Богоявление и мъжкото хоро в Калофер – 2019

Posted on

Здравейте, приятели, и за много години! Днес споделям с Вас моменти от първото си фотографско приключение за 2019 година. По традиция още в първите дни от годината, на Богоявление, си подарявам едно ледено, но изключително зареждащо преживяване. Хвърлянето на кръста и мъжкото хоро в ледените води на Тунджа в Калофер е събитие за българи, храм на една, както твърдят местните, над 200-годишна традиция.

Тази година реших да споделя това събитие със своя баща. Ей така, по мъжки, с човека, който има голям принос в моето възпитание. Двамата бяхме сред хилядите зрители, дошли да се потопят в тази уникална българска емоция. Е, аз имам и професионален интерес като фотограф, а резултата от видяното и заснето щедро споделям, за да достигне атмосферата до повече българи.6 януари, Йордановден, 6 часа сутринта. Ние вече сме в града на Ботев, заели позиция на малкото мостче над Тунджа, което, ако са знаели какво ще понася веднъж годишно, щяха да укрепят с яки корабни въжета. Бе студено, водата бе замръзнала с дебела около 5-сантиметрова кора лед. Но нищо не пречеше вече в 6:30 часа всичко в околностите на реката и специално изградения за ритуала бент да бъде препълнено с хора, очакващи да стане 8:00 сутринта, за когато бе обявено началото на ритуала. Тази година полицията, правилата и ограниченията бяха доста повече. Кметът на Калофер се бе заел да въведе ред в събитието, което често се опорочава и от пишман „фотографи“, и от нашенци, които искат да „се топнат“ за пред камерите и за лайкове в социалните мрежи. Жалко за такива хора, твърде жалко, а също и за всички пишман патриоти, също тръгнали най-вече да ловят лайкове на такива събития.Професионалните фотографи там се знаем вече доста години – и хората със своите намерения са ясни, и си личат отдалеч. Отново бях в добрата компания на колеги от централни и местни медии. Националните телевизии бяха заели стратегически места в и около реката. Бе празнично. След като биха камбаните за края на празничната Богоявленска служба, множеството чу приближаващата музика на тъпана и гайдите, предвождащи групата местни мъже, които щяха да представят ритуала. Много пъти съм искал да снимам и службата в църквата, но това означава да загубя пазената с часове добра позиция на мостчето, откъдето фронталната видимост е най-добра. Някой ден така ще го организирам, че и това да се случи, вярвам го! Празничната процесия минава край нас и ние забравяме за студа, за премръзналите от чакане крайници и всички неудобства на претъпкания мост. Празник е! Голям, третият по важност за православната ни вяра и споделен тук от хиляди хора. Заредени с приповдигнат български дух, забравяме за студа и се наслаждаваме на красотата на Калофер и този уникален ритуал. Отново „ни наблюдаваха“ капацитети от ЮНЕСКО, за да може събитието да бъде включено в списъка на Световното нематериално културно наследство. Дай Боже и това да се случи!

Тази година традиционното изпълнение на местните бе защитено от СОД и полиция, за да бъде ритуалът на мъжкото Богоявленско хоро представен от калоферци в истинския му вид. Получи се, макар и доста по-кратко от предишни години, но затова пък видяхме красиво хоро, стилно и следващо автентичната местна традиция. Зазвучаха тъпани, гайди и традиционната песен за Василка. Казват, била любима и на Дякон Левски. Бе вълшебен момент, точно когато зората предстои да огрее всичко. Тъпанджията мина пръв, чупейки леда по реката, за да се придвижват по-бърдо мъжете от хорото. Бе гледка, смразяваща от студ, но сгряваща отвътре, нещо като леден огън. Една обединяваща традиция с послание към следващите поколения – така изглеждаха мъжете в носии, подкрепящи се през раменете и сплотени в едно цяло в ледените води на реката, някои качили малките си синове на раменете си. За това хоро се иска мъжка закалка и мъжко сърце, един ритуал за здраве, само за корави българи. Всеки, който е искрен и обича истински България, ще ме разбере какво чувства един българин в такъв момент на това място!Калоферци изпълниха ритуала си, а след тях бе дадена възможност и на желаещи групи от други краища на страната да се включат в традицията. Медиите посочиха, че към 600 български мъже общо са играли хоро в ледените води на Тунджа тази сутрин.Заснех необходимото от събитието и опит и за кратко видео, което поне малко да ви даде представа за атмосферата. Можете да го видите ТУК. Мъжкото хоро на Богоявление в Калофер за мен е от колоритните потвърждения за традициите ни на силен по дух народ! Почитайки православния празник, коравите мъже от града на Калифер войвода с буйната си кръв заразяват, зареждат и предават традицията напред! Всяка година на хорото има над десетина момченца, като кръста, изваден от водата, мъжете задължително предават в ръцете на най-малкия юнак, който тази година бе 8-годишен. След като изиграха хорото, всички танцуващи започнаха да пръскат с ледена вода и публиката – за здраве и берекет. Препоръчвам на всеки поне веднъж в живота си лично да посети това събитие, каквото и да му струва, колкото и да е студено и мъчително за хората, които не живеят близо до Балкана и не са свикнали на климата тук.Богоявление за Калофер е двоен празник – днес се навършват 171 години от рождението на Христо Ботев, роден по стар стил на Рождество Христово, 25 декември, и дошъл с името си. По нов стил пък на Йордановден честваме годишнината от рождението на поета и войводата, дал младия си живот за българската свобода. Поклон! Носейки още силната емоция от преживяното в Калофер, бързо се отправих обратно към родния Габрово, където си бях обещал да не пропусна ваденето на Богоявленския кръст от водите на Янтра – събитие, което предстоеше по обяд.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИБЛАГОДАТНА И ИНТЕРЕСНА 2019 ГОДИНА!И СЛЕДЕТЕ САЙТА МИ www.parvanov.org., ЛЮБОПИТНОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 − 11 =