ЧОРБАДЖИ ПАСКАЛЕВАТА КЪЩА В ХАСКОВО
Здравейте, приятели!
Днес не искаме да си припомняме за Ковид-пандемията, макар че тя сериозно и за цели две години промени плановете на всички ни. Уви, вирусното бедствие попречи и на стройния график, който бях подготвил за представянето на третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“ из страната. Съдбата все пак бе благосклонна донякъде към начинанието ми – отвори се пролука между забраните, която позволи да направим официалното представяне на фотоизложбата пред публика на 11 май 2021 г. в атмосферата на Старинен Пловдив. Посветихме събитието на 170-годишнината от първото официално честване на Светите братя Кирил и Методий у нас – именно на 11 май 1851 г. в Пловдив. След премиерата измина още почти година в Ковид обстановка, краят на която търпеливо дочаках.
И най-после сме на крачка от старта на първото от поредицата представяния на фотоизложбата „Аз съм Българка!“ – III част. Съвсем скоро един красив български град ще стане първият домакин на поредния ни вдъхновен разказ за България, с който в общо 32 сюжета нови 24 нашенски девойки гордо показват прекрасни български носии на знакови места в Родината ни.
Специално оставих да споделя как се случи заснемането на последния сюжет от тази поредица за навечерието на така очакваното от мен събитие. Иска ми се работната атмосфера на тези снимки непринудено да ме върне в дните на творческия процес и така символично да прескоча годината безвремие, с която бях принуден да се примиря. Един плавен преход от завършването на сюжетите към представянето им в изложба, който споделям с всички вас.
В създаването на сюжет №32 се доверих на фолклорния ми модел Мартина. Тя бе избрана измежду над 300 кандидатки в проведения за тази част от проекта кастинг и предпрочете да позира на фона на забележителност в родния ѝ град Хасково. Мартина работи в Милано и идването ѝ в България стана възможно едва през късната есен на снимачната 2020 година. Девойката прояви докрай отговорност към ангажимента си и успя да улови промежутък от отворени граници през Ковид ограниченията, за да осъществим все пак тези снимки. Много съм ѝ благодарен за желанието и търпението, с което се въоръжи, за да изпълним задачата си.
Моята дълбока благодарност и към ръководството на Регионален исторически музей – Хасково, както и на екскурзовода – експерт по история на Хасково г-жа Павлина Пинчева, която бе и наш фактически домакин.
Избрахме един от шедьоврите на възрожденската архитектура в България, за да заснемем сюжет №32 – Чорбаджи Паскалевата къща в Хасково. Собственикът ѝ – заможен човек със стил и безспорен усет за красивото, е бил богат и влиятелен търговец, участвал активно в управлението на Хасково през Възраждането.
В деня на снимките пристигнах рано сутринта в южния тракийски град. Той ме посрещна с хлад, но само час по-късно слънцето затопли въздуха. Душата ми пък стоплиха огромните, облечени в златна премяна тополи, растящи близо до къщата музей, в която си бяхме дали среща с Марти.
Докато я чаках да пристигне, нашият домакин госпожа Пинчева ми разказа историята на къщата и ме разведе из експозицията. Наистина не усетих как измина цял час! Чувствах се изключително на това забележително място, което ме грабна още от първия миг, в който попаднах на информация за този възрожденски обект, пощаден от времето.
За любознателните:
Чорбаджи Паскал Хаджирайчев е роден около 1824 година. От брака с жена му Сава се раждат 6 деца. Чорбаджи Паскал е богат и уважаван търговец, собственик на дюкян, яхна (маслобойна), мелница, „писани къщи”.
В края на първата половина на ХІХ век чорбаджи Паскал построява голям и просторен дом за многолюдната си челяд. Днес къщата му е сред най-добре запазените сгради на старо Хасково. Двуетажна, асиметричен тип, тя впечатлява със своята представителност и функционално разпределение, с дърворезбованите си врати и тавани.
В този дом през двукрила врата се влиза в обширен салон на първия етаж. От него се преминава в мутвак (кухня), трапезария и всекидневна. Кухнята е характерна за бита на хасковските семейства през ХІХ век. Уютът на неголямото помещение се създава от оджака, стенния долап, широкия удобен миндер и красивите съдове, наредени по полиците. До кухнята е трапезарията, обзаведена с маса и столове, а красивите подредени порцеланови чинии, донесени от Европа, са знак за навлизане на европейските традиции в хасковския бит. Особено място в ежедневието на семейството заема всекидневната или „работната стая”.
От просторния салон се изкачваме по дървена стълба на втория етаж, предназначен да посреща гостите на дома. Той впечатлява с уюта на резбованите дървени тавани, врати и долапи, с хармоничното съжителстване на традиционния български интериор с изисканата представителност на подредената виенска мебел. Централната част е заета от просторен салон с остъклен кьошк. Там стопанинът посреща на кафе и сладки приказки своите гости – съседи и приятели, или търговски съдружници. От двете страни на салона са разположени останалите помещения, чиято подредба съчетава по неповторим начин традиционния бит и европейската мода.
През 1971 г. къщата е обявена за паметник на културата от национално значение. В нея хасковският музей подрежда експозицията „Градски бит в Хасково след Освобождението до края на ХІХ в.” Колекцията е сборна от вещи и красиви оригинални мебели, събирани през годините от различни заможни хасковски фамилии. Тя е първата в България, показваща градски бит.
Източник:
https://tourtrans.eu/paskaleva-ksa-1
Проект „Трансгранична мрежа за достъпен туризъм /Cross- border Network for Accessible Tourism/”
Мартина се появи, пременена в красива автентична тракийска носия, която подчертаваше стройната ѝ фигура. Започнахме снимките веднага, първо в уютния двор, огрян точно от светлината, която ми бе нужна. Прекарахме повече от час в китното пространство около къщата. После преминавахме от стая в стая по етажите на музея. А всяко ъгълче от тях предлагаше различни интересни ракурсии за снимки – истинска благодат за идеята на Национален проект „Аз съм Българка!“.
Няколко часа ни отне да обходим всички стаи, но пък натрупахме отлични гледки, които се надявам да ви предадат добре историята и духа на тази уникална къща музей. Сградата е с полукръгъл еркер, който ѝ придава особена лекота и аристократичност. Изключителен уют и топлина създават в нея прекрасно резбованите дървени тавани, врати и долапи. Вътрешността на къщата е богато допълнена с декоративни ниши, известни като „алафранги“. Алафрангите обогатяват интериора със самобитна изисканост и са потвърждение за естетичния вкус на собственика.
В Чорбаджи Паскалева къща без да са в конфликт, странно и същевременно умело са съчетани заможен стил и български бит по един успешен и изчистен начин. Като в учебник по интериорен дизайн е тук срещата на епохите и тя ненатрапчиво сочи, че българите имат око за стилното. Класически миндери от дърво съжителстват по безупречен начин с мебели от висшата виенска класа, наред със златни и сребърни прибори. Богато украсен дом с хасковски черги и килими и руски самовар в ъгъла на просторна стая за почивка. Множеството черги, плетени покривки и тежък чеиз, сътворени от умелите ръце на хасковската жена, демонстрират тънък усет за естетика, стъпил на уважението към традициите и родните корени.
Мартина търпеливо и дисциплинирано позираше, а аз не спирах да я снимам сред богатата колекция от мебели и предмети. Сякаш бяхме прекрачили в старовремска приказка, всичко около нас беше и любопитно, и трепетно. И за двама ни докосването до този отминал живот бе ярко преживяване, което ще помним задълго.
За финал заснех кадри с дрона в двора на Паскалевата къща. Последните кадри от снимките за третата част от проекта. Работният процес окончателно приключи! Трябваше да се радвам, но всъщност по-силното чувство бе тъгата. Затворих последната страница на една работна година, изпълнена с десетки приятни срещи, радостни вълнения, изпитания, личностни предизвикателства и творческо удовлетворение, с динамика, която те държи в професионална адекватност и потапя в много красота и поредните увлекателни срещи с факти от родната история.
Справихме се, въпреки всичко! Мога да кажа, че се справихме ВЕЛИКОЛЕПНО!
Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част – 24 фолклорни модели, 32 сюжета, 10 000 километра по пътищата на прекрасната ни страна!
Благодаря ви, приятели, че бяхте с нас през снимачната година и следихте процеса ни на работа отблизо. Всички разкази и снимки за сюжетите от третата част на проекта са събрани на специално място в сайта ми ТУК и можете да се връщате към историите, когато пожелаете.
Благодаря за изключителната отдаденост на всички фолклорни модели, които безрезервно ми се довериха! Благодарение на тези млади Българки ще разкажем на света за България по най-добрия начин и ще покажем, че в страната ни се раждат и растат стойностни наследници на българското!
Здраве и любов ви пожелавам от сърце, уважавайте и пазете Майка България!
Използвам случая да ви поканя на откриването на първата ни изложба за 2022 година.
На 30 април от 18 часа в Галерия “Палавееви къщи” – гр. Копривщица съвместно с Община Копривщица представяме с фотоизложба Национален проект „Аз съм Българка!“ – Продължението. Може да бъде посетена до 5 юни 2022 година.
ДОБРЕ СТЕ ДОШЛИ!