Моите първи 10 години в света на фотографията

Posted on

Здравейте, приятели!

В средата сме на един много специален за мен месец от 2020 година. Този май се навършват 10 години от първите ми професионални занимания с фотография. Скромният ми творчески юбилей съвпада с друга, съвсем внушителна годишнина – 160 години от обявяването на Габрово за град, както и с третата година от официалното представяне на авторския ми Национален проект „Аз съм Българка!“ през май 2017 г. И това не е случайно – фотографията, родният град и проектът са неотделима част от моята същност.

Бях в 8 клас, когато фотографията ме заинтригува по-сериозно от всичко останало. Подкрепяйки интереса ми, през 2008 година за Коледа моите родители ми подариха Samsung D860. С този цифров любителски фотоапарат започна самостоятелното ми прохождане в света на дигиталната фотография. Малко по-късно, точно преди 10 години – през май 2010-а, вече получих трибуна на работата си. Започнаха да публикуват мои репортажни кадри в медиите. Много ясно си спомням дните на първите си уверени крачки в това изкуство – силно амбициран и още по-внимателно търсещ необичайното в на пръв поглед обичайното около нас. Четях много по темата и разпитвах всеки мой приятел, занимаващ се с фотография. Започнах да ходя на фото излети, лекции, да си купувам специализирана литература. Бях едва на 16, но сериозно решен да се поинтересувам достатъчно задълбочено от фотографията, да се потопя колкото може повече в нейния свят и да разбера дали това е „моето нещо“. Оказа се, че е моето!

Първите ми сериозни стъпки бяха във фоторепортажа, който и до днес си остава най-голямата ми любов и професионално предизвикателство. Постепенно започнаха да се раждат и творческите идеи. Във времето срещах много трудности, получих и много уроци. Разбрах, че да си последователен и успешен в работата, си има своята човешка и професионална цена. Кражбите на мои кадри в мрежата, безпардонното копиране на лично мои идеи, които бях осъществил пръв, откровените използвачи и едва прикриваната от някои завист са спътници, показателни за постигнатото от мен. Перипетиите, през които минавах, ме накараха в професионален план сериозно да се посветя на защитата на авторското право.

„Некадърните не ги крадат и не ги копират“, често ми казваха старите фотографи, от които се учех. Тази изстрадана мъдрост ме мотивираше да бъда упорит и да довършвам всяко едно започнато от мен нещо с успех. Исках с делата си да бъда положителният пример за моето поколение. Залягах неуморно над всяка цел, която си поставях. Това първостепенно важеше за реализирането ми във фотографията. Десет години не спирам да се старая, да се самоусъвършенствам и уча непрекъснато. Не спирам да чета, не спирам да гледам уроци, не спирам да се наслаждавам на изобразителното изкуство и на всичко красиво, което ни заобикаля, за да черпя вдъхновение.

Още през първата година зад обектива започнах да печеля добре от интересни кадри и за Великден 2011-а можех да си позволя да си купя сам професионалния Canon Eos 30D. Към днешна дата снимам с четири професионални пълноформатни тела и продължавам да актуализирам притежаваната техника. През 2013 година осъществих една лелеяна за всеки съвременен фотограф мечта – купих си дрон. И полетях да снимам!

Чувството да снимаш, реейки се в небето, е невероятно, а красивите места, заслужаващи да бъдат показани от птичи поглед, в България са безброй. Вече седем години имам прекрасния шанс да представям през сезоните една различна панорама не само на родния си град Габрово, но и на всяко кътче от прекрасната ни земя, която наистина е рай.

За тези 10 години фотографията ми донесе много радост и духовно удоволствие, безброй полезни контакти и срещи с интересни хора. Научавах много нови неща за Родината ни, която искрено обичам, откривах нови хоризонти за изява, реализирах нови полезни идеи. Изпитах духа си, знанията си, възможностите на техниката и издръжливостта на собствената си физика. Натрупах сериозен фотоархив и познания, които ми се отблагодаряват непрекъснато. Безспирно да търсиш около себе си необичайното и любопитното, да бъдеш в нужното време на нужното място, да изваждаш наяве проблеми, за които се избягва да се говори, или да си във фокуса на събития, които стават история, си е най-сериозното професионално предизвикателство.

И за да не съм просто един снимащ с фотоапарат човек, в годините се постарах да затвърдя присъствието си в гилдията, защитавайки и образователен ценз в професията фотограф. От 2012 до ноември 2013 година завърших курс по професионална фотография в Берлинското училище по фотография. През 2017 завърших и колеж в Лондон, с което допълнително затвърдих знанията си и квалифицирах и подпечатах официално своето второ висше образование.

Срещите ми с обикновените хора и необикновените им истории ме правят истински богат. Историческите събития, инцидентите и проблемите, до които ме води изследователският дух, подържат в мен фоторепортерското ми начало, а репортажът продължава да ме държи на гребена.
По пътя си дотук срещнах различни хора. Някои бяха сурови уроци, други – невероятно вдъхновение. Дълбоко благодарен съм на моите добри приятели и изключителни професионалисти – фотографите Бончук Андонов и Никола Михов за безрезервната подкрепа, а също и на габровския вестник „100 вести“ за изключителното партньорство през годините.

Ментор и водач във фотографския занаят нямах. Дали защото не живея в столицата или по друга причина, не вървях воден за ръка дотук. Като почти всичко в живота си до днес, и в това избрах да е по трудния начин, да се справям сам, и сега, поглеждайки леко назад, някак е по-сладко постигнатото. Обещал съм си, а чрез тези думи и на вас, специално да подбера кадри, които да ви разкажат за моите първи 10 години в света на фотографията.
Делата ми дотук и фокусът на медиите ме направиха разпознаваемо лице на национално ниво – факт, който ласкае , но и ме задължава изключително много. Нося отговорност за засвидетелственото доверие не само пред повече от 45 000 души от цял свят, подкрепящи верифицираната ми фотографска страница във Фейсбук, а и пред съгражданите ми, безрезервно отличили авторския ми проект „Аз съм Българка!“ с престижния приз „Събитие на 2017 година в областта на културата за град Габрово“, както и пред всеки един от вас, който е повярвал в мен.
Аз продължавам да търся красивото и различното около нас, продължавам да съм с истината, макар и неудобна понякога, продължавам да разказвам за България по моя си начин, продължавам да работя за Родината, продължавам да преоткривам себе си! Вярвам, че в следващите 10 години заедно с „моето нещо“ ще съумея да ви представя още много красота, история и завладяващи емоции!
НАЙ-ИСКРЕНО ВИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СТЕ ДО МЕН!

untitled image
Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eighteen − three =