Наводнение Габрово, Голямото наводнение в Габрово през 1991 г.
Наближи ли началото на месец юли, габровци неволно се връщат към един тежък спомен. В града ни почти няма човек, който да не помни или да не знае за голямото наводнение на 6 и 7 юли 1991 година, при което водите на бушуващата Янтра заливат Габрово.
Днес, след вече точно 30 години, Габрово – модерен, зелен и чист, отново си припомня дните, когато водната стихия ненадейно връхлита града. За мнозина просто страховита гледка, а за други – болка, която ще ги върне назад във времето, за да преживеят отново природното бедствие, променило живота им завинаги.
За щастие, наводнението от 1991 година в Габрово, макар и мащабно, не взима нито една човешка жертва. Освен добра реакция от страна на жителите на града, това е и огромна доза късмет. Неотдавна имахме повод да си припомним годишнината от страшното наводнение в Аспарухово, Варненско, не е забравена и вълната, потопила фатално врачанското село Згориград. Все трагедии, които народът помни, и същевременно повод за равносметка какво е направено до днес, за да бъдат предотвратени подобни бедствия.
През 2011-та, точно преди 10 години, в галерията “Орловска 10” в Габрово курирах изложба и организирах дискусия под наслов “20 години от голямата стихия – наводнението в Габрово от 1991 г.”. Това бе първото мое събитие, което създадох съвсем самостоятелно. Бях се амбицирал да направя нещо общественополезно в навечерието на своето пълнолетие, което предстоеше да навърша след два месеца.
Ангажирах залата, събрах архивни видеокадри, проведох много разговори с цел систематизиране на подробна информация, поканих много гости, а медиите сами ме откриха. Посетих предварително и някои от засегнатите по онова време места, за да видя дали и доколко са се върнали към нов живот, променени или пък подготвени за промяна.
И до днес помня в детайли всичко от тази тъй важна за мен вечер, в която успях да събудя спомена за страховитата природна стихия, връхлетяла родния ми град. Пространството в централната градска галерия се оказа тясно за всички желаещи да чуят дискусията и разгледат изложбата. Бях поканил бивши кметове, директори на институции, действащи и от резерва офицери от Гражданска защита, дойдоха и много граждани и заинтересовани страни. Една от идеите ми чрез това събитие бе да провокирам дискусия за състоянието на речното корито на река Янтра и вливащите се в нея реки, за да може в бъдеще подобно бедствие своевременно да бъде предотвратено.
Повод да се заровя в тази история тогава бяха стотина анонимни архивни кадри, които умишлено или не “доброжелатели” разпространяваха в интернет и на дискове из града. Бяха изминали 4 години, откакто се бях потопил в света на фотографията и за мен бе необяснимо как и защо такова архивно богатство, което си има автор, се разпространява от ухо на ухо и от флашка на диск.
Погрижих се да достигна до нашия съгражданин – автор на снимките, да му благодаря за безценното документно наследство, което ни бе оставил от ситуацията с наводнението, и да се погрижа неговото име да бъде оповестено. С ясната мисъл, че е невъзможно кадрите да се изтеглят от тиражирането им в интернет, поне моралното признание за фотографа е малка капка в морето на справедливостта срещу употребяващите чужд труд за собствени облаги.
Историята на снимките и тяхното разпространение е известна, но не това ми бе важно. Важен бе авторът им – Кирил Георгиев, фотограф от предприятието “Българска фотография” – Габрово по времето на социализма. Свързах се с Кирил Георгиев и му предложих да отпечатам негови снимки, да разкажем тяхната история, кой ги е заснел и какво е преживял по времето на стихията. Той се съгласи и след писмено споразумение ми даде права над снимките за притежание, печат и показване пред публика.
Бай Кирил в крепко здраве и напреднала възраст успя да присъства на изложбата и да се включи в дискусията. Благодаря му от сърце за доверието към един прохождащ любител на фотографията през 2011 година!
Така протече важното за мен събитие, което имаше добър отзвук в града ни. Днес, в обърканото лято на 2021-ва, валежите не спират почти месец. Замисляме се отново за сполетялото ни наводнение през 1991 година. Дали сега сме достатъчно подготвени за такава стихия?! Искрено се моля Габрово никога повече да не бъде връхлитан отново от такова природно бедствие!
Аз съм роден след това голямо наводнение и е обясним огромният интерес, с който се “гмурнах” в спомените на очевидците на тази двадесетгодишна по онова време история. Бе ми любопитно как индустриален планински град с много исторически забележителности успява да се съвземе след сериозни щети за милиони левове. Някои от пострадалите обекти са издигнати отново, успели да отмият спомена за натрупаната кал, други фалират, за трети е началото на края. За пример давам обичания Вариететен театър в Габрово, който е сред тежко пострадалите. Той се възстановява, но по-късно остава без финансова издръжка от държавата и днес, уви, е само спомен.
Страховити са преживяванията от тази природна катастрофа у всички, с които разговарях тогава. Събитието е не само история, но и едно от тези, променили града до неузнаваемост в някои квартали. Въпреки всичко Габрово успява да измие калта, заляла целия град по дължина, и постепенно с общи усилия да се превърне в това, което виждаме днес. Още един от примерите за волята, предприемчивостта и трудолюбието на габровци!
Тридесет години по-късно си даваме сметка, че реката е даденост, задвижила прословутата габровска индустрия през Възраждането, но и необуздана водна стихия, която може да отнеме и завлече всичко по пътя си. Днес протичащата през града ни Янтра е “овладяна” почти навсякъде с високи стени и по характеристики повече се доближава до воден канал, но реално си остава планинска река, която в дни на пълноводие след проливните пролетни дъждове напомня с грохота си за своята сила.
Споделям с вас албума с всички авторски снимки на габровския фотограф Кирил Георгиев от дните на голямото наводнение от 6 и 7 юли 1991 година. Кадрите са дело на голям професионалист и ентусиаст с чувство за историзъм, те ни правят съпричастни към един незабравен и тежък момент от съвременната история на града ни. Силно се надявам занапред природата да не сварва Габрово и гражданите му неподготвени за такива изпитания!
