата, излязохме навън.
Тогава видях отново звездата, показах я на баба и направих този кадър – моментът, в който моето минало на вратата към корените погледна към мен. Тя не обича да я снимам, но тези моменти са все по-ценни с напредването на времето. Това беше снимката, която съм гледал часове наред. Стопли ми така душата и съм щастлив, че мога да черпя все още от този извор, надявам се още дълго време. Чрез образа на баба аз намирам смирение и смисъл, воля, сили и желание да продължа напред пак срещу вятъра.
– Какво би казал на младите хора в Габрово?
– Най-първото нещо, което трябва да направят е да осъзнаят къде са родени, да научат добре историята на нашия град, да се запознаят със заветите на нашите предци. И после да започнат да градят своя живот, стъпвайки на гордостта от това, че са габровци и че корените им са в центъра на България. Те трябва да знаят, че тук можеш да успееш. Имаме уникален природен климат, имаме техническия климат, с който е закърмен този град и се е доказал пред целия свят. Младият човек трябва да постави пред себе си цели и нещо съвсем просто – най-простичката и най-кратката рецепта за успех – тя е да пожелаеш да успееш.
