© 2018 Радослав Първанов

Да посрещнеш Нова година на Шипка

January 1, 2018

Още преди да е дошла 2017 година, мен и няколко верни приятели, с които сме преживели много и различни емоции в планината и не само, ни бе завладяла идеята да посрещнем Нова година на специално място. Първоначалният ни замисъл бе час преди настъпването на полунощ да очакваме първи януари на връх „Свети Никола” при Паметника на Свободата. Никой от нас не се замисли нито за времето, което ще е горе, дали ще бъде ясно, дали ветровито.

През 2016 не успяхме да се организираме, но идеята не умря. През 2017 година в късна есен, след като се прибрах от представяне на Националния проект „Аз съм Българка!”, отивахме във Велико Търново за празненствата след Деня на Независимостта. Времето сякаш ни притискаше и ние се сетихме, че имаме планове да посрещнем 1 януари там, където искаме и където малко ентусиасти са се осмелявали да бъдат.

Ако трябва да бъда честен, познавам много фотографи и хора, занимаващи се с планинарство, вече 8 години практика не съм се натъквал на кадри или разказ от 31 декември срещу 1 януари от връх Шипка.

Вярвам, че забавянето ни с една година е оправдано, защото така пък осъществихме една идея в навечерието на 140-тата годишнина от Освобождението на България от турско робство. Това е един огромен исторически символ, под който ще мине голяма част от календарната 2018 година.

Така наближаваше края на месец декември 2017 и ние започнахме плановете за това прекрасно преживяване. Уговорихме се трима да пътуваме в 23 часа от Габрово към върха. Подготвени с техника и добре екипирани, решихме да атакуваме 920-те стълби до чутовния връх.

Дойде и новогодишната нощ и тръгнахме от сборния пункт. Атакувахме прохода „Шипка”, компания не ни правиха много пътуващи. Но по пътя си срещнахме няколко сърнички и сръндаци, както и 3 лисици. Часът бе 23:28, когато бяхме в подножието на стълбите и паркирахме. Екипирахме се, подготвихме техниката и тръгнахме по стълбите към върха, на който бе отвоювана нашата свобода.

Минахме не повече от 50 стъпала и зад нас чухме наближаващ автомобил. Наистина от посока Габрово точно в началото на стълбите спря автомобил. Надявахме се на още ентусиасти с патриотична кръв, с които да изкачим върха. Уви, видяха, че пътят не е разринат от пресния сняг, и се отказаха бързо.

 

Продължихме с огромно желание и натоварени с много техника, за да стигнем навреме. Технологично са ни нужни десетина минути, за да се установим. Избрахме още в подножието къде ще бъде мястото, на което ще разположим техниката и ще снимаме.

От последните стълби преди паркинга се откри гледка към побелелия от студ и осветлението, разбира се, монумент.

В този миг застиват сетивата ти, духът излиза от теб, а кръвта сякаш пулсира във вените ти. Ако си българин и то истински, то ти ще познаваш това чувство прекрасно.

Поехме последните стълби. Времето беше спокойно, без вятър, но само дотук. С всяко следващо стъпало течението и леденият бриз се засилваха. Силният вятър откри от облаците почти пълната луна, а звездите като бисери се прокрадваха в зимното небе. Много красива гледка, дори само да стоиш и да я наблюдаваш. Горе, вече заели позиция за снимки, вятърът беше толкова силен, че не ни позволяваше дори да се чуваме добре на един метър отстояние един от друг. Бе 23:50 часа , ние бяхме напълно готови и очаквахме полунощ. Гледката спираше дъха: Паметникът, Орлово гнездо, в подножието Габрово и Казанлък, малко сняг и много история, която за няколко минути ти минава през съзнанието. Мислих през цялото време как са бранили тези позиции в студ и пек?!

После в колата видяхме, че навън е доста студено, а горе може би да са били минусови градуси.

 

Гръмнахме шампанското точно в 00:00 часа на 1 януари 2018 година. Честитихме си новата година и се насладихме на приказната заря в Габровска област. Виждаха се повечето села около Габрово, виждаха се Трявна и Севлиево, дори селата от Търновска област. Тази спираща дъха гледка от върха нощем, заедно с букета цветни илюминации от всяко населено място респектираше. Направихме много и цветни кадри, бе магично.

Неусетно стана един часа след полунощ. Поздравих своите приятели във Фейсбук и се снимахме тримата заедно пред Паметника. Поснимахме и самият Паметник, озарен от луната и пухкавите облаци, прелитащи бързо на небосклона. И потеглихме към паркинга в подножието. Спирах многократно да снимам монумента. Бе вълшебна нощ, не ми се тръгваше, не ми беше студено, не ми беше ветровито, не ми беше неприятно. На сутринта имах болки в пръстите - знак, че са измръзнали малко, но горе не почувствах този студ. Защо ли?!

 

Прибрахме се с прекрасно преживяване зад гърба си и стъпили на грамадна основа в първите мигове на 2018 година. Обикновено един такъв разказ бих завършил с моята препоръка към вас да го направите и вие, за да преживеете и вие подобни силни емоции. Но този път не бих го сторил. Първо - мразовитото време и дългият престой на върха са опасни за здравето. Второ - това преживяване не е за всеки. Въпреки това знайте - заслужава си!

 

1 януари 2018 година

Габрово

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини
Please reload

Архив
Please reload

Последвайте ме
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Instagram Social Icon
  • YouTube Social  Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon