Откриването на Шипка или Паметник на свободата на връх Свети Никола през 1934-та. 300 000 откриват Шипка?
Мнозина знаят, че Паметникът на свободата на връх Свети Никола е открит на 26 август 1934 г. Това се случва в изключително тържествена обстановка, с арки, с цветя, с трибагреници с реч на Н.В. Цар Борис III.
Открит и осветен е Паметникът на Българското възраждане и освобождение, както е неговото официално наименование.
Малцина обаче правят разлика между изображенията от неговото откриване и един митинг проведен през 50-те години на ХХ век отново там. Наближат ли чествания, исторически годишнини и празници в интернет започва да „плува“ един кадър, който по своята масовост е впечатляващ, но не отговаря на истината.
Доказването и показването на истината стана поредната кауза наравно с това да се ползва исторически истинското име на върха. Често се случва да обединим усилия с Проф. д-р Петко Ст. Петков и Д-р Чавдар Ангелов, за да спрем поредната заблуда в интернет.
Някъде, някой беше казал „Какво от това, коя е истинската ситуация на празникът за откриването на Паметника?“, ами важно е, защото лично аз смятам, че българското общество си е патило винаги от невежество.
Най-малкото трябва зрителят да се вгледа по-детайлно в облеклото, униформите на снимката, за да установи, че това се случва повече от 25 години след 26 август 1934-та.
Митинг преди 1989-та и какво от това, все пак този строй организира пък тържествата за 100-годишнината от Шипченската епопея. Но обстановката, тържеството, протоколът ако щете през 1934-та са били други и този дух, трябва да бъде почувстван, трябва да бъде изживян и познаван.
Истинските изображения на откриването на Паметника на свободата, трябва да бъдат запечатани в нашето съзнание и образите от тогава трябва да будят гордост и възхита!
От къде идва заблудата – естествено от свободията породена от наличието на социални мрежи, в които горе-долу можеш да кажеш всичко, което мислиш. Дали 300 000 на митинг или още повече на откриването през 1934 г. – признание трябва да има, а тези цифри са само брой…
Известната снимка „от откриването“ е публикувана в един пътеводител наречен „Епопеята на Шипка“ от 1976 г. с автори Васил Вълков, Иван Христов и Слави Тодоров.
Някой, някога е сканирал това изображение, а то е впечатляващо по масовост. Но то не отговаря на истината, че това е откриването на Шипка. Най-популярните думи, които ще видите „300 000 откриват Шипка“, в деня на откриването 26 август в интернет пространството се наводнява с този кадър.
Редно е, но и е важно да знаем истината зад историческите изображения, защото трябва да можем да се гордеем с правилните факти. Не е нужно да си историк, за да разпознаеш какво всъщност виждаш, нужно е чисто човешки да се вгледаш в детайлите, а те си казват всичко.
Прилагам ви и текста на речта на Царя, произнесена на 26 август 1934 г.
“Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.
На “Орлово гнездо” блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във “Фенер”, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение.
Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!”
Заради паметта, заради хилядите дали живота си да ни има и да сме България днес, заради наследниците – за всички тях си струва да уважаваме историята и то с верните факти и изображения! Щастливци сме, че някои от най-важните моменти в новата ни история са отпреди 100-150 години, та да има свидетелства. Случаят с Паметника на свободата е още по-нов от 1934 година!
Заради България!
Паметник на свободата на връх Свети Никола, за него Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа” казва:
“Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.“